Пол Кругман: Европа не печели нищо от бюджетните икономии
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пол Кругман: Европа не печели нищо от бюджетните икономии

Пол Кругман е убеден, че концепцията за излизане от кризата чрез строги икономии е дълбоко грешна в основата си

Пол Кругман: Европа не печели нищо от бюджетните икономии

Нобеловият лауреат все пита защо строгите икономии се още се считат за необходими, въпреки катастрофалният им провал на практика

6419 прочитания

Пол Кругман е убеден, че концепцията за излизане от кризата чрез строги икономии е дълбоко грешна в основата си

© Reuters


Миналата седмица статистическите данни в Европа показаха нещо, което всички подозираха – че икономиките не растат, а се свиват. Все още официално не се е стигнало до рецесия, но единственият реален въпрос сега е колко дълбок ще е спадът, пише в свои анализ в New York Times нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман.

Новият спад засяга много страни, които все още не са се възстановили от предишната рецесия. Въпреки всичките трудности пред САЩ, брутният им вътрешен продукт най-после надмина предкризисните си нива – но Европа все още не е. Някои от държавите на Стария континент преживяват трудности, сравними с Голямата депресия – Гърция и Ирландия имат двуцифрен спад на продукцията, а в Испания безработицата достигна 23%. "Най-лошото в случая е, че европейските политици, включително и някои особено влиятелни личности, все още са привърженици на икономическата доктрина, отговорна за това бедствие", отбелязва Пол Кругман.

Ситуацията обаче можеше и да не бъде толкова лоша, убеден е той. Кругман не отрича, че Гърция щеше да е затънала в проблеми независимо какви политически решения бяха взимани, като същото се отнася в по-малка степен и за останалите държави от европейската периферия. Но нещата се влошиха много повече от необходимото, поради начина, по който европейските политици заменят уроците на историята с фантазии, заявява Кругман.

Икономиите удрят заетостта

Като конкретен пример нобеловият лауреат дава мерките за икономии, налагани от европейските правителства от началото на 2010 г. и настояването, че бюджетните разходи трябва да бъдат съкращавани дори с цената на висока безработица. Според тази концепция негативните ефекти върху заетостта ще бъдат компенсирани от повишаване на "доверието", като жестоките съкращение също така трябва да доведат до скок на потребителските и бизнес разходи. Същевременно ако държавата не въведе икономии, ще бъде изправена пред изтичане на капитали и покачване на лихвените проценти, обобщава Кругман.

Реалните резултати обаче са точно такива, каквито уроците на историята и анализите на последните три поколения икономисти биха казали, че ще бъдат – феята на доверието така и не се появи; също така никоя от страните, съкратили стремително разходите си не преживя очаквания ръст в частния сектор. Вместо това, потискащото въздействие на фискалните ограничения беше подсилено от спада и на частните разходи.

На всичко отгоре и облигационните пазари продължават да отказват да сътрудничат, изтъква Кругман. Дори страни-отличнички в икономиите като Ирландия и Португалия, които направиха всичко, което се иска от тях, продължават да са изправени пред високи разходи по задълженията си. Кругман вижда причината за това във факта, че намаляването на разходите е довело до тежко свиване на икономиките и съответно – на данъчната основа. Спадът е толкова силен, че съотношението на дълга към БВП - стандартния индикатор за фискалния прогрес - се влошава, вместо да се подобрява.

В същото време страните, които не се хвърлиха на влака на икономиите – особено Япония и САЩ, продължават да се радват на ниски разходи по задълженията си, с което отправят предизвикателство към страховитите предсказания на фискалните ястреби, изтъква Кругман. Той все пак отчита, че не всичко се е объркало. В края на миналата година доходността по облигациите на Италия и Испания достигна опасно високи нива, заплашващи да доведат до общ финансов срив. В началото на 2012 г. лихвите по заемите на двете държави спаднаха. Според Кругман обаче тази добра новина всъщност е триумф на политиката, противопоставяща се на строгите икономии – новият президент на Европейската централна банка Мария Драги пренебрегна опасенията за скок на инфлацията и организира мащабно стимулиране на кредитирането.

Фискалните стимули не са мъртви

"И така, как можем да убедим хората от двете страни на Атлантика, които вярват, че можем да "орежем" пътя си към просперитета, че грешат", пита се Кругман. "Все пак обичайните заподозрени побързаха да обявят фискалните стимули за окончателно мъртви, след като усилията на президента Обама не доведоха до бърз спад на безработицата – въпреки предупрежденията на много икономисти, че стимулите са твърде малки. Както изглежда аскетизмът все още се смята за необходим, въпреки катастрофалния си провал в практиката", пише Кругман.

Според него, за да се помогне на икономиките би било достатъчно да се обърнат разрушителните икономии, наложени през последните две години. Това важи дори за САЩ, които избегнаха най-тежката форма на икономии на федерално ниво, но преживяха големи съкращения на разходите и заетостта на държавно и местно равнище. "Това, което федералното правителство трябва да направи, за да даде силен тласък на икономиката, е да предостави помощ на местните власти, така че те да могат да наемат отново стотиците хиляди освободени учители и да подновят строителните си проекти", убеден е Круман. "Разбирам защо тези влиятелни хора не са склонни да признаят, че политическите идеи, които според тях отразяваха дълбока мъдрост, всъщност са пълно и разрушително безумие. Време е да оставим зад нас измамните вярвания за добродетелите на строгите икономии в условията на стагнация", завършва анализа си Кругман.

