Атомите на раздора
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Атомите на раздора

Атомите на раздора

Напрежението между Израел и Иран се повишава, а санкциите около Техеран се затягат. Задава ли се нова война в Залива?

Марина Станева, Огнян Георгиев
14411 прочитания

© reuters


Не бива да позволяваме държава, която подкрепя тероризма, крайния ислямизъм и е настроена враждебно към Запада, да се сдобие с ядрено оръжие. С тези думи израелският президент Шимон Перес предупреди преди време за заплахата от Иран. Перес е закъснял с 14 години. Такава държава съществува и се нарича Пакистан.

Израел смята Иран за заплаха, каквато светът не е виждал отдавна. Еврейската държава не вярва в силата на ядреното възпиране и не мисли, че собствените й ядрени глави ще блокират желанието на иранските аятоласи да я унищожат. САЩ и ЕС засега все още не са убедени, че Иран има за цел да се сдобие с ядрени оръжия и намират място за преговори с иранския режим, но затегнаха почти докрай санкциите срещу него. Това накара Техеран да вдигне градуса на собствената си реторика. Иранският върховен лидер аятолах Али Хаменей описа Израел в проповедта си от 3 февруари като "злокачествен тумор", който "ще бъде премахнат", и заплаши, че ако избухне война, то тя ще бъде "десет пъти по-смъртоносна" за враговете на Иран. Техеран вече провежда учения близо до стратегическия Ормузки проток. Американците пък започнаха струпване на сухопътни, морски и въздушни сили на оманския остров Масира и на йеменския Сокотра. Въпросът, който все повече хора си задават, е кога тези все още спорадични крошета ще прераснат в нещо повече.

Неизбежна ли е войната?

Всъщност Иран и Израел вече водят студена война. Експлозиите този месец в Индия, Грузия и Тайланд срещу израелски дипломати бяха последните изстрели в този конфликт, който продължава две години. От израелска страна тя включва (недоказано, разбира се) убийството на няколко ирански учени.

"Рискът сегашната криза да излезе от контрол е голям. И е по-вероятно Израел да нанесе удар върху Иран, не САЩ. Основното обаче е гадаене и спекулации", твърди пред "Капитал" проф. Марвин Калб, специалист от американския институт Brookings. Ако се съди по изказванията на израелски и американски политици и военни (виж текстовете на следващите страници), то наистина се натрапва впечатлението, че ситуацията върви безконтролно към военен конфликт.

Въпреки доказателствата, че ядреното възпиране работи, дори когато става дума за врагове като Индия и Пакистан, Тел Авив не възнамерява да позволи Техеран да конкурира ядрения му арсенал. САЩ също не са съгласни иранците да имат бомбата. "Така ще обезкуражим останалите страни в региона като Саудитска Арабия да развият собствена ядрена бомба. И независимо дали Иран ще използва атомно оръжие, или само ще заплашва да го използва, това може да провокира война, която бързо да се разпространи. Колкото по-малко страни имат такова оръжие, толкова по-добре", обобщава настроенията Калб.

Но ситуацията е такава от години. Въпросът е защо изведнъж преломният момент изглежда близо? Според израелския военен министър Ехуд Барак, когато иранската програма се прехвърли под земята в новото съоръжение край Кум, а това ще стане до няколко месеца, тя ще бъде недосегаема. Важно е обаче да се разделя реториката от реалността. Мнозина експерти се съмняват, че самостоятелен израелски удар ще успее да спре програмата или дори да я забави. Иранските ядрени обекти са разпръснати, добре укрепени и без намесата на САЩ подобна операция вероятно ще е неуспешна. Освен това израелците нямат навика да обсъждат публично предстоящи операции, особено толкова сложни. Не трябва да се забравят и няколко важни фактора.

Четири на ум

Все още няма единно мнение дали Иран е решил да превърне обогатяването на уран в крачка към ядрено оръжие. Както казва пред "Капитал" един от най-добрите американски близкоизточни експерти проф. Гари Сик (виж интервюто) "официално Техеран многократно е заявявал, че притежанието и използването на атомно оръжие е неислямско". Други като Марвин Калб и като бившия британски посланик в Иран сър Ричърд Далтън смятат, че съмненията натежават в обратната посока. "Винаги съм се съмнявал, че ядрената им програма е 100% мирна. А скорошните доказателства (докладът на МААЕ) напълно разбиват тези твърдения", казва Далтън пред "Капитал".

Второ, новите санкции все още предстои да "захапят" режима в Техеран и икономиката. Иранската централна банка и огромен брой компании вече не могат да търгуват с ЕС и САЩ и с доста други институции, които имат бизнес на тези места. Европейските страни спират да купуват иранския петрол от 1 юли. Ефектът от тези мерки предстои да стане видим.

Трето, ситуацията в Сирия е непредвидима, а това е основният съюзник на Иран в региона. Евентуално поражение на Асад би подкопало още повече външните позиции на Техеран, който вече е смятан като "излишен" от арабите, казва проф. Махджуб Зуейри от университета в Катар.

И четвърто, но съвсем не последно, още една война в Близкия изток ще бъде ужасяваща за световната икономика и за всички замесени. Според Адам Мознър от Center for Strategic and International Studies, Иран разполага с потенциала да застраши сигурността на петролните танкери в Залива, да настройва шиитски бунтовнически групи да извършват атаки в Ирак, да накара "Хизбула" и "Хамас" да ударят Израел, а самият той да изстреля ракети срещу Израел, Ирак и други страни или директно да нападне американските сили в региона. За американците, които търпеливо и болезнено готвят изтеглянето си от Ирак и Афганистан, хаосът, който Иран може да предизвика по границите си, ще бъде кошмарен. За Европа ще го има страхът от терористични атаки от ирански групи. А за световната икономика ново вдигане на цените на петрола сега може да означава връщане към рецесия.

Оттук до ада и обратно

Всичко това би трябвало да води към успокоителния извод, че засега няма да се стигне до военен конфликт. Истината е, че силата на тези аргументи може да се изпари бързо. Първата възможност за преговори - докладът на МААЕ - вече се изплъзна. Няма експерт, който да мисли сериозно, че санкциите постигат нещо. "Иранците се опасяват, че ако сега започнат преговори, няма да получат нищо, но ще станат по-слаби и арабската пролет може да ги връхлети, а тогава Западът ще застане на страната на протестиращите", обобщи наскоро съветникът на Държавния департамент на САЩ Вали Насър. "Те са в ситуация без изход. Ако не направят нищо, санкциите ще ги накажат тежко. Ако направят - ще рискуват война." Насър стига до мрачния извод, че иранският елит е преценил за по-изгоден втория вариант. Израелският премиер Бенямин Нетаняху пък знае, че в изборна година Обама няма възможност да се разграничи толкова ясно от Израел, колкото би направил иначе при евентуална атака.

И така, потенциалът за конфликт е в най-високата си точка. Дали искрата ще разпали огън, зависи от ситуацията в отделните държави. Ето каква е тя във всяка поотделно.

ЕС: Без повече разговори

Израел: моментът наближава

"Който казва "по-късно", може да открие, че по-късно вече е прекалено късно." С тези думи в началото на февруари израелският министър на отбраната Ехуд Барак парира онези, които предпочитат удара по Иран да се отложи и да се изчака ефекта от поредните санкции.

По думите на Барак заключението на много експерти е, че "резултатът от бездействието със сигурност ще бъде ядрен Иран, а отношението към ядрен Иран ще бъде по-сложно, по-опасно и по-скъпо като пари и човешки животи, отколкото той да бъде спрян". Според него прозорецът за ефективен удар бързо се затваря, тъй като режимът на аятоласите мести важните центрофуги за обогатяване на уран в подземно съоръжение до свещения град Кум. Там ще може да конструира бомба, без възможност да бъде спрян.

От седмици за медиите в страната тема номер едно са спекулациите за възможна атака по Техеран. Всеизвестно е, че за премиера Бенямин Нетаняху Иран е най-сериозната и важна заплаха пред страната, далеч пред палестинския конфликт. Преди време Нетаняху дори заяви, че "годината е 1939 г. а Иран е Германия".

Наскоро министърът на отбраната на САЩ Леон Панета коментира неофициално пред чуждестранни медии, че има голяма вероятност еврейската държава да нападне Иран през април, май или юни. По-късно, когато му бе предоставена възможност да опровергае в ефир това свое предположение, той отказа да се възползва.

Наближава ли моментът, в който еврейската държава ще удари своя най-голям враг, или това е блъф, целящ да засили санкциите и да върне Иран обратно на масата за преговори? Изглежда, че решението все още не е взето. Един от най-отявлените противници е бившият шеф на "Мосад" Меир Даган, който нарича подобна кампания неразумна. Няколко специалисти, с които "Капитал" разговаря, твърдят, че Израел по-скоро вдига шум, отколкото реално да готви атака. Те посочват, че при всички други случаи, в които израелската армия е нанасяла превантивни удари (като Ирак и Сирия), за това не се е говорило предварително.

"Важна част от дискусията е колко сложна ще е една такава операция", обяснява пред "Капитал" Клеър Спенсър, ръководител на близкоизточната програма в британския аналитичен институт Chatham House. "Ще трябват над 100 самолета, които ще се нуждаят от презареждане преди или след като пуснат бомби над Иран. Не е ясно къде са въпросните съоръжения, както и дали целта е да се забави обогатяването на уран или да се елиминира. Винаги има риск от цивилни жертви и от ответна реакция от съюзниците на Иран в региона. Това подробно обсъждане в публичното пространство по мое мнение е изпробване на обществените реакции, включително и на САЩ".

На същото мнение е проф. Марвин Уейнбаум от вашингтонския Център за Близкия изток. "Смятам, че нещото, което ги задържа, е, че не са сигурни дали могат да направят такъв удар. Ако не успеят да постигнат нищо значимо, това ще е огромен удар по Израел. Те ще изглеждат слаби, а и ще оправдаят всяко желание на Иран да се сдобие с оръжия", казва той пред "Капитал".

САЩ: още (малко) време за дипломация

На пръв поглед изглежда абсурдно американците да са съгласни да водят нова война в Близкия изток. Спомените от Ирак и незатворената рана в Афганистан са толкова пресни, че продължават да кървят. Още един конфликт ще вдигне цените на петрола до небето и ще дръпне икономиката назад към възможна нова рецесия. Всичко това в изборна година изглежда като невъзможна опция за Барак Обама. И въпреки всичко общественото мнение е странно нещо. "Изследванията показват, че над 50% от американците са съгласни да бъде употребена сила срещу Иран, а в същото време има огромна подкрепа за изтегляне от Ирак и Афганистан. Тези две неща не вървят заедно", казва Марвин Уейнбаум. Той цитира коментар от статия на в. New York Times, в който се казва, че публиката винаги смята, че следващата война ще е по-лесна.

Ако наистина има такова настроение, то е ужасно грешно. В сравнение с Иран режимът в Ирак и талибаните в Афганистан бяха изолирани. Техеран има влияние върху "Хизбула" и "Хамас", върху шиитското правителство в Ирак и е способен да предизвика хаос по всичките си граници. В допълнение, двата американски самолетоносача, които са в Залива в момента, ще са изправени пред евентуални ирански враждебни действия. Като се има предвид, че САЩ не са губили самолетоносач от Втората световна война насам, всеки удар по тези крепости ще обърне общественото мнение в истерия.

"САЩ само погрешно са смятани за неактивни. Те са активни в това да спрат Израел да действа срещу Иран. Всички знаци показват, че те усилено работят да разубедят Тел Авив да предприема едностранни действия", обяснява пред "Капитал" Шашанк Джоши, специалист от британския Royal United Services Institute (RUSI).

В опит да потуши напрежението американският президент Барак Обама заяви в началото на месеца, че не смята, че Израел "са взели решение какво е нужно да направят". Освен това той изрази надежда, че набъбващият конфликт все още може да се реши със средствата на дипломацията. Ген. Мартин Демпси, председател на съвета на началник-щабовете на американската армия, предупреди еврейската държава, че моментът не е подходящ за военни действия и един евентуален удар сега ще има "дестабилизиращ ефект". Британският външен министър Уилям Хейг също заяви, че атака срещу Иран "не би била мъдър ход в момента", и подчерта, че освен натиска на санкциите не трябва да бъде забравяна и възможността за преговори с ислямската република.

Уейнбаум също гарантира, че САЩ няма да атакуват. Но ако Израел нападне в година на избори, Белият дом няма да успее да се разграничи, както би направил в друго време, казва той. Обама ще е уловен между чука на републиканците, които ще настояват да се "застане до Израел" и наковалнята на общественото мнение, което години наред слуша как Иран е основна заплаха за мира в Близкия изток. Това със сигурност е ясно на Бенямин Нетаняху и опитният израелски политик не би се поколебал да въвлече САЩ след себе си в една операция, ако може. 

