Последната победа на Путин
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Последната победа на Путин

Последната победа на Путин

Новият стар руски президент спечели отново. Протестите срещу него обаче счупиха илюзията за неуязвимостта му

Огнян Георгиев
14546 прочитания

Вечерта на 4 март беше студена в Москва. Термометрите показваха -6, макар истинското усещане да беше за поне още толкова надолу. На Манежния площад (до Червения площад и Кремъл), където нищо не спираше пронизващия вятър, ледената атмосфера не попречи на десетки хиляди руснаци да се съберат на победен митинг след проведените президентски избори. Първите 20-ина метра пред сцената бяха претъпкани с хора, развяващи знамена и топлещи се един друг. Малко зад френетичните привърженици имаше по-рехави групички. Отзад на сградата на хотел "Москва" имаше опънато гигантско руско знаме, а изпълнителите на сцената очевидно подгряваха тълпата за основната звезда на вечерта - непотвърденото, но сигурно участие на Владимир Путин.

Путин излезе рамо до рамо с Дмитрий Медведев - човекът, който стана за трети път президент, заедно с онзи, който престана да бъде такъв още през септември, когато доброволно се отказа от втори мандат в полза на своя ментор. "Обещах ви да победим", заяви с потръпващ глас новият стар държавен глава. "И ние победихме! Показахме, че Русия не може да бъде контролирана отвън. Победихме!", повтори Путин под възгласите на тълпата (макар бюлетините да бяха преброени още на една трета). В този момент един от хората, събрали се на групи по-назад, изсумтя. "Че кого победихме?", попита той с ръце в джобовете, докато гледаше големия екран и тържествуващото лице на Путин.

От отговора на този простичък въпрос всъщност зависи бъдещето на Русия. Кого мисли Путин, че е победил? Ако той наистина смята, че протестите срещу него и неговата политическа система през последните няколко месеца (виж "Какво се случи") са продукт на някаква външна пропаганда или на някакви тъмни вътрешни сили в Русия, които са били съкрушени веднъж завинаги, то тогава тази победа обрича страната на период на вледеняване дълго след мартенските студове, потъване на уличния гняв под привидно спокойствие и подготовка за неизбежна експлозия. Ако, от друга страна, е разбрал мотивите зад недоволството и сега, след изборите, възнамерява да им отговори по някакъв конструктивен начин, то случилото се може да е началото на бавна промяна.

Тези, които казаха не...

Сергей Петров олицетворява странната, но доста руска комбинация от олигарх (с 550 млн. долара лично състояние според руското издание на Forbes) и депутат от "Справедлива Русия". Когато се срещаме в центъра на Москва, той не крие възхищението си от това, което става. "Хората в Русия, казва Петров, винаги са били разделени на три вида: тези, които правят нещата да се случват, тези, които ги гледат как се случват, и онези, които се чудят какво се случва." Драматичната промяна в последните няколко месеца е, че една голяма група хора се премести от другите два в първия вид.

Но кои са те? Най-общият отговор, който може да се чуе, е "средната класа". След като нарече протестиращите пасмина лумпени, Путин смекчи тона и обясни, че това са хората, които именно по време на неговото управление са добили новия си статут и сега искат повече. Това безспорно е вярно. Москва и Санкт Петербург са отделни светове в Русия, но тази тенденция е видима и на други места. Проф. Симон Кордонский от Висшето училище за икономика в Москва обобщава, че това са "хора от големите градове, със свободни професии и такива като мен - отчасти на държавна служба, отчасти на свободна професия, които имат допълнителни възможности за издръжка. Освен това предприемачите на оцелелия свободен пазар и хората от корпоративните офиси, които в един момент са били на свободния пазар, но свиването му ги е принудило да го изоставят". Социологът Маша Липман допълва този образ. "Има ясно изразена група образовани и добре обезпечени руснаци, които не харесват и не подкрепят Путин. И никога няма да го направят. Те са предимно в големите градове и имат добра работа. Ако живеехме в друга система, те биха имали своя партия. Но тъй като нямат, имат своето недоволство и имат улицата."

Към тези хора се добави друга много важна група - младите. От декември насам Русия стана свидетел на възродения интерес към политиката на много млади хора от големите градове. "Те по традиция не влизат в организации като "Наши", където повечето членове идват от провинцията, казва Наталия Зубаревич - социолог и ръководител на Независимия център за социална политика (виж интервюто). "За тях това, което се случи, беше истинско забавление - да участват, да взимат позиция. Бях удивена от активността им на тези президентски избори." През сайтове като този на блогъра Алексей Навални и "Гражданин-наблюдател" десетки хиляди се записаха да бъдат наблюдатели на изборите. "Огледайте се наоколо", казва Сергей Петров и маха към масите в едно кафе, пълно с млади московчани. "Ако се заслушате, те вече не говорят за мода, звезди и списания. От месеци насам те си говорят за политика."

Тази група хора освен активна се оказа доста подготвена да случва нещата. Без формални лидери и без стройна структура те успяха да излязат на няколко пъти по площадите и улиците и да упражнят постоянен натиск върху властите между декември и март. "Те са всъщност много добри в провеждането на кампании", твърди Липман. "През 2010 г., когато имаше много тежки пожари около Москва, те създадоха чудесна организация, която помагаше на хората да съобщават за проблеми, да предупреждават къде има опасност, да споделят информация и да си помагат един на друг. Тъй като им беше отнета възможността да се развиват политически, те се развиха граждански."

...и защо още не са достатъчни

Противно на това, което твърди Путин, пробуждането на тази група е чудесна новина за гражданското общество в Русия. То вече донесе напредък: Кремъл обеща да върне преките избори за губернатори, Думата обсъжда намаляване на прага за влизане на нови партии в парламента, а дори да не попречи на изборните манипулации, слагането на 180 хил. уебкамери в секциите в цяла Русия беше малък триумф за опозицията. Властта например не посмя да излъже много в Москва - столицата беше единственото място, където процентът на Путин спадна под 50%. Mнозина експерти и наблюдатели признаха, че този път настроенията на московчани бяха уважени, за да не се стига до ексцесии.

Но колко силно може да е това движение? Както самите избори показаха - недостатъчно. Протестите бяха гласовити, но хората зад тях не са толкова много. Според Липман те са около 10% от населението. Кордонски говори за не повече от няколко милиона души. Освен това самите протестиращи имат един голям проблем -  нямат политически дневен ред. Те знаят много добре какво не искат - "не кради и не лъжи", както казва Навални, и "Не на Путин" - но целите им са по-скоро морални, отколкото политически. "На тях политици като Борис Немцов (бивш вицепремиер от 90-те и част от неформалните лидери на опозицията) не са им интересни", казва Зубаревич. Трябваше освен Немцов и Навални на сцените да се качат тв звезди като Ксения Собчак и Леонид Парфьонов, писатели като Борис Акунин, националисти като Владимир Тор и Константин Крилов и дори неокомунисти като Сергей Удалцов, за да се изчерпи палитрата на онези, които са против сегашната система и искат да я променят. Трудно е обаче да си представим каквато и да било обединяваща платформа за тях освен протестната, а дори и тя се изчерпи донякъде след изборите. Демонстрациите на 5 март бяха много по-малки и вяли от предишните. Исканията пък стават все по-трудно изпълними - отмяна и на двата вота.

Независимо дали смятате, че изборите са били мащабно манипулирани или не - а ОССЕ и много руски наблюдатели например мислят така - истината е, че Путин продължава да се радва на огромна подкрепа в много части на страната. Изключвайки регионите на Кавказ, където вотът отново бе над 99%, става дума за това ядро, което наричат индустриалната Русия. "Това е тази част от страната, откъдето идват парите - нефт, газ, машиностроене", обяснява Зубаревич. Според нея "дори да не е вече индустриална, тя има индустриална менталност: има началник, той плаща заплати, значи всичко е наред. Ако не плаща, значи не е. Това е съветски модел". Освен това елитът около властта така и не се разцепи. Недоволство на федерално и регионално ниво със сигурност има, но засега то бушува под повърхността. Един бизнесмен признава анонимно, че финансира част от опозицията, но според него такива са единици. "Бизнесът на три четвърти е зависим от държавата и не подкрепя протестите", казва той.

Погледнато откъм прозорците на Кремъл, тези новини със сигурност са добри. Но ако Путин и неговият кръг се успокоят с победата сега, това ще бъде спокойствие преди буря.

Отвъд Москва

Московските протести бяха най-видимите, но далеч не са единствените. "Протестната вълна започна отдавна - още през 2009 г., в Далечния изток", припомня социологът регионалист Александър Кинев. Там протестите бяха икономически, не социални. Но това е още по-лошо, защото истинското предизвикателство за режима ще дойде именно от икономиката, не от изпразненото от съдържание политическо поле. За 12 години руският държавен бюджет порасна над десет пъти. Това е нещо, което няма да се повтори - според Сергей Петров, който е в бюджетната комисия на Думата, максималният ръст за следващите десет години ще е 10-15%. "Ние ще имаме сериозни проблеми с бюджета още тази година", казва той. Агенция Fitch предупреди, че предизборните обещания на Путин за вдигане на работните заплати, пенсиите и субсидиите за различни сектори, както и обещаните пари за военните, ще струват около 160 млрд. долара, или 8% от БВП за следващия му мандат. "Бързото държавно харчене вече вдигна на 10% фискалния дефицит, без да се смята петролният сектор. За да балансира бюджета, на Русия й трябва цена на петрола от поне 117 долара за барел", предупреждава Fitch.

Изливането на пари без реформи ще задълбочи проблемите, а реформите ще задържат обещанията и ще означават недоволство в онази индустриална Русия. "Ако там назрее гняв и той съвпадне с тлеещото недоволство в Москва, тогава Кремъл ще има вече сериозен проблем", казва Зубаревич. Москва в крайна сметка е мястото, което сваля управниците на Русия.

Счупеното огледало

И Москва вече нанесе най-сериозния удар по Путин - счупи илюзията за неговата неуязвимост. За пръв път от години не е табу да се мисли за Русия след Путин. Мнозина със сигурност го правят, дори да не са по улиците с плакати. В Москва нови и стари олигарси се гледат подозрително - първите мислят, че вторите са изцяло продукт на режима и заради тях ще бъдат пожертвани. Както високопоставен източник заяви анонимно пред Reuters: създаваме възможности, не избираме. Моментът, в който ще започнат да избират, ще бъде началото на края за настоящата система. "Аз мисля, че Путин ще си тръгне до 2 години от политическата сцена", казва Николай Петров от московския център "Карнеги". "Не заради социалните протести, а заради елита. Те ще го избутат. Но няма да могат да го заместят с един човек и ще споделят властта му." Всяко разклащане на човека, който играеше върховен арбитър в страната цяло десетилетие, няма как да не се отрази на нейната стабилност. "А ако няма стабилност, ще спре да е важно да си лоялен", припомня Липман. Това е омагьосан кръг.

Ако иска да спаси системата от разпадане, без да прибягва до сила, за Путин има две възможности: да отвори вратата за нова партия на недоволните в големите градове, която да обере протестния вот - Михаил Прохоров вече обяви, че ще прави такава. И втората ще бъде да даде повече власт на регионите, където така или иначе контролът му е само формален, твърдят анализатори и политици. Пожелал анонимност политик заяви пред "Капитал", че е виждал как пристигат наредби от Москва, които остават без никакви последствия в много региони заради липса на капацитет или желание да се изпълняват. С позволяването отново на избори за губернатори махалото между федерална и регионална власт в най-голямата страна на света ще започне да се връща обратно.

Би било добре, ако Путин иска и направи реформите, които обещава. Но той е вече 12 години на власт, създаде и консолидира тази система. Възможността да реши да я реформира съществува, но е под голяма доза съмнение, особено ако съдим по бойния тон след изборите, когато новият стар лидер получаваше поздравления от работнически колективи от цялата страна пряко по телевизията, а взводове на Вътрешни войски обикаляха центъра на Москва. Ако това е ново начало, то ужасно много прилича на старото. 

Вечерта на 4 март беше студена в Москва. Термометрите показваха -6, макар истинското усещане да беше за поне още толкова надолу. На Манежния площад (до Червения площад и Кремъл), където нищо не спираше пронизващия вятър, ледената атмосфера не попречи на десетки хиляди руснаци да се съберат на победен митинг след проведените президентски избори. Първите 20-ина метра пред сцената бяха претъпкани с хора, развяващи знамена и топлещи се един друг. Малко зад френетичните привърженици имаше по-рехави групички. Отзад на сградата на хотел "Москва" имаше опънато гигантско руско знаме, а изпълнителите на сцената очевидно подгряваха тълпата за основната звезда на вечерта - непотвърденото, но сигурно участие на Владимир Путин.

Путин излезе рамо до рамо с Дмитрий Медведев - човекът, който стана за трети път президент, заедно с онзи, който престана да бъде такъв още през септември, когато доброволно се отказа от втори мандат в полза на своя ментор. "Обещах ви да победим", заяви с потръпващ глас новият стар държавен глава. "И ние победихме! Показахме, че Русия не може да бъде контролирана отвън. Победихме!", повтори Путин под възгласите на тълпата (макар бюлетините да бяха преброени още на една трета). В този момент един от хората, събрали се на групи по-назад, изсумтя. "Че кого победихме?", попита той с ръце в джобовете, докато гледаше големия екран и тържествуващото лице на Путин.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

166 коментара
  • 2
    pavlin0511 avatar :-|
    pavlin0511

    Продължава с търсенето на теле под вола. Явно шамарите на някои им държат влага за дълго.

  • 3
    nikolavj avatar :-P
    Никола Йорданов

    1. Далеч не харесвам Путин. 2. Западът от 60 години критикува Ли Куан Ю. 3. Тези писания как всъщност Путин изгубил започват да дотягат.
    Имам преки впечатления от 3-4 години опити американците да махнат Милошевич. Докато не му се ядосаха сърбите, всичко беше напразно.
    Изчакайте руснаците да започнат да недоволстват. (Горе-долу, когато електоратът на г-н Доган му се ядоса - когато свикнат с благините и не смятат, че лидерът им ги дава, а им се струва, че им се полагат и не искат да се съобразяват с условията му.)
    Дотогава - всяка критична статия за Путин да върви с критична статия за американската/ британска финансова система. :-)

  • 4
    1951 avatar :-|
    1951

    Един приятел англичанин все ме тупа по рамото и казва, че ми завижда как ние българите сме разбирали руската душевност и действителност и как сме могли да я "преведем" на разбираем език за западняците.
    Е, като чета писанията по-горе си давам сметка, че авторът явно нищо не разбира, или не желае да разбере, или желае да изкриви нещата, така че да му изнасят.
    Ще направя следната аналогия, па барем стане ясно.
    И в България повечето народ не харесва Бойко, и тук ни е писнало от ГЕРБ-аджийство, но все тях ще избираме, просто защото други няма.
    В Русия е същото. Ако не е Путин, то кой? Псевдо комунистите Зюганов? Комичните националисти на Жириновски? "Честните" олигарси?
    На средностатистическия руснак му трябва храна и водка, сравнително евтини комунални услуги и бензин, както и да знае, че страната му има най-големите ракети на света. И най-важното, стабилност и предвидимост! Не го търси за свобода на словото и прочие либерални лигавщини. Него, това не го интересува. В Русия никога не е имало дори бледо подобие на демокрация, никога няма и да има в обозримо бъдеще, а ако питаш повечето руснаци, не им и трябва.
    Народът ще продължи да гласува за Путин, докато виждат в него, някой който управлява с желязна ръка и им носи стабилност и някакъв просперитет.

  • 5
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    ''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
    ......Бившият съветски лидер Михаил Горбачов заяви, че не е редно Путин да нарича несъгласните с неговата политика "врагове" и поиска от него извинение. /news.bg
    ''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
    Докато начело на Русия продължават да застават такива палячовци и политически джуджета като Путин , страната добри дни не я очакват.

  • 6
    pavlin0511 avatar :-|
    pavlin0511


    До коментар [#4] от "1951":


    Автора на статията едва ли е автентичен. Капитал поне да бяха споменали от къде са я превели статията.

  • 7
    mickmick avatar :-|
    mickmick

    До коментар [#5] от "Николай_1":

    Странни разбирания за велики политици - тези които разграждат?

  • 8
    moshe_nick11 avatar :-|
    WC_Окупатор

    Поредна статия под номер 3125 срещу Вл. Путин.
    Като поредна серия от "Дързост и красота".
    Наслушахме се от няколко месеца насам, как "Путин си отива".
    И си мисля, че ако не бяха тези многобройни врачки с техните "прогнози",
    Путин едва ли щеше да спечели такава убедителна победа.

    Човек трябва да има поне малко тънък усет, за да му светне , кога номерът ще мине, и кога просто става смешен.
    Това ще му помогне и да разбере за себе си , дали от него ще излезе журналист,
    или ще лъска цял живот подметките на някой спонсор.

  • 9
    volrath avatar :-P
    volrath

    Абе доста странни хора и подобия се изказват под всяка статия за Путин.
    И доста платени, малоумни статии излизат по тоя въпрос.

    Значи, да преговорим най-важните два момента.

    1.За 2011 средната работна заплата в Русия е около $709 на месец — осемкратно увеличение в сравнение с 2000 година, когато е била едва $80 на месец.

    2.Класирането на президентските избори:

    Първо място - Владимир Путин със 63.64%
    Второ място - Владимир Зюганов със 17.14%
    Трето място - Михаил Прокхоров със 7.94%

    За какво си говорим изобщо??? Хайде няма нужда от тия статии измислени! Глупости на търкалета, писани за някакви "демократи", чиито КОИ им стига, дотам, че да напишат почти правилно думата "комунист" в около 75% от случаите и да се радват на "брилянтните" и
    "изпълнени с дълбок смисъл" чалга хитове.

    Вота на руснаците показа какво мислят ТЕ за Путин.Имало протести? Нормално, НИКОЙ на този свят не се харесва на АБСОЛЮТНО всички.Т.е. - винаги ще има опозиция.

  • 10
    kons avatar :-|
    Viscount Ganyo

    Авторът е видял в случващото се покрай изборите в Русия това, което предвафител е търсил. В този смисъл

    Публикувано през m.capital.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.