Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
1 6 мар 2012, 19:38, 3150 прочитания

Една година след цунамито в Япония: Несигурност и съмнения царят във Фукушима

Правозащитни организации критикуват властите, че не осигуряват нужните грижи и информация на засегнатото население

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
360 хил. деца до 18 години към март 2011 г. ще се подлагат на прегледи на щитовидната жлеза до края на живота си
"Не строите къща без тоалетна, нали? А ако Япония иска да има ядрена енергетика, ще се нуждае от две такива", казва пред Reuters Джицуро Терашима, член на експертния съвет към правителството за енергийната политика след катастрофата във Фукушима. Става дума за първия завод за отработено ядрено гориво в Рокашо, който трябваше да е построен преди 15 години, а ще заработи едва през октомври - 19 месеца след най-тежкия ядрен инцидент в историята на страната. Ако заводът съществуваше, кризата нямаше да е толкова страшна - 1800 тона пръти с ядрено гориво се оказаха в премазаните от цунами и гърмящи от газови експлозии реактори.  Специалистите днес казват, че и Рокашо идва твърде късно, прекалено е скъп и с твърде малък капацитет. Гъсто населена, в силно активна земетръсна зона и с изчерпващ се капацитет на ядрените хранилища, Япония рискува след 20 години - а може и по-рано - да се раздели с ядрената енергетика, ако не намери бързо решение.

Това е само една от планината от проблеми, които на 11 март 2011 г. оголи и създаде най-силното земетресение в историята на страната. Загинаха десетки хиляди, ранените бяха многократно повече, както и принудените да напуснат домовете си. След шока започна възстановяването на градове и инфраструктура, а преосмислянето на ядрената енергетика, нейната цена и рискове придоби глобален мащаб. Една година след бедствието светът не се е обединил около единна стратегия. Самата Япония е типичен пример за ситуацията - с изключение само на два всичките 54 реактора в страната бяха спрени за стрес тестове и се нуждаят от одобрението на местния регулатор, за да заработят отново. Значителен принос от възобновяеми енергийни източници не се очаква, а голяма част от обществото не е склонна да се върне към ядрената енергетика.


Провал на институции и регулация

Ключовите причини за бедствието се коренят в провала на институциите и регулацията, която би трябвало да е външна за индустрията, но е доминирана от нея, твърди в доклад по повод годишнината природозащитната организация Greenpeace. Властите не са успели да преценят същинските рискове за реакторите, да осигурят нужните стандарти за сигурност и да защитят обществото и околната среда. Организацията пита как е възможно да се случи голям ядрен инцидент от мащабите на Чернобил, при това в една от най-напредналите държави в света. Според Greenpeace японското правителство все още не може да осигури адекватна защита на населението от радиация, а над 100 000 пострадали не получават необходимата финансова и социална подкрепа.

Илюзия ли е "ядрената сигурност"



След трагедията във Фукушима можем да заключим, че няма такова нещо като "ядрена сигурност", твърди организацията, известна с антиядрената си позиция. Има само непредвидими рискове във всеки реактор и доказателство за това е фактът, че след разрушаването на охладителните системи на АЕЦ "Даиичи" редица схеми за радиационна защита се провалиха в рамките само на 24 часа, смята Greenpeace. Според нея ядрената индустрия греши в твърдението си, че вероятността да се случи такъв ядрен инцидент като във Фукушима е много малка, а именно един на 250 години. "Оказва се обаче, че това се случва средно веднъж на десетилетие. Един от принципите на модерната наука е, че когато наблюденията не съвпадат с прогнозите, моделът и теорията трябва да се преразгледат", пише в доклада.

Зелен шанс

Докладът на организацията твърди, че през последните пет години са били изградени 22 пъти повече електрически мощности от ВЕИ (230 000 мегавата), отколкото от АЕЦ (10 000 мегавата). Зелените съоръжения, построени през изминалата година в света, са способни да генерират енергия колкото 16 големи ядрени реактора. В понеделник Greenpeace започна серия инициативи в Югоизточна Азия, както и "Призив за действие" към Асоциацията на страните от Югоизточна Азия да се откажат от ядрената енергетика.

Объркани и подозрителни

Цунамито съсипа живота на стотици хиляди конкретни хора. Според правозащитната организация Human Rights Watch правителството все още реагира прекалено бавно в осигуряването на здравни прегледи и информация за жителите. Така те остават объркани и подозрителни към властите, предупреждават експертите. "Хората трябва да имат поне акуратна информация, за да преценят своята ситуация на базата на реални факти", казва прeд Reuters Джейн Коен, изследовател в Human Rights Watch. Около 360 хиляди деца до 18 години (към март 2011 г.) ще се подлагат на прегледи на щитовидната жлеза до края на живота си. Досега 40 000 от тях са били прегледани, твърди източник от местната власт във Фукушима, цитиран от Reuters. За около 380 000 деца и бременни жени има съмнения, че са били изложени на радиация, а през януари според правителството 15 400 са преминали проверки.

Най-лошият сценарий

Бившият японски премиер Наото Кан наредил на работници от поразената от цунами АЕЦ "Даиичи" да останат в комплекса, докато в същото време властите се опасявали от "дяволска верижна реакция", която можела да принуди милиони хора да напуснат Токио, показват резултатите от ново разследване, цитиранo от Reuters.

Около три дни след земетресението и вълните цунами, които удариха страната на 11 март, Наото Кан и екипът му започнали да говорят за най-лошия сценарий, който можел да застраши самото съществуване на Япония като нация. Страхували се, че хиляди изразходвани горивни пръти, складирани в повредения сектор, може да се разтопят и да отделят радиация след експлозия на водород в близкия реактор.
Тогавашният главен говорител на правителството Юкио Едано признава пред авторите на доклада, че се е страхувал от "адска верижна реакция", в която АЕЦ "Даиичи", близката АЕЦ "Даини" и АЕЦ "Токай" излизат от контрол и излагат столицата на риск.

В интервю за Reuters по-рано този месец 65-годишният Кан сподели, че е бил измъчван от страхове, че кризата ще се изплъзне от контрола му и ще наложи евакуацията на метрополията около Токио, на около 240 километра от АЕЦ "Даиичи", в която живеят около 35 милиона души. Компанията - оператор на авариралата централа, Tepco, успя да предотврати сбъдването на най-лошия сценарий, като изпомпи вода, предимно от океана, в повредените реактори и изхабените горивни пръти в АЕЦ "Даиичи". Реакторите бяха стабилизирани до декември.

По време на кризата обърканите медии съобщиха, че Tepco е заплашила да оттегли работниците си от електроцентралата, но Кан ѝ е заповядал да задържи персонала си на работа. "Сега Tepco твърди, че не е имало искане за пълно изтегляне. Истината може никога да не излезе наяве, но в резултат 50 нейни служители останаха и най-лошият сценарий беше предотвратен", коментира Коичи Китадзава, ръководител на екипа, изготвил доклада.

В хода на кризата и премиерът, и правителството, и Tepco бяха подложени на остри критики заради объркващата и закъсняваща информация, която поднасяха в публичното пространство. Според доклада една от причините за привидно необяснимото поведение на Кан е било убеждението му, че Tepco ще изостави електроцентралата и аварията ще излезе от контрол. На 15 март Кан избухна в гняв с думите "какво, по дяволите, се случва" и добави по адрес на шефовете на Tepco: "Искам всички да бъдете решителни." Репортер на агенция Kyodo дочу репликите и в резултат на това те обиколиха света.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Производствената активност в еврозоната е на най-ниско ниво от 2012 г. Производствената активност в еврозоната е на най-ниско ниво от 2012 г.

Положението може да се влоши през следващите месеци, прогнозират от IHS Markit

1 апр 2020, 718 прочитания

Отвъд коронавируса: пътят към следващото нормално Отвъд коронавируса: пътят към следващото нормално

Доклад на McKinsey предвижда преструктуриране на икономическия и социален ред

1 апр 2020, 1759 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Супервторникът не излъчи категоричен победител между Ромни и Санторъм

Двамата кандидати на Републиканската партия с изравнени позиции във важния щат Охайо

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Шокът понякога ражда успех

Има примери, че настоящата криза подобрява бизнес моделите на много компании

Съвети при борсова зараза

"Капитал" разговаря с мениджърите на няколко от най-големите управляващи дружества в България

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

20 въпроса: Надежда Цекулова

Журналистката е в основата на сайт, който събира научни статии и ресурси на български за коронавируса

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10