Битката на градовете: Не става само с имигранти, трябват и таланти
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Битката на градовете: Не става само с имигранти, трябват и таланти

Ню Йорк е най-конкурентоспособният град в света според класацията

Битката на градовете: Не става само с имигранти, трябват и таланти

Западът все още има най-конкурентоспособните селища

6697 прочитания

Ню Йорк е най-конкурентоспособният град в света според класацията

© Reuters


Всеки ден в китайския мегаполис Ченгду към 8.4 милиона жители се присъединяват нови 22 хиляди. Стичането на имигранти към градовете на развиващите се икономики в безпрецедентни в историята мащаби, икономическият бум, който преживяват те, и следващото бляскаво десетилетие, което им прогнозират икономистите, обаче не е достатъчно да ги направи световни лидери по конкурентоспособност. Дъблин се оказва с по-добри показатели по човешки капитал, а малкият Цюрих - по финансово развитие, ефективност на институциите и обществено развитие. Да имаш модерна инфраструктура за бързо превозване на хора и куриерски пратки не е достатъчно - трябва да си събрал качествени хора и продукти. В последния списък на в. "Таймс" за 200 водещи университета в света няма нито един от Индия и само два са от Китай, в класацията на ОИСР за човешки капитал Сантяго е първият град извън Европа и САЩ, но пък е чак на 35-о място.

Това гласят изводите на изследователите от Economist Intelligence Unit (EIU) в доклада им Hot spots, изработен по поръчка на Citigroup. Класацията на EIU включва общо 120 града, а методологията разглежда 8 критерия като условия на живот, икономическа мощ, гъстота на население и човешки капитал. Заключението в нея е, че големите градове в Западна Европа и САЩ продължават да бъдат най-конкурентоспособни в света, но във врата им дишат развиващите се градски агломерации в Азия. 

София отсъства от класацията на EIU, а сред най-близките ни съседи в абсолютния индекс Атина е на 72-а позиция, следвана от Истанбул (74) и Букурещ (дели 70-о място с Рио де Жанейро). Сред 32-та града от Европа, участващи в класацията, трите балкански столици са подредени по подобен начин, заемайки 27, 28 и 29 място. Най-бързо развиващият се град в Западна Европа е Стокхолм (среден икономически ръст от 3.2% за 2010 - 2016 г.), докато Атина и Лисабон ще продължат да се свиват.

Като цяло най-зле от представените градове се класират многомилионните агломерации в Африка и Латинска Америка.

Квалифицирани кадри за устойчиво развитие

Традиционно глобалната търговия и влияние се решават на ниво държави, пишат авторите на доклада, но днес глобалните компании все повече насочват вниманието си към конкретни градове. Една от най-очевидните причини за това е глобалната урбанизация през последните десетилетия. 120-те града в класацията имат общо население от около 750 млн. души и създават  $20.2 трлн.  БВП за 2008 г. (изчислено чрез сравняване на покупателната способност), което е 29% от БВП на света. 

Ефектите от финансовата криза на Запад, които забавят плановете за обновление на градската среда, не са оказали влияние на възможностите на американските и европейските градове да привличат капитали, бизнес, таланти и туристи.

Най-голямото предимство на градовете в развитите държави е възможността им да създават и привличат най-добрите таланти по света. Американските и европейските градове доминират в категорията "човешко развитие". Това идва най-вече от качеството на образователната им система и търговското мислене на населението им.

Авторите на доклада заключават, че най-големият въпрос за идното десетилетие е къде ще отидат най-талантливите и квалифицирани хора и дали Азия ще повтори прилива към САЩ на таланти преди Втората световна война

Бъдещето - по-малките са по-интересни 

Мястото в класацията на всеки от включените градове ще се променя с годините най-вече заради възхода на възникващите икономики. Все по-често ще се чува за Ханджоу, Лима и Лагос, които отчитат над 6% годишен растеж. Ключовият въпрос е темпото на промяната. Трябва ли тези градове да минат по същия път като западните лидери - от индустриална към постиндустриална епоха, или могат да профучат през тази фаза? Някои направо заобикалят отделни аспекти - вместо да изграждат кабелна комуникационна инфраструктура, те направо минават на безжична високоскоростна градска мрежа. Други не могат да дръпнат напред, защото навлязоха в годините на силно индустриално или градско замърсяване, което автоматично прогонва квалифицираните служители от високите технологии.

Трети са тръгнали неотдавна с предимството на евтиния труд, но много бързо е изскочила конкуренцията и сега трябва скоростно да преосмислят как да привличат по-качествени инвеститори и какво повече е нужно от обикновеното масирано развиване на инфраструктура. Отговорът обикновено е да се работи за по-нормална градска среда, ефективност на институциите, финансова зрялост и привлекателност за хора от цял свят - все неща, които са от т.нар. меки предимства, но са изключително важни за устойчивото развитие. Надпреварата ще е не само между водещите градове на развиващите се икономики, но и с добре установените лидери от развития свят, където десетилетия наред са напластявани конкурентоспособни предимства.

Моментната динамика създава списък по относителна конкурентоспособност, изпъстрен с имена като Тянджин, Шънджън, Доха (само Ню Йорк и Токио са на 4-то и 8 място, и то след като икономиката на тези два града е за над 1 трилион долара). Всеки от тях обаче най-вероятно ще се развива с характерен профил - едни ще са големи центрове за потребление, други - на евтино производство, трети (Тянджин) ще се представят като екоградове, четвърти (Доха) ще акцентират на индустриалното си разнообразие от имоти и стомана, през финанси до големи спортни събития.

Едно от най-интересните заключения в доклада е намаляващото значение на мегаградовете (с население над 10 млн. души) и възходът на средния ешелон (с между 150 000 и 2-5 милиона жители). Според McKinsey Global Institute към 2025 г. делът на мегаградовете в глобалния ръст ще намалее от 70% на 33%, докато около 40% ще се падат на средноголемите градове. Препоръката към инвеститорите е да не изоставят гигантските градове (прогнозен средногодишен ръст от 6.3% за 2010-2016 г.), но да се оглеждат и за възможности в тези под тях (растеж от 8.7%).

Още днес се вижда, че в индекса на EIU са включени 23 града с над 10 млн. жители (общо 350 млн. души население), но само 9 от тях попадат в челните 30 на световната класация.


3 коментара
  • 1
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    Интересно какъв би бил резултата на София по тази методика?

    за последните 20 години НЯМА запомняща се сграда в София. Инфраструктурата е лоша и темпа на обновление стига само за подържане на трагичното ниво.

    ако трябва да съберем в едно изречение София за 20 години - то е 'Гащите на Софиански пред Централната ж.п. гара, дупките на Борисов и 'децата' (кучетата) на Фандъкова' !

  • 3
    convince avatar :-|
    convince

    До коментар [#2] от "be_google":

    И на този фон вчера четем, че квадратният метър бил около 1500 лева, което е около 1000 $, това е пълно ако не и анормално спекулативно неравновесие на пазара за недвижимости, защото градът освен за някъкво принудително временно пребиваване не става почти за нищо друго.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK