Понякога те се изнасят
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Понякога те се изнасят

Понякога те се изнасят

Отливът на капитали от ударените от кризата южни страни в ЕС прави ситуацията там още по-тежка

Светломира Гюрова
3141 прочитания

© shutterstock


В продължение на цяла седмица в края на февруари в Гърция имаше една тема, много по-гореща от евентуалния фалит. Докато останалият свят следеше дали кредиторите на страната ще приемат сделката за отписване на дълга й и дали ЕС и МВФ ще отпуснат нова помощ, или ще я оставят да фалира с грохот, политиците и медиите в Атина се занимаваха със съвсем друго нещо.

Те бяха по следите на мистериозен човек, вероятно депутат, за когото се предполагаше, че е изнесъл 1 млн. евро от страната и ги е прехвърлил в банкова сметка в чужбина през май миналата година. Гърците се вълнуваха от това действие, възприемано като национално предателство в този така критичен за страната момент. Парламентарна комисия започна разследване, а политиците се надпреварваха да призовават предателя, спотайващ се в техните редици, да се саморазкрие.

Когато мистерията най-после беше разбулена, нещата излязоха малко по-различни. Тайнственият злодей се оказа корабният магнат Исидор Кувелос, съпруг на бившия външен министър Дора Бакояни. Тя сложи край на трескавите спекулации и възмутено определи медийния фурор около една бизнес сделка като "невероятен фарс". Бакояни обясни, че съпругът й е получил парите от продажба на акции в САЩ и чрез гръцка банка ги е превел в Лондон за закупуване на кораб, като всичко това е описано в данъчната му декларация. Тя призна, че също е повярвала и е била сред онези, настояващи за разкриване на името на предполагаемия политик, прехвърлил парите си вероятно в швейцарски сметки, тъй като не вярва в собствената си страна. Но когато разбра, че става въпрос за съпруга й, определи скандала като политическа атака и заплаши да съди виновниците за раздухването му.

Тази любопитна история е показателна за една тенденция, характерна за Гърция и останалите страни в ударената от дълговата криза южна периферия на ЕС. "Много хора от тези държави трансферират активите си в чужбина", казва пред "Капитал" Фабиан Цулейг, главен икономист в брюкселския European Policy Center. Несигурни в бъдещето на еврото - и в оставането на собствените си страни в еврозоната - те избират да застраховат спестяванията си, като ги пратят в Швейцария или Германия или инвестират в имоти в Лондон. Което е съвсем разбираемо, но отливът на капитали само прави ситуацията в засегнатите държави още по-тежка. И няма как да бъде спрян бързо и лесно.

Капитали тук, капитали там

Централните банкери из Европа имат един общ кошмар. Той е за деня, когато Гърция фалира шумно и неконтролирано и Егейско море почернява от лодки с бягащи гърци, стиснали пълни с евро куфарчета. Войски охраняват границите и се опитват да спрат отлива на капитали. Нещата стават неприятни и се стига до стрелба. Въпреки усилията на политиците в Атина, Брюксел и Франкфурт се оказва невъзможно паниката да бъде овладяна и тя се разпростира към Португалия, Ирландия, Испания и Италия. Този мрачен въображаем сценарий, описан неотдавна от британския в. Guardian, вече е с една идея по-нереалистичен (или поне по-отдалечен във времето), след като Атина успя да сключи сделка със своите кредитори за отписване на дълга си. Но макар и не с панически темпове, миграцията на активи по оста юг - север в еврозоната продължава.

Най-засегната от това явление е Гърция. Наскоро финансовият министър в оставка Евангелос Венизелос призна, че от 2009 г. от сметки в гръцки банки са изтеглени 65 млрд. евро (което е над 30% от БВП на страната), като от тях поне 16 млрд. са прехвърлени в чужбина. Според последните данни на Европейската централна банка през миналата година депозитите в гръцки банки са се свили със 17%. В останалите поразени от кризата държави също има спад, но той е далеч по-малък - в Ирландия с 6%, в Испания с 3% и в Италия с 2%. В същия период във Франция депозитите са нараснали с 10%, а в Германия - с 3%.

"Има ясна тенденция на движение на капитали от юг на север. В случая с Гърция се наблюдава и износ на спестявания също така към Кипър и Швейцария", казва пред "Капитал" д-р Теодор Панагиотидис, преподавател по икономика в Македонския университет в Солун. Друга предпочитана дестинация за южните парични потоци е Лондон. Според водещата брокерска компания Knight Frank през миналата година покупките на имоти от гърци в центъра на британската столица са се утроили, а тези от испанци са се удвоили. Италианците пък твърдо държат петата позиция в класацията на най-големите инвеститори в лондонски недвижими имоти. Като цяло купувачите от еврозоната са допринесли за вдигане с 9% на цените в британската столица през 2010 г., изчисляват от Knight Frank.

Всичко това обезкръвява банковите системи в слабите страни и застрашава икономиките им. "В дългосрочен план спестяванията са свързани с инвестициите. В резултат спадът в спестяванията означава неспособност за финансиране на инвестициите и това помрачава перспективите за икономически растеж", обяснява Теодор Панагиотидис. В случая с Гърция има и опасения, че износът на активи може да застраши изпълнението на целите, заложени в договорената с ЕС и МВФ спасителна програма. "Нужното пренастройване на гръцката икономика би било по-лесно, ако всички тези капитали, които напускат, бъдат реинвестирани обратно в страната. Но те изтичат, защото малцина вярват във възстановяването на Гърция. Бягството на капитали е симптом на провала на спасителната програма, не причина за него", казва пред "Капитал" д-р Джон Уитакър, икономист от Lancaster University.

Финанси без граници

Колкото и да е неприятна тази тенденция, финансовата миграция няма как да бъде спряна в условията на единен пазар и свободно движение на капитали. "Ако се въведат правила за ограничаване на движението на финансовите потоци, това би създало черен пазар", смята Теодор Панагиотидис.

Освен че би подкопало един от основните принципи на ЕС, въвеждането на подобни рестрикции няма и особен смисъл. "Далеч по-добре е да се лекуват причините за кризата, а не нейните симптоми. Хората в засегнатите страни имат нужда от перспектива за евентуално възстановяване и растеж, както и от ясен ангажимент, че всички държави от еврозоната ще останат в нея", посочва Фабиан Цулейг от European Policy Center. А дотогава финансовата миграция ще продължава.

В продължение на цяла седмица в края на февруари в Гърция имаше една тема, много по-гореща от евентуалния фалит. Докато останалият свят следеше дали кредиторите на страната ще приемат сделката за отписване на дълга й и дали ЕС и МВФ ще отпуснат нова помощ, или ще я оставят да фалира с грохот, политиците и медиите в Атина се занимаваха със съвсем друго нещо.

Те бяха по следите на мистериозен човек, вероятно депутат, за когото се предполагаше, че е изнесъл 1 млн. евро от страната и ги е прехвърлил в банкова сметка в чужбина през май миналата година. Гърците се вълнуваха от това действие, възприемано като национално предателство в този така критичен за страната момент. Парламентарна комисия започна разследване, а политиците се надпреварваха да призовават предателя, спотайващ се в техните редици, да се саморазкрие.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    satanail13 avatar :-|
    satanail13

    Северна Гърция е открадната българска териотрия! Искаме си я! Сега е момента да си я вземем обратно!

  • 2
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#1] от "michobeizadeto": Пич,катои си я искаме - да работим повечко. В рамките на ЕС може да е наша :-)

  • 3
    bobhunter avatar :-|
    bobhunter

    Външните инвестиции те поставят в колониална зависимост. В един момент този, който е вложил пари в държавата ти може да реши да ги изтегли и тогава се оказваш в положението на бившите колониални африкански държави: войни, спин, мизерия, пълен кошмар. "Тимео данаус ет дона ферентис"- поговорка известна от древността, но човечеството е с къса памет и винаги повтаря грешките си.

  • 4
    oserv avatar :-|
    Patilan

    През следващите няколко години, Б-я ще бъде под влияние на следните фиансови фактори :

    1. Износ на капитали
    2. Падеж на външен дълг от 1.8 милиарда лева
    3. Приключване на присъединителни и кохезионни фондове на ЕС.

    Предполагам вече схващате на къде духа вятъра :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK