Както винаги или по-добре
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Както винаги или по-добре

Беларус, 2012 г. - санкционирай това

Както винаги или по-добре

Ще унищожат ли санкциите срещу Беларус модела "политически провал плюс търговски бум"

4292 прочитания

Беларус, 2012 г. - санкционирай това

© reuters


Политически погледнато, отношенията между Европейския съюз и Беларус никога не са били по-лоши. Икономически погледнато, никога не се били по-добри. Но това състояние -  политическа конфронтация плюс икономическо сътрудничество, съществува от години и вместо парадокс можем да го наречем модел. Сега въпросът е дали икономическите санкции, приети напоследък от ЕС и САЩ по политически причини, няма да сложат край на този парадоксално устойчив модел.

Политическият провал

Същината на провала е известна: за двайсет години Беларус, вместо да направи преход към постсъветска демокрация, построи стабилна диктатура. Въпреки пожеланията, помощта, накрая натиска от страна на СДС (Световните демократични сили) и въпреки декларациите на самата Беларус. Когато говорят, че искат демокрация в Беларус, СДС не лъжат. Когато говори, че в Беларус има демокрация, режимът лъже упорито и системно.

Защо го прави, питат се наблюдателите, нали губи престиж? Защо просто не си мълчи? Един от отговорите е - защото смята, че може да си го позволи. Защото, заговориха напоследък беларуските експерти, режимът на президента Александър Лукашенка мисли в категориите на политическия реализъм – но от XIX век, "реалполитик" по Бисмарк. Примерно: "Решаващи са геополитическите и икономическите интереси. Западът не иска Беларус да се върне в Русия. Затова ще поддържа всеки режим в Минск, който е за беларуска независимост. Включително диктаторски. Да се опитат със сила да наложат в независима Беларус демократичен режим – няма да посмеят. Останалото са думи без значение." Така всички лъжливи декларации на Беларус за демократичност се оказват само думи, а не политически актове. Същото важи и за нелъжливите декларации на Запада в отговор на диктатурата: в Беларус смятат, че са разгадали "реалполитическата им схема" и просто не взимат думите им на сериозно.

Бихме могли да им се надсмеем, че в Минск мислят с два века назад, ако не бяха някои реалности от XXI век. Да си припомним последния случай.

Миналият месец в Минск бяха разстреляни двама двайсет и шест годишни младежи, неженени и неосъждани. Обвинението за Дмитрий Коновалов бе тероризъм (поредица експлозии, последната в метрото в Минск през април 2011 г., убила петнайсет души и ранила двеста), а за Владислав Ковальов – укривателство за тероризма на Коновалов. Майката на укривалия напразно моли президента Лукашенка да й дадат тялото на сина й - в Беларус не дават на близките нито да видят, нито да погребат екзекутираните. Предполага се, че поради силния международен интерес властите по изключение са съобщили на близките за разстрела само дни след като той се е състоял - обичайната практика е да бавят съобщенията с месеци. Беларуският закон позволява това.

Този път по изключение СДС се оказаха навреме информирани и поведоха борба тези смъртни присъди да не бъдат издадени и изпълнени. На високо официално равнище - Европейски парламент, Европейски съвет, Държавен департамент на САЩ и пр. И на гражданско равнище – 250 хиляди подписа, събрани по цял свят. Главният юридически довод беше, че съдебният процес не е доказал вината на обвиняемите; главният политически – че самите беларуски власти от 2003 г. насам нееднократно са заявявали, че били против смъртното наказание и "работели за премахването му". Беларус е единствената страна от Европа (и от бившия СССР), където смъртни присъди все още се изпълняват. Всички доводи и натиск завършиха с пълно поражение за международната общност. При това се говори, че дипломатите от всички страни - членки на ЕС, отзовани пак миналия месец от Беларус (по друг повод), може да се върнат в Минск след Великден. Все едно нищо не се е случило.

Като оставим настрана ужаса при мисълта, че може би е било извършено юридическо убийство, този случай може да се вземе като модел на политическите взаимоотношения между ЕС и Беларус – 15 години Брюксел търпи политически поражения от Минск. Примери (да напомним само най-знаковите протести на Запада) - при осъждането на правозащитника Алес Бяляцки (2011 г.); арестът, малтретирането и затворът за кандидатите за президенти (2010-2011 г.); арестът на кандидат за държавен глава (2006 г.); "изчезването" до ден днешен на четирима политически противници на Лукашенка (1999-2000 г.). Щом е така, може би Лукашенка е прав да следва Бисмарковата схема? Щом толкова съвременното европейско мислене, основано на споделени ценности, а не на противопоставени сили, ни прави вечни губещи?

Очевидно ЕС, а и Западът изобщо няма как да произведат адекватен отговор. Демокрацията може да отговори на диктатурата само със сила. Иначе минава на другия тротоар. И почва да гледа разсеяно. Защото, докато Западът губи политически, печели икономически.

Търговският бум

На другия тротоар няма СДС-та - нито Световни демократически сили, нито Световни диктаторски сили. Има икономически субекти. Поради което например политическият субект Европейски съюз мигновено се разпада на "страни членки". И те едновременно като членки на ЕС подписват антибеларуски декларации, а като страни си правят бизнес с Беларус. За Минск – респективно за режима – тази търговия е важна.

Примерно от средата на настоящото десетилетие досега около 40% от беларуския износ е за страни - членки на ЕС. Водещи клиенти са Германия, Италия, Холандия, Великобритания. За 2011 г. износът за страните от ЕС е скочил два пъти спрямо 2010 г. до 12 млрд. евро. Сумата е почти равна на износа на България за ЕС същата година – но ние нали сме страна членка, а не враждебна страна? При това положителното салдо за Беларус с ЕС е нараснало 140 пъти - от 38 млн. евро (2010 г.) на 5343 млн. (2011 г.) За България салдото с ЕС за 2011 г. е отрицателно, близо 600 млн. евро, но все пак е намаляло с около 10% спрямо 2010 г.

Беглото сравнение с България показва, че политическите взаимоотношения не влияят на икономическите. Същото осъзнават и в Минск: оказва се, че приятелските за Беларус страни като Русия, Китай и Венецуела им носят отрицателно салдо. Така стигат до малко ненадейния извод, че ако не беше ЕС, Беларус нямаше да може да си оправи търговския баланс. А оттам – да реши много от проблемите, останали от острата финансова криза през същата 2011 г.

В случая търговският бум не е резултат от ефективно производство. Той се дължи основно на две неща: евтини нефт и газ от Русия и намаляла близо два пъти средна работна заплата (от 400 на 200 евро месечно) вследствие инфлацията. Беларуските експерти обаче предупреждават: бъдещето на износа не е розово заради типичните му постсъветски инерции: изнася се едно и също независимо от световната конюнктура; няма интегриране в глобалната търговска система; а "външнотърговските кадри" често са постсъветски чичковци, говорещи само руски. Износът на оръжие е наистина ефективен (за Сирия, Иран, Венецуела), но обемите му не стигат, за да оправят всичко.

Санкциите

На 23 март ЕС въведе допълнителни икономически санкции против лица и компании от Беларус. Замразени са авоарите на нови 29 компании, които или са собственост на клана Лукашенка, или пряко финансират режима (дотогава "замразените" компании бяха само 3). Добавени са още 12 души в списъка на хората, които не могат да получат виза за ЕС, и така те са вече общо 240 - висши чиновници начело с президента, прокурори и съдии от политическите процеси, шефове на КГБ (в Беларус политическата полиция все още се казва така) и подобни.

Така ЕС (силно насърчен от САЩ) за пръв път открито използва икономиката, за да постигне политически резултат. Защото целта на ЕС не е икономическа – Беларус да търгува и произвежда по-малко. Целта е политическа. Както каза през март върховният представител на ЕС по външната политика Катрин Аштън: "Решението, взето днес, е отговор на негативното развитие, което наблюдаваме в Беларус. Положението се влошава и властите затягат хватката [с която държат] гражданското общество." И призова режима да "освободи и реабилитира всички политически затворници и да се откаже от политиката на репресии".

Рано е да се мисли дали Аштън този път ще бъде чута (седмица по-рано, когато апелира поне да не изпълняват смъртните присъди на Коновалов и Ковальов, това не се случи). Изчисленията колко пари ще загуби Беларус и колко Литва и Латвия примерно засега се правят предимно от журналисти и са твърде безпочвени. Такива са и наивните разсъждения на някои антилукашенковци относно количеството загуби, които щели да заставят режима да смени курса. Същото важи и за циничните прогнози на пролукашенковците, че режимът щял да си уреди реекспорт през Русия, така че нямало да загуби нищо и нищо да промени. Но сред шума има и послания.

Първото е към всички в Беларус - че след като веднъж икономика и политика са били свързани, икономическите санкции могат да растат. По принцип - безкрайно. Разбира се, тук естествените ограничители са, от една страна, населението да не почне да мре от глад, а от друга, да не тръгне да се спасява чрез присъединяване на Беларус към Русия. Но засега ситуацията е далече от тези граници. Засега, тъй като независимо от добрата в момента експортна картина положението и на работници, и на средна класа е лошо – те масово отиват на гурбет в Русия, но парите пращат в Беларус. И това е още от есента на миналата година, преди всякакви санкции.

Второто е към беларуската номенклатура – че вече не е само хубаво да си част от режима. В последните години Лукашенка смени стила на управление на т.нар. вертикала (чиновническата йерархия): премина от "ръчно и лично" удряне с тоягата и раздаване на моркови към "договор": "Аз ви позволявам да участвате в приватизацията, вие изпълнявате каквото кажа." Това нарои богата и щастлива висша средна класа, като примерът се разпростря и по-надолу и по-нашироко по властовата пирамида. Пред тези хора вече има реален проблем – не в настоящето, но в бъдещето. А след като всички знаят колко е непредсказуем Лукашенка, не се знае кога може да настъпи то.

П. П. Тук не са споменати беларуската партийна опозиция, неправителствените организации и опозиционно настроената част от беларуския народ. Причината е, че днес те не са нито политически, нито икономически фактори.

Политически погледнато, отношенията между Европейския съюз и Беларус никога не са били по-лоши. Икономически погледнато, никога не се били по-добри. Но това състояние -  политическа конфронтация плюс икономическо сътрудничество, съществува от години и вместо парадокс можем да го наречем модел. Сега въпросът е дали икономическите санкции, приети напоследък от ЕС и САЩ по политически причини, няма да сложат край на този парадоксално устойчив модел.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    t avatar :-|
    т

    Другият повод, по който европейските посланици бяха отзовани от Беларус беше изказването на Лукашенко, че по-добре да е диктатор, отколкото гей.

    Е наш Бойко преди известно време каза при Ризова, че по-добре да управлява с железен юмрук отколкото с мека китка. Което по-същество си е същото.

    Сега на публиката трябва да е ясно защо ЕС ограничава някои сътрудничества с България (например Шенген...). Никой нормален европейски политик няма време и нерви и не би рискувал авторитета си, за да се среща и разговаря с Бойко, ако не е наложително.

  • 2
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Статията още един път доказва колко е неефективна външната политика на брюкселските зелки и колко не е в крак с реалностите на Европа.... браво за анализа....
    Вяло подкрепяни, подбутвани от САЩ, брюкселските зелки се опитват да продават, чуждата даже и на тях, протестантска демосрация в Беларус (на изток от Земун). Както и авторът отбелазвя, без успех....
    Търговиата, интереса клати феса, върви, най-малкото щото парите не миришат.....
    На фона на този пример няма защо да се чудим за провалите във външната политика на зелките в Ирак, Афганистан, Сирия, Азербайджан, Казахстан .....
    Само с демагогия и двойни стандарти успешна външна политика не се прави.....

  • 3
    destino avatar :-(
    destino

    Това е пример за международният цинизъм...
    Жал ми е за беларуският народ.

  • 4
    stein avatar :-|
    stein

    Дълги години Лукашенко успешно балансира между Русия и ЕС. Като го притиснат от Русия, казва, че ще се ориентира към ЕС. Като му поставят условия от ЕС, се кълне в любов към Русия. При това успешно паразитира на политически мотивираните кредити, цени на нефта и т.н. Е, тази ситуация не може да продължи безкрайно. Като се оплескаха нещата в икономиката, се оказа, че ценните белоруски предприятия, дето Лукашенко се кълнеше, че няма да пипне, все пак бяха продадени на руски фирми. А ЕС не се опитва да продава демокрация, просто на всички им писна от карикатурната диктатура.

  • 5
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#1] от "т": Абсплютно точно. Вижда се по официалните посещения на Борисов, толкова са колкото и на Първанов презь 2-я му мандат. На санитарният минимум.


    До коментар [#3] от "destino": Предполагам също така жалиш и за стотиците разстреляни и затворени от малоумника.


    До коментар [#4] от "stein": Всяко нещо има и край. Неговият се знае какъв ще е.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK