Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
10 15 мар 2012, 8:02, 3905 прочитания

Скъпо ли е международното правосъдие?

За близо десетилетие Международният наказателен съд е изхарчил почти 1 млрд. долара и е издал само една присъда

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Едно десетилетие и близо 1 млрд. долара след създаването си Международният наказателен съд (МНС) в Хага обяви първата си присъда. През седмицата трибуналът призна за виновен във военни престъпления военачалника на бунтовническата групировка Съюз на конгоанските патриоти Томас Лубанга Дило.

Според критиците, цената на съществуването на съда е твърде висока, но дали това обвинение е справедливо? Да се посочва само процесът срещу Лубанга и да се твърди, че той струва X милиона, би било не само несправедливо, но и подвеждащо, пише в статия за BBC Джон Силвърман, преподавател по медии и криминално правосъдие от Университета в Бедфордшър, Великобритания.


В момента годишният бюджет на Международния наказателен съд е над 140 млн. долара, а работещите в него са 766 души. Разходите от създаването му досега се оценяват на около 900 млн. долара. А тъй като за близо десетилетното си съществуване трибуналът е издал само една присъда, не е изненадващ фактът, че лайтмотив на срещите на 120-те страните членки в Хага често е критиката за поглъщане на средства без особени резултати.

Бюджетът на МНС обаче покрива разходите за заплати на персонала, наемите на помещения, пътуванията по света, напрегнатите разследвания в често пъти враждебни условия, преводите, защитните екипи, правната помощ за ответниците и жертвите и т.н. По-голямата част от тези сметки се плащат от съдебния секретариат, който е административното сърце на трибунала, пояснява Силвърман. Това обяснява и факта, че около половината от общия бюджет се насочва именно към това звено. Така, поне на хартия, общото впечатление е, че бюрократите получават непропорционално голям дял от средствата, но това е подвеждащо, изтъква авторът.

Ако погледнем за сравнение разходите на т.нар. ad hoc трибунали за военните престъпления в бивша Югославия и Руанда, цифрите не говорят в полза на МНС. От създаването на трибунала за Югославия, бюджетът му е набъбнал над сто пъти – от скромните 276 хил. долара през 1993 г. до над 301 млн. долара към 2010-2011 г. За този период издадените присъди са над 60, а процесите срещу други над 40 ответници все още продължават. Числеността на персонала е 869 души.



Трибуналът за Руанда пък има 750 души персонал и бюджет от 257 млн. долара за 2010-11 г. От създаването си през 1994 г. досега е приключил почти 50 дела. Освен това, тъй като постепенно започват да приключват дейността си, в момента двете съдилища свиват отчетливо и разходите си.

Временните трибунали обаче са фокусирани в конкретни географски региони, докато МНС има глобална юрисдикция и често му се налага да влиза в продължителни преговори с различни национални съдебни системи, за да изпълни целите си. Факт е също така, че в началната си фаза започналият през януари 2009 г. процес срещу Лубанга беше проточен от процедурни противоречия, каквито биха могли да се очакват от тепърва прохождащ съд. Въпреки това обаче, процесът трябваше и можеше да започне месеци по-рано, ако прокурорът Луис Морено-Окампо не беше отказал да разкрие стотици документи, които биха могли да подпомогнат защитата. Забавянето покрай разрешаването на този проблем почти доведе до освобождаването на Лубанга и провала на целия процес, припомня в статията си Силвърман.

Според автора, примерът е показателен за често срещан при международните трибунали проблем – склонността на прокуратурата да се стреми да остане в историята, като представи мащабно дело, вместо да насочи усилията си към по-фокусирани процеси, които биха могли да бъдат приключени в реалистични срокове.

Дори лоялни защитници на международното наказателно право като професор Филип Сандс от лондонския University College признават, че това е проблем. "Да, има въпросителни по отношение на процедурите. Не са ли твърде тромави правилниците? Не трябва ли обвинителните актове да са по-конкретни и фокусирани?", посочва Сандс. Според него обаче въпросът за бюджета трябва да бъде разглеждан в съответния контекст. "Цената на процеса срещу Лубанга и разходите на МНС като цяло са малки в сравнение със световния бюджет за помощи и съвсем неизмерими с разходите за отбрана", изтъква като пример Сандс.

Всъщност, въпросът за увеличаването на разходите за международно правосъдие и дискусиите по отношение на легитимността, вълнуват правителствата отпреди настоящата световна икономическа криза, припомня в статията си Джон Силвърман. Ето защо през последните години предпочитаният от управляващите път е да се създават "хибридни" трибунали, в които международната общност си сътрудничи с отделните държави. Най-ярките примери са Камбоджа, Източен Тимор и вероятно най-успешният – Специалният съд за Сиера Леоне, в който се води и делото срещу бившия президент на Либерия Чарлз Тейлър. Всички тези трибунали обаче са за ограничен период на действие.

Единственият постоянно действащ наказателен съд е МНС и като такъв той ще продължи да бъде подлаган на критики, посочва Силвърман. Съществуването му обаче е дългосрочен проект, за който все още може да се твърди, че е в началото си. А и както посочва Филип Сандс: "Не може да сравнявате цената на международното правосъдие с пазаруването в супермаркет."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Брюксел: Сертификатите за имунитет от коронавирус не са надеждни Брюксел: Сертификатите за имунитет от коронавирус не са надеждни

Страните, които са популярни туристически дестинации, трябва да съблюдават правилата за физическа дистанция

26 май 2020, 780 прочитания

Испания ще осигури минимален доход за 850 хил. бедни домакинства Испания ще осигури минимален доход за 850 хил. бедни домакинства

Програмата на лявото правителство предвижда 3 млрд. евро на година за целта

26 май 2020, 900 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Да си чиновник в Босна и Херцеговина

Страната заделя близо 13% от БВП за заплати, като това е едно от най-високите нива в Европа и Централна Азия, показва проучване

Още от Капитал
Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Софийският адрес за френски макарони

Chez Fefe е първият специализиран бутик, който приготвя традиционния десерт

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

20 въпроса: Мартин Михайлов

Михайлов стои зад две от заведенията, които бяха (отново ще бъдат?) обичайна част от нощните походи в София

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10