Мнозина в Северна Италия отдавна искат да се отцепят, а сега кризата в еврозоната дава нов тласък на сепаратисткото движение, съобщава електронната версия на Spiegel. Основната причина за това е нежеланието на богатия Север да продължава да плаща за бедния Юг, а усилията на министър-председателя Марио Монти да упражнява контрол може да направят нещата още по-лоши, допълва изданието.
Управителят на Южен Тирол Луис Дурнвалдер, който обича да ловува, предоставя ловните билети, все едно е господар на имение, и когато фермерите в Виншгау му се оплакват, че елени съсипват нивите им, той веднага издава нареждане: "Застреляйте седем елена, веднага!"
Рим не одобрява факта, че провинция Южен Тирол открито нарушава правилата за ловния сезон в Италия, които са валидни за всички италиански провинции. Нещо повече - тиролските управници решиха да подадат жалба срещу закона за държавния лов пред италианския Конституционен съд.
А Дурнвалдер заяви, че не е работа на Рим, да налага такива забрани. И добавя, че Сицилия и Южен Тирол са толкова различни по отношение на флората и фауната, че не е възможно "да се прилага един и същ закон от прохода Бренер до Сицилия."
Италианският министър-председател Марио Монти обаче не е съгласен. Той иска да докаже, че Европа може да разчита на Италия. За тази цел кабинетът от технократи в Рим изработи такъв пакет от реформи, които поставят допълнителни изисквания към петте италиански региони с полу-автономен статут. Една от засегнатите сфери е регулирането на щетите, нанесени от дивите животни.
Всичко опира до пари
Южен Тирол се очаква да допринесе със 120 млн. еврo - допълнителна вноска в изтънелия национален бюджет на Италия. За да направи това обаче, местната управа ще трябва да повиши данъците върху недвижимите имоти, ДДС-то и подоходните данъци, както и таксите, плащани от земеделските производители. Тези мерки обаче ще нарушават обещанието на Рим, че 90% от данъците, събрани в Южен Тирол, ще остават на разположение на местните власти. И Дурнвалдер цитира параграфи от пакета с реформи, за които той възнамерява да сезира Конституционния съд.
Това, което се случва в най-северната и най-богата провинция в Италия, е отражение на голямата криза с еврото. Богатият Север не искат да плаща за бедния Юг. Тук не става дума за остарелите предразсъдъците на Северна Европа срещу южноевропейците, които сега са доведени до просешка тояга от кризата, а за реални настроения на хората в тази италианска провинция.
Цената на свободата
Ако оставим настрана маргиналните и популистки групи, дори министърът на икономиката на Южен Тирол Томас Видман от консервативната Народна партия предлага провинцията да "купи свободата си" от Италия. Като министърът дори назовава конкретна цена. Дългът на Италия възлиза на 1.911 трилиона, или € 30 000 на глава от населението. Това означава, че при население от 500 хил. граждани в Южен Тирол, цената за откупуване на свободата от Рим ще се равнява на 15 млрд. евро.
Според Видман по този начин местните данъкоплатци биха могли да получат "пълна автономия", а от сега нататък Рим ще се грижи само за отбраната, паричната и външната политика на Южен Тирол.
Дясната популистка Либертарианска партия се застъпва за пълна независимост на Южен Тирол, като 37-годишният й председател Ули Мер пита: "Защо трябва да сме тези, които ще спасяват Италия? В крайна сметка, не ние сме виновни за тази бъркотия."
Социолозите отбелязват, че сепаратистките настроения набират скорост, особено сред младите в Южен Тирол. Ако през 70-те години близо 90% от населението на провинцията е подкрепяло статута на ограничена автономия, то сега делът на поддръжниците на статуквото е спаднал до около 60%, отбелязва политологът Гюнтер Палвер. И отбелязва че немскоговорящите избирателите все повече се радикализират.
След 22 години начело на Южен Тирол Луис Дурнвалдер, известен и като "вечния Дурни", явно също е притеснен от крайно десните, защото след среща с министър-председателя Монти в Рим каза: "Южен Тирол също трябва да даде своя дан за преодоляване на кризата, защото ние все още пътуваме на един и същ кораб, наречен Италия. Единствената разлика е, че ние, южнотиролците сме пътници първа класа."
Мнозина в Северна Италия отдавна искат да се отцепят, а сега кризата в еврозоната дава нов тласък на сепаратисткото движение, съобщава електронната версия на Spiegel. Основната причина за това е нежеланието на богатия Север да продължава да плаща за бедния Юг, а усилията на министър-председателя Марио Монти да упражнява контрол може да направят нещата още по-лоши, допълва изданието.
Управителят на Южен Тирол Луис Дурнвалдер, който обича да ловува, предоставя ловните билети, все едно е господар на имение, и когато фермерите в Виншгау му се оплакват, че елени съсипват нивите им, той веднага издава нареждане: "Застреляйте седем елена, веднага!"
11 коментара
Ми да ходат и да ги разбият.
Има един австрийски сериен филм за сепаратизма в Южен Тирол след ВСВ. Казва се "Изгубена родина" (Verlorene Heimat)
Както е тръгнало, скоро ЕС може да се състои от 47 или 57 страни... ако всяка членка се раздели на две-три нови...
Честно казано мястото на Южен Тирол си е в Австрия, и им отива и им приляга1 ама "миротворците" от Трианон 1920 много глупости накъкаха тук и там.....
Каталония, Шотландия, Корсика...... Доста нови членове ще има ЕС :-)
"120 милиарда евра." Вие в жаргона (или диалекта) на премиера ли влизате?
Да се цепят. Южен Тирол няма нищо общто нито културно, нито като манталитет с останалата част на Италия.
Ами определено Европа ще изглежда много по добре като СЕЩ, федерално правителство и федерална армия, федерален съд и пълна автономия на държавите като федерални области ... и тогава няма да има голямо значение дали белгия ще е от от 1 или 2 части ... или италия, че се е разделила на 2 или 3 автономни области
До коментар [#5] от "kardinalat":
Да не говорим пък за троянския кон в сърцето на ЕС: Белгия.
В Южен Тирол са доста амбивалентни от години какво точно искат.
Чисто теоритично имат три опции - част от Австрия, част от Италия или независимост. Културно и исторически погледнато множеството са Австрийци. Но в момента имат такав автономия в Италия която в Австрия никога не биха получили. Просто 90% от данъцити да останат при тях Виена никога не би приела. Затова и биха предпочели Италия пред Австрия, макар да говорят немски.
Що се отнася до третия вариант:
До сега официалната аргументация винаги е била, че са прекалено малки за да са независими. Но в Европа без граници и един все по глобално функциониращ свят почват да виждат, че размера на.... държавата няма никакво значение и да се замислят. Тези размисли сега се подпалват от всеобщото чувство за криза и за пренареждане на света /като почнем от съотношението на Великите сили до правилата на играта в стари центрове като Европа, Арабската пролет и Северна Кроея, насроченият референдум за независимост в Шотландия - хората имат чувството, че сега е настъпил един исторически window of opportunity/.
Въпреки това 60% казват, че са доволни от статута си. Това хич не е малко, а със сигурност останалите 40% не са ва банк за независимост. Та в България сигурно няма да намериш 60% процента доволни от демокрацията а никой не е тръгнал да обсъжда сериозно връщането на Комунизма. Така че не се превъзбуждайте! Тема е свръх интересна, но това е сериал тип Далас, който се гледа с десетилетия. Не е екшън филм като Либия и Египет.
ПП: Съжалявам за граматическите, правописните и печатните грешки. Трябваше да го прегледам предварително, но се надявам да ми простите. Все пак сме форумно общество :)