С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
36 21 фев 2012, 9:00, 6266 прочитания

Пол Кругман: Европа не печели нищо от бюджетните икономии

Нобеловият лауреат все пита защо строгите икономии се още се считат за необходими, въпреки катастрофалният им провал на практика

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Миналата седмица статистическите данни в Европа показаха нещо, което всички подозираха – че икономиките не растат, а се свиват. Все още официално не се е стигнало до рецесия, но единственият реален въпрос сега е колко дълбок ще е спадът, пише в свои анализ в New York Times нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман.

Новият спад засяга много страни, които все още не са се възстановили от предишната рецесия. Въпреки всичките трудности пред САЩ, брутният им вътрешен продукт най-после надмина предкризисните си нива – но Европа все още не е. Някои от държавите на Стария континент преживяват трудности, сравними с Голямата депресия – Гърция и Ирландия имат двуцифрен спад на продукцията, а в Испания безработицата достигна 23%. "Най-лошото в случая е, че европейските политици, включително и някои особено влиятелни личности, все още са привърженици на икономическата доктрина, отговорна за това бедствие", отбелязва Пол Кругман.


Ситуацията обаче можеше и да не бъде толкова лоша, убеден е той. Кругман не отрича, че Гърция щеше да е затънала в проблеми независимо какви политически решения бяха взимани, като същото се отнася в по-малка степен и за останалите държави от европейската периферия. Но нещата се влошиха много повече от необходимото, поради начина, по който европейските политици заменят уроците на историята с фантазии, заявява Кругман.

Икономиите удрят заетостта


Като конкретен пример нобеловият лауреат дава мерките за икономии, налагани от европейските правителства от началото на 2010 г. и настояването, че бюджетните разходи трябва да бъдат съкращавани дори с цената на висока безработица. Според тази концепция негативните ефекти върху заетостта ще бъдат компенсирани от повишаване на "доверието", като жестоките съкращение също така трябва да доведат до скок на потребителските и бизнес разходи. Същевременно ако държавата не въведе икономии, ще бъде изправена пред изтичане на капитали и покачване на лихвените проценти, обобщава Кругман.

Реалните резултати обаче са точно такива, каквито уроците на историята и анализите на последните три поколения икономисти биха казали, че ще бъдат – феята на доверието така и не се появи; също така никоя от страните, съкратили стремително разходите си не преживя очаквания ръст в частния сектор. Вместо това, потискащото въздействие на фискалните ограничения беше подсилено от спада и на частните разходи.



На всичко отгоре и облигационните пазари продължават да отказват да сътрудничат, изтъква Кругман. Дори страни-отличнички в икономиите като Ирландия и Португалия, които направиха всичко, което се иска от тях, продължават да са изправени пред високи разходи по задълженията си. Кругман вижда причината за това във факта, че намаляването на разходите е довело до тежко свиване на икономиките и съответно – на данъчната основа. Спадът е толкова силен, че съотношението на дълга към БВП - стандартния индикатор за фискалния прогрес - се влошава, вместо да се подобрява.

В същото време страните, които не се хвърлиха на влака на икономиите – особено Япония и САЩ, продължават да се радват на ниски разходи по задълженията си, с което отправят предизвикателство към страховитите предсказания на фискалните ястреби, изтъква Кругман. Той все пак отчита, че не всичко се е объркало. В края на миналата година доходността по облигациите на Италия и Испания достигна опасно високи нива, заплашващи да доведат до общ финансов срив. В началото на 2012 г. лихвите по заемите на двете държави спаднаха. Според Кругман обаче тази добра новина всъщност е триумф на политиката, противопоставяща се на строгите икономии – новият президент на Европейската централна банка Мария Драги пренебрегна опасенията за скок на инфлацията и организира мащабно стимулиране на кредитирането.

Фискалните стимули не са мъртви


"И така, как можем да убедим хората от двете страни на Атлантика, които вярват, че можем да "орежем" пътя си към просперитета, че грешат", пита се Кругман. "Все пак обичайните заподозрени побързаха да обявят фискалните стимули за окончателно мъртви, след като усилията на президента Обама не доведоха до бърз спад на безработицата – въпреки предупрежденията на много икономисти, че стимулите са твърде малки. Както изглежда аскетизмът все още се смята за необходим, въпреки катастрофалния си провал в практиката", пише Кругман.

Според него, за да се помогне на икономиките би било достатъчно да се обърнат разрушителните икономии, наложени през последните две години. Това важи дори за САЩ, които избегнаха най-тежката форма на икономии на федерално ниво, но преживяха големи съкращения на разходите и заетостта на държавно и местно равнище. "Това, което федералното правителство трябва да направи, за да даде силен тласък на икономиката, е да предостави помощ на местните власти, така че те да могат да наемат отново стотиците хиляди освободени учители и да подновят строителните си проекти", убеден е Круман. "Разбирам защо тези влиятелни хора не са склонни да признаят, че политическите идеи, които според тях отразяваха дълбока мъдрост, всъщност са пълно и разрушително безумие. Време е да оставим зад нас измамните вярвания за добродетелите на строгите икономии в условията на стагнация", завършва анализа си Кругман.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Лицето на Brexit - Борис Джонсън, е новият британски премиер 1 Лицето на Brexit - Борис Джонсън, е новият британски премиер

Какви кризи у дома и навън трябва да решава новоизбраният лидер на Обединеното кралство

23 юли 2019, 769 прочитания

Южнокорейски изтребители са открили предупредителна стрелба по руски самолет Южнокорейски изтребители са открили предупредителна стрелба по руски самолет

Русия отрича да е нарушила въздушното пространство на страната

23 юли 2019, 567 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Диалогът с "Мюсюлманските братя" е най-добрата защита

Западът не може да пренебрегва популярността на ислямистите

Фандъкова forever

Дори кметът на София да остане на власт, ГЕРБ ще има проблем с мнозинството в общинския съвет

Нищо, следващия път

България почти сигурно загуби битката с Турция за завода на Volkswagen, но натрупа безценен опит, който може да използва за привличането на други проекти

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

До Луната и напред

Светът отбелязва 50-годишнината от стъпването на човека на Луната с още по-амбициозни космически програми

Чичо Томасовата България

Американският писател Томас Макгонигъл за спомените от НРБ и романа си за Никола Петков