Кога войната подлудява войниците

Reuters

Кога войната подлудява войниците

Няколко фактора може да са "отключили" убиеца у сержант Робърт Бейлс

12566 прочитания

Reuters

© Reuters


Хората, познавали Робърт Бейлс, били озадачени, когато изоставил обещаваща кариера на финансист, за да се запише в армията няколко месеца след 11 септември. Съседите му го познават като Боби, колегите от базата край Сиатъл като жизнерадостен и добър войник, на когото може да се разчита. И въпреки това през март 2012 г. жененият американец с две деца излиза от базата си в Афганистан и избива 16 местни селяни, сред които 9 деца.

Какво прави войната с хората? От какво отрасналият в Норууд, тихо предградие на Синсинати, мъж с чаровна усмивка може да се превърне в масов убиец. Има ли ключово значение, че въпреки неговите 68 000 долара годишен доход семейството му, изглежда, е изпитвало финансови проблеми и е продавало къщата?

Адвокатът на 38-годишния Бейлс твърди, че клиентът му се е прекършил, защото след три 12-месечни мисии в иракските Мосул, Наджаф, Кербала и Багдад е бил изпратен на четвърта 9-месечна в момент, когато се е надявал да приключи службата му на фронта и да изкара договора си с Пентагона в Германия, Италия или Хавай. При последната пауза той бил обучаван да набира новобранци за американската армия, но се оказал в дълбоката афганистанска провинция със задача да сглобява и обучава лоялна полиция от силно подозрителни афганистанци.

Други, включително хората, които го познават, казват, че в конкретния случай това няма значение, защото за 10 години той се е научил да изпълнява това, което му заповядат, а и има много войници, минали без ексцесии през тази въртележка. След 11 септември 2001 г. повече от 107 хиляди военни от общо 570 хиляди мобилизирани за бойни действия са били изпращани на три и повече мисии.

Има ли система

Трети насочват вниманието към посттравматичния синдром и факта, че Бейлс е преживял бомбена експлозия, в която изгубил част от крака си. Ден преди трагедията пък той е бил до колега, който изгубва крака си при избухване на мина. Специалисти отбелязват, че в споменатите 107 хиляди военни с многократни мисии са включени и тези в авиацията, тила, щабовете и обслужването, където е в пъти по-малка вероятността да си изложен на това да те ранят, да преживееш експлозии, да убиваш, да видиш убити другарите си.

Доказано е увеличаването на риска от посттравматичен стрес, депресия и проблеми с контролиране на гнева с всяка следваща мисия в чужбина. "Колкото по-дълго си изложен на травматични обстоятелства, толкова по-зле става", казва доктор Дейвид Рейс, психиатър, лекувал хора с посттравматичен стрес. "Особено ако някой е изпращан често, се усилва ефектът от разочарованието, че тъкмо си се настроил, че се прибираш у дома, и получаваш ново назначение."

Както е в повечето случаи с психически заболявания, няма пряка връзка между тях и мисиите в чужбина. Статистика от септември 2011 г. на здравния център на въоръжените сили в Силвър Спринг, щат Мериленд, показва, че по време на третата си мисия 2.7% от мъжете страдат от посттравматичен стрес, но при четвъртото им изпращане този дял пада на 1.9%. Медицинските данни, събрани след анализиране на 1.3 милиона военни мъже и жени, служили в Ирак и Афганистан, показва, че тази тенденция е валидна и за хората над 30 години (виж графиката).

Значението на паузите

Друг фактор, влияещ върху вероятността да се развие психически проблем по време на служба в армията, е продължителността на паузите между мисиите. Колкото по-продължителни са те, толкова по-голям е процентът на диагностицираните с проблеми след завръщането, се казва в проучване от 2011 г. Анализиране на завърналите се от Ирак или Афганистан между 1 октомври 2001 г. и 31 декември 2010 г. показва, че 42% от мъжете са имали две мисии, 13% са ходили три пъти, почти 4% - четири пъти, и малко над 1% са били с военна задача пет пъти.

Една от причините за намаляване на психическите проблеми след третата мисия е, че е малко вероятно да продължат да бъдат изпращани в бой хора, които вече са показали, че имат проблеми. В този смисъл статистиката показва, че военните с повече мисии са психически по-устойчиви от колегите си, които никога или много рядко са били в чужбина.

Не е ясно защо паузите между задачите въздействат на военните. В цитираното от "Ройтерс" изследване от 2011 г. се предполага, че когато си е по-дълго време у дома, военният се връща към цивилния живот и после му е по-трудно да влезе отново в "боен статус". По този начин на пръв поглед парадоксално, по-кратките пауза са психически по-малко травмиращи. Армията не разпространява информация колко дълго сержантът от базата "Люис Маккорд" край Такома, щат Вашингтон, е чакал между завръщането от Ирак и пристигането миналия декември в Афганистан.

Връзката между посттравматичния стрес и агресията или проявите на насилие започва да се очертава едва напоследък. Като цяло психическите заболявания не увеличават рисковете от насилие и особено от престъпления. Но когато такъв човек прояви насилие, "то е по-малко насочено към конкретни хора, по-ирационално и поради това имащо склонност да е по-опасно", казва Рийс.

Конкретно посттравматичният стрес е белязан с "проблеми със съня, трудно концентриране, избухливост и усещане, че непрекъснато си "на нож", отбелязва Ерик Елбоген, преподавател по психиатрия в медицинския колеж към Университета на Северна Каролина. В публикация от 2010 г. заедно с колеги той твърди, че при тези синдроми "се свързват с гняв и враждебност при войниците, завръщащи се от Ирак и Афганистан.

Връзката с насилието

Смята се, че връзката между насилието и посттравматичния синдром се създава от усещането, че си непрекъснато под заплаха дари в спокойни ситуации. Според изследване на Центъра за посттравматичния синдром към Пентагона "някои може да действат импулсивно или да стигнат до крайности при самозащита, а агресивното поведение е по-често срещано сред хората с този синдром".

Агресивните изблици са задействани от усещане, че отново се преживява ситуацията, нанесла травмата, и човек се опитва да отблъсне заплахата. Страдащите от този синдром също така са по-склонни да си въобразяват заплаха или да им се привижда такава в най-обикновена житейска ситуация. Друг белег е потискането на емоции и неспособност да се оцени колко тежко насилие извършват.

Напоследък все по-често се говори за връзката между насилието, посттравматичния синдром и мозъчните травми след бомбен атентат. Хиляди американски войници са оцелявали в инциденти, при които самоделно взривно устройство избухва край патрулиращи или пътуващи екипи. "Все едно че са те ударили с лопата по главата. След като се свестиш, не знаеш дали си жив или мъртъв", казва пред "Ню Йорк таймс" ветеран, оцелял в 26 експлозии. Допълнително има значение колко дълго пострадалият е бил в безсъзнание - няколко секунди или месеци. Проучване от 2009 г. твърди, че хората с мозъчна травма са с 66% по-склонни към насилие отново, защото тя се отразява на способността им да преценяват ситуацията и да контролират импулсивността си.

Поради комбинация от фактори в САЩ това състояние не се следи специално и засега за него има само общи заключения и никакъв опит в предвиждането на насилие у конкретни хора.

Алкохолът

Една от версиите е, че Бейлс е бил под въздействието на алкохол, когато е излязъл от базата си. Пълната забрана за пиене във военна зона (в случая - в Ирак и Афганистан) се съдържа в Заповед №1, но не е тайна, че военните разполагат с алкохол, който не е проблем да се намери дори в стриктно мюсюлмански страни. Офицерите си затварят очите, за да разтоварват подчинените й им от стреса, а заради бойното братство понякога и сами се включват в почерпка, разказва "Асошиейтед прес". Забраната за алкохол не е толкова стриктна за военните от някои натовски държави (на германците в Северен Афганистан са разрешени по 2 бири на ден), а частните подизпълнители в района не са покрити от заповедите. В събралата предимно европейци база в Кабул дори има два магазина за алкохол. В Кандахар, където е основното летище на ИСАФ, канадците, прибиращи се у дома, си устройват "бирени нощи", което означава до 2 бири и половин бутилка вино на човек.

Друг проблем са наркотиците, особено в страна, произвеждаща над 90% от опиума в света. Още по време на войната във Виетнам започва тестването за дрога, след като през 1971 г. проверка показа, че над 20% от войниците са употребявали наркотици. Днес има многобройни истории за това как американските войници в отдалечени по-малки бази и постове борят стреса с упойващи лекарства или пушат хашиш, който не е проблем да се вземе от местните, включително от афганистанската армия. Дейл Грийн, който бе осъден за изнасилване и убийство на 14-годишно иракско момиче, сестра й и родителите й, е споделял, че той и колегите му масово са взимали хапчета, дрога и алкохол и че е видял толкова насилие и е убил толкова хора, че на края е престанал да гледа на иракчаните като на човешки същества.

Хората, познавали Робърт Бейлс, били озадачени, когато изоставил обещаваща кариера на финансист, за да се запише в армията няколко месеца след 11 септември. Съседите му го познават като Боби, колегите от базата край Сиатъл като жизнерадостен и добър войник, на когото може да се разчита. И въпреки това през март 2012 г. жененият американец с две деца излиза от базата си в Афганистан и избива 16 местни селяни, сред които 9 деца.

Какво прави войната с хората? От какво отрасналият в Норууд, тихо предградие на Синсинати, мъж с чаровна усмивка може да се превърне в масов убиец. Има ли ключово значение, че въпреки неговите 68 000 долара годишен доход семейството му, изглежда, е изпитвало финансови проблеми и е продавало къщата?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


14 коментара
  • 1
    bilbo avatar :-|
    Сашо

    Гледайте http://www.imdb.com/title/tt1754858/ - прекрасен филм за т.нар. посттравматичен стрес и пихтията в която войната превръща младите човешки мозъци.

  • 2
    kableshkov avatar :-|
    kableshkov

    Март 2012!

  • 3
    trezven avatar :-|
    Трезвен

    Факта че е финансист обяснява уврежданията. Ако беше топ банкер, нямаше да има 19 убити селяни, а 19 избити села.

  • Irina

    Ами то е ясно ,че човек поставен в тия условия-да убива и да очаква да бъде убит ,много лесно може да психяса ..Тия ,които са започнали войната и са го изпратили там ,те трябва да бъдат съдени като убийци и престъпници ..Той е едно оръдие, пушечно месо..

  • 5
    omniam avatar :-|
    omniam

    "...е видял толкова насилие и е убил толкова хора, че на края е престанал да гледа на иракчаните като на човешки същества."
    Много е страшно, войната изопачава съзнанието на хората и това е по-тревожно от самите убийства и престъпления. Напомня ми на "Звярът на войната".

  • 6
    cinnabar avatar :-(
    cinnabar

    Статията изглежда като преписана от разни "невинни" американски статистики. Няма анализ в нея :(.
    Аз лично имам много различна представа по темата след филма Hurt Locker и очаквах наистина анализ, а не статистика.

  • 7
    ken.gu.ru avatar :-|
    ken.gu.ru

    Никаква милост не мога да намеря за човек като този,за мен като цяло професията войник(т.е. платен убиец) и производството на оръжие като индустрия трябва да бъде изличено в световен мащаб.Бих могъл да съжаля войници,които са били мобилизирани и са участвали във война не по свое желание,но за професионалните не.Този е само един от десетките психопати,а тук даже имат и наглостта да са съпричастни със постравматичния му не-знам-какво-си.Никой не му е сложил автомата на рамото,той сам го е избрал.Не бих отнел живот,но честно смятам,че смъртното наказание е съвсем заслужено в случая.

  • 8
    dess avatar :-|
    dess

    "Кога войната подлудява войниците?" Дори да си овца, знаеш отговора - ВИНАГИ.

  • 9
    spencer avatar :-|
    Horatio

    Не съм преживял подобен стрес, за да имам някаква представа за психическото му състояние, но това, което е извършил няма извинение. Освен това доброволно е отишъл в армията. Единстеното, което заслужава, е куршум в главата.

  • 10
    liliakostova avatar :-|
    Лилия Костова

    Извинение разбира се няма. Но когато аз чета статията, все повече се убеждавам, че лошотията е болестно състояние. И че тези хора трябва да бъдат лекувани.

    Но вместо това, за лошотията си много хора биват награждавани с високи постове, бонуси, уважение от мъжете, възхищение от жените, внимание от медиите и т.н. Сбъркан е светът, сбъркани са ценностите ни. Там е проблемът.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход