Гари Сик: Ако Израел наистина мисли да удари Иран, нямаше да го обсъжда
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Гари Сик: Ако Израел наистина мисли да удари Иран, нямаше да го обсъжда

Гари Сик: Ако Израел наистина мисли да удари Иран, нямаше да го обсъжда

Професорът от Колумбийския университет пред "Капитал"

Ваня Ефтимова
3483 прочитания

© Капитал


Проф. Сик, вие смятате, че въпреки ожесточената реторика Израел няма конкретни планове за превантивен удар срещу Иран. Не се ли опасявате обаче, че повишаването на напрежението може да доведе до неочаквани последици и директна конфронтация?

Няма съмнение, че в случай на инцидент сегашната медийна истерия с предположения за превантивни удари и изхвърляния от двете страни може да направи трудно взимането на думите обратно. В същото време обаче съм убеден, че ако Израел наистина готвеше атака, щеше да се държи по много по-различен начин и нямаше да я обсъжда както сега публично. Всеки път когато Тел Авив е извършвал превантивен удар, е било изненада. Когато иракският атомен реактор бе атакуван през 1981 г., въобще нямаше предварително обсъждане в медиите. Когато Израел удари сирийски съоръжения през 2007 г., никой официално не коментира както преди, така и след това. Фактът, че сега се говори всеки ден на най-висше ниво, че дебатът е по медиите и Иран има достатъчно време да засили отбраната си, е много странен начин за подготовка на атака.

Колко голяма опасност би представлявал Иран, ако евентуално се сдобие с атомната бомба? Би ли бил такава заплаха за света, че да си струва риска от нова война в Близкия изток?

Не познавам човек, който смята, че би било добра идея Иран да притежава ядрена бомба. Дори и самите иранци. Официално Техеран многократно е заявявал, че притежанието и използването на атомно оръжие е неислямско. В същото време обаче Иран явно иска да изгради съоръжения, така че в случай на атака отвън да може много бързо да създаде атомна бомба. Целта на Запада би трябвало да е да не допуска прекрачването на тази кризисна граница. Нещата да не ескалират дотам, че Техеран да реши, че няма друг изход.

Официалните съобщения за напредък на иранската атомна програма, заплахите за затварянето на Ормузкия проток и спирането на петролните доставки - каква е целта на Техеран с тази опасна игра?

Иран вижда себе си като голям играч в Близкия изток, чието мнение и интереси трябва да бъдат уважавани и взети предвид, когато става въпрос за региона. С маневрите около ядрената програма страната получава повече международно внимание, отколкото отговаря на икономическия и политическия й потенциал. Иран в действителност не е в силна позиция. Той е управляван от зле функциониращо правителство, армията може да защити страната, но няма потенциала да наложи националните интереси навън и с ескалирането на напрежението повечето евентуални партньори са отблъснати. Дръзките демонстрации може и да са рискован начин за спечелване на международен авторитет, но те са част от триковете в политическия покер.

Възможно ли е новият кръг от санкции да отслаби режима в Техеран?

Не, не смятам че те ще имат желания ефект. В началото на мандата на президента Барак Обама се обсъждаше налагането на т.нар. умни санкции. Такива, които да ударят интересите на онези части от обществото, заети във военната или висшата политическа сфера, а не цялото население. Тази идея днес е забравена, а наложените санкции засягат всички без изключение. Те ще увеличат инфлацията, ще намалят приходите на страната с около 50%, дори могат да доведат до колапс на икономиката. В подобна ситуация Иран би имал два избора. Единият е да се предаде и да приеме всички искания на Запада - нещо, което няма прецедент в историята на страната. Другият е гражданите да почувстват, че те самите, а не правителството им е под атака отвън и да се обединят зад него. Това е лош сценарий и за продемократичната опозиция, която ще бъде още по-силно изолирана. Моята прогноза е, че няма да видим позитивни резултати от сегашните санкции.

В момента изглежда, че САЩ са в позиция на изчакване - или Иран да отстъпи, или Израел да удари. Това не е ли слаба позиция?

Според мен Вашингтон действа от позицията на силата. Аз агитирам от много години за директни разговори без предварителни условия между САЩ и Иран. Сегашните санкции де факто са повече наказание за Иран, а те биха могли да бъдат използвани като примамка – ако направите това и това, ние ще ви дадем това и това. За да се развие подобен сценарий обаче, трябва да има възможност за комуникация. В същото време в предизборна година в САЩ е много трудно, ако не и невъзможно за Белия дом да допусне впечатлението, че отстъпва пред Иран. Обама би бил атакуван както от републиканците, така и от част от собствената му Демократическа партия. Това е много неизгодна ситуация. Аз вярвам, че администрацията на Обама всъщност иска да започне открити преговори с Иран, но просто не може да си позволи да бъде обвинена, че отстъпва. Така, дори ако има предложение от страна на Техеран за сделка или взаимни отстъпки, САЩ няма да могат да го приемат заради евентуалните тежки вътрешнополитически последствия.

Как може да се излезе от сегашната ситуация? Възможно ли е Европа да изиграе важна роля в процеса?

Преди няколко години Европа можеше да поеме ролята на посредник между Иран и САЩ. Сега обаче френският президент Никола Саркози настоява за по-твърд курс към Техеран, отколкото Обама. Заради позициите на Франция и Великобритания ЕС е смятан за по-труден противник от Вашингтон. В момента заради липсата на дипломатически отношения е почти невъзможно за САЩ и Иран да имат директни разговори и ситуацията ще бъде решена единствено с помощта на посредник. Както при кризата с американските заложници в Техеран, когато аз служех в Белия дом, единственият възможен изход е намирането на страна посредник, каквато бе Алжир през 1981 г. Заради престижа си в мюсюлманския свят Турция в момента изглежда най-логичният кандидат.      

Профил

Проф. Гари Сик е преподавател по международни отношения в Колумбийския университет и един от най-известните американски експерти по въпросите на Иран и Близкия изток. Преди да се посвети на академичната кариера, проф. Сик е бил член на Съвета за национална сигурност в администрациите на президентите Джералд Форд, Джими Картър и Роналд Рейгън. Той е един от ключовите участници в решаването на кризата със задържаните в американското посолство в Техеран заложници през 1979-1981 г. Преди това като офицер от военноморския флот е служил в Персийския залив и Северна Африка.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    harvi2 avatar :-|
    harvi2

    Може би Турция не е най-логичният кандидат за посредник. Не е в добри отношения с Израел, няма толкова сериозни позиции пред ЕС (въпреки голямата си армия) и е все по-ислямистки настроена в политиката си. Може да прозвучи преувеличено, но според мен най-логичният посредник може да се окаже България. Член е на ЕС, от известно време представлява някакъв интерес (поне като територия) за близкоизточните планове на САЩ, в традиционно добри отношения с Израел, добри позиции пред арабския свят и общо минало с Русия и бившите съветски републики, които в момента са с преобладаващо ислямско население и са съседи на Иран. Най-накрая и географското ни разположения да даде позитиви за страната.
    Но по-скоро проф. Сик е прав, че има приказки, а не заплаха за реални действия. Разиграват се огромни икономически интереси. Цената на петрола вече скочи, което е в интерес на петролните фамилии в САЩ. Ако Иран и съседите му започнат подготовка за война и продължителни санкции и международна изолация, ще започне изкупуване на храни, стратегически суровини, медикаменти - това са интереси за милиарди долари, които могат отново да надуят балона на цените.

  • 2
    eimil avatar :-|
    eimil

    напълно съм съгласен с анализа с малко уточнение, че като става въпрос за България не виждам наш политик с такъв опит и най-важното международен авторитет за да се наеме евентуално с такава задача

  • 3
    atanasoff avatar :-|
    Atanasov

    Приятно гъделичкаща националното ни самочувствие идеа, но за съжаление, не само звучи преувеличено - просто нереална, фикс-идея.

  • 4
    harvi2 avatar :-|
    harvi2

    До коментар [#3] от "Atanasov":

    И вие сте прав, но всяко нещо може да бъде нереална фикс-идея, докато не се даде поне заявка за активно участие в световната дипломация. Няма как да имаме опитни дипломати, ако не извършват никаква дипломатическа работа в момента. Нека поне като "муха" да избръмчи такава идея в главата на някой държавник :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.