Евроразочарованието
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Евроразочарованието

Евроразочарованието

Кризата вече не е само икономическа, а и политическа, социална, както и на самоличността

7999 прочитания

© Kai Pfaffenbach


"Европа е тежък товар, който нашите родители ни стовариха на плещите по вина на дядовците ни". Млад германски студен преживява цялата тази буря в Европейския университет във Флоренция. На 1000 километра, в ресторантче, разположено близо до сградата на Европейската комисия в Брюксел, високопоставен служител на една от южните страни заключава, че Европейският съюз "вече е, или трябва да бъде, международна организация, подобна на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) или Международния валутен фонд (МВФ), ни повече, ни по-малко".

Този еврочиновник и студентът не се познават, но въпреки това изпитват едно и също усещане, което подобно на остра болка, пронизва целия континент. Евроразочарованието, което в някои места се е превърнало в дразнещ евроскептицизъм на национал-популистките движения, за чиято дейност възникнаха благоприятни условия в редица страни, се превърна в предпоследната спирка на кризата, която вече не е само икономическа, а освен това политически и социална, както и криза на самоличността и на модела, която има метастази във всички страни и се усеща буквално навсякъде, пише испанският в. "Паис", цитиран от БТА.

Действия само в краен случай

За да я пребори, Европа се задвижва, но едва когато водата стигне до гушата, и винаги влачейки болезнено крака. Зациклил е двигателят на Европа - споделената идея на три поколения, следвоенният проект за европейска интеграция. Европа изгуби нишката. И й е трудно да я намери, защото генетичният й код е нарушен и тя все повече се съмнява в себе си.

"Вече не е възможно младежите да бъдат убедени, че ЕС е жизнено необходим, за да бъде избегната нова война. Сега има едно цяло поколение, на което това не му действа. Необходими са ни нови доводи, заяви миналата седмица германският финансов министър Волфганг Шойбле. Известно време спомените за световната война бяха решаващ фактор за изграждането на единна Европа. След това икономиката и валутата станаха нишката, която водеше политиката, за да изгради съюза.

Изчезна доверието

В крайна сметка паричният съюз и единната валута изискват огромно взаимно доверие: никой не продава нищо срещу банкнота, ако не вярва в това късче хартия. А това толкова важно доверие изчезна. Угасва една идея за Европа. Преди и след въвеждането в обращение на еврото ЕС беше притегателен център за много страни, които виждаха в Европа атрактивен модел - на социалната пазарна икономика, на държавата на благоденствието и съвременността.

Икономическата криза сега е кризата на тези ценности. "И съвпада с появата на по-евтини належащи въпроси на фона на тази диалектична война между предполагаемо по-трудолюбивия и по-спестовен Север и ленивия и пилеещ Юг. Без политически лидери, които са способни на друг изказ, и на фона на опитите на Германия да наложи своя модел, легитимността на европейския проект се превръща в стъклена обвивка, крехка и уязвима", твърди бившият президент на Европейския парламент Жозеп Борел.

Болен организъм

Оптимизмът от преди 10 години се сблъсква със сегашната унилост, която е плод на тази криза, белязана от разочарованието и страха, липсата на силни лидери и вземането на дяволски неефективни решения. Всичко това поражда "усещането за слизане от небесата към ада без преминаване през чистилището", резюмира европейски служител. В действителност обаче това чистилище съществува: Гърция и нейните повече от две години мъченичество.

Гръцката криза, превърнала се в последствие в криза на еврозоната и поставила под въпрос самото й съществуване, е поредно потвърждение за това, че в крайна сметка икономиката определя всичко. И европейската икономическа болест в действителност е клинично състояние, при което няколко болести взаимно се подхранват - нарушения на кръвоносната система (банките), нарушения на нервната система (взимането на решения между Брюксел и директората Меркел-Саркози), нарушения, предизвикани от холестерола (прекалено много хора забогатяха от държавния дълг и най-вече за сметка на дълга на частните банки). И накрая идва анемията (застой или път към рецесията в целия континент).

Не става всичко с рязане

Към това трябва да се добави асимптоматичното заболяване каквото е загубата на европейския дух, а също и вторичните ефекти от неправилното лечение на тези болести като следствие от повече от спорната диагноза. Европа сама си изписа рецепта за строги мерки на икономии, препоръчани й от Берлин и инжектирани чрез Брюксел. Висшите сановници на еврото мислят, че първият проблем - основната причина за кризата - е финансов. Не само в Гърция, а в цяла Европа. И поради тази причина вярват, че ще се справят с него като орежат разходите.

Само че няма никакви очевидни доказателства, че това е точно така - Пол Кругман (носителят на Нобелова награда за икономика за 2008 г.), Джоузеф Стиглиц (носителят на Нобелова награда за икономика за 2001 г.) и сие се обявяват твърдо против подобна диагноза и последващото лечение. Дори и Международният валутен фонд, който обикновено е на противоположната страна на идеологическата барикада, предупреди да не се използва прекалено глаголът "орязвам".

Вторичните ефекти от мерките за строги икономии са добре  известни. В краткосрочна перспектива, особено ако се прилагат едновременно, навсякъде и условия на прекомерна задлъжнялост на всички участници - държави, банки, компании и граждани - резултатът е още по-голяма икономическа слабост, която в крайна сметка се предава на банковата система (чрез сковаността) и държавния дълг (повече съмнение за способността страните да плащат: без растеж е невъзможно да се плаща). Най-сетне някои дори сравняват бюджетните орязвания с кръвопускането, практикувано в Средновековието от знахарите.

Предизвикателството

Предизвикателството е голямо - преодолявайки разстояния, континентът "рискува за трети пореден път за последните 100 години да се разпадне" и този път без танкове и без самолети. Сега в качеството на тежката артилерия излизат финансовите пазари, пише в малко катастрофална тоналност сътрудникът на Peterson Institute Едуин Труман, чиито статии напоследък станаха много популярни. Цената на срива на еврото, въпреки пророчествата на Касандрите, е толкова висока, че най-вероятно това няма да стане.

Винаги бавно и винаги по принуда Европа се е движела в правилната посока (мерки за финансово регулиране, правила е стъпки към създаването на икономически съюз) и стигна до това, което преди две години изглеждаше немислимо. Предстои дълъг и сложен път: аржентинците знаят от собствен опит, че светлината в края на тунела бива измамна и може да се окаже товарен влак, който лети с шеметна скорост срещу нас. На тази отсечка има половин дузина основни гари.

"Европа е тежък товар, който нашите родители ни стовариха на плещите по вина на дядовците ни". Млад германски студен преживява цялата тази буря в Европейския университет във Флоренция. На 1000 километра, в ресторантче, разположено близо до сградата на Европейската комисия в Брюксел, високопоставен служител на една от южните страни заключава, че Европейският съюз "вече е, или трябва да бъде, международна организация, подобна на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) или Международния валутен фонд (МВФ), ни повече, ни по-малко".

Този еврочиновник и студентът не се познават, но въпреки това изпитват едно и също усещане, което подобно на остра болка, пронизва целия континент. Евроразочарованието, което в някои места се е превърнало в дразнещ евроскептицизъм на национал-популистките движения, за чиято дейност възникнаха благоприятни условия в редица страни, се превърна в предпоследната спирка на кризата, която вече не е само икономическа, а освен това политически и социална, както и криза на самоличността и на модела, която има метастази във всички страни и се усеща буквално навсякъде, пише испанският в. "Паис", цитиран от БТА.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

44 коментара
  • 1
    bigman avatar :-|
    BGman1

    Логично е ..когато всичко вървеше добре хората се радваха и приемаха ЕС с ентусиазъм...при криза ще има все по вече евроскептици...но колелото се върти...

  • 2
    mahito avatar :-?
    mahito

    Проблемът е в бюрокрацията на западна европа и корупцията в Източна :). Ако западна Европа нямаше толкова високи прегради за влизане в трудовия пазар или пък стимулираше повече иновацията, вместо да дава пари на стари и утвърдили се, но вече неефективни компании, тяхната производителност можеше да се увеличава. И ако в Източна Европа повече се правеше и отпускаше, вместо да се краде от определени хора, положението щеше да се промени също. Но факт е, че Източна Европа има накъде да расте и да подобрява позициите си, понеже няма толкова залегнали стари предприятия и има повече място и желание за иновация, което вече е утвърдено или за което няма място в западна Европа. Западна Европа колкото и да се бие в гърдите изостава доста драстично по отношение на растеж, докато изтокът има накъде да се развива.

    Затова и си мисля колко интересна и забавна (отчасти иронична) шега би изиграло времето на западна Европа, когато след години източна е много по-напреднала и развита (както и Изтокът като цяло), а Западния свят пълен с остарели хора, които имат нужда от грижа, кой ли ще се смее последен :). Това едва ли ще стане веднага, но се усеща една вълна на промяната, която западно европейците отказват да приемат, докато тя е много по-лесно приложима в източна Европа и изтокът като цяло :).

  • 3
    mto avatar :-?
    mto

    "Европа е тежък товар, който нашите родители ни стовариха на плещите по вина на дядовците ни"

    А "когато яде кюфтетата" (от обединяването на Европа) не викаше "Не искам!", нали?

  • 4
    bulgarian_lev avatar :-|
    bulgarian_lev

    До коментар [#2] от "mahito":

    Поздравления! Няма какво да добавя. Знаем как се пренебрегват и с какво око се гледа на нас (та ние сме европейци, макар и от изток) например в стара Англия. Другаде също така, много е вероятно - просто за Англия аз имам личен опит. А е дадена зелена светлина на всякаква азиатска паплач. Да ме извинят - може много от тях да имат качества. Но докато е така, няма как да стане интеграцията в нашия общ дом - Евросъюза. Никога не е имало равнопставеност, винаги е имало криза - криза на неравнопоставенотта, криза на ценностите. Дано след години това не е така,...дано...

  • 5
    hellwitch avatar :-|
    hellwitch

    Европа е още по обречена ако продължи да е разделена.

    Основния катализатор на кризата в политически аспект беше отхвърлянето на общата конституция. Сега с Лисабонският договор механизмите за общо управление са много малки. И вместо да има общо европейско правителство (ЕК) имаме дуети (Сарко-Меркел) и т.н. Това на никой не му харесва. Не може съюз от 27 държави 2 от тях да си налагат мнението и да извиват ръце. Още повече, че все още в ЕС всеки гледа само собствената си паница и не вижда, че сме в един кюп.

  • 6
    peshokev avatar :-|
    peshokev

    добре че дойде кризата, за да забави евроколонизацията, дано кризата доведе до края на тази утопия и от EC остане само свободното движение на хора, стоки и капитали.

  • 7
    longanlon avatar :-|
    Longanlon

    Просто ЕС се отклони от първоначалната си идея на свободна Европа без граници.

    Превърна се в гигантска, тежка и бавна бюрокрация, обслужваща не страните-членки, ами постоянно растяща група евро-чиновници с шестцифрени заплати, както и болните мегаломански амбиции на някои "европолитици".

    Как няма да са недоволни хората, да не са слепи...

  • 8
    bobhunter avatar :-|
    bobhunter

    "Стандартите","правлата", липсата на свобода за пазара и безприкословна защита на частната собственост, рестрикциите за щяло и нещяло, не стимулират частната инициатива, конкурентното начало и труда във всичките му форми както в Европа, така и в Америка. Затова по- свободните икономики ще има успех, а високо технологичните сега Европа и Америка ще западат. Ние, както винаги се набутваме при губещите. Всъщност у нас тунеядците, бюрократи (живеещите по правилата безидейни подмазвачи) успяха да натрупат пари, докато кадърните се затриха и продължават да се затриват.

  • 9
    baraba555 avatar :-P
    baraba555

    До коментар [#2] от "mahito":

    Хм, то и Афганистан е на изток, ама...

  • 10
    vsabev avatar :-|
    vidoass

    Много вярна статия, браво. Не може Европа да продължава да се развива само на базата на идеята за избягване на война. Днес войните се водят с други средства и точно това виждаме - икономически, политически и финансови сблъсъци. Нужна е нова идея за Европа, нещо, което да запали младите, да ги вдъхнови и да им даде възможност да искат да бъдат европейци. Еврото замести Втората световна война като основна цел, но вече и то няма притегателна сила. Трябва нов идеал и решителни практически и ефективни мерки за постигането му в обозримо бъдеще. Само това може да съживи европеизма.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.