Шистовата дилема на Европа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Шистовата дилема на Европа

Спорната технология за извличане на природен газ от шистови скали, известна като хидравлично разбиване (фракинг), предизвиква нестихващи протести в Европа и САЩ. Технологията крие екологични рискове за водите и почвите, а оттам и за местното население.

Шистовата дилема на Европа

В дискусията за неконвенционалния добив на горива не трябва да се подценяват нито икономиката и геополитиката, нито околната среда

6567 прочитания

Спорната технология за извличане на природен газ от шистови скали, известна като хидравлично разбиване (фракинг), предизвиква нестихващи протести в Европа и САЩ. Технологията крие екологични рискове за водите и почвите, а оттам и за местното население.

© Associated Press


Шистовият газ промени енергийния облик на Америка. За сравнително кратък период неконвенционалният добив превърна страната в най-големия износител на природен газ в света. За Европа дилемата "за" или "против" нетрадиционния добив на горива придобива все по-ясно изразен екологичен отенък и наподобява дебата за генно-модифицираните организми (ГМО).

Под натиска на екоактивистите България стана втората страна в Европейския съюз след Франция, която забрани хидравличното разбиване, наричано още фракинг. Това е спорната технология, по която се извлича газ от шистови скали. Перспективите пред такъв добив на Стария континент намаляват, пише Алън Райли в анализ за "Уолстрийт джърнъл", цитиран от БТА.

Като ГМО, но не съвсем

В Брюксел мнозина евродепутати и представители на Европейската комисия смятат, че добивът на шистов газ ще има съдбата на генномодифицираните организми (ГМО) - нещо, което американците правят, а европейците не. Но икономически и геостратегически последици от шистовия газ са по-големи от тези на ГМО, отбелязва Райли, който е преподавател в лондонската школа City Law School. Европа я чака значителна деиндустриализация и загуба на конкурентност, ако не позволи развитието на този енергиен отрасъл. Тя рискува също да се озове в много по-слаба геостратегическа позиция, що се отнася до енергийната сигурност.

Според Райли шистовият газ е революционен по две причини. Първо, залежите са огромни и това преобръща традиционни възприятия в ресурсната икономика. Схващането, че 80% от въглеводородните горива са в страните от ОПЕК и Русия, а 10 на сто са в страни от ОИСР и Китай, се преобръща. Огромни количества добиваем шистов газ се крият под цяла Европа, Китай, Аржентина и САЩ, показват едни от последните данни на американската агенция за енергийна информация.

Икономическите последствия също не трябва да се пренебрегват. Проучване на компанията за изследвания IHS Global Insight показа, че през 2010 г. сондирането за шистов газ е създало 76 млрд. долара приходи и пряко или косвено е разкрило 600 000 работни места в САЩ. Очаква се до 2015 г. тези резултати да се подобрят до 118 млрд. долара и до 870 000 работни места.

Второ, когато добивът е мащабен, това сваля значително цените за доставка. Първоначалният приток на газ при хидравличен фракинг е много по-голям отколкото при конвенционалния кладенец, което позволява бърза възвращаемост. Газът може да стане почти безплатен източник на гориво, когато бъде открит близо до шистови петролни залежи, твърди Райли. Междувременно бързото развитие на технологията и по-строгото производствено планиране сваля разходите и цените. Газовите фючърси в САЩ сега са под 3 долара за 1 млн. британски термални единици (около 293 киловатчаса – бел. ред.), докато в Европа те варират между 10 и 14 долара за същото количество енергия.

Въпрос на конкуренция

В момента Америка притежава конкурентно преимущество и пред Китай, и пред Европа заради по-евтиния газ. Според Алън Райли ЕС трябва да държи сметка за потенциала на своята химическа индустрия, която е световен лидер и която използва въглеводороди и като суровина, и като горива. Освен това много европейски химически компании използват още по-скъпия петрол. Отслабващите предимства на Европа пред САЩ във всички експортни производствени сектори ще станат още по-явни, когато други страни започнат да увеличават добива на шистов газ.

Ако в началото технологията за добив от шистови находища бе запазена територия за специализираните американски компании, сега тя привлича и други - например френската Total, японската Marubeni или китайската Sinopec. Използвайки по-нова технология, някои страни може да направят цените на газа дори по-ниски от тези в Америка.

Междувременно Вашингтон е на път да ограничи енергийна си зависимост само от ресурси в собственото си полукълбо. Газът от шистови формации, петролните сондажи в морето, канадските петролни пясъци и бразилския петрол може скоро да освободят САЩ от въглеводородни горива, внасяни извън американските континенти. Освен това се очаква следващата технологична вълна в енергетиката да е основана на евтини, модулни и бързо изграждани инсталации за втечняване на газ.

Европа рискува интересът на американците към поддържане на европейския достъп до близкоизточните петролни залежи да се окаже бреме. Алън Райли смята, че европейците трябва да се притесняват, че енергийната им сигурност ще е по-зависима от САЩ, отколкото през Студената война. Ако се наложи някога Вашингтон да изтегли Пети американски флот от Персийския залив, Червено море, Арабско море и източноафриканския бряг, Китай най-вероятно ще заеме мястото му като гарант на региона. Единственият друг значим доставчик на Стария континент ще остане Русия.

Обратната страна на медала

Бурното разработване на шистови залежи увеличи рязко американските запаси на природен газ. Но това доведе до срив в котировките и се превръна в проблем за бизнеса. За да обърне тенденцията енергийната група Chesapeake обяви, че тази години намалява с 50% сондирането за газ в Северна Америка. ConocoPhillips също съобщи, че ще намали темпото си на работа.

"През 2012 г. със сигурност ще има по-малко кладенци за природен газ", твърди Катрин Клебър, президент на Marcellus ShaleCoalition, цитирана от "Асошиейтед прес". Базираната в Пенсилвания коалиция обединява енергийни компании, които искат да разработват находищата в щата.

Според данни от сектора активните нови газови кладенци са намалели до 775 в началото на февруари спрямо 1500 през 2008 г. По думите на Клебър ниските цени създават възможности повече хора и промишлени сектори да използват синьо гориво. Нов доклад на американското правителство прогнозира, че в края на март количеството природен газ, което се съхранява от компаниите, ще достигне най-високото си равнище от 1983 г. Тези непродадени резерви могат да смъкнат още цената на газа.

Екологичните рискове също не са за подценяване. В статия от миналия ноември научното списание Scientific American отбелязва, че "хоризонталният фракинг изисква огромни количества вода и химикали. Нужни са много големи резервоари, за да се съхраняват отпадъчните води, които излизат от сондажа след фракинга". За една единствена сондажда дупка отиват между 2 и 4 млн. галона вода и 15-16 хил. галона химикали. Освен това притеснения предизвиква и увреждането на почвите и риска от земетресения.

Добивът на шистов газ е все още млада промишленост, призвана да се развива през идните години, обобщава анализаторът Раул Льоблан от PFC Energy, цитиран от АФП. "Северна Америка предлага относително сигурна среда за инвестиции", обяснява Льоблан. Според анализатора единствената сянка хвърлят съдебните спорове, които местните жители или екоорганизациите подемат, за да блокират производството. Те са по-голяма причина за тревоги за инвеститорите в шистов газ отколкото политическите рискове.

Шистовият газ промени енергийния облик на Америка. За сравнително кратък период неконвенционалният добив превърна страната в най-големия износител на природен газ в света. За Европа дилемата "за" или "против" нетрадиционния добив на горива придобива все по-ясно изразен екологичен отенък и наподобява дебата за генно-модифицираните организми (ГМО).

Под натиска на екоактивистите България стана втората страна в Европейския съюз след Франция, която забрани хидравличното разбиване, наричано още фракинг. Това е спорната технология, по която се извлича газ от шистови скали. Перспективите пред такъв добив на Стария континент намаляват, пише Алън Райли в анализ за "Уолстрийт джърнъл", цитиран от БТА.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

62 коментара
  • 1
    hukuu avatar :-|
    hukuu

    Хубаво правите, Капитал. Дискусията за шистовия газ не трябва да спира. Жалко, че хората не винаги се вслушват, но пък няма какво да се чудим... Българите все повече се доказваме като една лесно манипулируема маса от прости хора, които имат самочувствието на гражданско общество. Не може човек да изгражда позоцията си от клипчета в интернет и писания по блогове и в последствие да я защитава така яростно както станахме свидетели.

    А лошото е, че подобни ситуации биват изпозлвани от управляващи и неуправляващи политически сили, за да лицемерничат пред хората и или да спечелят чрез лъжи някакво одобрение, или за пореден път да подлеят вода на колегите си.

    Тъжна картинка, но пък започваме да свикваме.

  • 2
    lima avatar :-P
    lima

    Не ми допадат пропаганден тип мнения и писания и от двете страни.
    Тази извадка "Газът може да стане почти безплатен източник на гориво, когато бъде открит близо до шистови петролни залежи" ми навява спомени от близкото минало, когато ми обясняваха как хлябът ще бъде безплатен, когато построим комунизма.

    Статията с две думи - геополитиката е важното в случая, ама дай да споменем в края на текста с половин уста и за екологичните проблеми, за да бъдем всеобхватни и обективни. Хахаха.

    Моля, обяснете ми следното: "Бурното разработване на шистови залежи увеличи рязко американските запаси на природен газ. Но това доведе до срив в котировките и се превръна в проблем за бизнеса. За да обърне тенденцията енергийната група Chesapeake обяви, че тази години намалява с 50% сондирането за газ в Северна Америка."

    И последно-като е толкова процъфтяла Америка с този шистов газ, защо точно нейните компании най-силно напъват да процъфтят и други държави по света? Не виждам пазарната и геополитическа логика ;)

  • 3
    schlupf avatar :-|
    Нищо лично

    "За сравнително кратък период неконвенционалният добив превърна страната в най-големия износител на природен газ в света."

    Това сериозно ли е? Как не ви е срам да го напишете?

  • 4
    bluewater avatar :-|
    BlueWater

    Това е поредната поръчкова статия, която надълго и на широко обяснява колко е "полезен" ИКОНОМИЧЕСКИ добивът на газ от шистови скали с хидравлично разбиване!

    На обратната теза, че тази технология, а не самият газ, замърсяват природата ( води, почви, въздух), са отделени точно ТРИ ИЗРЕЧЕНИЯ!

    За да възстановим поне от части баланса, ще ви дам информация и източници които потвърждават, че технологията за хидравлично разбиване е опасна за хората, защото замърсява водите, почвите и въздуха.

    1. Според доклад от април 2009г. за "UNITED STATES HOUSE OF REPRESENTATIVES COMMITTEE ON ENERGY AND COMMERCE". Четиринадесет водещи, в хидравличното разбиване, компании за периода 2005 - 2009г. са използвали 2500 вида смеси за разбиване, като в тях е имало над 750 вида химикали (поименно изброени). В над 650 от тези смеси е имало химикали които са КАНЦЕРОГЕННИ, ЗАМЪРСЯВАЩИ ВЪЗДУХА или ЗАБРАНЕНИ ОТ ЩАТСКИЯ АКТ ЗА ЧИСТА ПИТЕЙНА ВОДА.
    http://democrats.energycommerce.house.gov/sites/default/files/documents/Hydraulic%20Fracturing%20Report%204.18.11.pdf

    2. Агенция за защита околната среда на Съединените Щати. Дава много документи за изследвания, които показват какво представлява технолигията и как тя въздейства на околната среда.
    http://www.epa.gov/hfstudy/chemworkshop.html

  • 5
    bluewater avatar :-|
    BlueWater

    [quote#4:"BlueWater"]Според доклад от април 2009г. за "UNITED STATES HOUSE OF REPRESENTATIVES COMMITTEE ON ENERGY AND COMMERCE". Четиринадесет водещи, в хидравличното разбиване, компании за периода 2005 - 2009г. са използвали 2500 вида смеси за разбиване, като в тях е имало над 750 вида химикали (поименно изброени).[/quote]

    В същият този доклад се казва още, че в 274 от случаите, в смесите за хидравлично разбиване е имало поне един химикал, който не е бил обявен поради това, че представлява търговска тайна. Самите 14 фирми казват, че в много случаи не са знаели какво точно вкарват в сондажите, защото са използвали химични продукти, които са закупени от други компании!

  • 6
    izumena avatar :-|
    izumena

    поне две абсурдни твърдения има в тази статия:
    1. "Първо, залежите са огромни и това преобръща традиционни възприятия в ресурсната икономика.". Първо, откъде се знае това? недоказано твърдение. Второ, огромни залежи (потенциални) не значи и огромен добив. Знае от направени сондажи, че има доста големи залежи от петрол в шелфа на Черно море, но са на такава дълбочина, че за момента добиването им е неизгодно. да не влизам в детайли, но авторът не успява да убеди с рационални аргументи читателите, че добивът на газа е изгоден (в несубсидиран от държавата вид разбира се).
    2. "Алън Райли смята, че европейците трябва да се притесняват, че енергийната им сигурност ще е по-зависима от САЩ, отколкото през Студената война. " Истината е че Европа се притеснява много повече от руската си зависимост и търси други доставчици на природен газ(например още по на Изток, при бившите сателити на Русия). А добивът на т.нар. природен газ засега поне е сравнително по-малко вреден от съществуващата технология фракинг.

  • 7
    bluewater avatar :-|
    BlueWater

    До коментар [#6] от "izumena":
    [quote#6:"izumena"]1. "Първо, залежите са огромни и това преобръща традиционни възприятия в ресурсната икономика.". Първо, откъде се знае това? недоказано твърдение.[/quote]Аз съм категорично против използването на хидравлично разбиване, но залежите от газ наистина са огромни. За това и ИНТЕРЕСА за добив и печалби е ОГРОМЕН.

    За да ви докажа, че съм проверил и доводите на защитниците на хидравличното разбиване, моля вижте и следните Интернет "сайтове".

    1. http://www.hydraulicfracturingdisclosure.org/fracfocusfind/?new=yes
    Тук може да видите къде точно се намира всеки от 12138 сондажа за шистов газ в САЩ.

    2. http://www.hydraulicfracturing.com/Fracturing-Ingredients/Pages/information.aspx
    Тук може да видите гледната точка на фирмите използващи тази технология. Забележете моля, че те дава 12 ГРУПИ химикали, които се използват но без да ги изброяват поименно, и без да се уточнява кой е вреден и с какво.

  • 8
    agata1 avatar :-|
    agata1

    До коментар [#6] от "izumena":
    това е по точка 1.
    Всичко се знае, само българските зелени не разбраха:
    http://www.eia.gov/analysis/studies/worldshalegas/images/large_new-map.png

  • 9
    avordnaskela avatar :-|
    avordnaskela

    До кога тази тема ще се разглежда по един и същ безумен начин. Да се говори за това колко са напред американците, защото правят всичко на всякаква цена и колко ограничени са европейците, защото разглеждат по морален начин въпроса.

  • 10
    antyotova avatar :-|
    Антоанета Йотова

    "В статия от миналия ноември научното списание Scientific American отбелязва, че "хоризонталният фракинг изисква огромни количества вода и химикали. Нужни са много големи резервоари, за да се съхраняват отпадъчните води, които излизат от сондажа след фракинга". За една единствена сондажда дупка отиват между 2 и 4 млн. галона вода и 15-16 хил. галона химикали. Освен това притеснения предизвиква и увреждането на почвите и риска от земетресения." - това са безспорни факти, предостатъчни за всеки здравомислещ човек да не гледа първо и само икономическите ползи, а за политиците и вземащите решения да не се ръководят единствено от икономически и геополитически съображения!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK