Уроците от Либия не са приложими в сирийската криза
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Уроците от Либия не са приложими в сирийската криза

Стълб дим се издига над бомбардирания Хомс. Мащабът на разрушенията е едная то общите черти между революциите в Либия и в Сирия.

Уроците от Либия не са приложими в сирийската криза

Пропукването на леда не означава край на режима в Дамаск

Красимир Янков
5693 прочитания

Стълб дим се издига над бомбардирания Хомс. Мащабът на разрушенията е едная то общите черти между революциите в Либия и в Сирия.

© Ройтерс


Сирийският зам.-министър на петрола Абду Хусамедин е най-високопоставеният член на режима на Башар ал Асад, отказал се от него и присъединил се към сирийската революция през изминалата седмица. Една птичка пролет не прави, но истината е, че почти една година след началото на въстанието в Сирия това е едва първото пропукване във високите етажи на властта. Революцията (ако тази дума е приложима за случващото се) буксува и за разлика от събитията в Либия никой не бърза да се притече на помощ на сирийските бунтовници. Зад това стоят няколко причини.

"Казват, че имаме най-силните тайни служби в света. Сега е моментът да го докажем", каза за "Капитал Daily" сириец, подкрепящ режима в Дамаск, в началото на протестите през 2011 г. Случващото се в момента е точно това, от което семейство Асад - представител на религиозната малцинствена група на алауитите – се страхува през последните 40 години и хвърля усилия да е готово, когато настъпи този час. Властта на малцинството, непопулярна сред сунитите, старателно изгражда мрежа от сложни роднински и религиозни връзки на висшите етажи на държавния апарат, армията и разузнаването, които знаят, че сега това не е битка за оцеляването на един диктатор, а битка за собственото им съществуване.

Последният опит за бунт е през 1982 г. в град Хама. Равносметката тогава е шокираща – елитните военни части, ръководени от чичото на сегашния президент Башар, Рифат ал Асад, сравняват със земята по-голямата част от града и остават след себе си десетки хиляди жертви и безследно изчезнали. 30 години по-късно режимът в Сирия продължава съществуването си.

Режимът продължава да е монолитен

В Либия първите излезли по улиците хора бързо получиха лидерство в лицето на високопоставени чиновници и генерали от режима на Кадафи. Източната част на страната премина под контрола на бунтовниците за по-малко от седмица, а в останалите части на страната всички, които ненавиждаха Полковника, започнаха да се отлюспват и да декларират лоялност към опозицията.

Висши чиновници в режима на Сирия, преминали на страната на бунтовниците, почти няма. С изключение на регионални работници в съдебната система, малко журналисти и един зам.-министър, останалите продължават привидно да стоят зад Башар ал Асад. При военните критичната маса също не е достигната – основната маса отцепили се са редови войници и техните офицери с нисък ранг.

"Свободната сирийска армия", която би трябвало да координира действията на разпръснатите въоръжени групировки из цяла Сирия, е  формално под командването на полковник Рияд ал Асад, укриващ се някъде в Турция. "Малките разпокъсани групи в градовете действат без координация", коментира за "Капитал Daily" професор Джошуа Ландис от университета в Оклахома и автор на авторитетната страница http://syriacomment.com/. Той допълва, че за да се изправят срещу професионалната, организирана и разполагаща с модерни оръжия армия на Башар ал Асад, малките групировки ще имат нужда от много сериозна структура, която да координира действията им. Такава засега липсва. От клиповете в интернет се вижда и подготовката им – облечени в анцузи мъже са по-заети да крещят "Аллах акбар", отколкото да се тренират как по-точно да стрелят с калашниците си.

Подобно на Либия, където град Триполи бе превзет под ръководството на ислямиста Абдул Хаким бен Хадж, бил се в Афганистан срещу войските на СССР и подозиран във връзки с "Ал Кайда", така и в Сирия съществуват сериозни въпроси какви са точно мотивите на въоръжените групировки. Не случайно сред активните лидери на опозицията извън страната е организацията "Мюсюлмански братя", които стоят в основата на въоръженото въстание срещу режима в град Хама през 1982 г.

Няма град под контрола на опозицията

В Либия източният град Бенгази веднага се установи като център на протестното движение и около него бе изграден периметърът на защита, символизиращ първите територии, освободени от властта на Кадафи. След това през този град започнаха да текат помощите за бунтовниците, да пристигат военните експерти от чужди държави, както дори и международни лидери, въпреки че официално Либия все още се управляваше от Кадафи в Триполи.

Либийският урок бе добре научен от режима в Дамаск. Още от самото начало той бе наясно каква опасност може да представлява цял град, попаднал под контрола на бунтовниците. През лятото на 2011 г. първите вълни бежанци към турската граница тръгнаха от град Джиср аш Шугур, който бе превзет със сила от сирийската армия, защото там Башар ал Асад рискуваше да изгуби контрол над една област, гранична с чужда вражеска държава, и да позволи повторението на Бенгази.

С разрастването на бунта в последните месеци град Хомс, третият по-големина в страната, стана пореден  кандидат за премахване на официалната власт и управление от бунтовниците. Режимът, естествено, се подготвяше за това – още преди месеци около кварталите със сунитско население бяха изкопани ровове. След изтеглянето на международните наблюдатели на Арабска лига започна офанзивата. Съпротивата на бунтовниците е ожесточена, но също толкова брутален е и отговорът на властта – гранатомети, артилерия, военни самолети и наземна операция. Сирийската свободна армия обяви "тактическо изтегляне" от града, но на практика това означава, че режимът е успял да върне контрола си. По думите на активисти следващият град, който трябва да очаква удар от военната машина на Башар ал Асад, е Идлиб в северозападната част на страната, около който в петък и събота започнаха да се струпват камиони със сирийски войници и артилерия.

Сирия е крайъгълен камък

"Реакцията на света на Арабската пролет бе интересна игра на историята. Западът, най-вече САЩ, реагира както и през 1989 г., когато се пробуждаше Източна Европа. За Русия и Китай обаче събитията от края на 80-те години бяха по-скоро с негативен смисъл", казва за "Капитал Daily" Бен Джуда, анализатор от Европейския съвет по външна политика. Не случайно и Пекин и Москва до последно подкрепяха Кадафи, а сега продължават с подкрепата си за Асад.

Либия е богата на природни ресурси, но Муамар Кадафи бе мразен от всички. Европейските лидери с криви усмивки приемаха шумните и скандални гостувания, разпъването на бедуинските шатри в градините на поредната столица или опитите за масово помохамеданчване на италиански манекенки в Рим. Африканските диктатори пък бяха принудени да изтърпяват какви ли не унижения като стоене с часове под палещото слънце по време на военни паради с надеждата да получат дарение от "краля на Африка". В регионално геополитическо отношение държавата му нямаше почти никаква тежест и почти всички с радост посрещнаха новината за началото на края му. Вътре в самата Либия Кадафи държеше приближените си на една ръка разстояние, като подхранваше взаимните им племенни и личностни вражди. Така при първата появила се удобна възможност всички имаха интерес Кадафи да бъде премахнат.

В Сирия значителни природни ресурси няма, но геополитическата тежест на страната е огромна. Дамаск е свързващо звено на групировките "Хамас" и "Хизбула" с Иран, а те всички заедно са смъртни врагове на Израел. Наскоро разкрити документи показват как огромна иранска правителствена делегация е посетила Дамаск в края на 2011 г., когато никой друг не се решава да дойде при Асад, и е поела ангажимент за изкупуване на значителни количества от селскостопанската му продукция. Източници, пожелали анонимност, коментират пред "Капитал Daily", че вероятно Иран помага на Сирия да пласира част от нефта си, който ЕС се отказва да купува, както и дава огромни заеми, за да задържи икономиката на Асад над водата.

Путин не иска прецедент

Пръчка в колелото на революцията е и позицията на Китай и най-вече Русия. "Путин изобщо не се интересува от оцеляването на Асад, но не иска да създава прецедент", смята руският анализатор Константин фон Егерт от "Коммерсантъ.ФМ". За "Капитал Daily" той казва, че свалянето на непопулярен лидер от народна революция е нещо, което новият президент на Русия не иска да вижда да се случва по идеологически причини. Съществуват и практически измерения – Сирия е един от най-големите клиенти на руската оръжейна индустрия, а в град Тартус е единствената руска военна база извън страните от бившия СССР.  

Сирийската криза вече е навлязла в един порочен кръг. Вътрешните противници на Асад създават много проблеми на режима, но не са достатъчно силни и единни, за да го свалят. Властите от своя страна са изправени пред почти неработеща икономика и трябва да разчитат на финансова помощ от Техеран. Международната общност е блокирана от идеологическото вето на Русия и Китай, а САЩ и ЕС си имат достатъчно собствени икономически проблеми, за да се впускат в една военна намеса в държава, която рискува да разклати сериозно региона, откъдето идва по-голямата част от петрола в света.

Сирийският зам.-министър на петрола Абду Хусамедин е най-високопоставеният член на режима на Башар ал Асад, отказал се от него и присъединил се към сирийската революция през изминалата седмица. Една птичка пролет не прави, но истината е, че почти една година след началото на въстанието в Сирия това е едва първото пропукване във високите етажи на властта. Революцията (ако тази дума е приложима за случващото се) буксува и за разлика от събитията в Либия никой не бърза да се притече на помощ на сирийските бунтовници. Зад това стоят няколко причини.

"Казват, че имаме най-силните тайни служби в света. Сега е моментът да го докажем", каза за "Капитал Daily" сириец, подкрепящ режима в Дамаск, в началото на протестите през 2011 г. Случващото се в момента е точно това, от което семейство Асад - представител на религиозната малцинствена група на алауитите – се страхува през последните 40 години и хвърля усилия да е готово, когато настъпи този час. Властта на малцинството, непопулярна сред сунитите, старателно изгражда мрежа от сложни роднински и религиозни връзки на висшите етажи на държавния апарат, армията и разузнаването, които знаят, че сега това не е битка за оцеляването на един диктатор, а битка за собственото им съществуване.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    И тук идва варианта: БАВНО и ПОСТЕПЕННО изтощаване,докато САЩ, ЕС, Китай и Саудитите се договорят.

    губещите са Русия, Турция и режима в Техеран (да се прави разлика от Иран - той ще спечели).

  • 2
    girl avatar :-?
    Irina

    „Не случайно сред активните лидери на опозицията извън страната е организацията "Мюсюлмански братя", които стоят в основата на въоръженото въстание срещу режима в град Хама през 1982 г.“
    ---------------------------------
    Това обяснява всичко ,подрепя се един нов краен режим на ислямистите.

  • 3
    jubal avatar :-P
    jubal harshaw

    Какви "либийски уроци"?

    В Либия нещата отиват на зле - държавата е практически разцепена, дотам, че на централното правителство се налага да плаши племената, които искат (нефтена) автономия открито с война. Властта в по-малките градове е изцяло в ръцете на локални племенни бандити, които правят каквото си искат. Незаконни арести, изтезания и убийства по иракски образец са вече съвсем нормално явление из цялата територия.

    За Либия алтернативите са иракска "демокрация" или повторение на суданския сценарий. И двата варианта представляват значително влошаване в сравнение с управлението по времето на Кадафи.

  • 4
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Време е САЩ и шейха със джапанките от Катар да разберат, че не са си направили сметката както трябва.... този път не познаха .....

    И да спрат да наливат парета в касапница без ясен край....
    Язък за хорицата в Сирия дето ще трябва да търпят ливански истории и простотии ..... :-) :-)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK