Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
36 21 фев 2012, 21:30, 10327 прочитания

Сделката, която не решава нищо

С договорените нови 130 млрд. евро от Брюксел Атина вероятно ще избегне фалита през март, но няма да реши проблемите си

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Вчера Европа избра да налее още 130 млрд. евро в Гърция и да извие ръцете на частните кредитори да поемат още по-големи загуби, вместо да потъне в неизвестността на един хаотичен фалит. Така Брюксел направи може би най-голямата крачка към избягване на надвисналия над Атина фалит на 20 март, когато предстои плащане на 14.5 млрд. евро дълг, за което просто няма пари.

Не искаме да сме лоши пророци, но с това Гърция не е спасена. Първо, дори и в краткосрочен план има много неясноти пред реализирането на споразумението. Второ, дори да се случи, предвиденото в изявлението на Еврогрупата преструктуриране на гръцкия дълг пак може да се окаже, че представлява технически фалит. И, трето, дори Гърция да изпълни всичко по книга, дългът й ще се свие до 120% от БВП през 2020 г. - ниво, което трудно може да се нарече устойчиво. А предвид всекидневните улични бунтове и падащата подкрепа за водещите партии има сериозна опасност плановете да се провалят.


Такива дългосрочни прогнози просто са обречени да не познаят и затова свидетелства и поредният анализ за устойчивост на гръцкия дълг на самата тройка от МВФ, ЕЦБ и Европейската комисия. Маркираният като строго секретен документ изтече по медиите часове преди договарянето на новия спасителен план и той показва, че само за четири месеца от октомври 2011 г. насам прогнозите за Гърция трябва да се ревизират сериозно надолу заради новите данни.

И така, да видим проблемите поред:

Дела и пак дела


Пред самото споразумение предстоят още доста стъпки, за да се превърне в реалност. Повечето от тях се приемат за формалност, но има и такива, които могат да се окажат съвсем реални пречки. Очаква се още днес Гърция да покани частните си кредитори да приемат да заменят държани от тях книжа за 206 млрд. евро с такива на стойност под половината на тази сума. След срещата в Брюксел гръцкото финансово министерство обяви условията на замяната. Освен договорените параметри те включват и очаквана заявка от правителството да промени местното законодателство, така че за съществуващите книжа да се въведе т.нар клауза за колективно действие. Тя ще направи решенията на мнозинство от 70% от облигационерите по дадена емисия обвързващи и за останалите.



Това ще позволи, дори и да има кредитори, нежелаещи да приемат доброволно замяната, тя да им бъде наложена, а освен това по идея трябва да предотврати и фалита, тъй като, ако на падежа Гърция не плати всичко дължимо дори и на един кредитор, неприел доброволно преструктурирането, тя технически може да се окаже във фалит. А ако плати цялата сума на неприелите, това ще е удар за съгласилите се на отстъпка.

Пред тази схема има един голям риск и той е от съдебни дела от недоволни кредитори. В зависимост от тълкуването както промяната на условията със задна дата, така и отделно договорените условия за ЕЦБ могат да бъдат атакувани, което също ще изяде ценно време. Проблеми обаче има и по други линии. Гърция все още трябва да уточни 325 млн. евро допълнителни бюджетни разходи, както и да приеме поправка в бюджета, която да го ореже с общо 3.3 млрд. евро. През следващата седмица парламентите на голяма част от страните в еврозоната трябва да ратифицират спасителния пакет. Предстои и среща на МВФ в средата на март, където трябва да се определи степента на участие на фонда. Там може да има натиск от държави извън Европа МВФ да не увеличава рисковата си експозиция към Гърция.

А освен всичко има неяснота и доколко Европейският фонд за финансова стабилност може бързо да набере нужните средства от пазарите, за да финансира операцията. Изплащането на договорените 130 млрд. евро ще е поетапно, но още преди замяната на дълга спасителният фонд трябва да разполага грубо с поне 70 млрд. евро. На първо място, според споразумението, за да се съгласят кредиторите на сделката, 15% от номинала на книжата им, или 31 млрд. евро, трябва да се изплатят веднага. Освен това трябва да се предвидят и средства за рекапитализиране на гръцките банки, които са най-големите държатели на държавен дълг. Макар доскоро да се приемаше, че за тази цел ще са нужни 20-30 млрд. евро, в анализа на тройката се споменава дори и число от 50 млрд. евро.
Какво е договорено:

- Страните, членки на еврозоната, поемат ангажимента, ако са изпълнени условията, да предоставят чрез Европейския фонд за финансова стабилност до 130 млрд. евро. МВФ също ще участва, но до какъв размер ще бъде обявено през март. Според германския финансов министър Волфганг Шойбле фондът ще участва с 13 млрд. евро плюс 10 млрд. евро, останали неизползвани от предишния спасителен план за страната

- Мерките, приети от лидерите на еврозоната и Гърция, трябва да свият дълга на страната до 120.5% от БВП през 2020 г.

- Частните инвеститори в гръцки дълг трябва да приемат 53.5% отписване от номиналната стойност на държаните от тях книжа на страната, което се равнява на 107 млрд. евро. Това е повече от договорените между кредиторите и Брюксел 50% през октомври 2011 г. и повече от изчислените при този дисконт реални загуби от 70%. Според JPMorgan реалните загуби така се равняват на около 75%

- Досегашните книжа на частните инвеститори ще бъдат заменени с нови. Те ще бъдат с по-нисък купон от предварително исканите от тях 4%. Купонът по новите книжа ще започва от 2% и ще нарасне на 3% от 2015 г. до 2020 г., като след това ще е 4.3% до 2042 г. Среднопретеглената лихва за първите осем години ще е 2.63%, а за целия тридесетгодишен период - 3.65%

- ЕЦБ ще прехвърли печалбите от държания от нея гръцки дълг на централните банки на страните от еврозоната. Те на свой ред ще прехвърлят част от тях на Гърция, което трябва да помогне за свиването на съотношението дълг към БВП

- Държавите членки със задна дата ще намалят лихвите по двустранните им заеми към Гърция с 0.5 процентни пункта до 1.5

- Европейската комисия ще засили контрола си над Гърция чрез "разширено и постоянно присъствие"

- Гърция ще държи в специална сметка сума, равняваща се на плащанията по дълга й за следващите три месеца

- С конституционни промени "възможно най-скоро" Гърция трябва да въведе приоритет на обслужването на дълга пред другите плащания.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Тръмп настоява за по-строг контрол на социалните медии 4 Тръмп настоява за по-строг контрол на социалните медии

Очаква се да бъде преразгледан законът, защитаващ Facebook и Twitter от отговорност за постовете на потребителите

28 май 2020, 858 прочитания

Китай ограничава автономията на Хонконг 1 Китай ограничава автономията на Хонконг

Приемането на плана за закон за сигурност идва, след като САЩ дадоха знак, че статутът на града за облекчение при търговията може да бъде отменен

28 май 2020, 1061 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Неудобен за Кремъл вестник остана без финансиране

Собственикът на "Новая газета" Александър Лебедев се оплака от институционален тормоз

Още от Капитал
Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Кино: "Едно последно парти"

Антиромантична комедия за щастливото време в Ню Йорк

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10