САЩ освен това имат реални опасения от Иран не просто заради безопасността на Израел. "Един ядрен Иран ще може да отправя искания и да поема рискове и всеки, който го предизвика, ще трябва да се замисли преди това. Така че притесненията не са само, че той ще използва бомбата, а че ще стане по-безскрупулен и няма да е склонен на отстъпки", казва Джоши. Освен това Техеран може да предизвика атомна надпревара сред съседите си, начело със Саудитска Арабия и Турция. Един ядрен Близък изток звучи като най-лошия кошмар на всеки американски политик.

"Военната опция не се предлага за първи път, но различното сега е, че, когато американските сили се намираха на терен в Ирак, имаше истински риск за нападение от страна на Иран. Но сега те се изтеглиха", казва Клеър Спенсър. Ето защо според нея е опасно Иран да продължава да си играе на котка и мишка.

Иран: все така енигма

Основен проблем в тази криза е, че Иран е напълно непрозрачен за опитите да бъде осветлен отвън. Ясно е, че режимът умело използва отчетливото усещане за национално достойнство, за да крие зад него ядрената програма. Самите иранци са напълно убедени, че искат да развиват ядрена енергия за мирни цели, така че всеки разговор с тях трябва да започва оттам. Санкциите обаче постигат досега точно обратния ефект. Нито един от анализаторите, с които "Капитал" разговаря, не вярва, че санкциите ще накарат Техеран да омекне.

"Иранската икономика страда от ембаргото, макар някои да твърдят, че това е резултат от лошото вътрешно управление, а не от санкциите. През последните 6-7 години обаче видяхме, че страната не се огъва под натиска. Самият факт, че санкциите идват отвън, засилва техните патриотични нагласи, както и убеждението, че натискът срещу тях е нелегитимен", твърди Клеър Спенсър. Марвин Уейбаум дори смята, че има силен елемент сред иранския елит, който е настроен на вълна "ударете ни". "Те смятат, че една такава атака от израелците ще обърне световното мнение за Иран. Защото ще бъде видяна като агресия и те ще бъдат жертви. А и ще обедини иранците около режима."

Проф. Махджуб Зуейри от университета в Катар обаче мисли, че за иранците ще е все по-трудно да живеят "извън света". "Никой не очаква Иран да излезе и да каже "санкциите работят, вредят ни". Те ще твърдят, че не е така. Но числата за безработица, инфлация и т.н. показват, че икономиката е в криза. Иран трябва да намери купувач за 35-40% от петрола си. Някой може да посочи Куба като пример. Но това означава, че цената за всичко ще се вдигне. Ако искаш кола например, ще се намери кой да ти продаде, но тя ще струва десет пъти повече."

Ето защо ефект може да има само ако тези санкции бъдат придружени с "морков". "Западът може да позволи обогатяването на уран под 20%, но под инспекцията на МААЕ", казва Шашанк Джоши. Турция и Европа са все още каналите, по които такава сделка може да бъде продадена.

Другият важен момент е политическата ситуация в самия Иран. В страната предстоят парламентарни избори другата седмица, в които режимът разчита на солидно участие, за да легитимира властта си. Последните избори през 2009 г. бяха последвани от "зеленото движение" и неговия кървав разгром. Нов доклад на Amnesty International доказва, че властите са подготвени с цената на всичко да не допуснат повторение на събитията. Това обаче поставя ислямския режим в особена ситуация: преди време той се радваше на одобрението на арабите, защото се противопоставяше на САЩ и Израел. Днес изглежда анахроничен и авторитарен като всички останали падащи режими в региона. Иран, заключава проф. Зуейри, просто вече не е толкова важен за арабите.

ЕС: Без повече разговори

Европейският съвет одобри ембарго върху вноса на ирански петрол от 1 юли като част от международните санкции срещу ислямската държава. В отговор Техеран изпреварващо спря доставките си за френски и британски компании, като заплаши, че ще преустанови износа си и за други европейски страни, ако не престанат с "враждебните си действия". Така отношенията между Иран и ЕС може да се опишат като взаимно надиграване. Първите заявиха, че ще търсят други клиенти за своя петрол, а вторите казаха, че засега няма да изпитат недостиг, тъй като имат запаси и търсят заместител на иранските доставки, които представляват близо 20% от вноса на петрол за ЕС.

"Петролът е нещо, което може да се намери на международните пазари. Саудитска Арабия обяви, че може да увеличи производството", обясни говорител на еврокомисаря по енергетиката Гюнтер Йотингер, но не коментира прогнозите, че ако Иран затвори важния Ормузки проток, цените на петрола може да стигнат над 175 долара за барел.

Професорът от Колумбийския университет Гари Сик твърди, че в сегашния момент заради твърдите позиции на Франция и Великобритания ЕС е възприеман като по-труден противник дори от Вашингтон: "Преди няколко години Европа можеше да поеме ролята на посредник между Иран и САЩ. Сега обаче Никола Саркози настоява за по-твърд курс от Обама", казва специалистът.

Не бива да позволяваме държава, която подкрепя тероризма, крайния ислямизъм и е настроена враждебно към Запада, да се сдобие с ядрено оръжие. С тези думи израелският президент Шимон Перес предупреди преди време за заплахата от Иран. Перес е закъснял с 14 години. Такава държава съществува и се нарича Пакистан.

Израел смята Иран за заплаха, каквато светът не е виждал отдавна. Еврейската държава не вярва в силата на ядреното възпиране и не мисли, че собствените й ядрени глави ще блокират желанието на иранските аятоласи да я унищожат. САЩ и ЕС засега все още не са убедени, че Иран има за цел да се сдобие с ядрени оръжия и намират място за преговори с иранския режим, но затегнаха почти докрай санкциите срещу него. Това накара Техеран да вдигне градуса на собствената си реторика. Иранският върховен лидер аятолах Али Хаменей описа Израел в проповедта си от 3 февруари като "злокачествен тумор", който "ще бъде премахнат", и заплаши, че ако избухне война, то тя ще бъде "десет пъти по-смъртоносна" за враговете на Иран. Техеран вече провежда учения близо до стратегическия Ормузки проток. Американците пък започнаха струпване на сухопътни, морски и въздушни сили на оманския остров Масира и на йеменския Сокотра. Въпросът, който все повече хора си задават, е кога тези все още спорадични крошета ще прераснат в нещо повече.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

23 коментара
  • 1
    zumz avatar :-|
    zumz

    Прекалено дълго за четене, запознат съм с темата от други източници. На въпроса "Задава ли се нова война в Залива?" отговорът е "не". Иран (чалмите) всъщност кляка постепенно - под натиск на санкициите и вътрешните си политически противоречия. Имаше интересно мнение на един от "токин хедовете" в "Таймс" - идеята беше, че санкциите и политиката на Ахмдинеджад започват сериозно да вредят на икономическите интереси на Революционната Гвардия. А тъй като тези интереси са по-силни от каквато и да било политика или религия - "гвардейците" ще намерят начин да разкарат Ахмадинеджад и да замразят атомната програма. С което и вълкът сит и агнето цяло. Отделни провокации в пролива за "фейс савинг" е възможно да има, но същинска война едва ли.

  • 2
    t avatar :-|
    т

    Има два проблема свързани с Иран:
    - диктаторският режим (който пречи най-вече на жителите на страната)
    - ядрената програма (която пречи на политическите и финансови интереси на САЩ, Израел, Западна Европа и т.н.)

    Статията започна много добре: Дори Иран да направи бомбата - както толкова. Не мисля, че Иран ще е по-опасен за световния мир от Пакистан или Израел. Ако Иран успее да направи бомба, САЩ и Израел просто ще трябва да започнат да се съобразяват с това, както вече правят с други държави. Даже като нищо да се установи някакъв баланс в Близкия Изток.

    По-важното е да се пребори диктаторския режим в Иран. А това може да стане само отвътре чрез подкрепа на опозицията. Поредната война ще остави поредните жертви, руини и ядове за десетилетия и векове напред.

    За съжаление като се има предвид арогантността на Израел и САЩ, удар не е изключен...

  • bolgaroliub

    Доста време изгубих да чета тази слаба статия която би била подходяща за поредната мозъчна промивка на американски мозъци но не и тук в България.Защото вече и децата разбраха че истинската причина поради която искат да бъде ударен Иран от САЩ и Израел това е че същия обяви и започна продажбата на петрола си не срещу зелени хартийки а срещу евро и иени и други валути.А това би било прецедент и крах за американската валута и икономика която на практика е фалирала и се крепи единственно на това че световната търговия на петрол се извършва със долари обезпечавайки го по този начин.Но нещата са необратими и САЩ и Израел нямат военен потенциал за да водят пълномащабна сухопътна война с мощна държава като Иран.Така че скоро ще гледаме срив на американските зелени хартийки.Така нареченото имбарго срещу Иран е просто смехотворно и удря изцяло по икономиката на страните от ЕС и резултатите са налице вече и литър дизел е 2,71лв за литър а и икономическото имбарго също е смехотворно защото Русия Китай Турция си търгуват с пълна сила с Иран.Иран е сериозна страна с традиции и мощна армия с добро оръжие и висок боен дух .Иран е със мощна икономика и завидна социална структура .Правителството на Иран е подкрепяно от народа така че приказки за арабска пролет и сваляне на режима от вътре са смешни и са по скоро пожелание на САЩ и Израел но не би.Не могат да си играят с Иран .Не им е по силите на световните демократи и са в задънена улица.Скоро ще гледаме огромен зрелищен фалит на САЩ защото няма как да започнат война с Иран.Иран е миролюбива страна и никого не е нападала и е велика сила.

  • 4
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Интересно Израел може да има атомно оръжие, Иран не може? Това е някаква нова форма на демокрация, вероятно разработена в Силиконовата долина или в Димона!!!

  • 5
    yavor31 avatar :-|
    Мартин Akakka

    То и войната в ирак така започна , уж имало биологични оръжия ;) , естественно че всичко е заради петрола ...

  • 6
    desjardinseli avatar :-|
    desjardinseli

    До коментар [#3] от "bolgaroliub": много точен отговор. За съжаление в България се установи диктатура, която играе за интересите на САЩ. Правителствата ни играят българите за сметка на американската мафия.

  • 7
    mirohero avatar :-|
    mirohero

    Европа и Щатите имат икономическа изгода за война - увеличава се много бизнес риска в Азия, логистичната цена поради скъпите горива, и бизнеса и производствата започват да се местят обратно в Америките и Западна Европа. Това вече се случва. Тоест, евентуална война в Близкия Изток ще измъкне Запада от рецесия. Преди три-четири години икономиката щеше да колабира при висок петрол, днес обаче нещата са малко по-различни.
    Русия печели също - приходите им от енергийни продажби ще се утроят, приходите от конвенционално оръжие също. Така че, те по принцип са за.
    С Китай нещата са сложни, не мисля че там има ясно решение кое им е изгодно.
    Така че, според мен, ако след седмица Ахмадинежад И аятолясите не изгубят изборите, войната е въпрос на месец-два. Предполагам, няма да изгубят...

    Гледайте позитивно, цените на храна и оръжие, а България такива изнася, ще скочат в небето.

  • 8
    vassilun avatar :-|
    vassilun

    До коментар [#1] от "zumz":

    Дано сте прав! Това би било най-разумното решение за момента!

  • 9
    latinka_ avatar :-?
    latinka_

    Ще погазят те мира и ще проехти света.Хората с чалмите готвят си отпор на икономически терор. Върху килимче сядат и се молят , а после и за нефта спорят.Учудващо ще бъде Израел първата им цел.На четвъртата пълна луна започва стрелба. Българите с Русия да се съюзят , иначе и нас ще ни гърмят.Управниците наши да не бързат с приказки да се обвързват.Не знаят те , че сиви кардинали Европата отдавна са обрали , а сметката ще плащат новите , дошли от изтока народите.Войната е планирана и от Америка е режисирана.Да покаже тя , че е страна могъща , но ще се разтрепери тяхна къща.Информацията иде от ефира на всемира и улавя се с лекота от отворените сетива.

  • 10
    latinka_ avatar :-?
    latinka_

    Три подводници настъпват и към пролива промъкват.Тайно съглашателство , военно издевателство.Комплотът е забъркан , пасиансът е разбъркан.Торпедото лети и светът ще проехти.Кой ли може да ги спре?Тез мъже играят си белота и нехаят за живота.Ракетите са с цел , да улучат Израел.Ядрения им физик убиха, сега ще видят на Аллах ритника.Земята ни ще потрепери от хора в петролни далавери.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.