Растеж в пустиня

"Не сме готови да разделим Либия. Ще защитим единството дори и със сила." Това беше реакцията на лидера на Преходния национален съвет (ПНС) Мустафа Абдул Джалил, след като през седмицата група племена в Източна Либия поискаха автономия. Макар и това да е по-скоро политически опортюнизъм, отколкото сериозна заявка за разделяне, острата реакция на ПНС отново припомни колко крехка е властта в нова Либия. Официалният представител на страната пред международната общност не контролира цялата й територия и година след революцията има сериозни проблеми, които няма кой да реши.

Налаганата през последните 42 години "джамахирия" на Муамар Кадафи в превод означава "власт на масите". На практика обаче това бе съзнателно елиминиране на политическата система и поддържане на авторитарния режим чрез игра с различните етнически, племенни и регионални особености в Либия. Войната промени това, но разруши инфраструктурата на страната и въоръжи хиляди млади хора. Сега, оставени сами на себе си, либийците са един народ с почти липсваща политическа култура, икономически трудности и много оръжия, които никой не може да събере.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

 "Съветът никога не е имал пълен контрол върху страната", коментира за "Капитал" една от основателките на ПНС, юристката Хана ал Галал, която вече го е напуснала. "Той взема решения, но всеки град се управлява сам."

Минало незабравимо

По времето на Кадафи Киренайка, както е историческото име на Източна Либия, винаги е била пренебрегвана за сметка на столицата Триполи. Но претенциите за автономия едва ли могат да бъдат тълкувани като реваншизъм. "Смятам, че някои бизнесмени от Бенгази просто търсят как да припечелят. Те са група хора, които не представляват всички", казва пред "Капитал" Нилуфер Елбадри, основателка на младежка неправителствена организация.



Халед Телиси от Триполи също смята, че идеята за автономия не се подкрепя от всички. "Там (в Бенгази) са се събрали 2000 души, но в региона живеят 1-1.5 млн. Те може и да искат децентрализация и по-силна местна власт, но отхвърлят идеята за федерация и разделение", споделя настроението сред обикновените либийци за "Капитал" Телиси. На същото мнение е и Уахид Буршан, високопоставен представител на ПНС, който казва, че племенните лидери търсят някаква политическа сила, а хората на изток искат обединена Либия.

Въпреки че Абдул Джалил заплаши да използва сила за защита на единството на Либия, едва ли ще се стигне до въоръжени сблъсъци, казва Елбадри. "Вече преминахме този етап. Либийците знаят, че всички имат оръжие и може да умрат хора", надява се либийката.

• 1
• 2
• Следваща страница » "Господари на войната"