Миналата седмица статистическите данни в Европа показаха нещо, което всички подозираха – че икономиките не растат, а се свиват. Все още официално не се е стигнало до рецесия, но единственият реален въпрос сега е колко дълбок ще е спадът, пише в свои анализ в New York Times нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман.

Новият спад засяга много страни, които все още не са се възстановили от предишната рецесия. Въпреки всичките трудности пред САЩ, брутният им вътрешен продукт най-после надмина предкризисните си нива – но Европа все още не е. Някои от държавите на Стария континент преживяват трудности, сравними с Голямата депресия – Гърция и Ирландия имат двуцифрен спад на продукцията, а в Испания безработицата достигна 23%. "Най-лошото в случая е, че европейските политици, включително и някои особено влиятелни личности, все още са привърженици на икономическата доктрина, отговорна за това бедствие", отбелязва Пол Кругман.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

36 коментара
  • 1
    vasil_j avatar :-|
    vasil_jordanov

    Кризата от последните 5 години е вследствие политиката на "фискалните стимули", която проповядваха САЩ и повечето ЕС държави преди 2008. Сега дойде време, когато трябва да се плаща сметката, а не да се отлага във времето. Защото както всички знаем безплатен обяд няма и ако този който се е наобядвал отказва да плати, то на някой друг ще му се наложи да плаща :/

  • 3
    kihano avatar :-|
    kihano

    Не винаги съм се съгласявал с Кругман, но този път е прав.
    Кризата в САЩ се получи по две причини. Твърде свободния пазар създава огромни печалби, но на тях съответстват огромни загуби, от които компаниите бягат, като уволняват хора и замразяват или намаляват заплати. Големите печалби търсят последваща инвестиция и надуват имотния балон (примерно), а намалените доходи не позволяват обслужването на кредити, част от които, за печалба, са раздадени безотговорно. На всичко това отгоре, от около 2001-2002 ФЕД свива паричната база, което се отразява и на М1 и макар и нищожно и на М2. Та не знам за какви фискални стимули става дума и за какви евтини пари, но очевидно причините са в твърде свободен пазар при опит за ограничаване на растежа на паричната маса. Това си е предпоставка за дефлационна криза - и тя се случи. Американците излязоха хитри. "Напечатаха" пари и замазаха положението, макар че свободния пазар още ще ги цака. На евроглупаците обаче акъла не им идва.

  • 4
    bta avatar :-|
    bta

    Тоя отворко иска да отвори печатницата.

  • 5
    misho73 avatar :-|
    misho73

    До коментар [#4] от "bta":

    Налице е целенасочена атака от страна на САЩ към Европа последната да ги последва в т.нар. "количествено облекчение", затова са и цирковете с рейтингите и др. подобни. Проблема е че Европа има друг път на развитие, изключващ милитаризма и олигархията и именно разликите в ценностите и политическия модел е в дъното на проблема. Тезата "печатайте, ще набалбукаме тарамбуките" има слабо място - това е че ще обезсмислим спестяванията и на всички градивни хора, което особено за нации като немската е крайно неприемливо в културен и политически аспект. Войнстващ хедонизъм VS протестантско постоянство. Битката на десетилетието.

  • 6
    pag avatar :-?
    pag

    Американските икономисти знаят само едно - "печатай пари".
    Колко елегантно си решиха проблема с дефицита - вдигнаха законово определения таван и хоп - проблема е решен! Проста работа! Да, засега номера все още върви и САЩ "продължават да се радват на ниски разходи по задълженията си".
    Китай трупа трилиони долари, но не дефицит, а резерв, и също се радва. Интересното ще настъпи, когато китайската компартия прецени, че е дошъл моментът да ги обърне в реални активи, като изкупи половин Америка. И ще разполага не само с икономическата, но и военна мощ да наложи волята си - въпрос на двайсетина години, не повече.
    Тогава, опасявам се, номера с печатницата няма да мине........

  • 7
    bta avatar :-|
    bta

    До коментар [#5] от "misho73":

    да

  • 8
    nsi52392249 avatar :-|
    nsi52392249

    До коментар [#6] от "pag":
    В китай дори горивата са субсидирани от държавата. Не разбирам как може да се сравнява командна икономика от социалистически тип с идеите за чист монетаризъм. Китай печата най-много пари за да подържа нисък курса на юана.По скоро печатането на пари в Америка следствие на пчатането в Китай. След като Китай не иска да повиши стойността на юана , единствения начин да им се противопостяват е да обезценяват долара. Япония от години има същата политика. Само Германия е в сбъркания модел на силното евро, което ще доведе Европейскте страни до безкрайна рецесия.

  • 9
    ivaylo69 avatar :-|
    Ивайло Иванов

    Ще бъда благодарен, ако някой осведомен ми обясни какъв му е личния интертес на Кругман да пише такива глупости. Обикновено не съм толкова подозрителен, но в случая просто не ми се вярва да си вярва :)

  • 10
    bigman avatar :-P
    BGman1

    Тоя е или комунист или социалист...те са по неразумното лапане...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK