Минало незабравимо

По времето на Кадафи Киренайка, както е историческото име на Източна Либия, винаги е била пренебрегвана за сметка на столицата Триполи. Но претенциите за автономия едва ли могат да бъдат тълкувани като реваншизъм. "Смятам, че някои бизнесмени от Бенгази просто търсят как да припечелят. Те са група хора, които не представляват всички", казва пред "Капитал" Нилуфер Елбадри, основателка на младежка неправителствена организация.

Халед Телиси от Триполи също смята, че идеята за автономия не се подкрепя от всички. "Там (в Бенгази) са се събрали 2000 души, но в региона живеят 1-1.5 млн. Те може и да искат децентрализация и по-силна местна власт, но отхвърлят идеята за федерация и разделение", споделя настроението сред обикновените либийци за "Капитал" Телиси. На същото мнение е и Уахид Буршан, високопоставен представител на ПНС, който казва, че племенните лидери търсят някаква политическа сила, а хората на изток искат обединена Либия.

Въпреки че Абдул Джалил заплаши да използва сила за защита на единството на Либия, едва ли ще се стигне до въоръжени сблъсъци, казва Елбадри. "Вече преминахме този етап. Либийците знаят, че всички имат оръжие и може да умрат хора", надява се либийката.

Господари на войната

Рано или късно тези оръжия ще трябва да бъдат премахнати. Засега е започнал само процес на регистрацията им, но няма институция или орган, който да се заеме с изземването им, казва Хана ал Галал. Докато това се случи, оръжията може да бъдат използвани за много други цели.

"Има много въоръжени криминални групи, все пак не всички са революционери. Тези престъпници нападат къщи, ферми, извършват различни криминални деяния и когато силите за сигурност пристигнат на местопроизшествието, тогава има престрелки между тях", казва Ал Галал. При липсата на силна централна власт оръжията дават и чувство за безнаказаност.

Amnesty International публикува в началото на годината доклад, в който разказва за екзекуции на затворници без съд и присъда. През януари организацията "Лекари без граници" изведе екипите си от затвор в град Мисрата, след като им е било наредено да окажат медицинска помощ на измъчвани затворници, за да може мъченията да започнат отново. Други агенции за човешките права твърдят, че имат свидетелства за етнически прочиствания на градове с чернокожо население, което е набедено за лоялност към Муамар Кадафи. Тези събития отново показват колко е слабо управлението в Триполи.

"Не можем да очакваме, че всички ще работят с нас. Поне 80-90% от страната са обединени, 10% ще бъдат приобщени. Но все пак всеки знае, че в момента, в който се изстреля първия куршум, семейството и роднините му са в опасност", разказва либийските реалности Ал Галал.

Да изчакаме до изборите

По време на военната кампания основната роля на ПНС бе да бъде представител на либийския народ пред света. Сега обаче е неясно защо съществува този съвет, коментира Елбадри. "Хората ги познават като министри, но им липсва върховен консултативен орган. Вече не е ясно защо всъщност те ръководят държавата. Трудно е да се види смисълът им", казва либийската активистка. Телиси добавя някои от основните критики към ПНС - повечето от членовете нямат опит и не реагират на проблемите достатъчно бързо. "Те ще се разпуснат след изборите", смята Елбадри.

Тези първи избори за Либия след повече от 42 години политическа летаргия са насрочени за юни. И въпреки липсата на закон за политическите партии те вече никнат като гъби.

"Това са бизнесмени, собственици на телевизионни канали, НПО-та, превръщащи се в партии, и т.н.", казва Елбадри. Организацията "Мюсюлмански братя" също създаде свое политическо представителство в лицето на либийската Партия на справедливостта и развитието. "Всеки ден чувам за някоя нова формация", споделя либийката.

Опитът от Тунис и Египет, където вече успешно бяха проведени първите избори, показа, че на власт идват ислямистите. В Либия радикалите определено са по-активни, отколкото по времето на Кадафи, когато са жестоко репресирани и гонени. Хората обаче не са склонни да променят живота си заради религията, казва Елбадри. А Телиси добавя, че либийците имат много умерени възгледи за интерпретацията на исляма.

Засега най-сериозният проблем в Либия остава ударената икономика и липсата на работни места. "Трудно е да убедиш млад човек след войната да се върне у дома с празни ръце. Участвалите в конфликта имат икономически проблеми, най-вече безработицата", казва Теблиси. Много от бившите бунтовници са работили в чуждите компании на територията на Либия, но голяма част от тях все още не са се завърнали в страната, казва Елбадри, която има сериозен опит в либийския инвестиционен сектор.

Добрата страна на премахването на Кадафи е много по-лесното създаване на частен бизнес, който според Елбадри може да помогне за бързото създаване на работни места за бившите бунтовници. "Хората разбират, че няма как да всичко да се случи веднага, и са склонни да чакат", успокоително споделя Телиси. В интерес на Либия е това чакане да не се проточва до безкрай. Оръжията остават в ръцете на хората. Примерът с поисканата автономия в Киренайка може да се окаже заразен, а ПНС да реши да наложи върховенството си със сила. От това ще изгубят всички.