САЩ доминират класация за най-престижни университети в света

Тези рейтинги, ако се зачете човек как ги правят... определено има какво да се иска. В този случаи "поне 50 научни публикации"... Самия факт, че са събрали 17 554 човека ме изумява. Явно са имали доста широко понятие за публикация. Интересно ми е какво е разпределението на тези хора по държави

Принципно, за почти всяка класация част от най-важните показатели са свъразни с заплатите на хората минали от там и колко процента са хората, които даряват пари на университета си редовно (без значение дали цифрата е $5 или $500,000). Когато в Америка стандарта е по-висок от повечето места а второто е част от културата, няма как университетите да не са напред...

Съгласен съм че традиционното дарителство и системана за управление на фондационните средства дава големи предимства на американските университети. Как може да се състезаваш с един Харвард чийто годишен бюджет е около $5 милиарда и фондация от над $37 милиарда (симата варира в зависимост от пазарите на акции). Но решителното според мен е отделянето на магистърското и докторското образование като отделна школа, където преподавателите се подбират и оценяват в пряка зависимост от резултатите на учебната им (и изследователска) дейност. Нашите варианти затварят кръга в катедрата. Всички аспиранти учат по утвърдени програми, а не са оставени на самотек, има отчетност на приет/завършил. После, кандидатите за преподаватели не се набират от собствените абсолвенти, изпитателният срок на преподавателите от 5 години преди назначаване на постоянна работа също е жесток камшик. Системата по публикациите е безмилостна - само статии в списания с независими рецензенти (не знаят името на автора), забрана за модифицирани текстова на едно и също изследване. Доброто средно ниво дава възможност за селективност на елитните програми, Харвард, иейл, и СТанфорд дават относително най-голям дял стипендии на талантливи младежи (учебна таксамодифицирана според финансовите възможности, включително и напълно безплатна издръжка - обучение, общежитие и храна). Талантът е най-ценният ресурс, бизнесът разбира това и в него се влага.

[quote#2:"classicc"]обаче системите им на оценяване са добри, обективни и те изпитват често, така се научава ужасно много. В британската система в ужасно много специалности те оценяват само с едно есе/изпит в края на семестъра, което е тъпо[/quote]

Написаното от тебе е до някъде вярно (макар и да има огромни разлики между отделните университети), но не съм съгласен с това коя система за оценяване е по-"добра". И само искам да дам за пример Германия в най-добрите времена на своите унивеситети, за където един мой стар професор казваше, че първият изпит в унивеситета който е трябвало да държи е бил ригорозум-а (докторският изпит), тъй като през цялото следване единственото оценявано нещо са били от време на време Hausarbeiten (тези от по 20-30 страници). И когато аз следвах до преди "няколко" години на магистър този отенък на системата все още силно се чувстваше. Тази система е разбира се неприложима за специалности като медицина, но е показателна за един важен аспект на нещата.
Въпросът за повече или по-малко интензивния контрол, дали да има по-често или по-рядко изпити, дали да се гледа какво правиш всеки семестър или триместър или да те оценяват решаващо чак при завършването, дали се залага на многобройни кратки есета или на по-малко но задълбочени и дълги тези е сложна и зависи до голяма степен от това какви вишисти искаш да създадеш. Дали да са въоражени с определени знания и добре тренирани професионалисти (специализирана работна ръка) или самостоятелно мислещи академици с наистина дълбоко разбиране на материята (учени). Това е една голяма дилема за западните унивеситети, тъй като се опитват да вършат и двете. Традиционната им мисия е да създават по-скоро второто, но комерсиализацията на образованието и нуждите на модерната икономика изместват целите все повече към първото, което прави шпагатът все по сложен....

'''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
........Важно е кой е бил твоят университет", смята Люис Макарти, завършил в Нотингам, Великобритания, и сега продължаващ с второ висше образование в престижния за Китай шанхайски университет "Дзяо Тун". "Да имаш добре познато и прието име в CV-то ти отваря врати....................
''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
Този Люис е роден единствено за наемник и мисли само след завършването на образованието си , кой и къде какви "врати ще му отвори". И през ум не ну минава , че е възможно и той на свой ред след време на някой друг , "врати да отваря".
Той е класически продукт на европейския стил на висше образование.