Даниел Грос: Изходът от кризата ще отнеме десет години и трябва да купим време за това
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Даниел Грос: Изходът от кризата ще отнеме десет години и трябва да купим време за това

Даниел Грос: Изходът от кризата ще отнеме десет години и трябва да купим време за това

Директорът на Центъра за европейски политически изследвания пред "Капитал Daily"

Николай Стоянов
9013 прочитания

© АНЕЛИЯ НИКОЛОВА


Първият въпрос естествено трябва да е за Гърция… Как мислите – решено ли е всичко или трябва да очакваме да видим нови преструктурирания и фалити?

Това преструктуриране сега е решено. И едва ли може да бъде променено поне през следващите няколко месеца. Съмнявам се обаче, че ще последното. Но тъй като повечето гръцки публични задължения са към други политически институции, основно Европейския съюз и спасителния му фонд, този дълг може да се преструктурира по спокоен начин. Така че голямата драма е приключила за известно време, но това не означава, че Гърция е спасена.

Профил:

Даниел Грос е директор на влиятелния тинк-танк Центъра за европейски политически изследвания (Centre for European Policy Studies). Германец, учил в Италия и САЩ, изследванията му широко застъпват Централна и Източна Европа. Фокус на последните му трудове е вътрешната и международната роля на еврото върху капиталите и трудовите пазари. Грос е работил като анализатор в МВФ и като икономически съветник към Европейската комисия. Преподавал е в различни европейски университети.

Колко време е купено по този начин?

Може би около година. Но следващия път драмата няма да е толкова голяма, следващия път когато Гърция не може да плаща, кредиторите от публичния сектор ще кажат: "Добре, имате още Х години да се разплатите при по-ниски лихви." Например това може да се отнася за дълга на Гърция към Европейския фонд за финансова стабилност (EFSF). И това в най-добрия случай може да стане, без никой да забележи.

А няма ли европейският данъкоплатец да го забележи и да протестира?

Да, но правителствата имат всички възможни стимули да го покрият, тъй като няма да искат да признаят провал.

А мислите ли, че за EFSF ще е постижимо да продължава да тегли заеми при ниски лихва, ако продължава да прави това? Не мислите ли, че пазарите ще си кажат "не искаме да инвестираме в лошата банка на Европа"?

Докато "лошата банка" е с гаранция от германското правителство, те могат да заемат още много. Може би не 450 млрд. евро, колкото е размерът на фонда, но имайте предвид, че и Commerzbank е доста "лоша банка", или пък Hypo Real Estate е дори по-зле. А те могат да се финансират при доста добри нива, тъй като имат или експлицитна, или имплицитна гаранция от германското правителство.

Но ако това продължи прекалено дълго, няма ли да е заплашен и германският ААА рейтинг?

О, да, да. След десет години – да. Но докато нещата остават ограничени до Гърция и Португалия – това е постижимо. При Испания и Италия би било различно.

Значи мислите, че с този втори спасителен план за Гърция заразата е ограничена до Гърция и Португалия? Каква е опасността тя все пак да стигне и до други държави?

Зависи от това какво ще прави ЕЦБ. Италия и Испания не могат да бъдат спасени от Германия, само от ЕЦБ. А досега централната банка изстреля две големи гранати, с които даде да се разбере, че испанските и италианските банки ще имат достатъчно ликвидност. И това според мен ще ограничи заразата. Ако Гърция експлодира след една година с голям отлив на депозити от банковата система и т.н., тогава, разбира се, може да има зараза към Италия и Испания, но мисля, че може да бъде ограничена, ако ЕЦБ се намеси. Германия може да направи много малко.

С тези две големи гранати от дългосрочни кредити ЕЦБ отложи решението за след три години. Но какво става тогава, как ще може тя да попие обратно тази инжектирана ликвидност?

Принципно ЕЦБ не е раздала много нови пари. Тя раздаде пари при различни условия. Много от това, което ЕЦБ пласира като тригодишни кредити, преди го даваше като тримесечни кредити и при по-затегнати изисквания към обезпеченията. Така че основното бяха условията, а не количеството. Така че и въпросът не е дали ЕЦБ ще може да намали обема, а дали след три години ще може да каже: "Сега, банки, ще можете да получавате пари само за три месеца или една година." А това ще е възможно, ако междувременно европейските регулатори накарат банките да станат по-стабилни.

А мислите ли, че те имат способността, властта и политическата воля да го направят?

На национално ниво те имат нужната способност и власт да го направят, но не и политическата воля. А на европейско ниво те биха искали да го направят, както Европейският банков орган показа, но нямат властта.

Но какво ще стане, ако междувременно всичките тези обезпечения, които ЕЦБ сега държи, започнат да се влошават? ЕЦБ няма ли да е изправена пред две неприятни опции - да поиска довнасяне на обезпечение или да занижи още критериите си и така да трупа още лоши обезпечения?

Повечето обезпечения на ЕЦБ сега са независими от пазарните цени, така че не може реално да се влошат. Дори и при секюритизираните пакети от кредити за малки и средни предприятия несъбираемите вземания да се качат с няколко процентни пункта, няма пазар, който да срине стойността им от 150 на 20.

Не е ли това, което стана и при Lehman Brothers – изчезна пазарът за структурираните продукти?

Да, но това бяха продукти, които по принцип имаха пазарна цена. И когато пазарът се счупи, цената се срина. Но ако ЕЦБ приема нетъргувани обезпечения, които си остават нетъргувани и утре – тогава стойността им ще остане близо до номинала много дълго.

Дори и паричният поток от кредитополучателите съвсем да спре…

Точно така. Всъщност усещането в Европа през 2008-2009 г. беше, че кризата не е толкова голяма. По няколко процентни пункта тук-там. Освен в Испания и Ирландия – там беше различно. Така че дори и при дълбока рецесия в Италия обезпечението може да изгуби някъде 10% от стойността си. А тъй като то вече е дисконтирано с много по голям процент – 20-25-30%, мисля, че опасността обезпечението да се окаже, че не струва, колкото се очаква, не е толкова голяма.

Какво трябва да е финалното решение за Европа, така че да излезе по силна и стабилна след кризата?

Изходът ще отнеме десет години за пренастройване на периферните икономики. И трябва да купим време за тези десет години. Разбира се, трябва да се гарантира, че купеното време ще бъде и използвано. Но мисля, че пазарът ще наложи пренастройването. ЕЦБ предоставя време, но докато рисковата премия в доходността на Италия и Испания остава относително висока, правителствата ще направят реформи, ще имаме рецесия с много висока безработица, заплатите трябва да паднат плавно спрямо германските, бавно тези страни ще станат по-конкурентни и след няколко години ще почнат да изнасят повече стоки. Това е дълъг процес. Но винаги казвам, че Германия беше в много подобно на Испания и Италия положение преди петнайсет години, през 1995 г. Заради обединението с Източна Германия имаше голям дефицит в публичните финанси, дефицит по текущата сметка, раздут строителен сектор. И между 1995 и 2005 г. Германия растеше много бавно. Но заплатите не се вдигнаха, така че конкурентността плавно се подобри и Германия се върна.

Не и без помощта на еврото – фиксиран курс към другите европейски страни…

Не, в началото много хора казваха, че еврото е много лошо за Германия, тъй като тя влезе в него с много силен обменен курс.

Да, но така спря възможността на Италия да обезценява постоянно валутата си спрямо германската…

Да, но влезе със силен курс. Трябваха й десет години. И другите сега могат да наваксат. Трябват им десет години.

А не виждате ли политически риск – че италианското, испанското или гръцкото общество ще реши да не приеме тези продължителна рецесия и да напусне еврозоната?

Точно това е рискът. Той е реален в случая с Гърция, има риск и в Португалия. Но не и в Италия и Испания. Първо, неравновесието в Италия не е толкова голямо. Второ, вече сме видели 1995 г. – в Италия да се запази мястото на страната в Европа е популярна идея. Фискалната консолидация по достигане на първичен баланс вече е горе-долу направена, а намаляването на заплатите ще е по-трудно, но вероятно ще бъде постигнато.

По пътя към този десетгодишен преход Европа трябва ли да промени правилата, които бяха нарушавани, или да наложи нови?

Мисля, че пактът за стабилност може да се подобри, но това ще има минимален ефект. Много по-важно е да направим финансовата си система по-стабилна. Ако имахме стабилна финансова система, можехме просто да кажем не на Гърция. Защо я спасихме – защото пазарите имаха проблеми.

А нямаше ли да е по-евтино просто да се дадат пари на финансовата система, а не да се ползва Гърция като посредник?

Съгласен съм. Но усещането през 2010 г, беше, че ако се направи това, финансовите пазари ще се счупят, тъй като са толкова свикнали с идеята, че държавният дълг е сигурен, че ако тя се разруши, ще последва шок. Аз не мисля така. Но това, което може да се направи сега, е да се променят две много малки, но важни неща във финансовите регулации. Едното е, че като банките държат държавни облигации, рисковото им тегло е 0. Мисля, че нулата вече не е подходяща. А второто е, че често банките сега концентрират портфейлите си в книжа на собственото си правителство. Италианските банки държат книжа на италианското правителство на стойност 150% капитала си. Ако стойността на книжата падне, пада капиталът. И ако банките се разрастват - и правителството се разраства. И това може да се промени, като банките бъдат принудени и за това да съблюдават правилата за големи експозиции – най-много 25% от капитала им да може да се влагат в един емитент. Това се обсъжда сега.

А мислите ли че мерките на Европейския банков орган (ЕБО) да накара банките да вдигнат капиталовата си адекватност са добри?

Идеята е добра, но прилагането й е много лошо. Но това не беше грешка на регулатора, а на съвета на министрите. Всички казват, че това е идея на EБO, тяхната беше различна – те казваха трябва общ европейски фонд за повече капитал за банките. А министрите казаха – да, повече капитал за банките, но никакво европейско финансиране.

Какви са опциите на България в тази ситуация? Какво трябва да предприеме правителството, за да защити икономиката от дълговата криза, но дългосрочно да възстанови чуждите инвестиции?

Трябва да се изгради капацитет в обещаващи сектори чрез подсилване на техническите училища и институти – например в области като зелено земеделие, туризъм, програмиране. Това вече се прави, но е нужно време, за да се видят плодовете.

Трябва ли страната да вземе някакви предпазни мерки за доминираната си от гръцки и италиански банки финансова система?

Тези банки вече са под силен надзор. Но европейските власти трябва да насърчат гръцките банки да продадат чуждите си поделения на нови собственици с по-дълбоки джобове.

Трябва ли България да се стреми към еврозоната с всички сили или да заеме изчаквателна позиция?

България трябва да се стреми да изпълнява критериите, но не трябва да натиска партньорите си за конкретна дата.

Първият въпрос естествено трябва да е за Гърция… Как мислите – решено ли е всичко или трябва да очакваме да видим нови преструктурирания и фалити?

Това преструктуриране сега е решено. И едва ли може да бъде променено поне през следващите няколко месеца. Съмнявам се обаче, че ще последното. Но тъй като повечето гръцки публични задължения са към други политически институции, основно Европейския съюз и спасителния му фонд, този дълг може да се преструктурира по спокоен начин. Така че голямата драма е приключила за известно време, но това не означава, че Гърция е спасена.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

21 коментара
  • 1
    panzerino avatar :-|
    panzerino

    Много умен мъж. Винаги го чета с удоволствие. Доколкото знам е съветник на Меркел по икономическите въпрои.
    Такава разлика с кухите и нафукани Америкоси.

  • 2
    antikommunist avatar :-|
    antikommunist

    Много добър коментар на ситуацията и всичко казано е вярно. Но най-важното което важи с особена сила и за България е това че напасването на икономиката, да не говориме пък за настигането, е много дългосрочен процес, който изисква постоянство и големи усилия и който не се измерва в месеци и години а в десетилетия.
    Това е особено важно за всички тези българи които си мечтаят някой да дойде и да ги "оправи"...

