Кладата на недоволството
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Кладата на недоволството

Една банална грешка възпламени натрупаното напрежение

Кладата на недоволството

Кризата около изгарянето на Корана предизвика горещ дебат в Америка за омиротворяването и възстановяването на Афганистан

Ваня Ефтимова
3611 прочитания

Една банална грешка възпламени натрупаното напрежение

© Reuters


Понякога един малък инцидент може да се превърне в камъчето, което да преобърне колата на международната дипломация и да разкрие огромните пробойни, които зеят в пълните й с решителни думи и добри намерения стратегии. Изгарянето на няколко копия на Корана в затвора към военновъздушната база Баграм тези дни бе необмисленото действие, предизвикало вълна от протести, над трийсет убити и много въпроси около мисията на на Международните стабилизиращи сили в Афганистан (ISAF). Бурната реакция на стотици афганистанци показа колко много неприязън и недоволство са натрупани под повърхността на положителните доклади за напредък. А баналната грешка, допусната повече от десетилетие след началото на конфликта и след хиляди лекции за печелене на умовете и сърцата на местните жители, разкри умората, едва прикритата враждебност и дори растящо нехайство сред умиротворителните сили.

Безредиците избухнаха, когато на 21 февруари из Кабул се разнесе новината, че американски военни се е опитали да унищожат копия на Корана и други религиозни материали. Страниците им са били използвани от задържаните в затвора към базата Баграм да обменят съобщения и призиви за терористични атаки. В пещите за унищожаване на отпадъци няколко от копията на свещените текстове са спасени от огъня от афганистанци, работещи в базата на север от Кабул. Гневът прерасна в най-голямата вълна от протести в Афганистан в последните десет години.

След първите бурни дни на атаки срещу ISAF много експерти констатират, че най-лошото може би е избегнато. Както обясни пред "Капитал" Томас Рутих от Afghanistan Analysts Network, независима организация, изследваща проблемите с възстановяването на страната, над трийсетте убити наистина са печална статистика. Но в сравнение с подобните случаи по време на съветската окупация през 1979 - 1981 г. в Херат и в Кабул, когато Червената армия трябваше да прибегне до бомбардировки, за да потуши прерасналото в масово въстание недоволство, сега дори може да говори за неочаквана проява на афганистанска сдържаност в последния момент.

Въпреки това експерти и медии са единодушни, че e настъпил най-критичният момент в отношенията между международните сили и местното население. Горчивите констатации, че възстановяването и изграждането на институциите в размирната държава са далеч от желаното или публично обявяваното, не са изненада. Наистина бързо приближаващото изтегляне на американския контингент през 2014 г. не позволява дълбоки промени във военната стратегия. Шокът от крайните реакции обаче повдига ред въпроси около бъдещето и ефикасността на мисиите за възстановяване и умиротворяване на горещите точки (т. нар. nation-building). 

Отговорът как опасен инцидент като този с изгарянето на Корана е възможно да се случи през 2012 г. се крие в самия

Несигурен и изтощителен характер на конфликта

"Когато през 2009 г. САЩ обявиха антибунтовническата си стратегия (т.нар. surge), талибаните отговориха с контрастратегия и терористични удари. Атакувани от всички страни, войниците от ISAF вече виждат цял Афганистан като враждебна територия и всеки афганистанец като потенциален враг", обяснява пред "Капитал" Томас Рутих. Особено опъващи нервите са зачестилите случаи членове на местните сили за сигурност да обърнат оръжията си срещу своите западните инструктори – 70 убити от 2007 г. насам според данни на НАТО, над две трети от тях в последните две години.  

"Затова чуждестранните войници вече се отнасят с неприязън към всичко, свързано с местните жители", категоричен е Рутих. Докато на по-високо ниво растящото недоверие донякъде може да бъде скрито, скандали, като например наскоро избухналия със снимка на морски пехотинци, уриниращи върху телата на убити талибани, показват колко висок е градусът на емоциите. Томас Рутих допълва, че макар чувствата на неприязън и несигурност да са разбираеми на междуличностно ниво, изнесени публично, те имат катастрофални политически последици. Напрегнатите отношения обясняват защо въпреки преподаваните основни познания за мюсюлманската религия в случая с Корана американските войници са направили нещо, което е, меко казано, неподходящо. 

За самите афганистанци граничещото с арогантност пренебрежение бе поредната капка, заплашваща да прелее чашата на търпението. Както обобщи търговец в Кабул пред в. NYTimes: "Ако американците се отнасят така към свещената ни книга, какво остава за страната ни?" А в Афганистан, където обществото е раздирано от над трийсетгодишен конфликт и 40% процента безработица,

Пътят от гнева до насилието

е много кратък. Въпреки личните извинения на американския президент Барак Обама и главнокомандващия силите на ISAF ген. Джон Алън, разследването на инцидента и призивите на мюсюлмански лидери за край на насилието ситуацията ескалира до смъртта на четирима войници от САЩ. Други двама висшестоящи американски военни експерти бяха застреляни от упор в отбранителното министерство в Кабул. Ръководството на ISAF дори изтегли до второ нареждане персонала си, работещ в институциите в Кабул. Макар и разбираема, за повечето наблюдатели мярката е контрапродуктивна, защото допълнително ще отчужди западните експерти от местното население. 

След първоначалния шок дипломати, военни и експерти във Вашингтон трябваше да си зададат въпроса как след над десетилетие умиротворяване и развиване на доверие един неволен (в техните очи) инцидент отприщи крайни реакции. Известният професор по международни отношения в Харвардския университет Стивън М. Уолт призова например от страниците на сп. Foreign Policy да бъде преразгледана превърналата се вече в ортодоксална антибунтовническа доктрина. Макар идеите за възстановяване и изграждане на институции като щит срещу тероризма да звучат привлекателно, той е категоричен, че те изискват и голямо военно присъствие, което неминуемо поражда недоволство. Фарид Закария коментира във в. Washington Post, че САЩ трябва да се откажат от разбирането, че модернизацията е ключът към всички проблеми в горещите точки на света.

"Със сигурност може да очакваме, че ще има натиск от Конгреса за промяна на сегашната стратегия в Афганистан. Белият дом и Пентагонът обаче трудно ще променят сегашния си курс, защото реално те имат малко възможности за маневриране", категоричен е Никълъс Армстронг от Института за национална сигурност и антитероризъм. Призивите сега за по-малко военно присъствие и повече цивилна помощ едва ли ще имат последици, защото така или иначе след 2014 г. в Афганистан ще останат само 30 хил. американски войници на тренировъчна мисия, коментира експертът пред "Капитал". 

Въпросът, който остава пред Америка (а и пред НАТО), е намирането на реалистичната и ефективна формула за възстановяване и умиротворяване. В краткосрочен план цената на дебата е нежеланието за намеса в Сирия. А дългосрочно се търсят нови военни и дипломатически доктрини.

Понякога един малък инцидент може да се превърне в камъчето, което да преобърне колата на международната дипломация и да разкрие огромните пробойни, които зеят в пълните й с решителни думи и добри намерения стратегии. Изгарянето на няколко копия на Корана в затвора към военновъздушната база Баграм тези дни бе необмисленото действие, предизвикало вълна от протести, над трийсет убити и много въпроси около мисията на на Международните стабилизиращи сили в Афганистан (ISAF). Бурната реакция на стотици афганистанци показа колко много неприязън и недоволство са натрупани под повърхността на положителните доклади за напредък. А баналната грешка, допусната повече от десетилетие след началото на конфликта и след хиляди лекции за печелене на умовете и сърцата на местните жители, разкри умората, едва прикритата враждебност и дори растящо нехайство сред умиротворителните сили.

Безредиците избухнаха, когато на 21 февруари из Кабул се разнесе новината, че американски военни се е опитали да унищожат копия на Корана и други религиозни материали. Страниците им са били използвани от задържаните в затвора към базата Баграм да обменят съобщения и призиви за терористични атаки. В пещите за унищожаване на отпадъци няколко от копията на свещените текстове са спасени от огъня от афганистанци, работещи в базата на север от Кабул. Гневът прерасна в най-голямата вълна от протести в Афганистан в последните десет години.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • ken.gu.ru

    Наричате окупацията и нахлуването в една държава дипломация?Какво правят американците още в Афганистан след като Бен Ладен е мъртъв?Ще ви кажа,подсигуряват си петролпроводите и мака.Чисто икономическа война.Някога и червената армия така донасяше мир на света,няма край демагогията.

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Крайно време е янките да си ходят в къщи, само окакаха работата в Афганистан, както направиха и всичките предишни завоеватили, включая и Александър Македонски.....

  • 3
    mt avatar :-|
    mt

    До boby1945: Ако някой нещо е окакал, то това са британците преди малко повече от 100 години. Именно те създават държавата като буфер между индийските колонии и експанзията на Русия в Средна Азия. По стар империалистки навик границите се очертават без никакъв оглед на съществуващи етнически и-или езикови граници, точно по средата на пащунските региони на юг и през таджикските и узбекски региони на север. На целия миш-маш американците, с военната подкрепа за ислямистите през осемдесетте години на миналия век слагат една хубава меродия...Сега всички духат супата,е, афганистанците естествено са най-усърдни!

  • 4
    mak avatar :-|
    mak

    Посочете една държава в която след инвазия на САЩ, има развито демократично общество.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK