Само една сделка не стига
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Само една сделка не стига

Само една сделка не стига

Гърция не е спасена, инвеститорите са изплашени, а ЕС не изглежда готов за скока към фискален съюз

Светломира Гюрова
6261 прочитания

© reuters


Най-оптимистичното, което може да се каже за новия план за Гърция, е, че вероятно ще спаси страната от фалит през март. Като ключовите думи са "вероятно" и "през март". Защото, преди ЕС да налее още 130 млрд. евро, ще трябва да бъдат изпълнени доста условия и не са много хората, които биха се обзаложили, че това ще стане. Същевременно, дори планетите да се подредят по най-добрия възможен начин и Атина да получи парите, това просто ще означава, че ще има с какво да плати 14.5 млрд. евро дълг на 20 март. И няма да фалира с гръм и хаос тогава, а някой друг ден. Когато има шанс това да стане малко по-подредено и контролирано, а ЕС евентуално да е по-готов (доколкото това е възможно) да се справи с първия в историята банкрут в еврозоната.

Песимистичният - или реалистичен - прочит на така наречения втори спасителен план е, че ЕС удвои залога си в Гърция (общата сума с първия пакет вече е 240 млрд. евро), без шансовете за успех да са нараснали. Точно обратното - вероятността страната да се изправи на крака и да оцелее без финансови вливания изглежда много по-малка днес, отколкото преди две години, когато беше отпуснат първият заем от ЕС, МВФ и ЕЦБ. Което обяснява защо вече се говори за трети такъв, а спекулациите как рано или късно на Атина ще й бъде показана вратата за излизане от еврозоната или тя сама ще поиска да мине през нея не стихват.

Същевременно след "доброволното подстригване" на частните кредитори на Европа ще й е трудно да убеди пазарите, че това извиване на ръцете е било еднократно. И Гърция е специален случай, а не опасен прецедент и предвестник на събитията в Португалия, Ирландия, Испания или друга от уязвимите страни.

Най-тревожни обаче са не икономическите, а политическите ефекти от мъчителната сделка. Отровените отношения между Гърция и Германия, дълбокото недоверие по линията добродетелен Север и прахоснически Юг, умората и гнева сред "спасени" и спасители - всичко това не чертае светло бъдеще за изпадналия в екзистенциална криза ЕС.

След маратона - спринт

"Научих, че маратон наистина е гръцка дума", промълви уморено еврокомисарят по икономическите въпроси Оли Рен след края на продължилите до разсъмване 14-часови преговори, родили новия спасителен пакет. А сега предстои спринт - един месец, в който Гърция и Европа да се опитат да подредят всички парчета от пъзела така, че на 20 март да няма фактически фалит.

Нещата, които могат да се объркат, са много. Първо, частните кредитори трябва да се съгласят да загубят над 70% от вложенията си в гръцки дълг. Това трябва да стане толкова "доброволно" и убедително, че да не се приеме като "кредитно събитие" и да не задейства застраховките срещу фалит (CDS). Както се пошегува британската преса, теоретично това е възможно, но говори, че каквото и да са пушили финансовите министри от еврозоната по време на безкрайната си нощна среща, явно е било нещо силно. И второ, успехът на програмата зависи от политически и икономически предположения, някои от които са не просто са оптимистични, а направо граничат с чудеса.

Въпреки нарастващата неприязън в страни като Холандия, Финландия и Германия към това, което немският финансов министър Волфганг Шойбле наскоро определи като наливане на средства в "бездънна яма", националните им парламенти вероятно няма да посмеят да блокират плана. Но дори и да няма политически спънки отвън, вътрешните са почти сигурни. Нищо от направеното от управляващите в Атина от началото на кризата не предполага, че те са способни да се справят с исканото от тях. Цената на избягването на внезапна смърт още през март е бързо въвеждане на допълнителна доза дълбоки реформи, бюджетни съкращения и данъчни увеличения. И това на фона на уличния гняв, готов за нова експлозия във всеки момент.

Нещо повече - към болката се прибавя и унижение. Страната вече е не само на финансови системи, но и на ръчно управление от Брюксел. Исканията за промяна на конституцията, за създаване на специална банкова сметка, гарантираща плащането на дълга, и за постоянно присъствие на европейски инспектори в гръцките министерства са ярко доказателство за нулевото доверие към Атина. А също така и бележат момента, в който Гърция, по израза на икономическия редактор на в. Guardian Лари Елиът се сдоби с колониален статут и е независима само на думи.

И накрая, дори ако всичко мине перфектно (а това е голямо "ако") и програмата се изпълни по план, през 2020 г. гръцкият дълг ще бъде сведен до 120% от БВП при най-добрия възможен сценарий. Който е и най-невероятен. Също така не е ясно и откъде идва фиксацията върху това магическо число и защо се смята за устойчиво ниво, при положение например че лимитът за дълга в еврозоната е 60%. "Целта от 120% от БВП е свещена илюзия на ЕС. Зад нея няма никакви икономически аргументи", казва пред в. WallStreetJournal д-р Константин Гурджиев от Trinity College в Дъблин.

Няма и големи шансове тази цел да бъде постигната. Анализ на тройката кредитори, носещ гриф "строго поверително" и изтекъл в медиите часове преди договарянето на сделката в Брюксел, разкрива кошмарната дългова ситуация на Атина. Според анализа дори и при най-благоприятния сценарий Гърция ще има нужда от "продължителна финансова подкрепа" (в превод - още "спасяване") и вероятно допълнителни 50 млрд. евро до края на десетилетието. И това при положение че съсипаната й икономика внезапно успее да намери магическа рецепта за растеж, спре да се свива още през следващата година и успее да отбележи плюс от 2.3% през 2014 г. Освен с по-нисък от този растеж отклоняването от най-положителното развитие може да дойде и по много други линии - например ако Гърция не успее да постигне очаквания първичен бюджетен излишък или ако приходите от приватизация са по-малки от планираните. "Тройката направи някои аритметични гимнастики, за да могат числата им да излязат, но оптимистичните им допускания едва ли ще се сбъднат", смята Сони Капур, управляващ директор на икономическия тинк-танк Re-Define.

А къде е финалът

При толкова игри с числата, съмнителни хипотези и свръхрозови прогнози сравнително ясните неща са две. Като и двете са мрачни. Първо, е доста невероятно Европа да успее да убеди пазарите, че случилото се с Гърция е еднократно явление. То почива на странната логика, че на частните кредитори могат да им бъдат налагани огромни загуби, докато ЕЦБ и останалите централни банки се измъкват сухи и така се оказва, че облигациите могат да струват повече или по-малко в зависимост от това кой ги държи. Въпросът дали след такова третиране инвеститорите скоро ще се приближат до Гърция или останалите държави, където ЕЦБ, МВФ или подобни влизат да помагат и се ползват с по-привилегирован статут на кредитори, е почти реторичен. Това от своя страна ще означава по-скъпо финансиране за Португалия и Ирландия, като особено за първата резултатът може да е нужда от ново "спасяване".

Вторият негативен ефект е по-трудно измерим, но и по-опасен - изчезването на взаимното доверие в Европа и много вероятния бунт срещу диктатите от Брюксел. Засега Гърция изглежда краен случай, но засиленият контрол там скоро ще стане норма за страните със спасителни програми. И не само там - когато бъдат приети новите бюджетни правила (виж карето), Европейската комисия ще може да казва на националните правителства в еврозоната как да събират данъци и за какво да харчат. Всъщност това вече се случва - миналия месец Оли Рен написа писмо на белгийското правителство, в което го информира, че за пет дни трябва да реши как да спести още 1.2-2 млрд. евро в бюджета за 2012 г. или да се подготви за огромни глоби. "Кой познава Оли Рен? Кой знае откъде е дошъл и какво е направил? Никой. И той ще ни казва каква икономическа политика да водим. Европа няма демократичната легитимност да прави това", избухна белгийският министър на индустрията Пол Магнет в интервю за фламандския в. De Morgen. Въпреки острите думи правителството все пак се подчини. Но каква ли ще бъде реакцията, ако Рен изпрати такова писмо на френския президент Никола Саркози или на германския канцлер Ангела Меркел? И дали това няма да накара улиците на Париж и Лондон да заприличат на тези на Атина?

Бавно и полека, със или без Гърция, еврозоната се движи към фискален съюз. Европейските политици не изглеждат готови за това. Избирателите им - още по-малко.

Бюджети за проверка, моля!

На 21 януари финансовите министри на еврозоната одобриха нови правила, които позволяват на Европейската комисия да надзирава и да иска промени в бюджетите на страните от еврозоната още преди те да бъдат гласувани от националните парламенти. Така на практика Брюксел ще може да се намесва във фискалната политика на правителствата.

Европейската комисия ще може да диктува промени в данъчните и разходните планове на страните, които са нарушили лимитите за дълг и дефицит и се намират в т.нар. процедура на свръхдефицит. В момента това са 14 от 17-те страни, използващи еврото, като единствените изключения са Люксембург, Финландия и Естония. Брюксел ще има правото дори да препоръча бюджетът да бъде изцяло пренаписан. Освен това тези съвети ще могат да бъдат публикувани и така натискът върху националните правителства да се засили още повече.

Същевременно комисията ще може по свое усмотрение да изпраща надзорни мисии в държавите, които "изпитват сериозни затруднения" (тоест са на спасителни програми), и дори да назначава технически експерти в техните министерства. Така контролът на европейските чиновници, срещу който в момента се бунтуват в Гърция, скоро ще може да бъде приложен и в Португалия и Ирландия.

Новите правила ще бъдат обсъдени в Европейския парламент и амбицията на датското председателство на ЕС е да бъдат приети окончателно до юли.

Играта с числата

Какво предвижда новият план за Гърция 

- Страните от еврозоната ще предоставят на Гърция чрез Европейския фонд за финансова стабилност до 130 млрд. евро, ако тя успее да изпълни поставените предварителни условия. МВФ също ще участва, но през март ще стане ясно точно с колко. Според германския финансов министър Волфганг Шойбле фондът ще даде 13 млрд. евро плюс 10 млрд. евро, останали неизползвани от предишния спасителен план за страната

- Мерките трябва да свият дълга на Гърция от сегашните 164% до 120.5% от БВП през 2020 г.

- Частните инвеститори в гръцки дълг трябва да приемат 53.5% отписване от номиналната стойност на държаните от тях книжа, което се равнява на 107 млрд. евро. Това е повече от договорените между кредиторите и Брюксел 50% през октомври 2011 г. и повече от изчислените при този дисконт реални загуби от 70%. Според JPMorgan сега реалните загуби ще са около 75%

- Досегашните книжа на частните инвеститори ще бъдат заменени с нови. Те ще бъдат с по-нисък купон от предварително исканите от тях 4%. Купонът по новите книжа ще започва от 2% и ще нарасне на 3% от 2015 г. до 2020 г., като след това ще е 4.3% до 2042 г.

- ЕЦБ ще прехвърли печалбите от държания от нея гръцки дълг на централните банки на страните от еврозоната. Те на свой ред ще прехвърлят част от тях на Гърция. Това трябва да помогне за свиването на съотношението дълг към БВП с 1.8% до 2020 г.

- Държавите членки със задна дата ще намалят лихвите по двустранните им заеми към Гърция с 0.5% до 1.5%. Това може да спести на Гърция 1.4 млрд. евро.

- Европейската комисия ще засили контрола си над Гърция чрез "разширено и постоянно присъствие". Това означава, че европейски инспектори ще бъдат през цялото време в гръцките министерства, а не само по време на мисии, както досега.

- Гърция ще държи в специална сметка, управлявана отделно от бюджета й, сума, достатъчна за  плащанията по дълга й за три месеца напред.

- "Възможно най-скоро" страната трябва да промени конституцията си така, че обслужването на дълга да има приоритет пред другите плащания от бюджета.

Ние не сме специални

Португалия се опитва да убеди пазарите, че не е втората Гърция 

Гърция е специален и уникален случай - това е мантрата, която от месеци повтарят в Брюксел. А в Лисабон се надяват всички да повярват в нея.

Но ако се погледнат лихвите по португалския дълг, пазарите поне никак не са убедени. Докато при книжата на другите проблемни държави - Ирландия, Испания и Италия, има осезаемо подобрение, в края на януари доходността по десетгодишните португалски облигации скочи до 17.3% - рекорд от създаването на еврозоната - преди да се върнe до около 12% в последните дни. Всичко над 7% обаче се счита за неустойчиво в дългосрочен план.

От всички уязвими страни в еврозоната Португалия очевидно е най-заплашена да се превърне във втората Гърция. И за момента изглежда абсолютно невъзможно страната да е способна да се върне на международните финансови пазари още през 2013 г., както предвижда договорената миналата година спасителна програма за 78 млрд. евро с ЕС, МВФ и ЕЦБ.

Португалия е различна от Гърция по няколко важни неща. Политическата класа в Лисабон се ползва с много по-голямо доверие в ЕС и МВФ, отколкото колегите им в Атина. Бюджетът на страната за 2012 г., изпълнен със съкращения на разходите и структурни реформи, носи печата на международното одобрение. А правителството на премиера Педро Коелю изглежда решено да прехвърли всички планирани мерки от хартията в реалността.

Проблемът е, че португалската икономика е в тежка рецесия и се очаква през 2012 г. да се свие с поне 3%. Безработицата сред младите хора надхвърля 30% и всяка година десетки хиляди напускат страната след завършването на университет - нещо невиждано от 60-те години на миналия век.

Реформите, предприети от правителството, имат шанс през следващите години да подобрят отчайващата конкурентност на португалската икономика и да й помогнат да се върне към растеж. Но Лисабон не разполага с много време.

Ако няма как да се финансира самостоятелно от следващата година, Португалия ще има нужда от втора животоспасяваща инжекция от ЕС и МВФ. За това намекна наскоро и германският финансов министър Волфганг Шойбле, който наскоро бе уловен от тв камера как обещава на португалския си колега Витор Гаспар допълнителна помощ. Антонио Саравиа, президент на националната бизнес асоциация CIP, изчислява, че на Португалия й трябват още 30 млрд. евро.

Но големият въпрос е дали тази допълнителна помощ ще помогне на Лисабон да се спаси от нуждата да отписва дълг. Ако кредиторите на Португалия бъдат принудени да понесат загуби, всички уверения на ЕС, че Гърция е успешно поставена под карантина и заразата няма да плъзне към други страни, ще се окажат кухи. А съдбата на еврото ще увисне във въздуха.

 
Новият план за Гърция може да проработи само с чудеса и молитви
Фотограф: reuters
Автор: Капитал
Автор: Капитал

Най-оптимистичното, което може да се каже за новия план за Гърция, е, че вероятно ще спаси страната от фалит през март. Като ключовите думи са "вероятно" и "през март". Защото, преди ЕС да налее още 130 млрд. евро, ще трябва да бъдат изпълнени доста условия и не са много хората, които биха се обзаложили, че това ще стане. Същевременно, дори планетите да се подредят по най-добрия възможен начин и Атина да получи парите, това просто ще означава, че ще има с какво да плати 14.5 млрд. евро дълг на 20 март. И няма да фалира с гръм и хаос тогава, а някой друг ден. Когато има шанс това да стане малко по-подредено и контролирано, а ЕС евентуално да е по-готов (доколкото това е възможно) да се справи с първия в историята банкрут в еврозоната.

Песимистичният - или реалистичен - прочит на така наречения втори спасителен план е, че ЕС удвои залога си в Гърция (общата сума с първия пакет вече е 240 млрд. евро), без шансовете за успех да са нараснали. Точно обратното - вероятността страната да се изправи на крака и да оцелее без финансови вливания изглежда много по-малка днес, отколкото преди две години, когато беше отпуснат първият заем от ЕС, МВФ и ЕЦБ. Което обяснява защо вече се говори за трети такъв, а спекулациите как рано или късно на Атина ще й бъде показана вратата за излизане от еврозоната или тя сама ще поиска да мине през нея не стихват.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    dol avatar :-|
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    Е, как да стигне една сделка само при толкова много зелки подготвяли я? Мизерията и контролът следва да са пълни. Писна ми тоя филм режисиран от Меркел, и с нея в главната роля. Крайно време е , не само за гърците, да сменим екипажа и ако нямаме собствен пилот, да си караме на автопилот-- пак по-бързо някои ще се оправят. Гърция да не е някаква мърша , която чакалите и хиените искат да разкъсат?И да я разкъсат, пак г..а на своите икономики няма да могат да спасят!

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Само една яка инфлация в еврозоната ще оправи работите, държавните дългове се отписват или "изтриват" с инфлация..... Германия 1922-23 години.....

  • 3
    dol avatar :-|
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    До коментар [#2] от "boby1945":да, затова страните които ще напуснат еврозоната и се върнат към националните си валути, по-бързо ще се оправят ....вътрешните им дългове ще се топят за секунди...да останат в Еврозоната , сама кретаща едвам едвам и икономически задушавана от ИКОНОМИИ, е просто ДЪЛГА И ПРОДЪЛЖИТЕЛНА АГОНИЯ.

  • 4
    dol avatar :-P
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    С ВРЪщАНЕТО КЪМ НАЦ. ВАЛУТИ ПЪК и всички външни дългове ще се стопят от ХИПЕРИНФЛАЦИЯТА...и хоп готово...ОНОВА ОТ КОЕТО МЕРКЕЛ НАЙ-МНОГО СЕ СТРАХУВА -ХИПЕРИНФАЛЦИЯТА щЕ СЕ ОКАЖЕ ТОчНОТО ЛЕКАРСТВО ОТ КОЕТО ТЯ НАЙ-МНОГО СЕ НУЖДАЕ , ЗА ДА СЕ ПОСТИГНЕ ЗАВЕТНАТА И МЕчТА..ФИНАНСОВА ДИСЦИПЛИНА И ЗАНУЛЕНИ Б#ДЖЕТНИ ДЕФИЦИТИ И ВЪНшНИ САЛДА.

  • 5
    gospodin avatar :-|
    Г-н D

    До коментар [#4] от "dol":

    Задлъжнялост се лекува единствено с инфлация. Ние вече го преживяхме. Икономисти твърдят, че "лечебната доза" за днешната задлъжнялост е 10%.
    Не съм сигурен дали друга страна освен Германия и Франция на Саркози (но него скоро няма да го има като фактор) имат интерес от запазване на еврозоната. В нейното създаване има много политика и микроскопична доза икономика.

  • 6
    dol avatar :-|
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    До коментар [#5] от "Г-н D.":Нямам друг избор освен да се съглася напълно с мнението Ви тъй като е правдиво и обективно.

  • 7
    gospodin avatar :-P
    Г-н D

    До коментар [#6] от "dol":

    Ще ви върна комплимента, че и вашите тези - за Гърция и еврозоната, които четох наскоро - са логични и нелишени от основание.
    Може би само формата им е по-остра... :-)

  • 8
    dol avatar :-|
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    До коментар [#7] от "Г-н D.":хаах, съгласна, че съм ОСТЪР ЪГЪЛ, но винаги ми се е струвало, че е по-добре да съм ОСТЪР отколкото ТЪП ъгъл...шегувам се...а досежно ГЪРЦИЯ конкретно , понякога се срамувам заради отношението на сънародниците ми към това което става сега там , от това, че съм българка.

  • 9
    convince avatar :-|
    convince




    До коментар [#2] от "boby1945":

    До коментар [#3] от "dol":

    И ПОСЛЕ ЩЕ ДА СЕ ПРИСЪЕДИНИМ КЪМ РУСИЯ, КАТО ЕДНИ РАВНОСТОЙНИ ПАРТНЬОРИ, НАЛИ?...

  • 10
    convince avatar :-|
    convince

    До коментар [#5] от "Г-н D.":

    Остротата на проницанието Ви е смайващо неадекватна на умствените Ви способности, няма две мнения тук.

    32 ДЪРЖАВИЧКИ на фона на обединения от гиганти...???


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK