Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
17 25 апр 2012, 21:25, 6349 прочитания

Защо еврозоната стана основно притеснение за глобалната икономика

Измъкването "под гаранция" бе осигурено, но крайната присъда ще зависи от реформите

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


До есента на 2008 г. малцина неспециалисти знаеха, че bаil out е английският израз за пускане под гаранция от ареста. Словосъчетанието стана популярно, когато Федералният резерв на САЩ и администрацията на президента Буш отпуснаха близо трилион долара за спасяване на банки, заплашени от фалит, заради натрупаните от тях токсични активи.

Те бяха измъкнати, за да не повлекат надолу американската финансова система, но това не попречи кризата от финансова да стане икономическа и да обхване целия свят. Днес от bail out се нуждае и Европа. Еврозоната бе определена за болната част на световната икономика на приключилите пролетни срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка.


Нейното оздравяване бе основната тема на обсъждане и ангажира в безпрецедентно обединение 20-те най-големи световни икономики (Г-20), МВФ, правителства и централни банки на държавите - членки във фонда. Те се договориха за координация, така че заразата да не излезе от финансовата система към реалната икономика, а оттам да се пренесе и в другите континенти.

Облаците над Европа


Въпреки че почти всички участници опитаха да звучат оптимистично и да предвидят ускоряване на световния икономически растеж, никой не пропусна да отбележи най-големия риск – дълговата криза в еврозоната и пораженията, които тя може да нанесе. Този път симптомът е наречен публичен дълг, а истинската болест са бюджетните дисбаланси, които го формират. Те вече трудно могат да се финансират с нов дълг и печатане на пари.

Доказателство за това бяха и думите на главния икономист на фонда Оливие Бланшар при представянето на Световния икономически преглед (World economic outlook). Основната прогноза в документа бе за ускоряване на икономическия растеж в глобален мащаб от 3.3% през януари до 3.5% сега. Бланшар маркира основните числа от новата прогноза – растеж в САЩ, Китай, Индия и еврозоната, Франция и Германия. В центъра на изложението му обаче бяха опасностите.



Без да описва в конкретика мащабите на проблема, Бланшар даде да се разбере, че той е напълно възможен и че през есента в Европа може да се стигне до криза, сравнима с тази, която причини фалита на Lehman Brothers.

"Базовият ни сценарий е за бавен растеж в развитите икономики, особено в Европа, но при сериозни рискове за негативно развитие", обясни още той.

За това целта на фонда бе да координира усилията в две посоки – създаване на достатъчно силна защита срещу потенциалната финансова криза и да се вземат мерки предпоставките за нови кризи от този тип да изчезнат с времето. Така наречената защита бе наречена firewall. Терминът означава защитна стена на компютрите срещу проникването на вируси и други типове зловреден софтуер.

Финансовият смисъл на тази дума са парите, които международната общност ще задели за мерки срещу финансова криза в Европа. Архитектурата на тази "Огнена стена" има три опори – МВФ, ЕС и Европейската централна банка.

Огнената стена

На пролетната среща сега фондът получи твърди 370 милиарда долара (280 млрд. евро) под формата на заеми от развитите икономики и групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка).

Още 60 милиарда са под условие, защото някои правителства са поели ангажимент, но не е сигурно дали националните им парламенти ще одобрят отпускането на средствата.

В най-добрия случай фондът ще получи нисколихвени кредити за 430 млрд. долара (330 млрд. евро), които ще преотдава на държави в нужда. Идеята е, че фондът е институцията с най-голям опит в оздравяването на закъсали държави и, кредитирайки ги, налага условия за реформи в секторите, които са предизвикали кризата.

"Тези средства ще достигнат до държавите в нужда при спазване на строгата условност, която МВФ налага", изтъкна управляващият директор на институцията Кристин Лагард. Тя направи сметката, че с тези заеми фондът е удвоил кредитния си капацитет на 1 трилион долара (769 млрд. евро).

Средствата на МВФ ще допълват ресурса, който страните от Европейския съюз събраха в Европейския стабилизационен механизъм (500 млрд. евро, или близо 650 млрд. долара) с ангажимента да увеличат капитала му до над 2 трилиона евро при нужда.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Брюксел: Сертификатите за имунитет от коронавирус не са надеждни Брюксел: Сертификатите за имунитет от коронавирус не са надеждни

Страните, които са популярни туристически дестинации, трябва да съблюдават правилата за физическа дистанция

26 май 2020, 748 прочитания

Испания ще осигури минимален доход за 850 хил. бедни домакинства Испания ще осигури минимален доход за 850 хил. бедни домакинства

Програмата на лявото правителство предвижда 3 млрд. евро на година за целта

26 май 2020, 867 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
"Еврокомисарят по икономиите" губи последните си съюзници

Ангела Меркел е на път да остане без подкрепа за рестриктивната политика в ЕС

Още от Капитал
Млякото и яйцата ще са след 30 минути на вратата ви

Заради коронавируса онлайн търговията с бързооборотни стоки преживява страхотен бум в цял свят

Рекламна спортна пауза

Как ще се отрази на рекламните инвестиции отменянето на големите спортни събития през годината

Чиновници в излишък

Държавната служба е желана заради сигурността по време на криза и гарантираната заплата

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Шоуто трябва да продължи, но как

Пандемията промени значението и начина на работа на вечерните шоута, независимо дали говорим за Джон Оливър или Николаос Цитиридис

Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10