Американска трагедия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Американска трагедия

Американска трагедия

Смъртта на един тийнейджър във Флорида предизвика дебат за расовото разделение и контрола върху оръжията

Ваня Ефтимова
10263 прочитания

© reuters


От средно 45 убийства, които се случват на ден в САЩ, малко получават повече обществено внимание от кратък текст в местния вестник. Смъртта на 17-годишният Трейвон Мартин във Флорида също бе на път да мине в тъжната статистика, докато не се превърна в символ на отдавна натрупани противоречия.

Новината за застрелването на афроамериканския тийнейджър на 26 февруари от капитана на кварталния доброволчески отряд за сигурност Джордж Зимърман предизвика буря от медийни коментари, улични протести и разгорещени дебати в социалните мрежи. След като миналия уикенд Маями бе залят от демонстранти, настояващи за арест, тази седмица излязоха още детайли, които натегнаха ситуацията още повече. Необмислени действия като това на известния режисьор Спайк Лий, пуснал в Twitter грешен адрес на Зимърман и така принудил двойка пенсионери да напуснат дома си от страх да не бъдат линчувани, допълнително разпалиха страстите. В сряда телевизионният канал NBC пък публично се извини, че е манипулирал и изопачил разпространения запис от обаждането на Зимърман до 911.

В резултат на протестите вече има специално назначен прокурор и се очаква той да представи събраните доказателства в следващите дни. Но обществената реакция към смъртта на тийнейджъра се превърна в паралелната история, която засенчи самата трагедия. Дори президентът Барак Обама почувства необходимостта да призове нацията да преосмисли себе си. Случаят във Флорида развълнува Америка, защото твърде много детайли в него отразяват отколешните й терзания – расовото разделение и контрола върху оръжията. Дилеми, които въпреки наивната вяра на много избиратели, не бяха преодолени с избирането на първия афроамерикански президент. Дори напротив – както показаха последните дни, икономическата криза дори е засилила интензивността им.

Ред обстоятелства правят случаят със смъртта на Трейвон Мартин

Сложен и противоречив казус

В нощта на 26 февруари в предградието на Орландо – Станфърд, 28-годишният капитан на кварталния доброволчески отряд за сигурност Джордж Зимърман е на патрул. Затвореният квартал, в който той живее, е пострадал лошо от кризата, а наскоро е имало и няколко кражби с взлом. Затова, когато Зимърман забелязва непознатото момче с качулка на главата, се обажда на полицията. Операторът обещава да изпрати полицейска кола и предупреждава междувременно доброволецът да не го преследва, но Зимърман не се подчинява. След минути кварталът е огласен от викове, следват два изстрела и когато органите на реда пристигат, намират 17-годишният Трейвон Мартин мъртъв с пакет бонбони и бутилка студен чай в джоба. Той се е прибирал от магазина към къщата, в която баща му отскоро живее.

Зимърман обяснява, че тинейджърът го е нападнал и затова той е стрелял със законно притежавания си пистолет. След разпита не е повдигнато обвинение, защото според гласувания през 2005 г. във Флорида закон, широко известен под названието "Отстоявай територията си", употребата на смъртоносна сила е разрешена, когато някой се чувства застрашен. Няколко дни по-късно афроамерикански активисти пуснаха гневни съобщения в социалните мрежи, че невъоръжен тинейджър е разстрелян и полицията не разследва случая, защото е повярвала на версията на белия доброволец. И това стана основна обществена тема.

"Историята на насилие срещу афроамериканци е много дълга и случаят веднага бе видян в този контекст, особено след като убитото момче е било невъоръжено", обяснява пред "Капитал" проф. Дженифър Джеймс от университета "Джордж Вашингтон", която изследва расовите отношения и социополитическото насилие в Америка. Качулката, която Зимърман смята за подозрителна, се превърна в символ на сляпото категоризиране по външния вид. Затова хиляди младежи се появиха по протестите с качулки, а конгресменът Боби Ръш дори се опита да държи реч в Камарата на представителите, облечен като хип-хоп фен (и бе отстранен бързо за нарушение на дрескода).

Аудио лабораторията на ФБР в момента анализира събраните записи от трагичната нощ, за да установи дали кварталният доброволец е обсипал Трейвон с обидни думи и така стрелбата да бъде степенувана по-тежко като мотивирана от расова омраза. Признанието на NBC, че за да бие конкуренцията с по-шокиращи разкрития, репортер е монтирал обаждането на Зимърман до 911 да звучи по-скандално, усложни дебата. Досега разпространеният запис създаваше впечатлението, че доброволецът казва за Трейвон: "Той, изглежда, има лоши намерения... Той изглежда чернокож", докато всъщност определението на расата идва по-късно като отговор на въпроса на диспечера какъв е етносът на подозрителното лице. "Има и още един аспект на тази история – Зимърман е описван от медиите като бял, но той всъщност е дете от смесен брак и видимо изглежда от латино произход", обяснява пред "Капитал" професорът по социология в Университета на Флорида Роджър Дънам. Така сложната етническа мозайка на Америка също прави дебата каква е ролята на расата в случая нееднозначен, допълва той.

За много афроамериканци смъртта на Трейвон бе капката

Удавила надеждите

им за общество, изтрило вековните предразсъдъци. "Ние можем да изберем първия афроамерикански президент, но не можем да гарантираме, че едно момче ще стигне живо и здраво у дома", горчиво обобщи общественият лидер Джеси Джексън. На протеста в Маями той превърна убийството в символ на продължаващите проблеми: "Не е само расовата категоризация от полицията, има и от банките, и при здравните застраховки. Неравенството в тази страна продължава да расте." Според статистиката афроамериканците например са диспропорционално ударени от кризата с 13.6% безработица, докато за белите американци тя е само 7.4%. Огнената реторика на Джаксън, както всичко в предизборната година, също раздели нацията заради подозренията, че трагедията се използва за активизиране на електората.

"Ако оставим настрана расовия аспект, случаят накара много хора да се замислят, че никой не бива да бъде застрелян при такива обстоятелства. Затова сега те се питат дали законите за притежание на оръжие не са станали твърде либерални", обяснява проф. Дънам. И допълва: "Дори един полицай няма право да приложи смъртоносна сила, ако животът му не е в непосредствена опасност." Освен че Зимърман е последвал заподозрения и така е инициирал схватката, още не е ясно доколко юмруците на Трейвон са били истинска заплаха (колко големи са нараняванията на Зимърман е спорен въпрос, но на записа на пристигането му в полицията той може да върви и не изглежда изцапан в кръв).

Под натиска на различни лобита, най-известното от които е Националната асоциация за огнестрелни оръжия (NRA), в последното десетилетие правата за притежание бяха значително разширени и част от тази вълна и е т. нар. закон. "Отстоявай територията си". Той действа в 16 щата и не изисква, както досега, лицето, което се чувства заплашено, да се оттегли, а му разрешава директно да използва сила, ако вярва, че животът му е в опасност. Проблемът е, че широката дефиниция често кара полицията да се отказва от истинско разследване. Според в. Tampa Bay Time има шокиращи случаи като смърт при скандали за скейтбордове и застрелян в гръб при комшийска свада мъж, защото съседът му се опасявал, че отивал да си вземе пистолета (стрелялият пръв е оправдан според закона).

"Ние, американците, сме известни с това, че обичаме оръжията си, но дори за нас фактът, че някой е отнел чужд живот и дори не е разследван сериозно, е неприемлив", коментира проф. Дженифър Джеймс. Проф. Дънам пък вярва, че макар законът "Отстоявай територията си" да остане в сила, ще има натиск за по-тясно дефиниране на самоотбраната.

Както и при въпроса за ролята на расовите предразсъдъци в смъртта на Трейвон Мартин, решенията няма да са нито еднозначни, нито лесни. Може би защото правото за притежание на оръжие заедно с етническото многообразие са в основата на вечния американски дебат за индивидуалността, свобода и личната отговорност. И с всяко завъртане на историята те трябва да бъдат предефинирани.

От средно 45 убийства, които се случват на ден в САЩ, малко получават повече обществено внимание от кратък текст в местния вестник. Смъртта на 17-годишният Трейвон Мартин във Флорида също бе на път да мине в тъжната статистика, докато не се превърна в символ на отдавна натрупани противоречия.

Новината за застрелването на афроамериканския тийнейджър на 26 февруари от капитана на кварталния доброволчески отряд за сигурност Джордж Зимърман предизвика буря от медийни коментари, улични протести и разгорещени дебати в социалните мрежи. След като миналия уикенд Маями бе залят от демонстранти, настояващи за арест, тази седмица излязоха още детайли, които натегнаха ситуацията още повече. Необмислени действия като това на известния режисьор Спайк Лий, пуснал в Twitter грешен адрес на Зимърман и така принудил двойка пенсионери да напуснат дома си от страх да не бъдат линчувани, допълнително разпалиха страстите. В сряда телевизионният канал NBC пък публично се извини, че е манипулирал и изопачил разпространения запис от обаждането на Зимърман до 911.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

14 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK