Бъдещето на университетите - без кампуси и с образование a la carte

Щв се засилват процесите на привличане и отблъскване,атомната теория на Демокрит или иначе казано; един семестър в родината,един семестър в Америка или Англия, един семестър в Холандия или Германия, а който знае китайски може да иска обучение и в Хон Конг.Но не мисля че онлайн или е-обучението, ще измести аудиторията.Тя е класика.Успех:)

Проблемът е, че като се заговори за онлайн образование, много хора изпадат в еуфория и решават, че учителите/професорите вече нямат място в образованието. А това далеч не е така.
Не виждам как могат да се пренебрегнат точки като "създаване на контакти и попадане в кръгове, изграждане на авторитет и в някои случаи изследователска дейност." Кампусът не е просто университетската библиотека, кампусът ти предлага културна среда. Ако "в някои случаи"(което е доста глупаво написано) се занимаваш с изследователска дейност, това не може да се случи просто някъде си с достъп до интернет. Може да ти е нужна лаборатория, може да ти е нужен колектив и още какво ли не. Да учиш без кампус ми звучи като да живееш в планината само защото имаш връзка с интернет и (не щеш ли) културната/социалната среда се оказва излишна...
Не ме разбирайте погрешно: Онлайн образователната методология ни е нужна- http://khanacademybulgaria.wordpress.com/
Но не за да дехуманизираме образованието, а за да го разпространим и направим по-ефективно.

До коментар [#2] от "ivan.gospodinov":

В допълнение, за мен, 50% е на какво ще те научат преподавателите/ще се научиш сам и 50% са хората, средата и познанствата които ще изгради човек през образованието си. Университета е много ефективен метод за работодателите да намерят типа хора, който търсят събрани на едно място + обща база на която да ги сравнят.

Ако нещата опираха до чисто технически знания (каквито се преподават много по-лесно онлайн), Америка отдавна нямаше да е най-голямата икономика в света. Успеха е много повече от знания, но акцента на онлайн образованието е че дава по-голям шанс за движението между класите...

http://www.cbsnews.com/video/watch/?id=7401696n&tag=contentBody;storyMediaBox

България и образование. Тук повечето са свикнали да им го намериш, да им го предъвчеш и да им го налееш в главицата.

Защо ли няма български университет в класациите? Риторичен въпрос.

А, и обучението ако може да е на най-високо ниво ама Ганьо нищо да не плаща.

Риторичен може да е един въпрос само в Русе. :) Шегата на страна: Чудя се дали ученето не е повече въпрос на отношение към даден материал? Г-жа Ангелова вероятно е образован човек, аз ни най-малко не искам да Ви осмивам, но ако имахте и най-малко отношение към реториката, нямаше как да направите такава явна (и често срещана) грешка.
На въпроса: защото България не може да си го позволи. Проблемът не е в Ганьо. Проблемът е, че читателите на Алеко изпускат нещо, което той самият казва(не помня вече къде): Когато се абстрахираме от обстоятелствата Бай Ви Ганьо е един страхотен човек. Така че "България и образование" дай Боже час по-скоро, че е грехота хубави народи като балканските да губят толкова много.

До коментар [#5] от "ivan.gospodino

Коментара ти е добър, но не разбирам в какъв смисъл споменаваш Русе? :-)

Он-лайн образованието е един от инструментите, а не магическа пръчка. И сега много студенти, особено по кампусите на САЩ предпочитат он-лайн класовете, особено сутрин, когато могат да са в клас по пижама от леглото. Технологизирането висше образование изисква сериозни ресурси, човешки и техничски и в никакъв случай не изключва личното общуване и кампуса, а допълва традиционните форми. Погледнето по-комплексно на нещата, стига моноидеологичност и търсене на "сребърния куршум." Дори един автомеханик има нужда от комплект инструменти, включително и електронна диагностика, а не само от отвертка.
Време е за решителна реформа и интензификация на българското висше образование като част от стратегията за национално оживяване, дори Турция ни задминава в тази насока.