Бунтът срещу светата бюджетна инквизиция
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Бунтът срещу светата бюджетна инквизиция

Испанският министър на икономиката Луис де Гиндос (вляво) и председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер – понякога жестовете говорят повече от думите

Бунтът срещу светата бюджетна инквизиция

Испания е първият голям тест за новия фискален пакт на ЕС

Светломира Гюрова
4637 прочитания

Испанският министър на икономиката Луис де Гиндос (вляво) и председателят на Еврогрупата Жан-Клод Юнкер – понякога жестовете говорят повече от думите

© reuters


Когато в началото на март испанският премиер Мариано Рахой се опълчи срещу европейската бюджетна инквизиция, в Брюксел и Берлин затаиха дъх. Не само защото той съвсем няма имиджа на революционер, а по-скоро на типичен десен бюджетен ястреб, но и защото бунтът му дойде точно когато 25 от 27-те страни в ЕС, включително Испания, тържествено приеха новия фискален пакт. Но едва положил подписа си под документа, прокаран от Германия като лекарство за дълговата криза в еврозоната, Рахой тръгна на поход срещу бюджетния диктат.

И през седмицата отбеляза малка победа. Нейното числово изражение е 0.9% - с толкова бе коригирана целта за намаляване на бюджетния дефицит, който Испания трябва да постигне тази година. Символичното значение на постигнатата отстъпка обаче е далеч по-голямо. Испанският бунт е първият голям тест за новоприетите строги фискални правила, които би трябвало да гарантират, че няма да има повече драми в гръцки стил. Отношението към Испания обаче, особено на фона на безпрецедентната строгост към Унгария (виж карето), повдига въпроса дали няма двойни стандарти и дали новият фискален режим не е компрометиран още преди да е въведен. А нарастващите резерви по отношение на бюджетния пакт в страни като Холандия и Франция още повече засилват съмненията за бъдещето му.

Аз, суверенът

Въстанието на Рахой беше забележително не само заради момента, в който дойде, но и заради дързостта, с която бе обявено. Испанският премиер, считан за апостол на фискалната ортодоксалност, икономиите и реформите, внезапно декларира, че едностранно е преценил бюджетният дефицит на страната тази година да бъде 5.8% от БВП вместо договорената с ЕС цел от 4.4%. И сухо обясни, че дори не е счел за нужно да информира за това колегите си в останалите европейски столици и в Брюксел, тъй като това е "суверенно решение".

Бързата метаморфоза на Рахой в рамките на едва няколко месеца от отличник в икономиите до главен бунтовник срещу тях си има обяснение. Премиерът се оплака, че е наследил от предшественика си много по-висок бюджетен дефицит за миналата година - цели 8.5% вместо очакваните 6%. Което означава, че за да постигне поставената от ЕС цел за 2012 г., трябва да направи непосилни спестявания от 45 млрд. евро. И това при положение че икономиката влиза във втора рецесия и се очаква тази година да се свие с 1.7%, а безработицата да достигне 25%. Ето защо посланието на Рахой към Брюксел беше: това, което искате от мен, е самоубийство.

Не че от Атина не са се чували същите реплики, но тежестта им е различна, когато идват не от всепризнатия грешник на еврозоната, а от четвъртата по големина икономика във валутния клуб. Освен това за разлика от Гърция в добрите години преди глобалния финансов крах Испания можеше да се похвали с по-добра бюджетна дисциплина от Германия например и дори сега държавният й дълг остава на съвсем поносимото ниво от около 70% от БВП. И както обяснява анализаторът на в. Financial Times Мартин Волф, фискалните трудности на Испания сега всъщност са следствие от кризата, а не причина за нея. Освен това за разлика от колегите си в Атина Рахой вече си заслужи аплодисменти за смелите реформи като тази на трудовия пазар, които направи за няколкото месеца, откакто е на власт.

Първоначално шумно обявеното неподчинение в Мадрид беше посрещнато доста хладно в Брюксел, но тази седмица фискалните фетишисти премигнаха първи. Правителството на Рахой успя да си извоюва бонус от 0.9% и договорената цел за бюджетния дефицит за тази година бе повишена от първоначалните 4.4% до 5.3%. В замяна на тази отстъпка испанският премиер обеща да си остане синьор "Икономии" и да спази ангажимента си до 2013 г. да снижи фискалната дупка под лимита от 3% от БВП.

Когато депресията е по-страшна от дълга

За момента всички са щастливи - примката около врата на Рахой се разхлаби, а Брюксел избегна челен сблъсък с Мадрид, който би изправил на нокти финансовите пазари. Всъщност дори и най-ревностните фискални пуритани нямаха друг избор, освен да отстъпят пред испанските искания. Защото по думите на анализатора Холгер Шмийдинг от Berenburg bank пред AFP "икономиите са нужно и много ефективно лекарство, но свръхдозата може да убие пациента, както се случи с Гърция". А ако еврозоната може да понесе една Гърция в руини, то крахът на Испания може да не е по силите й.

Опасността обаче не е отминала. "Дори и сега Мадрид няма почти никакъв шанс да постигне бюджетните цели за тази и за следващата година. Те все още са прекалено амбициозни и изискват корекция в размер на близо 5% от БВП, което е изключително трудно. Подобно огромно фискално затягане ще има опустошителен ефект върху икономическия растеж", казва пред "Капитал" Жолт Дарваш от влиятелния брюкселски тинк-танк Bruegel. "Ето защо наистина важното изпитание за новите бюджетни правила предстои. То ще дойде следващата година, когато Европейската комисия ще трябва да реши какво да прави с Мадрид и дали да го накаже", прогнозира анализаторът.

"Случаят с Испания е тест как Европейската комисия ще упражнява новите си правомощия да контролира и да се меси в националните бюджети. Очаквайте битката за допустимото ниво на дефицита да се повтори в много страни в еврозоната", предупреждава Сони Капур, управляващ директор на икономическия тинк-танк Re-Define. Донякъде изненадващо, следващото бойно поле вероятно ще е Холандия - един от най-ревностните северни проповедници за фискална дисциплина. Сега обаче тя не само е на път да наруши правилата и да допусне дефицит от 4.5%, но и една от партиите в коалиционното правителство открито призовава премиера Марк Рюте към бунт. И заплашва, ако той направи исканите съкращения от 15 млрд. евро, за да се вмести в лимита за дефицит от 3%, да напусне кабинета и да предизвика предсрочни избори. "Холандия е интересен пример, защото тя не е страна длъжник, а страна кредитор. И поведението на Брюксел към нея ще е още един важен тест", казва Жолт Дарваш.

С това предизвикателствата пред фискалния пакт не свършват - Ирландия реши да прави референдум дали да го приеме, а фаворитът за следващ президент на Франция Франсоа Оланд обещава да иска преразглеждането му и настоява за по-голям акцент върху икономическия растеж. Което всъщност може да се приеме като положителен сигнал, че Европа най-после започва да се страхува от рецесията повече, отколкото от дефицитите и дълга.

Унгарският казус

Унгария има честта да е първата страна в ЕС, заплашена да изгуби 495 млн. евро от кохезионните фондове като наказание за бюджетни грехове. На фона на отстъпките към Мадрид твърдата линия към Будапеща предизвика коментари за разлика в отношението. Австрийският финансов министър Мария Фектер се оплака, че се прилагат "двойни стандарти" и санкциите срещу Унгария са "политически". И вероятно не е единствената, която мисли така, предвид напрежението между Брюксел и Будапеща заради ограничаването на независимостта на съдебната система, медиите и централната банка в Унгария. Според Жолт Дарваш от Bruegel обаче има и икономически основания за различното третиране. "Унгария е в процедура на прекомерен дефицит още от влизането си в ЕС. Случаят с Испания е доста по-различен. Освен това Будапеща получи време до юни да предприеме мерки. Очаквам правителството да го направи и според мен е крайно невероятно средствата наистина да бъдат замразени", казва Дарваш пред "Капитал".

 

Когато в началото на март испанският премиер Мариано Рахой се опълчи срещу европейската бюджетна инквизиция, в Брюксел и Берлин затаиха дъх. Не само защото той съвсем няма имиджа на революционер, а по-скоро на типичен десен бюджетен ястреб, но и защото бунтът му дойде точно когато 25 от 27-те страни в ЕС, включително Испания, тържествено приеха новия фискален пакт. Но едва положил подписа си под документа, прокаран от Германия като лекарство за дълговата криза в еврозоната, Рахой тръгна на поход срещу бюджетния диктат.

И през седмицата отбеляза малка победа. Нейното числово изражение е 0.9% - с толкова бе коригирана целта за намаляване на бюджетния дефицит, който Испания трябва да постигне тази година. Символичното значение на постигнатата отстъпка обаче е далеч по-голямо. Испанският бунт е първият голям тест за новоприетите строги фискални правила, които би трябвало да гарантират, че няма да има повече драми в гръцки стил. Отношението към Испания обаче, особено на фона на безпрецедентната строгост към Унгария (виж карето), повдига въпроса дали няма двойни стандарти и дали новият фискален режим не е компрометиран още преди да е въведен. А нарастващите резерви по отношение на бюджетния пакт в страни като Холандия и Франция още повече засилват съмненията за бъдещето му.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

11 коментара
  • 1
    gallnare avatar :-|
    Мария

    Поздравления за статията!

    Темата за кризата и двойният аршин тепърва ще поставя на сериозни изпитания както еврозоната, така и ЕС.
    Рахой беше в ситуация да избере дали да се самоубие или да бъде самоубит, но избра третото. Част от испанската преса искрено ме разсмя с интепретациите на отстъпките от Брюксел - нещо като "там знаят, че добрият Рахой е бил подведен от лошия Сапатеро", което донякъде е така. Всяко зло за добро - очевадно Испания има късмет да има това правителство и този премиер, макар че на 29 март ги чака обща стачка.

  • 2
    dol avatar :-P
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    Фискален пакт ли? До три години ще е в историята ....заедно с вдъхновителката си..или фискалният пакт ще е в историята, или Еврозоната и ЕС...на Германия и се дава право да си избира, хаааах!

  • 3
    geysh_pozitanski avatar :-|
    geysh_pozitanski

    До коментар [#2] от "dol":

    Фюрерин иска Германия да е "над всичко"!

    Е - нема как да стане!

    "Бунтът" на испания само "повлича крак"! И следващият "бунтовник" няма да е ирландия, а Италия!

    А когато от САЩ и Велика Британия дойде някакво обещание към "непокорните" за английски "план Маршал" - Германия хептен ще се окъка! Т.е. фюрерин ще бъде изритана от политиката !
    Много народ ще гласува за комунетата само и само госпожицата (фройлин) да си иде!
    Бавария е първа!

  • 4
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Испания е в криза, заради своя собствена държавна финансова грешка.

    По произход световната стопанска криза през XXI-и век (в т. ч. и испанската) е проста криза, защото е поради наличие на само една особено важна причина.

    Необходимо е сегашната катастрофална държавна финансова грешка в Испания да се прекрати и стопанската криза в тази страна ще е успешно ликвидирана.

  • 5
    geysh_pozitanski avatar :-|
    geysh_pozitanski

    До коментар [#4] от "Иван Митев":

    Братчед,
    днес си забравил да поменеш за "златните пари"!

    Айде - почвай!

  • 6
    dol avatar :-P
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    До коментар [#5] от "geysh_pozitanski":и грешката на Джон Лоу която се опитва да представи именно в липсата на златни пари като обезпечителен еквивалент...правим, струваме все до тоз златен еквивалент го докарва, а то златото отдавна е изкупено и го нема.............ма за накити (шегувам се)

  • 7
    mi4o avatar :-|
    mi4o

    Статията те кара да се замислиш върху въпроса "Къде сме ние?". Отговорът за съжаление е, че ние сме по-католици от папата. Цит: "... ...Когато Ангела Меркел говори аз слушам...". Познато ви е нали? От това натягане следва какво?...... затягане и залягане. Ние слушкаме и чакаме да ни дадат да папкаме. Детската градина в задния двор. А ми се иска да не е така. Това поведение на властимащите към бизнеса и активните субекти се изразява в простото изречение, познато на военните /и милиционерите разбира се/ като "....бой по канчето..." разбирай по главата, просто щото така сме решили.

  • 8
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    До коментар [#6] от "dol":

    Здравейте dol,

    Моля за точност за „Грешката на Джон Лоу”, която е при употреба на „Незлатни пари”, приложение на наследен стар, от време със „Златни пари” НЕПРИГОДЕН за стопанство с „Незлатни пари” начин на държавно финансово управление.

    Именно несъобразяването с качествата на „Незлатните пари” е особено важната причина за развитие на сегашната световна стопанска криза.

    „Незлатните” замениха „Златните пари”, защото са по–полезни.

    Днес проблемът е, че все още съответни държавни финансово управления не се съобразяват с качествата на „Незлатните пари” и поради тази причина се развиват диспропорции и (за достатъчно време) стопанска криза.

    Досега световната практика е непълноценна, защото е извършена промяна на парите от „Златни” към „Незлатни пари”, но все още съответни държавни финансово управления са НЕПРИГОДНИ за стопанство с „Незлатни пари” и това е причината за кризата.

    С поздрави,
    Иван Митев

  • 9
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    До коментар [#5] от "geysh_pozitanski":

    Здравейте geysh_pozitanski,

    Нима не знаете, че „Незлатните” са с различни качества спрямо „Златните пари”?

    Именно (спрямо „Златните”) различните качества на „Незлатните пари” е обективната предпоставка за ползване на усъвършенствувано държавно финансово управление (ДФУ), което да е ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари”, в т. ч. с евро.

    До 24 часа след като съответни специалисти неутрализират наследеното от предходни години непълноценно испанско управленско поведение като подобрят испанското ДФУ и същото стане ГОДНО за стопанство с евро – настоящата стопанска криза в Испания ще е ликвидирана.

    Пример: Ако Гърция бе подобрила своето ДФУ и същото е ГОДНО за евро – сега гръцката държава щеше да е със завишени възможности да плаща дълговете си в срок и нейни кредитори няма да понасят болезнени щети за над 100 милиарда евро.

    С поздрави,
    Иван Митев

  • 10
    v_milenski avatar :-?
    Vladimir

    Поздравления за темата, но твърдението "Правителството на Рахой успя да си извоюва бонус от 0.9% и договорената цел за бюджетния дефицит за тази година бе повишена от първоначалните 4.4% до 5.3%" е чиста манипулация. Това не са 0.9%, а 0.9 процентни пункта и разликата в случая е от земята до... не знам къде. Тези 0.9 процентни пункта са точно 20.45% , а това вече е МНО-О-О-О-О-О-ГО!
    Малко ми е непонятно как точно в КАПИТАЛ се правят, че не разбират от математика?
    Все пак, не е късно да се поправите занапред :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK