Обичам те дотук
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Обичам те дотук

Трагедии като тази в Япония са доста редки, но будят масова паника, струват невъобразимо скъпо и ефектите им остават за десетилетия.

Обичам те дотук

Отказът на България от АЕЦ "Белене" съвпада с по-мащабна тенденция за отдръпване от ядрената енергия

Огнян Георгиев
7174 прочитания

Трагедии като тази в Япония са доста редки, но будят масова паника, струват невъобразимо скъпо и ефектите им остават за десетилетия.

© reuters


Да построиш ядрен реактор прилича донякъде на организирането на олимпийски игри. Започваш го с надежда за бързи икономически ефекти, отчасти заради престиж, отчасти за да играеш в една лига, запазена за елитен кръг нации. Приключваш го с разходи, които в повечето случаи са раздути многократно над първоначалното, а тежестта им се усеща десетилетия след това.

Авариите в ядрените реактори пък приличат на самолетните катастрофи: случват се рядко, но за сметка на това са мащабни и неизбежно преобръщат общественото мнение.

Тези две сравнения обобщават проблема с ядрената енергетика днес. За пръв път от десетилетия насам тя е в отстъпление: миналата седмица Япония затвори предпоследния си реактор (последният ще спре през май, официално за проверка), Германия вече се отказа от продължаването на живота на реакторите си и от строежа на нови, като през 2022 г. ще загаси и последния, Белгия и Италия вероятно ще последват този пример, във Великобритания спряха окончателно един проект и замразиха друг, дори в САЩ има една-единствена сигурна планирана нова мощност в следващите години. И, разбира се, България се отказа от строежа на АЕЦ "Белене".

На пръв поглед тези събития изглеждат толкова отдалечени, колкото Белене от Фукушима. Но истината е, че зад всички тях стои една от двете най-важни причини за проблемите на ядрената енергия: обществените тревоги или финансови проблеми.

Това, което виждаш...

Случилото се в Япония миналата година, когато цунами и земетресение разрушиха частично реакторите в АЕЦ "Фукушима", беше основният мотив за преосмисляне на ситуацията на някои места, най-вече в Германия. Най-силната европейска икономика е може би отделен случай, но общественото мнение глобално изпита също сериозен шок: проучване от края на миналата година на Globescan показа скок на тревогите от ядрената енергия, като в 23 изследвани държави 71% от хората смятат, че страната им може да замени напълно въглищата и ядрената енергия в следващите 20 години чрез енергийна ефективност и възобновяеми източници. Едва 22% вярват, че ядрената енергия е относително безопасна и трябва да се строят още ядрени централи. 39% биха използвали реакторите до края на експлоатационния им срок, а 30% биха ги затворили веднага.

Това е разбираема реакция, макар малко държави да реагираха така драстично като Германия. Засега Швейцария и Белгия са заявили плановете си да се откажат от ядрената енергетика след изтичането на срока на годност на досегашните си реактори, а шотландското правителство се оттегли от планирана централа, като обяви, че ще инвестира във възобновяеми източници.

...и това, което плащаш

Общественото мнение е податливо на временни влияния и в дългосрочен план може да се промени, както се случи в годините след Чернобил, когато нарастващите цени на енергията отново обърнаха погледите към ядрената енергетика и тя преживя нещо като малък ренесанс. По-притеснително за индустрията е друго. Както списание Economist заключи в специалния си брой, посветен на ядрената енергетика миналия месец, 60 години след началото на тази индустрия строенето на ядрени централи продължава да е непоносимо скъпо удоволствие и без значима правителствена помощ то няма да се случи никъде. Основната причина за това са малкият пазар и недостатъчната конкуренция.

"Белене", разбира се, е отделен случай заради странния начин, по който бе започнат и структуриран проектът. Но дори да беше направен по всички стандарти, той пак щеше да се оскъпи многократно. Двата реактора, които в момента се изграждат в Европа - един във Франция и един във Финландия, са пример за това. Финландският първоначално трябваше да струва 2.5 млрд. евро и да бъде пуснат през 2010 г., но не само закъснява, а вече струва почти 6 млрд. "Това е стар проблем, който индустрията винаги е имала, но сега просто се обръща повече внимание на този факт", казва пред "Капитал" д-р Джон Парсънс от Масачузетския технологичен институт, който от години изследва ядрената енергетика и ръководи работна група за бъдещето на този сектор.

"Цените се качваха дори преди Фукушима, но сега се вдигнаха още, защото трябва да плащаш рискови премии", коментира специалистът по ядрена енергия от британския Chatham House Антъни Фрогат. "Освен това има политически ефекти върху проектите. Всичко в Европа се бави, нищо не завършва навреме. И ако си инвестирал в нещо такова, си загубил пари много пъти. Ако нямаш конкретни купувачи, няма да строиш ядрени мощности в Европа."

Мечти в газово синьо

Цената обещава да се превърне в сериозна пречка за бъдещето на този вид енергия в САЩ, където в повечето щати пазарът е нерегулиран. След откриването на мащабни залежи от шистов газ и започването на извличане икономическата логика е на страната на парогазовите централи. Показателно е, че миналата седмица Джон Роу - току-що оттеглилият се CEO на най-големият ядрен оператор в страната Exelon, призна пред бизнес форум, че "бъдещето е газово". "На една централа й трябват 30 години, преди да излезе на чисто. Ниските цени на газа и Фукушима ще избутат ренесанса на ядрената енергетика назад с няколко десетилетия", каза Роу.

Джон Парсънс прогнозира, че освен една централа в Джорджия и евентуално един проект в Северна Каролина в близко бъдеще в САЩ няма да стартират никакви нови ядрени проекти въпреки близо 50 млрд. субсидии от правителството под различни форми. За страна със 104 реактора, чийто живот започва да изтича след 15 години, това обещава все по-малък процент ядрена енергия в микса.

В Европа газът не е толкова евтин, а пазарите са доста по-регулирани. "При тези цени, в Европа не може да се мисли за генерация на електроенергия от газ. Използват се само за балансиране и когенерация, където обаче цената е много висока", казва Руслан Стефанов, директор на икономическата програма на Центъра за изследване на демокрацията. Тъй като пазарът е регулиран, казва той, всички нови мощности се строят само с дългосрочни договори и не може лесно да се сравнява цената на АЕЦ с парогазови централи. Стефанов обаче посочва, че за пазари като българския има и други решения - газът да се използва директно от домакинствата.

И въпреки цените, атомът губи дял и на Стария континент, най-вече заради германското решение. Пак миналата седмица, докато Япония спираше предпоследния си реактор за профилактика и проверка, германските RWE и E.ON се оттеглиха от проект във Великобритания, тъй като се опасяват за дългосрочния ефект върху финансовото си състояние. Другият голям производител - Siemens, се оттегли изобщо от този бизнес още миналата година. Лондон всъщност е една от столиците в Европа, твърдо решена да продължи да строи нови централи, но доклад на групата на Парсънс поставя под съмнение икономическите основи на тези планове заради развиващия се пазар на втечнен газ, шистов газ и нови залежи в Норвегия, Русия и Централна Азия. "Не сме в Китай, не можеш просто да накараш компаниите да строят, трябва да ги примамиш", казва и Фрогат. "Как обаче да стане това? Великобритания например гарантира покриване на разходите за отпадъците, налага въглеродни такси и дори ефективно ще налага преференциални тарифи за ядрена енергия. И въпреки това й казаха "не, не искаме да участваме."

Атомният керван потегля на Изток

Това, както и икономическият бум на развиващия се свят обяснява защо повечето от планираните нови реактори са там и най-вече в Китай, където енергията е най-търсената стока. Според американската Енергийна информационна агенция в развития свят ядрената енергия ще остане на стабилните 21% от общия микс, докато в развиващия се ще нараства с 6% годишно до 2035, а в Азия - с почти 10%. Тези прогнози, разбира се, зависят от много фактори, но по всичко изглежда, че бъдещето на мирния атом ще се реши в Китай и Германия. Първите, защото ще са най-големият пазар за такава енергия в близко бъдеще, а вторите, защото ще опитат да докажат, че бъдеще с ниски емисии е възможно и без нея (виж текста).

Китай има 17 действащи реактора и възнамерява да построи 26 в следващите десет години, с две чужди и две китайски компании. Това е експанзия, сравнима само с тази в САЩ през 70-те. По този повод групата на Парсънс предупреждава, че наученият урок от това близко минало е да не се бърза, защото изникват всякакви видове проблеми - конструктивни, оперативни или просто липса на квалифициран персонал. Засега Пекин е замразил проектите след Фукушима, за да изследва безопасността им, но се очаква те да продължат. Тъй като тя не вдига значително дела в общата енергия (от 1% на 6%) и предвид чувствителността на китайските власти към бедствия заради човешки грешки може да се окаже, че ядрената програма на Китай ще се забави значително. А ако Китай, който все пак има опит с този вид реактори, реши да забави, какво ще се случи в места, които тепърва ще изграждат цялата необходима инфраструктура като Абу Даби и Турция? Обществено проучване от миналата година показа, че двама от всеки трима турци са против ядрената програма на страната си.

Разделянето на атома разбира се, носи престиж и ново познание, но носи и редица проблеми след себе си. Бедствието в Япония е екстремен случай, но показва теорията за самолетните катастрофи. Щетите от голяма ядрена авария се носят от всички и се плащат десетилетия наред. Тези от Фукушима ще бъдат премахвани 40 години, а компанията TEPCO ще трябва да получи държавна инжекция от близо 140 млрд. долара, за да изплати компенсации и да продължи да работи. Дори да не говорим за катастрофални инциденти, по-малки стават сравнително често (тази седмица във Франция например), а проблемът с отработеното гориво е фундаментален дори за страни като САЩ и Русия и ще струва все повече. Ако големи, добре развити държави, със силни традиции в сектора, не могат да се справят изцяло, рисковете за нови играчи на това поле са неизгодно много в сравнение с други енергийни опции. 

Да делиш или да не делиш

Тук е мястото за голяма удивителна. Това, че ядрената енергетика е изправена пред няколко сериозни и съвпадащи по време предизвикателства, не означава, че идва края на тази индустрия. Японските реактори може и да не отворят отново, но много други ще работят още дълги години, ще получат нови лицензи и ще отговорят на новите, по-тежки правила за безопасност. Някои от тях дори ще бъдат подменени - тези във Франция, например. Globescan показва, че обществената подкрепа е все още сериозна в САЩ, Великобритания, Франция, Китай, Пакистан, Полша. България също не се е отказала от този вид енергия. Преди Фукушима подкрепата беше на рекордни равнища заради цените на енергията. Това може отново да се случи. "Цените на газа може да скочат, ръстът на икономиката да се засили и тези проекти да станат рентабилни отново", разсъждава Парсънс. Квотите за вредни емисии, които ще оскъпят енергията от въглища, може и да се окажат полезни за ядрения ренесанс, макар засега да не изглежда така.

Но това ще зависи и от големия конкурент - възобновяемата енергия. Ако Германия, Япония и дори Китай докажат, че тя е рентабилна, жизнеспособна и може да гарантира икономически ръст, бъдещето на ядрените реактори ще остане само на малък, подкрепящ дял, който ще намалява във времето. На онзи форум за бъдещето на енергията в Чикаго Джон Роу беше изненадващо песимистичен. "Трябва да запазим техническото познание, в случай че ще ни е нужно след 20 години", каза той. "Но наистина не съм сигурен, че ще бъде необходимо." 

Автор: Капитал
Автор: Капитал
Автор: Капитал

Да построиш ядрен реактор прилича донякъде на организирането на олимпийски игри. Започваш го с надежда за бързи икономически ефекти, отчасти заради престиж, отчасти за да играеш в една лига, запазена за елитен кръг нации. Приключваш го с разходи, които в повечето случаи са раздути многократно над първоначалното, а тежестта им се усеща десетилетия след това.

Авариите в ядрените реактори пък приличат на самолетните катастрофи: случват се рядко, но за сметка на това са мащабни и неизбежно преобръщат общественото мнение.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

111 коментара
  • 1
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    Значи - сега е перфектният момент да се договорят по-изгодни условия с руснаците за един седми блок в АЕЦ "Козлодуй". Това отстъпление от ядрената енергетика по света ще намали търсенето на ядрени мощности и съответно - ще намалее и цената им... Естествено, реално у нас няма да се построи нищо и чисто и просто ще стигнем до внос и на ток. Просто, малко се поразмечтах над невъзможния вариант - да имахме кадърни управляващи! Това е!

  • 2
    bajtan avatar :-|
    dark'star

    Ако искаме да имаме работни места няма избор!
    [quote#1:"Станислав Янков"]Значи - сега е перфектният момент да се договорят по-изгодни условия [/quote]
    7-ми реактор в Козлодуй е добре дошъл и въобще не задължително да е руски! -Нов проект ! - Може да е всякакъв!
    Белене - лицензирана площадка!!! Готови проекти ! Платен реактор ! Безумие е да се изпусне момента !
    При това реакторолюбиво население - мечта за всяка енергийна корпорация! ТОЧКАТА НЕ СЛОЖЕНА и най-доброто предстои! Нашите политици дори да са зависими или малоумници, то чуждите корпорациите НЕ са!

  • 3
    winterbach avatar :-?
    Петър Иванов


    Чудя се какво ли би станало с "българското" атомно лоби, ако по чудо някакъв западен инвеститор бъде допуснат да конкурс, с изгодна западна технология за АЕЦ у нас?
    Не мога да се оттърва от усещането, че за една нощ нашенските атомни специалисти ще се превърнат в убедени противници на ядрената енергия , а Станчо?

  • 4
    venelingeologia avatar :-|
    venelingeologia

    Европа е гнила сладка круша, която храни мързеливи прасета. Каквото предстои в планетарен мащаб ни се показва от БРИК.

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    [quote#3:"Петър Иванов"]Чудя се какво ли би станало с "българското" атомно лоби, ако по чудо някакъв западен инвеститор бъде допуснат да конкурс, с изгодна западна технология за АЕЦ у нас? [/quote]
    Ами както и сега, просто "западен инвеститор" и "изгодна" западна технология практически няма....
    Въобще от 25 години няма "западна" технология, има претакания от пусто в празно вече писах АЕЦ Фламавил е типичен пример на гонене на опашката от "западен инвеститор" със западна технология ... има и още една излагация във Финландия.....
    В АЕЦ на практика има източни технологии руски, японски, корейски и най-много китайски...... останалите са миманс... като прибавиш и горивото и на практика остава само Русия.........
    Сори бледолики брате, ама това са фактите.....

  • 7
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    До коментар [#2] от "bajtan":

    Седми реактор - не само в "Козлодуй", а където и да е у нас, - въобще няма да има. Това беше обикновен фишек на Борисов, да успее да види сметката на "Белене" без особена обществена съпротива, въпреки одобрението на българската общественост. С отказа от "Белене" сега-управляващите подписаха вноса на ток и при това - съвсем съзнателно. Утре пък ще ти обясняват, че икономиката ни е неконкурентоспособна, защото се налага да си внасяме ключови суровини като нефт, газ, ток...

  • 8
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    До коментар [#3] от "Петър Иванов":

    А реактора, който руснаците ти направиха за "Белене" и който вече си платил? Него на бунището ли ще го хвърлиш? Или и него ще продадеш на безценица, като някогашния чешки реактор за "Белене", който отиде да произвежда ток за Калининската АЕЦ в Русия...

  • 9
    dun avatar :-|
    dun

    браво за тази статия - тига недомлъвки и манипулации за ядрената енергетика !

  • 10
    pavlin0511 avatar :-|
    pavlin0511

    Е тази статия е типично в стил да подкрепим енергията от възобновяеми източници където ни излиза от 3 до 10 пъти по-скъпо и където разликата я плаща данъкоплатеца пък сигурната печалба я събират някои тарикат инвеститори. Да ни е честита енергийната независимост нищо че изтървахме още един влак. Автора добре се е справил с поръчката за тази статия въпреки че е поизкривил някои факти.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK