Факт обаче е притеснението на участниците относно изказването на Файсал, твърди източникът ни, пожелал да запази анонимност заради заеманата си длъжност. Принцът е казал, че търпението на Саудитска Арабия изтича и че според нея режимът на Башар ал Асад може да бъде считан за окупатор, който убива сирийския народ. Неочаквано твърдият тон на саудитците е критикувал и пречките пред решителни международни действия, имайки предвид двойното вето на Пекин и Русия в СС на ООН. Възможно е да се предположи обаче, че тези думи са насочени и към неохотата на Запада да предприеме някаква хуманитарна операция, смята саудитският журналист Джамил Заяби от в. "Ал Хаят". Позицията на Саудитска Арабия срещу Асад е особено интересна, ако припомним, че Рияд участва със свои военни части в потушаването на бунта в Бахрейн през 2011 г.

Освен от Саудитска Арабия сирийската опозиция може да получи оръжия и от Катар. "Трябва да направим всичко възможно, за да им помогнем, включително да им дадем оръжия да се защитят", каза катарският премиер Хамад бин Джасим Ал Тани в понеделник. Съвпадение или не, два дена след това властите в Либия, които са длъжници на Катар за свалянето на Кадафи, предложиха да дадат на Сирийския национален съвет (СНС) дарение от 100 милиона долара. Трето съвпадение, което според Мартин Чулов от Guardian може да се сметне за организиран опит за въоръжаване на опозицията, е създаването на Военен съвет към СНС в четвъртък, през който вероятно ще минават "даренията" от различни държави.

Да бъдеш първи не е толкова добре

Цялото това дрънчене с оръжия никак не се харесва на българския външния министър Николай Младенов. В понеделник заедно с другите държави от ЕС България призна СНС за легитимен представител на сирийските граждани, които искат промяна. Решението на сирийската криза може да бъде постигнато обаче "по политически, а не военен начин", каза Младенов по време на срещата в Тунис в интервю за NowLebanon.

Тези думи изразяват освен всичко друго и конкретни притеснения за хуманитарния аспект от сирийската криза. Ако напрежението в Сирия ескалира още повече и се превърне в пълномащабна гражданска война, която ще изпрати потоци от бежанци зад граница, България ще се окаже първата страна от ЕС на пътя им.

Като част от тези усилия за намиране на политически изход от кризата в София през април е планирана хуманитарна среща за Сирия. Тя трябва да бъде съвместно организирана с ООН, като се предвижда присъствието на високопоставени официални лица от държави, заинтересувани в  мирното решение. Така твърди българското външно министерство, но подготовката за срещата е все още много ранен етап и повече подробности относно участниците и дневния ред не са известни.  

Ситуацията се променя всеки ден

Само преди седмица СНС също официално отхвърляше идеята за използване на оръжия. Атаката срещу Хомс и особено срещу квартала Баба Амр (100 хил. население) доказва, че ситуацията е крайно драстична. Вече е създаден Военен съвет, който да координира постъпващите дарения. Бурхан Галиун, председателят на СНС, казва, че иска да даде оръжия на хванатите в капан сирийци за самозащита. 

"Едва ли обаче някой се съмнява, че те ще искат да отнесат битката при режима", коментира за "Капитал" доктор Джошуа Ландис от университета в Оклахома, САЩ. Все още съществуващата фрагментация на сирийската опозиция не позволява на ръководената от Галиун организация да бъде приемана за алтернатива на Башар ал Асад. "Ролята на СНС днес може да бъде сравнена с ролята на Иракския национален съвет от 2003-2004 г., който изгражда международната подкрепа за различните противници на Саддам Хюсеин", казва Ландис.

Кървавата битка в Сирия обаче може да продължи още дълги месеци, смята американският професор. Въоръжените бунтовници действат откъснати, без координация помежду си, но трупат важен опит в избягването на тайните служби. За да се изправят срещу професионалната сирийска армия обаче, ще им трябва една наистина добра организация, която да удари режима на много места наведнъж, смята Ландис и добавя: "Докато тази организация се появи, международните сили ще работят с всички различни играчи в сирийския водовъртеж, чакайки появата на обединяващи лидери."

Дотогава Сирия обаче продължава да се разпада парче по парче. В по-голямата част на страната вече има недостиг на гориво, електричеството спира за по няколко часа всеки  ден, никой не събира боклука. Инфраструктурата започва да се разрушава, а икономиката е силно ударена от международните санкции. Властите практически са лишени от приходите от туризъм, а в размирните райони, които стават все повече и повече, никой не плаща данъци. Недостигът на всичко, комбиниран с въоръжена борба, вероятно ще принуди десетки хиляди души да мигрират във вътрешността на държавата, а тези с повече късмет да се насочат към Европа. Както песимистично заключава пред "Ал Джазира" журналистът Нир Росен: "Една модерна държава вероятно ще бъде върната назад с много десетилетия."