Походът на императора
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Походът на императора

Мненията за енигматичния Си Цзинпин в чуждите медии са най-различни и често напълно противоречиви

Походът на императора

Обвитият в мистерия Си Цзинпин е предопределен да стане следващият китайски лидер

Марина Станева
5438 прочитания

Мненията за енигматичния Си Цзинпин в чуждите медии са най-различни и често напълно противоречиви

© reuters


Когато Си Цзинпин започва да се катери по стълбицата на комунистическата йерархия, единственото нещо, което мнозинството китайци знаят за него, е, че е женен за изключително популярната певица на патриотични химни Пен Лиюан, която е и генерал-майор в народната освободителна армия.

Затова и тя е тази, която запознава обществото с човека, избран от комунистическата върхушка да бъде следващият президент на страната. В интервю по държавната телевизия, цитирано от в. Financial Times, съпругата на бъдещия лидер заявява: "Първият път, когато го срещнах, сърцето ми започна да бие силно и веднага почувствах, че това е идеалният съпруг за мен."

Но освен че е "идеален съпруг", за Си Цзинпин се знае твърде малко извън полираната му биография и международните анализатори гадаят каква ще бъде посоката на политиката му. Едно е ясно – до няколко месеца, ако всичко върви по план, той почти със сигурност ще наследи настоящия президент Ху Цзинтао на постовете генерален секретар на Комунистическата партия, държавен глава и главнокомандващ на армията. Показателна бе скорошната му визита в САЩ, където той бе приет от Барак Обама сякаш е вече действащ президент. А увереното му държание показа, че той самият се чувства комфортно в тази си роля.

Скоро всичко това ще бъде негово

"Освен ако Си Цзинпин не направи някоя голяма грешка, той със сигурност ще стане ръководител на партията през есента и държавен глава на Китай през следващата година", обяснява пред "Капитал" Бони Глейсър, експерт по Китай от Центъра по стратегически и международни изследвания във Вашингтон (CSIS). По време на визитата си в САЩ вероятният бъдещ лидер изигра чудесно ролята си, очаровайки домакините, без да разкрие почти нищо за себе си. И въпреки дежурните забележки от американска страна за нарушаването на човешките права в Китай Цзинпин заяви: "Мога да кажа, че посещението ми в Америка беше успешно."

Човекът, който по собствените му думи си почива, като гледа американски баскетбол по телевизията, и според изтекла в Wikileaks грама харесва холивудски филми за Втората световна война, категорично твърди: "Китай е най-голямата развиваща се държава, а САЩ са най-голямата развита страна. Изграждането на нов тип сътрудничество е усилие от огромно значение. Макар да нямаме прецедент, който да следваме, нито готов опит, който да ползваме."

Мненията за енигматичния Си Цзинпин в чуждите медии са най-различни и често противоречиви. Едни го описват като голям националист, който ще се опълчи на Запада, а според други е точно обратното - той е прозападно настроен и ще опита да демократизира страната. Защо управлението му е загадка обясняват пред "Капитал" азиатски специалисти, според които поведението му е в унисон с традициите и протокола. Те изискват наследникът да не бие на очи, за да не засенчи сегашния президент, както и да не заявява предварително политическата си програма.

"Преди да поеме властта, Си Цзинпин няма да разкрие нищо за това, накъде ще поведе Китай. И дори да има големи амбиции, влиянието на отделния индивид е доста ограничено в китайската система, така че не е сигурно, че той ще може да направи някакви промени", казва Глейсър. Според нея трябва да се внимава с предположенията, тъй като преди Ху Цзинтао да стъпи на върха, някои анализатори са предричали, че той също ще подкрепи политическите реформи. А в крайна сметка бе въведена още по-репресивна политика.

Предаването на властта в Китай следва предварително установена процедура, като целта е възможно най-голяма предвидимост и стабилност, за да се избегне борбата за власт. Да се оспори позицията на Си Цзинпин е трудно, защото тогава не оспорваш правото на един човек, а на цялата система, която стои зад избора му. Така въпросът е не дали Цзинпин ще стане президент, а как ще управлява, когато го направи. Според специалистите той може както напълно да изненада, така и да бъде изцяло предвидим.

По принцип времето, когато един човек е разполагал с огромна еднолична власт като Мао Цзедун или Дън Сяопин, отдавна е свършило, обяснява пред "Капитал" Родерик Уай, специалист по Китай от британския институт Chatham House. Днес лидерството във влиятелното Политбюро е колективно и никой не разполага с абсолютната власт. Бъдещият ръководител, който и да е той, ще трябва да се съобразява с много ограничения. Ето защо не може напълно да смени посоката на страната, дори и да иска. Си Цзинпин е само един от деветимата членове на постоянния комитет на Политбюрото. А освен това седем от тях ще бъдат сменени тази есен заедно с почти половината от всички 25 членове на институцията. Което допълнително усложнява правенето на каквито и да било политически прогнози.

"Китай вероятно няма да има силен лидер като Мао или Дън. По времето на Ху Цзинтао и на неговия предшественик имаше колективно лидерство. Мнозинството от решенията се взимат именно от 9-членния постоянен комитет на Политбюро. И все пак индивидуалният лидер има възможности да остави своя отпечатък", обяснява Глейсър. По думите й умен ход от страна на Си Цзинпин ще бъде да поддържа вътрешна стабилност и да запази растежа на икономиката.

"Съдейки от няколко негови коментара, можем да кажем, че той ще бъде по-голям националист от Ху Цзинтао, но няма доказателства за това. Несъмнено ще трябва да бъде много предпазлив в началото. Няма да може да направи нищо интересно или ново поне през първите две-три години", коментира пред "Капитал" Кери Браун, ръководител на азиатската програма в Chatham House.

От върха до дъното и обратно

За разлика от излъскания му обществен имидж пътят на Си Цзинпин до върховете на партията не може да се нарече нито предвидим, нито скучен. Той се ражда през 1953 г. като един от т.нар. князе, тоест синове на високопоставени партийни лидери в Китай, чието място във висшите кръгове е родствено предопределено. Баща му е генерал от революцията, а по-късно и вицепремиер. Затова бъдещият президент е заобиколен от привилегии от най-ранна възраст. Живее в сграда за висши китайски лидери с прислуга, телефони и обилна храна – все неща, за които обикновените хора по онова време могат само да мечтаят. Всичко това обаче изчезва, когато подобно на много други ветерани през 60-те години на миналия век баща му става жертва на чистка по време на културната революция.

Петнадесетгодишният тогава Си Цзинпин е изпратен в провинцията, където, трудейки се, прекарва седем нелеки години заради "греховете на баща си". По-късно той пише за този период от живота си, когато е спял на легло от тухли, нападнато от бълхи в дупка, изкопана в пръстта: "Поех доста горчивина по това време. Но случилото се имаше дълбоко влияние върху мен и ме оформи като земен и борбен човек." Според Родерик Уай това намеква, че бъдещият президент може да се отнася с по-голямо разбиране към трудностите, които изпитват обикновените хора, и да се опита да направи живота им по-лесен.

Докато баща му е в затвора, Си Цзинпин опитва дузина пъти да се присъедини към същата партия, която е виновна за горчивината в живота му, но е отхвърлян заради миналото си. През 1974 г. най-накрая успява и година по-късно е приет в елитния пекински университет "Цингхуа". Докато учи химическо инженерство, културната революция свършва, на власт идва Дън Сяопин и баща му е реабилитиран и изпратен да управлява провинция Гуандун.

Завършил докторат по селска икономика, Си Цзинпин първоначално става асистент на министъра на отбраната. По-късно е изпратен като управител на провинция Фуджиан, а през 2003 г. е назначен за партиен секретар на провинция Джъдзян. Издигането му до вицепрезидент и вероятен наследник на Ху Цзинтао през 2007 г. идва само няколко месеца след като отива в Шанхай, за да замести обвинения в корупция местен партиен секретар. През цялото време той грижливо култивира образа на смирен, земен и компетентен политик, въпреки че пътят му нагоре не е безоблачен – през 1997 г. по време на яростна съпротива срещу "князете" той се класира последен във вътрешен вот за определянето на 344-ата членове на партийния централен комитет.

Въпреки това Си Цзинпин се радва на репутацията на твърд противник срещу корупцията и на прагматик с уклон към икономическото развитие и чуждите инвестиции. Смятан е за поддръжник на либерализирането на пазара, но досега не е показал признаци, че има намерение да разхлаби режима. Така или иначе, дори и да иска, той няма да може да проведе радикални реформи, тъй като ще работи с установен екип и ще се наложи да създаде консенсусна среда сред много различни групи.

Новият лидер и старият Китай

Централният комитет на партията вече е задал бъдещата посока на движение чрез одобрения петгодишен план за икономическата политика на Китай до 2015 г. Това означава, че няма особена разлика кой ще застане начело на страната. Президентът няма да има много място за маневри и ще трябва да спазва основните насоки на плана - благата да се разпределят по-равномерно, но все пак населението в трудова възраст да получава по-голям дял от приходите, да се наблегне на социалната сигурност и да се развият изостаналите провинциални региони.

Смяната на караула в Китай може и вече да е на път. Но онези, които очакват дръзка вътрешна политическа реформа, могат да се разочароват, пише сп. Economist. Примерите за това не са малко. В последните седмици в страната бяха арестувани известни дисиденти и бяха смазани протести в Тибет и Синджиан. Цензурата в интернет продължава да е фактор, политическата обстановка е все така непрозрачна, а предпазливото Политбюро ще продължава да се отнася със същата подозрителност към Запада, както и Западът към него.

Малки тъмни петна

Въпреки като цяло положителните отзиви за него, имиджът на Си Цзинпин не е безупречно чист откъм противоречия. Негови критици посочват, че той е изплагиатствал цялата или голяма част от дипломната си работа. Освен това единствената му дъщеря учи в "Харвард", което повдига въпроси относно доверието му в китайската образователна система. През 2009 г. този на пръв поглед приветлив човек заявява, че "добре нахранени чужденци, които си нямат друга работа, сочат с пръст Китай". А през 2003 г. в интервю за държавната телевизия казва, че за да бъдеш взет на сериозно, понякога е "по-добре да тропнеш по масата, отколкото да не тропнеш", защото "иначе не можеш да уплашиш" опонентите си.

Битките във властта започнаха

Политическите битки в навечерието на предстоящата голяма смяна на ръководството в Китай вече започнаха. Изненадващо през седмицата бе отстранен от поста му един от "коронованите лидери" на комунистическия режим - Бо Силай. Причината е, че Бо Силай, който бе сред претендентите да заеме ключов пост при властовите рокади в края на годината, бе засегнат от скандал. Всичко започна, когато негов приближен, бивш полицейски началник на град Чунцин, бе заподозрян в опит да избяга в САЩ. Миналия месец мъжът прекарал един ден в консулството на САЩ, вследствие на което китайските власти се усъмнили, че търси политическо убежище, и го задържали. Британската Би Би Си описва Бо Силай като "най-близкото нещо до западен политик, което Китай е имал". Той придоби популярност с борбата си с мафията, както и с опита си да възроди комунистическите традиции от времето на Мао. Драматичното му и светкавичното отстраняване е сигнал, че предстоящата смяна на караула на върха в Китай вероятно няма да мине без турбуленции.

Когато Си Цзинпин започва да се катери по стълбицата на комунистическата йерархия, единственото нещо, което мнозинството китайци знаят за него, е, че е женен за изключително популярната певица на патриотични химни Пен Лиюан, която е и генерал-майор в народната освободителна армия.

Затова и тя е тази, която запознава обществото с човека, избран от комунистическата върхушка да бъде следващият президент на страната. В интервю по държавната телевизия, цитирано от в. Financial Times, съпругата на бъдещия лидер заявява: "Първият път, когато го срещнах, сърцето ми започна да бие силно и веднага почувствах, че това е идеалният съпруг за мен."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    shagg avatar :-|
    shagg

    Не знам откъде са ползвани материали за тази статия, но я четох с интерес.

  • 2
    jojin avatar :-?
    jojin

    Това е най-балансирания и честен анализ на събитията около предстоящия 18-ти конгрес на ККП...

  • 3
    alex.kurtev avatar :-|
    Александър Куртев

    Щом ще се сменят толкова много хора по високите етажи има известна вероятност новия президент да успее да събере около себе си такива, чрез които да прокарва собствените си решения. Теоретично, разбира се. :)

  • 4
    tst643 avatar :-|
    tst643

    Много добра статия наистина.И аз бих искал да зная откъде е цялата информация.

  • 5
    kardinalat avatar :-|
    kardinalat

    До коментар [#2] от "jojin": И това е добре. Максимално коректната и точна информация дава възможност за ефективни решения.

  • 6
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    Китайските "другари" никога са нямали желание , а и възможности за истински промени във вътешната и външната политика на Китай.
    За тях всяка промяна означава потенциална опасност за загуба на власт.
    Но от промяна явно има необходимост:
    '''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
    Китай спешно се нуждае от политическа реформа, заяви Вън Цзябао

    14 март 2012 | 06:39 | Агенция "Фокус"

    Пекин. Китайският премиер Вън Цзябао заяви, че страната „спешно” се нуждае от политическа реформа като в противен случай могат да се повторят трагичните събития, известни като Културна революция, предаде Би Би Си.
    „Ние трябва да продължим както със структурно-икономическата реформа, така и със структурно-политическата реформа, особено що се отнася до реформирането на системата на ръководство на нашата партия и на страната”, подчерта Вън Цзябао пред репортери и допълни, че това е „неотложна задача”.

    © 2012 Всички права запазени. Позоваването на Информационна агенция "Фокус" е задължително
    ''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''

  • 7
    tub avatar :-|
    tub

    Големите икономики са като големите кораби...на тях им трябват дълбоки води и конкретен курс...от Капитана се изисква само да поддържа курса и реда на борда.

    Виж...с пършивите васални манифактурки по периферията, нещата са други...на тях разрешителните им за плаване са предимно каботажни, изискванията към корабчето и правоспособностите на екипажа се демократизират постоянно, обикновенно им се забранява да поддържат собствен курс, а спуснатият отгоре, често е срещу теченията и ветровете, или не е съобразен с газенето и здарвината на корабчето... Да не говорим за навигационните прибори, които би трябвало да ги държат в курса...стари, негодни и неточни...
    многократно ремонтирани, и неотговарящи на световните стандарти в корабоплаването.
    От Капитана естественно,не се изисква нищо конкретно...не е важно даже дали има ред на борда. Единственното, което не бива да допуска е пътниците и екипажа да се опитат да вземат на абордаж, нечий друг кораб...или да правят контрабанда...
    На такива корабчета царува демокрацията.
    А както е известно, кораб на който не се чувства здрава ръка...дълго не плава.

  • 8
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    До коментар [#7] от "tub":
    '''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
    ...........На такива корабчета царува демокрацията.
    А както е известно, кораб на който не се чувства здрава ръка...дълго не плава.............................................
    '''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
    Господ да им е на помощ на онези държави , чиято сила зависи само от "здравата ръка" , която ги управлява.
    Силата обаче на демократичните държави е произтичала винаги и единствено от дългата и силна на Закона.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK