Бунтът срещу светата бюджетна инквизиция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Новите визи

Бунтът срещу светата бюджетна инквизиция

Испанският министър на икономиката Луис де Гиндос (вляво) и председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер – понякога жестовете говорят повече от думите

Бунтът срещу светата бюджетна инквизиция

Испания е първият голям тест за новия фискален пакт на ЕС

Светломира Гюрова
4699 прочитания

Испанският министър на икономиката Луис де Гиндос (вляво) и председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер – понякога жестовете говорят повече от думите

© reuters


Когато в началото на март испанският премиер Мариано Рахой се опълчи срещу европейската бюджетна инквизиция, в Брюксел и Берлин затаиха дъх. Не само защото той съвсем няма имиджа на революционер, а по-скоро на типичен десен бюджетен ястреб, но и защото бунтът му дойде точно когато 25 от 27-те страни в ЕС, включително Испания, тържествено приеха новия фискален пакт. Но едва положил подписа си под документа, прокаран от Германия като лекарство за дълговата криза в еврозоната, Рахой тръгна на поход срещу бюджетния диктат.

И през седмицата отбеляза малка победа. Нейното числово изражение е 0.9% - с толкова бе коригирана целта за намаляване на бюджетния дефицит, който Испания трябва да постигне тази година. Символичното значение на постигнатата отстъпка обаче е далеч по-голямо. Испанският бунт е първият голям тест за новоприетите строги фискални правила, които би трябвало да гарантират, че няма да има повече драми в гръцки стил. Отношението към Испания обаче, особено на фона на безпрецедентната строгост към Унгария (виж карето), повдига въпроса дали няма двойни стандарти и дали новият фискален режим не е компрометиран още преди да е въведен. А нарастващите резерви по отношение на бюджетния пакт в страни като Холандия и Франция още повече засилват съмненията за бъдещето му.

Аз, суверенът

Въстанието на Рахой беше забележително не само заради момента, в който дойде, но и заради дързостта, с която бе обявено. Испанският премиер, считан за апостол на фискалната ортодоксалност, икономиите и реформите, внезапно декларира, че едностранно е преценил бюджетният дефицит на страната тази година да бъде 5.8% от БВП вместо договорената с ЕС цел от 4.4%. И сухо обясни, че дори не е счел за нужно да информира за това колегите си в останалите европейски столици и в Брюксел, тъй като това е "суверенно решение".

Бързата метаморфоза на Рахой в рамките на едва няколко месеца от отличник в икономиите до главен бунтовник срещу тях си има обяснение. Премиерът се оплака, че е наследил от предшественика си много по-висок бюджетен дефицит за миналата година - цели 8.5% вместо очакваните 6%. Което означава, че за да постигне поставената от ЕС цел за 2012 г., трябва да направи непосилни спестявания от 45 млрд. евро. И това при положение че икономиката влиза във втора рецесия и се очаква тази година да се свие с 1.7%, а безработицата да достигне 25%. Ето защо посланието на Рахой към Брюксел беше: това, което искате от мен, е самоубийство.

Не че от Атина не са се чували същите реплики, но тежестта им е различна, когато идват не от всепризнатия грешник на еврозоната, а от четвъртата по големина икономика във валутния клуб. Освен това за разлика от Гърция в добрите години преди глобалния финансов крах Испания можеше да се похвали с по-добра бюджетна дисциплина от Германия например и дори сега държавният й дълг остава на съвсем поносимото ниво от около 70% от БВП. И както обяснява анализаторът на в. Financial Times Мартин Волф, фискалните трудности на Испания сега всъщност са следствие от кризата, а не причина за нея. Освен това за разлика от колегите си в Атина Рахой вече си заслужи аплодисменти за смелите реформи като тази на трудовия пазар, които направи за няколкото месеца, откакто е на власт.

Първоначално шумно обявеното неподчинение в Мадрид беше посрещнато доста хладно в Брюксел, но тази седмица фискалните фетишисти премигнаха първи. Правителството на Рахой успя да си извоюва бонус от 0.9% и договорената цел за бюджетния дефицит за тази година бе повишена от първоначалните 4.4% до 5.3%. В замяна на тази отстъпка испанският премиер обеща да си остане синьор "Икономии" и да спази ангажимента си до 2013 г. да снижи фискалната дупка под лимита от 3% от БВП.

Когато депресията е по-страшна от дълга

За момента всички са щастливи - примката около врата на Рахой се разхлаби, а Брюксел избегна челен сблъсък с Мадрид, който би изправил на нокти финансовите пазари. Всъщност дори и най-ревностните фискални пуритани нямаха друг избор, освен да отстъпят пред испанските искания. Защото по думите на анализатора Холгер Шмийдинг от Berenburg bank пред AFP "икономиите са нужно и много ефективно лекарство, но свръхдозата може да убие пациента, както се случи с Гърция". А ако еврозоната може да понесе една Гърция в руини, то крахът на Испания може да не е по силите й.

Опасността обаче не е отминала. "Дори и сега Мадрид няма почти никакъв шанс да постигне бюджетните цели за тази и за следващата година. Те все още са прекалено амбициозни и изискват корекция в размер на близо 5% от БВП, което е изключително трудно. Подобно огромно фискално затягане ще има опустошителен ефект върху икономическия растеж", казва пред "Капитал" Жолт Дарваш от влиятелния брюкселски тинк-танк Bruegel. "Ето защо наистина важното изпитание за новите бюджетни правила предстои. То ще дойде следващата година, когато Европейската комисия ще трябва да реши какво да прави с Мадрид и дали да го накаже", прогнозира анализаторът.

"Случаят с Испания е тест как Европейската комисия ще упражнява новите си правомощия да контролира и да се меси в националните бюджети. Очаквайте битката за допустимото ниво на дефицита да се повтори в много страни в еврозоната", предупреждава Сони Капур, управляващ директор на икономическия тинк-танк Re-Define. Донякъде изненадващо, следващото бойно поле вероятно ще е Холандия - един от най-ревностните северни проповедници за фискална дисциплина. Сега обаче тя не само е на път да наруши правилата и да допусне дефицит от 4.5%, но и една от партиите в коалиционното правителство открито призовава премиера Марк Рюте към бунт. И заплашва, ако той направи исканите съкращения от 15 млрд. евро, за да се вмести в лимита за дефицит от 3%, да напусне кабинета и да предизвика предсрочни избори. "Холандия е интересен пример, защото тя не е страна длъжник, а страна кредитор. И поведението на Брюксел към нея ще е още един важен тест", казва Жолт Дарваш.

С това предизвикателствата пред фискалния пакт не свършват - Ирландия реши да прави референдум дали да го приеме, а фаворитът за следващ президент на Франция Франсоа Оланд обещава да иска преразглеждането му и настоява за по-голям акцент върху икономическия растеж. Което всъщност може да се приеме като положителен сигнал, че Европа най-после започва да се страхува от рецесията повече, отколкото от дефицитите и дълга.

Унгарският казус

Унгария има честта да е първата страна в ЕС, заплашена да изгуби 495 млн. евро от кохезионните фондове като наказание за бюджетни грехове. На фона на отстъпките към Мадрид твърдата линия към Будапеща предизвика коментари за разлика в отношението. Австрийският финансов министър Мария Фектер се оплака, че се прилагат "двойни стандарти" и санкциите срещу Унгария са "политически". И вероятно не е единствената, която мисли така, предвид напрежението между Брюксел и Будапеща заради ограничаването на независимостта на съдебната система, медиите и централната банка в Унгария. Според Жолт Дарваш от Bruegel обаче има и икономически основания за различното третиране. "Унгария е в процедура на прекомерен дефицит още от влизането си в ЕС. Случаят с Испания е доста по-различен. Освен това Будапеща получи време до юни да предприеме мерки. Очаквам правителството да го направи и според мен е крайно невероятно средствата наистина да бъдат замразени", казва Дарваш пред "Капитал".

 

Когато в началото на март испанският премиер Мариано Рахой се опълчи срещу европейската бюджетна инквизиция, в Брюксел и Берлин затаиха дъх. Не само защото той съвсем няма имиджа на революционер, а по-скоро на типичен десен бюджетен ястреб, но и защото бунтът му дойде точно когато 25 от 27-те страни в ЕС, включително Испания, тържествено приеха новия фискален пакт. Но едва положил подписа си под документа, прокаран от Германия като лекарство за дълговата криза в еврозоната, Рахой тръгна на поход срещу бюджетния диктат.

И през седмицата отбеляза малка победа. Нейното числово изражение е 0.9% - с толкова бе коригирана целта за намаляване на бюджетния дефицит, който Испания трябва да постигне тази година. Символичното значение на постигнатата отстъпка обаче е далеч по-голямо. Испанският бунт е първият голям тест за новоприетите строги фискални правила, които би трябвало да гарантират, че няма да има повече драми в гръцки стил. Отношението към Испания обаче, особено на фона на безпрецедентната строгост към Унгария (виж карето), повдига въпроса дали няма двойни стандарти и дали новият фискален режим не е компрометиран още преди да е въведен. А нарастващите резерви по отношение на бюджетния пакт в страни като Холандия и Франция още повече засилват съмненията за бъдещето му.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    gallnare avatar :-|
    Мария

    Поздравления за статията!

    Темата за кризата и двойният аршин тепърва ще поставя на сериозни изпитания както еврозоната, така и ЕС.
    Рахой беше в ситуация да избере дали да се самоубие или да бъде самоубит, но избра третото. Част от испанската преса искрено ме разсмя с интепретациите на отстъпките от Брюксел - нещо като "там знаят, че добрият Рахой е бил подведен от лошия Сапатеро", което донякъде е така. Всяко зло за добро - очевадно Испания има късмет да има това правителство и този премиер, макар че на 29 март ги чака обща стачка.

  • 2
    dol avatar :-P
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    Фискален пакт ли? До три години ще е в историята ....заедно с вдъхновителката си..или фискалният пакт ще е в историята, или Еврозоната и ЕС...на Германия и се дава право да си избира, хаааах!

  • 3
    geysh_pozitanski avatar :-|
    geysh_pozitanski

    До коментар [#2] от "dol":

    Фюрерин иска Германия да е "над всичко"!

    Е - нема как да стане!

    "Бунтът" на испания само "повлича крак"! И следващият "бунтовник" няма да е ирландия, а Италия!

    А когато от САЩ и Велика Британия дойде някакво обещание към "непокорните" за английски "план Маршал" - Германия хептен ще се окъка! Т.е. фюрерин ще бъде изритана от политиката !
    Много народ ще гласува за комунетата само и само госпожицата (фройлин) да си иде!
    Бавария е първа!

  • 4
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Испания е в криза, заради своя собствена държавна финансова грешка.

    По произход световната стопанска криза през XXI-и век (в т. ч. и испанската) е проста криза, защото е поради наличие на само една особено важна причина.

    Необходимо е сегашната катастрофална държавна финансова грешка в Испания да се прекрати и стопанската криза в тази страна ще е успешно ликвидирана.

  • 5
    geysh_pozitanski avatar :-|
    geysh_pozitanski

    До коментар [#4] от "Иван Митев":

    Братчед,
    днес си забравил да поменеш за "златните пари"!

    Айде - почвай!

  • 6
    dol avatar :-P
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    До коментар [#5] от "geysh_pozitanski":и грешката на Джон Лоу която се опитва да представи именно в липсата на златни пари като обезпечителен еквивалент...правим, струваме все до тоз златен еквивалент го докарва, а то златото отдавна е изкупено и го нема.............ма за накити (шегувам се)

  • 7
    mi4o avatar :-|
    mi4o

    Статията те кара да се замислиш върху въпроса "Къде сме ние?". Отговорът за съжаление е, че ние сме по-католици от папата. Цит: "... ...Когато Ангела Меркел говори аз слушам...". Познато ви е нали? От това натягане следва какво?...... затягане и залягане. Ние слушкаме и чакаме да ни дадат да папкаме. Детската градина в задния двор. А ми се иска да не е така. Това поведение на властимащите към бизнеса и активните субекти се изразява в простото изречение, познато на военните /и милиционерите разбира се/ като "....бой по канчето..." разбирай по главата, просто щото така сме решили.

  • 8
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    До коментар [#6] от "dol":

    Здравейте dol,

    Моля за точност за „Грешката на Джон Лоу”, която е при употреба на „Незлатни пари”, приложение на наследен стар, от време със „Златни пари” НЕПРИГОДЕН за стопанство с „Незлатни пари” начин на държавно финансово управление.

    Именно несъобразяването с качествата на „Незлатните пари” е особено важната причина за развитие на сегашната световна стопанска криза.

    „Незлатните” замениха „Златните пари”, защото са по–полезни.

    Днес проблемът е, че все още съответни държавни финансово управления не се съобразяват с качествата на „Незлатните пари” и поради тази причина се развиват диспропорции и (за достатъчно време) стопанска криза.

    Досега световната практика е непълноценна, защото е извършена промяна на парите от „Златни” към „Незлатни пари”, но все още съответни държавни финансово управления са НЕПРИГОДНИ за стопанство с „Незлатни пари” и това е причината за кризата.

    С поздрави,
    Иван Митев

  • 9
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    До коментар [#5] от "geysh_pozitanski":

    Здравейте geysh_pozitanski,

    Нима не знаете, че „Незлатните” са с различни качества спрямо „Златните пари”?

    Именно (спрямо „Златните”) различните качества на „Незлатните пари” е обективната предпоставка за ползване на усъвършенствувано държавно финансово управление (ДФУ), което да е ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари”, в т. ч. с евро.

    До 24 часа след като съответни специалисти неутрализират наследеното от предходни години непълноценно испанско управленско поведение като подобрят испанското ДФУ и същото стане ГОДНО за стопанство с евро – настоящата стопанска криза в Испания ще е ликвидирана.

    Пример: Ако Гърция бе подобрила своето ДФУ и същото е ГОДНО за евро – сега гръцката държава щеше да е със завишени възможности да плаща дълговете си в срок и нейни кредитори няма да понасят болезнени щети за над 100 милиарда евро.

    С поздрави,
    Иван Митев

  • 10
    v_milenski avatar :-?
    Vladimir

    Поздравления за темата, но твърдението "Правителството на Рахой успя да си извоюва бонус от 0.9% и договорената цел за бюджетния дефицит за тази година бе повишена от първоначалните 4.4% до 5.3%" е чиста манипулация. Това не са 0.9%, а 0.9 процентни пункта и разликата в случая е от земята до... не знам къде. Тези 0.9 процентни пункта са точно 20.45% , а това вече е МНО-О-О-О-О-О-ГО!
    Малко ми е непонятно как точно в КАПИТАЛ се правят, че не разбират от математика?
    Все пак, не е късно да се поправите занапред :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK