Скоро всичко това ще бъде негово

"Освен ако Си Цзинпин не направи някоя голяма грешка, той със сигурност ще стане ръководител на партията през есента и държавен глава на Китай през следващата година", обяснява пред "Капитал" Бони Глейсър, експерт по Китай от Центъра по стратегически и международни изследвания във Вашингтон (CSIS). По време на визитата си в САЩ вероятният бъдещ лидер изигра чудесно ролята си, очаровайки домакините, без да разкрие почти нищо за себе си. И въпреки дежурните забележки от американска страна за нарушаването на човешките права в Китай Цзинпин заяви: "Мога да кажа, че посещението ми в Америка беше успешно."

Човекът, който по собствените му думи си почива, като гледа американски баскетбол по телевизията, и според изтекла в Wikileaks грама харесва холивудски филми за Втората световна война, категорично твърди: "Китай е най-голямата развиваща се държава, а САЩ са най-голямата развита страна. Изграждането на нов тип сътрудничество е усилие от огромно значение. Макар да нямаме прецедент, който да следваме, нито готов опит, който да ползваме."

Мненията за енигматичния Си Цзинпин в чуждите медии са най-различни и често противоречиви. Едни го описват като голям националист, който ще се опълчи на Запада, а според други е точно обратното - той е прозападно настроен и ще опита да демократизира страната. Защо управлението му е загадка обясняват пред "Капитал" азиатски специалисти, според които поведението му е в унисон с традициите и протокола. Те изискват наследникът да не бие на очи, за да не засенчи сегашния президент, както и да не заявява предварително политическата си програма.

"Преди да поеме властта, Си Цзинпин няма да разкрие нищо за това, накъде ще поведе Китай. И дори да има големи амбиции, влиянието на отделния индивид е доста ограничено в китайската система, така че не е сигурно, че той ще може да направи някакви промени", казва Глейсър. Според нея трябва да се внимава с предположенията, тъй като преди Ху Цзинтао да стъпи на върха, някои анализатори са предричали, че той също ще подкрепи политическите реформи. А в крайна сметка бе въведена още по-репресивна политика.

Предаването на властта в Китай следва предварително установена процедура, като целта е възможно най-голяма предвидимост и стабилност, за да се избегне борбата за власт. Да се оспори позицията на Си Цзинпин е трудно, защото тогава не оспорваш правото на един човек, а на цялата система, която стои зад избора му. Така въпросът е не дали Цзинпин ще стане президент, а как ще управлява, когато го направи. Според специалистите той може както напълно да изненада, така и да бъде изцяло предвидим.

По принцип времето, когато един човек е разполагал с огромна еднолична власт като Мао Цзедун или Дън Сяопин, отдавна е свършило, обяснява пред "Капитал" Родерик Уай, специалист по Китай от британския институт Chatham House. Днес лидерството във влиятелното Политбюро е колективно и никой не разполага с абсолютната власт. Бъдещият ръководител, който и да е той, ще трябва да се съобразява с много ограничения. Ето защо не може напълно да смени посоката на страната, дори и да иска. Си Цзинпин е само един от деветимата членове на постоянния комитет на Политбюрото. А освен това седем от тях ще бъдат сменени тази есен заедно с почти половината от всички 25 членове на институцията. Което допълнително усложнява правенето на каквито и да било политически прогнози.

"Китай вероятно няма да има силен лидер като Мао или Дън. По времето на Ху Цзинтао и на неговия предшественик имаше колективно лидерство. Мнозинството от решенията се взимат именно от 9-членния постоянен комитет на Политбюро. И все пак индивидуалният лидер има възможности да остави своя отпечатък", обяснява Глейсър. По думите й умен ход от страна на Си Цзинпин ще бъде да поддържа вътрешна стабилност и да запази растежа на икономиката.

"Съдейки от няколко негови коментара, можем да кажем, че той ще бъде по-голям националист от Ху Цзинтао, но няма доказателства за това. Несъмнено ще трябва да бъде много предпазлив в началото. Няма да може да направи нищо интересно или ново поне през първите две-три години", коментира пред "Капитал" Кери Браун, ръководител на азиатската програма в Chatham House.

От върха до дъното и обратно

За разлика от излъскания му обществен имидж пътят на Си Цзинпин до върховете на партията не може да се нарече нито предвидим, нито скучен. Той се ражда през 1953 г. като един от т.нар. князе, тоест синове на високопоставени партийни лидери в Китай, чието място във висшите кръгове е родствено предопределено. Баща му е генерал от революцията, а по-късно и вицепремиер. Затова бъдещият президент е заобиколен от привилегии от най-ранна възраст. Живее в сграда за висши китайски лидери с прислуга, телефони и обилна храна – все неща, за които обикновените хора по онова време могат само да мечтаят. Всичко това обаче изчезва, когато подобно на много други ветерани през 60-те години на миналия век баща му става жертва на чистка по време на културната революция.

Петнадесетгодишният тогава Си Цзинпин е изпратен в провинцията, където, трудейки се, прекарва седем нелеки години заради "греховете на баща си". По-късно той пише за този период от живота си, когато е спял на легло от тухли, нападнато от бълхи в дупка, изкопана в пръстта: "Поех доста горчивина по това време. Но случилото се имаше дълбоко влияние върху мен и ме оформи като земен и борбен човек." Според Родерик Уай това намеква, че бъдещият президент може да се отнася с по-голямо разбиране към трудностите, които изпитват обикновените хора, и да се опита да направи живота им по-лесен.

Докато баща му е в затвора, Си Цзинпин опитва дузина пъти да се присъедини към същата партия, която е виновна за горчивината в живота му, но е отхвърлян заради миналото си. През 1974 г. най-накрая успява и година по-късно е приет в елитния пекински университет "Цингхуа". Докато учи химическо инженерство, културната революция свършва, на власт идва Дън Сяопин и баща му е реабилитиран и изпратен да управлява провинция Гуандун.

Завършил докторат по селска икономика, Си Цзинпин първоначално става асистент на министъра на отбраната. По-късно е изпратен като управител на провинция Фуджиан, а през 2003 г. е назначен за партиен секретар на провинция Джъдзян. Издигането му до вицепрезидент и вероятен наследник на Ху Цзинтао през 2007 г. идва само няколко месеца след като отива в Шанхай, за да замести обвинения в корупция местен партиен секретар. През цялото време той грижливо култивира образа на смирен, земен и компетентен политик, въпреки че пътят му нагоре не е безоблачен – през 1997 г. по време на яростна съпротива срещу "князете" той се класира последен във вътрешен вот за определянето на 344-ата членове на партийния централен комитет.

Въпреки това Си Цзинпин се радва на репутацията на твърд противник срещу корупцията и на прагматик с уклон към икономическото развитие и чуждите инвестиции. Смятан е за поддръжник на либерализирането на пазара, но досега не е показал признаци, че има намерение да разхлаби режима. Така или иначе, дори и да иска, той няма да може да проведе радикални реформи, тъй като ще работи с установен екип и ще се наложи да създаде консенсусна среда сред много различни групи.

Новият лидер и старият Китай

Централният комитет на партията вече е задал бъдещата посока на движение чрез одобрения петгодишен план за икономическата политика на Китай до 2015 г. Това означава, че няма особена разлика кой ще застане начело на страната. Президентът няма да има много място за маневри и ще трябва да спазва основните насоки на плана - благата да се разпределят по-равномерно, но все пак населението в трудова възраст да получава по-голям дял от приходите, да се наблегне на социалната сигурност и да се развият изостаналите провинциални региони.

Смяната на караула в Китай може и вече да е на път. Но онези, които очакват дръзка вътрешна политическа реформа, могат да се разочароват, пише сп. Economist. Примерите за това не са малко. В последните седмици в страната бяха арестувани известни дисиденти и бяха смазани протести в Тибет и Синджиан. Цензурата в интернет продължава да е фактор, политическата обстановка е все така непрозрачна, а предпазливото Политбюро ще продължава да се отнася със същата подозрителност към Запада, както и Западът към него.