Растеж в пустиня

"Не сме готови да разделим Либия. Ще защитим единството дори и със сила." Това беше реакцията на лидера на Преходния национален съвет (ПНС) Мустафа Абдул Джалил, след като през седмицата група племена в Източна Либия поискаха автономия. Макар и това да е по-скоро политически опортюнизъм, отколкото сериозна заявка за разделяне, острата реакция на ПНС отново припомни колко крехка е властта в нова Либия. Официалният представител на страната пред международната общност не контролира цялата й територия и година след революцията има сериозни проблеми, които няма кой да реши.

Налаганата през последните 42 години "джамахирия" на Муамар Кадафи в превод означава "власт на масите". На практика обаче това бе съзнателно елиминиране на политическата система и поддържане на авторитарния режим чрез игра с различните етнически, племенни и регионални особености в Либия. Войната промени това, но разруши инфраструктурата на страната и въоръжи хиляди млади хора. Сега, оставени сами на себе си, либийците са един народ с почти липсваща политическа култура, икономически трудности и много оръжия, които никой не може да събере.