С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
13 2 мар 2012, 17:17, 4738 прочитания

Под игото на тройката

Ръчното управление на Гърция крие рискове не само за нея, но и за ЕС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Чуждестранните финансови акули" мислят само за едно - "как да докарат до просешка тояга гръцкия народ и да разпродадат страната." Европейците имат една-единствена цел - "да сложат край на суверенната гръцка нация". "Трябва да попречим Гърция да се превърне отново в германски протекторат. Ние не сме немска колония." Думите са на Алексис Ципрас, лидер на крайнолявата гръцка партия СИРИЗА. А фактът, че в момента той е вторият по популярност политик в Гърция (с личен рейтинг от над 40%), показва колко много хора в страната са съгласни с него. И вероятно ще стават все повече, когато новото "засилено и постоянно присъствие" на кредиторите, договорено наскоро във втория спасителен пакет за Гърция, стане факт.

Не че в ЕС "мониторинг", "техническа помощ" и "външен контрол" са нови думи. Помощите от МВФ също идват в пакет със стриктни и обвързващи изисквания за реформи. България и Румъния например от години си имат европейски "механизъм за сътрудничество и проверка" в правосъдието. Преди време тогавашният премиер Сергей Станишев отиде още по-далече и не само си назначи външна съветничка по европейските въпроси (спомняте ли си за една мистериозна португалка на име Мария Маркеш-Пинту), но и по нейна идея сам предложи държавата да мине на евро-пилот. София поиска експерти от ЕС и чужди посланици да бъдат внедрени по министерства и институции и на практика да участват директно в управлението на страната.


Тогава българската инициатива беше посрещната с хладно недоумение в Брюксел. Няколко години и една дългова криза по-късно обаче нещата са се обърнали на 180 градуса и това, което се иска от падналата на колене страна, надхвърля всякакви познати до момента практики за наблюдение и контрол. Сега Европа е тази, която настоява да вземе Гърция на ръчно управление. А в Атина се бунтуват срещу "Четвъртия райх" и игото на триото кредитори от ЕС, Европейската централна банка (ЕЦБ) и МВФ.

Окупирай Гърция

"След новата оценка на "тройката" Еврогрупата иска 10% от населението на Гърция да бъде продадено в робство. Венизелос (гръцкият финансов министър - бел. ред.) е облекчен - "можеше да бъде и по-лошо". Нищо чудно този постинг в Twitter да не стори смешен на много гърци, след като стана ясно, че в замяна на новата помощ от 130 млрд. евро освен обичайната доза болезнени икономии страната им ще трябва да преглътне и някои безпрецедентни и унизителни условия.



"Особено искането за създаване на специална банкова сметка, която да се управлява отделно от бюджета и да гарантира изплащането на дълга, ще предизвика гняв в обществото", казва пред "Капитал" Гунтрам Волф, заместник-директор на брюкселския аналитичен център Bruegel. Това заедно с бъдещото постоянно присъствие на европейски инспектори говори красноречиво за състоянието на отношенията по линията Брюксел - Атина. "Между ЕС и Гърция вече няма доверие. В Европа не вярват, че Атина може сама да направи обрат, и затова е нужен солиден външен контрол", констатира Волф. "Ясно е какво е мнението в Европа за неспособността на гръцките политици да правят реформи и да спазват обещанията си. И опасенията дали програмата ще бъде изпълнена са съвсем основателни", казва пред "Капитал" Спирос Економидис, зам.-директор на Hellenic Observatory към London School of Economics.
 
Колкото и логични да са мерките, също толкова логична е бурната гръцка реакция срещу тях. "Механизмът за наблюдение е повече от унизителен", оплаква се евродепутатът и член на консервативната "Нова демокрация" Геогиос Кумуцакос, цитиран от агенция Reuters. А гръцките медии вече наричат чуждите инспектори "командоси", които всеки момент ще дебаркират и ще окупират страната. Инициативата на Берлин да изпрати 160 данъчни инспектори, които да помагат на колегите си в средиземноморската страна, само рискува да разпали още повече антигерманския фурор. Първата страница на атинския таблоид ProtoThema през уикенда описа доброволците като "десантна част от германски бирници".

В преход към неизвестното

"Гърция днес е изправена пред същите проблеми като тези на бившата ГДР през 1990 г.",
казва пред сп. Wirtschaftswoche Норберт Валтер-Борянс, финансов министър на провинция Северен Рейн-Вестфалия, откъдето са повечето от 160-те доброволци. След падането на Берлинската стена Западна Германия изпраща хиляди служители на изток, които да помогнат за изграждането на нови институции. Тази политика обаче предизвиква негодувание. "Огромните резерви, които много източногерманци имаха спрямо своите западни братовчеди, са нищо в сравнение с резервите, които гърците имат към германците, включително заради някои грешни сигнали от Берлин", признава Валтер-Борянс.

Той съвсем не е единственият, който прави аналогии между Гърция и страните в преход от комунизъм към пазарна икономика или още по-лошо - с провалените държави от третия свят. "Тази програма е много, много по-амбициозна от обикновени икономически реформи. Това е равносилно на изграждане на държава по начина, прилаган традиционно към страните с много ниски доходи", коментира Муджтаба Раман, анализатор за Европа на консултантската компания Eurasia Group пред в. Financial Times. Британският вестник цитира конкретни мерки от меморандумите между Гърция и "тройката", с които разполага. И заключава, че изискванията към правителството в Атина на практика означават, че страната е минала на ниво микромениджмънт и кредиторите й диктуват не само политики, но и начина на съвсем конкретното им приложение.

Всичко това крие опасности. "От една страна, е ясно, че например събирането на данъци в Гърция е гигантски проблем. От друга обаче това е много рискована ситуация, включително за Германия", посочва Гунтрам Волф от Bruegel. Спирос Економидис от London School of Economics предупреждава за още една потенциална опасност - дори и безпрецедентната външна намеса не е гаранция, че нещата в Гърция ще започнат да се случват. Но отговорността за провала може да се прехвърли към чуждите помощници.

Същевременно притесненията в Гърция за своеобразна чужда окупация "са не само преувеличени, но и прибързани, тъй като още не се знае в какво точно ще се изразява този контрол и каква ще е ролята на външните експерти", посочва Економидис. "Капитал" попита пресслужбата на еврокомисаря по икономическите въпроси Оли Рен кога точно ще започне това "засилено и постоянно присъствие" и докога ще продължи, колко на брой ще бъдат европейските експерти, как ще бъдат избрани, какви ще са техните функции и правомощия и в кои гръцки министерства и институции ще бъдат изпратени. "Боя се, че е твърде рано да отговорим на тези въпроси. Можем само да потвърдим, че този механизъм ще бъде използван единствено за Гърция поради изключителните обстоятелства", това беше всичко, което каза говорител на Рен.

Според Спирос Економидис с размахването знамето на независимостта се спекулира малко повече. "Това е част от сделката, още когато влизаш в ЕС, ти съвсем доброволно приемаш да отстъпиш част от суверенитета си. Условията в спасителния пакет също са приети доброволно от гръцкото правителство, което се е подписало под тях. Най-лесното е да се бунтуваш и да вдигаш плашилото на загубата на суверенитет, вместо да признаеш къде си сгрешил и да правиш реформи", казва анализаторът от London School of Economics. И посочва, че дори европейските политици все още не си дават сметка какво точно означават наскоро приетият пакт за бюджетна дисциплина и движението към фискален съюз в еврозоната. "Те не прецениха не само своята реакция, но и тази на избирателите си", смята Економидис. На същото мнение е и Гунтрам Волф от Bruegel. "Това може да предизвика негативни реакции и обществено недоволство не само в Гърция, но и в други страни. Но алтернативата е вероятен разпад на ЕС."

 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Предстоящата енергийна трансформация на Европа Предстоящата енергийна трансформация на Европа

ЕС иска да прекрати употребата на въглища до 2050 г., но това ще изисква значителна помощ от европейските банки, които все още финансират 26% от всички въглищни централи в света

26 фев 2020, 144 прочитания

След сделки за газ и оръжие Тръмп остана доволен от визитата в Индия 3 След сделки за газ и оръжие Тръмп остана доволен от визитата в Индия

Това е най-важното партньорство за XXI век, заяви домакинът - премиерът Нарендра Моди

25 фев 2020, 1356 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Началото на края на Путин

Владимир Путин още веднъж ще стане президент на Русия. Въпреки това времето му изтича, пише сп. Economist

Още от Капитал
Фокусът с цените на тока

Защо в България борсовата електроенергия е хем най-скъпа, хем най-евтина

10 мита за еврото

Не, цените няма да се вдигат, курсът на лева няма да се променя и още няколко отговора на най-популярните заблуди за влизането в еврозоната

Да се учиш да можеш да се отучиш

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров пред "Капитал"

Автогол с еврозоната, мачът продължава

Изборът сега е между по-добро икономическо бъдеще и статуквото

"Мишу", анимационният филм за отговорността ни към природата

Това е вторият филм на Вера Траянова и Милен Витанов, селектиран за участие на "Берлинале"

Кино: "Малки жени"

Дързост и покорство във време на пробуждане

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10