  • 3
    _scythe_ avatar :-|
    _scythe_

    В Германия (може би и в Скандинавия) няма смъртно наказание, но по усмотрение на органите, престъпника може да си умре в затвора и след като му изтече присъдата, на база твърдението, че би бил твърде опасен за обществото ако го пуснат. Няма лошо, мислят за хората. Но и затова последният отговор много ми хареса - бъдете послужни, пък когато решим, ще Ви отпуснем малко от каишката :)

    Доколкото разбирам, хер Грос говори за намалението на заплатите при държавните служители, тези на частниците би трябвало да се определят от пазара. Може би е вярно, че немските заплати не са се увеличавали, но докато аз бях в Германия, цените там се увеличаваха, честичко, някой профсъюз стачкуваше за заплати (Дойче Бан, летците, и т.н) доста ефективно. И там средната класа застрашително намалява. Та, Германия съвсем не е в перфектно икономическо състояние, затова трябва много внимателно да слушаме и разбираме какви лекции ни изнасят немските икономисти.

  • 4
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    Отписахме това десетилетие.............. Иначе излизаме от Рецесията :-)

  • 5
    k_ avatar :-|
    k_

    Чудя се откъде тази привързаност на Дневник и Капитал към Даниел Грос, известен лобист готов да работи за който си плати без никакъв свян от произхода на парите.
    Дано поне се плаща подобаващо да му публикуват интервютата и статиите.
    Точно същия капацитет преди две години друсаше настървено изпосталялата ни круша с надежда да падне борда и намажат дебели филии аверите му банкери дето бяха заложили на късо.
    Е, не падна. Ония близаха рани и го отчетоха в графата загуби.
    От насотящото интервю разбирам, че някой се е прицелили тоз път бая на високо - в самата ЕЦБ и пак има работа за наш Даниел.
    Ще видим дали ще им мине номера.

  • 6
    veny_g avatar :-|
    Вени Г.

    Трябваше по-категорично да го питат защо Европа не последва примера на САЩ - печат и масирани вливания в банките (за да се предврати кредитен крънч и да се рекапитализират). Тъй и тъй след 2 години туткане го направиха точно това.
    Току-що го писах това по-подробно в коментар 2 в другата статия за стрес-тестовете на ФЕД:
    Американците се показаха на ниво за разлика от европейците. Лидерите на еврозоната и ръководството на ЕЦБ се тутаха година и нещо, докато вденат, че трябва да рекапитализират банките, респ. как да отписват лошите кредити от портфейлите им.
    "Нашите" хора, сиреч европейците, водени от Саркоз, Меркел и Марио Драги, две години дундуркаха Гърция, докаго вдянат, че е по-добре да организират фалита й, като преди това изчистяти портфейла на банките с експозиция към гръцкия дълг
    Имам предвид операцията (long-term refinancing operations ), с която ЕЦБ финансира с 3-годишен срок банките, които заложиха като ебезпечение гръцките облигации, които по тоя начин си изчистиха портфейлите от лошите кредити. Така банките ги изчистиха от портфейлите си и европейската банконва система стана сигурна.
    Същевременно се погрижиха за съгласуване с МВФ за участие в подкрепата на Гърция - което още повече успокои пазарите от гледна точка на твърдостта на МВФ по отношение на условията, които трябава да се изпълнят от загазилата страна (Гърция), за да получава на порции (в зависимост от изпълнението на условията) помощта. Ние това за изпълнението на условията на МВФ добре го знаем.
    И от трета страна европейците се договориха с Международната асоциация за суапови и деривативни инструменти (ISDA) да обяви, че е налице фалит и CDS-и (застраховките срещу фалит) са валидни. Тоест, държателите на CDS-и също се успокоиха.

    Въпросът обаче е: 2 години ли им трябваха на ЕС и ЕЦБ да разберат това, което Обама и ФЕД разбраха веднага?

  • 7
    panzerino avatar :-|
    panzerino

    [quote#6:"Вени Г."]И от трета страна европейците се договориха с Международната асоциация за суапови и деривативни инструменти (ISDA) да обяви, че е налице фалит и CDS-и (застраховките срещу фалит) са валидни.[/quote]
    Поредните нонсенси от полузнаещи, полунаучили, но с Америкосен хъс на нахални и всезнаещи. Ако към това се прибавят и качени двата крака (с обувките) на бюрото- картината на "преуспял" Америкос е пълна.

    ISDA взе решение за активиране на СДС-тата след активирането на клаузата за "Колективното участие". И това бе очаквано. И пак изчаква, за да мине решението за това в Гръцкия "Държавен вестник". "Европейците се били договаряли" и т.н. Бг глупости... .

    Каква "сигурна Европейска система", "изчистване на портфейли" и друго нонсенси бе човек? Цялата задача, освен да се отпише дълг, бе задълженията да излязат от ръцете на частниците и да минат в ръцете на ЕЦБ, където е много по-лесно да се разсрочват задължения, отколкото ако Гърция си имаше работа с частни инвеститори, държащи гръцки ДЦК... . Освен това, гръцките ДЦК държани от ЕЦБ не влязоха в споразумението.

  • 8
    panzerino avatar :-|
    panzerino

    [quote#5:"k_"]Чудя се откъде тази привързаност на Дневник и Капитал към Даниел Грос, известен лобист готов да работи за който си плати без никакъв свян от произхода на парите. [/quote]
    Рубини, Мишкин, Рогофф, Тимоти Гайтнер, и останалите, са "цветенца за мирисане". Чисти и неподкупни. Просто- прелест.

    Учудвам се доколко може Америкосните "идеи" и начин на мислене толкова да са извратили Бг традиционни ценности... но вече не се учудвам изобщо. Откъснете се от тази Америка бе хора- в Европа живеете. Америка е далече... не и пука за България, за Вас... . Измамна е. Мъгла недостижима.

  • 9
    veny_g avatar :-|
    Вени Г.

    До коментар [#7] от "panzerino":

    От 60-тина години не е имало структуриран фалит по суверенен дълг, тъй че това, че вие не знаете нещо, не значи, че не го е имало.
    Изчака се не защото от тях зависеше, а да им запазят фасова вътрешнополитически.
    Карате ме да съмнявам, че сте запознат с това, което стана, е фактът, че казвате "Каква "сигурна Европейска система", "изчистване на портфейли" и друго нонсенси бе човек? Цялата задача, освен да се отпише дълг, "
    "Отписване на дълг" значи "изчистване на портфейли". Ако знаете друго значение...
    Частните кредитори трудно, да не кажа невъзможно биха се съгласили да им "подстиражт" 70% от дълга без съдействие на международните финансоиви институции.
    За пример ви давам българския проблем през 90-те години. Можехме ли да се споразумеем с Парижкия клуб (държателите на български външен дълг) без да имаме споразумение с МВФ? Ами нямаше начин.
    И с Гърция така. Разликата е само в това, че в играта беше и ЕЦБ.

  • 10
    antikommunist avatar :-|
    antikommunist

    [quote#3:"_scythe_"]намалението на заплатите при държавните служители, тези на частниците би трябвало да се определят от пазара.[/quote]
    Да ама не... Това право на пазара е ограничено от куп административни небивалици! като минималки работни заплати, колективни трудови договори, преекспонирана роля на твърдоглави синдикати и т.н. Така де това е работа на пазара, но трябва да му се даде и шанс той наистина да определя нещата. А не както досега пазара да определя заплатите само гогато това става в посока нагора, а надолу да му е "забранено". това води само до фалити и безработица. За това са целите напъни за реформи на икономиките и на пазара на труда в закъсалите държави. Подобно нещо предприе Шрьодер навремето с неговата Агенда 2010.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK