Защо еврозоната стана основно притеснение за глобалната икономика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо еврозоната стана основно притеснение за глобалната икономика

Управляващият директор на МВФ Кристин Лагард е оптимист, че дълговата криза в еврозоната може да се преодолее.

Защо еврозоната стана основно притеснение за глобалната икономика

Измъкването "под гаранция" бе осигурено, но крайната присъда ще зависи от реформите

Стефан Антонов
6701 прочитания

Управляващият директор на МВФ Кристин Лагард е оптимист, че дълговата криза в еврозоната може да се преодолее.

© REUTERS


До есента на 2008 г. малцина неспециалисти знаеха, че bаil out е английският израз за пускане под гаранция от ареста. Словосъчетанието стана популярно, когато Федералният резерв на САЩ и администрацията на президента Буш отпуснаха близо трилион долара за спасяване на банки, заплашени от фалит, заради натрупаните от тях токсични активи.

Те бяха измъкнати, за да не повлекат надолу американската финансова система, но това не попречи кризата от финансова да стане икономическа и да обхване целия свят. Днес от bail out се нуждае и Европа. Еврозоната бе определена за болната част на световната икономика на приключилите пролетни срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка.

Нейното оздравяване бе основната тема на обсъждане и ангажира в безпрецедентно обединение 20-те най-големи световни икономики (Г-20), МВФ, правителства и централни банки на държавите - членки във фонда. Те се договориха за координация, така че заразата да не излезе от финансовата система към реалната икономика, а оттам да се пренесе и в другите континенти.

Облаците над Европа

Въпреки че почти всички участници опитаха да звучат оптимистично и да предвидят ускоряване на световния икономически растеж, никой не пропусна да отбележи най-големия риск – дълговата криза в еврозоната и пораженията, които тя може да нанесе. Този път симптомът е наречен публичен дълг, а истинската болест са бюджетните дисбаланси, които го формират. Те вече трудно могат да се финансират с нов дълг и печатане на пари.

Доказателство за това бяха и думите на главния икономист на фонда Оливие Бланшар при представянето на Световния икономически преглед (World economic outlook). Основната прогноза в документа бе за ускоряване на икономическия растеж в глобален мащаб от 3.3% през януари до 3.5% сега. Бланшар маркира основните числа от новата прогноза – растеж в САЩ, Китай, Индия и еврозоната, Франция и Германия. В центъра на изложението му обаче бяха опасностите.

Без да описва в конкретика мащабите на проблема, Бланшар даде да се разбере, че той е напълно възможен и че през есента в Европа може да се стигне до криза, сравнима с тази, която причини фалита на Lehman Brothers.

"Базовият ни сценарий е за бавен растеж в развитите икономики, особено в Европа, но при сериозни рискове за негативно развитие", обясни още той.

За това целта на фонда бе да координира усилията в две посоки – създаване на достатъчно силна защита срещу потенциалната финансова криза и да се вземат мерки предпоставките за нови кризи от този тип да изчезнат с времето. Така наречената защита бе наречена firewall. Терминът означава защитна стена на компютрите срещу проникването на вируси и други типове зловреден софтуер.

Финансовият смисъл на тази дума са парите, които международната общност ще задели за мерки срещу финансова криза в Европа. Архитектурата на тази "Огнена стена" има три опори – МВФ, ЕС и Европейската централна банка.

Огнената стена

На пролетната среща сега фондът получи твърди 370 милиарда долара (280 млрд. евро) под формата на заеми от развитите икономики и групата БРИКС (Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка).

Още 60 милиарда са под условие, защото някои правителства са поели ангажимент, но не е сигурно дали националните им парламенти ще одобрят отпускането на средствата.

В най-добрия случай фондът ще получи нисколихвени кредити за 430 млрд. долара (330 млрд. евро), които ще преотдава на държави в нужда. Идеята е, че фондът е институцията с най-голям опит в оздравяването на закъсали държави и, кредитирайки ги, налага условия за реформи в секторите, които са предизвикали кризата.

"Тези средства ще достигнат до държавите в нужда при спазване на строгата условност, която МВФ налага", изтъкна управляващият директор на институцията Кристин Лагард. Тя направи сметката, че с тези заеми фондът е удвоил кредитния си капацитет на 1 трилион долара (769 млрд. евро).

Средствата на МВФ ще допълват ресурса, който страните от Европейския съюз събраха в Европейския стабилизационен механизъм (500 млрд. евро, или близо 650 млрд. долара) с ангажимента да увеличат капитала му до над 2 трилиона евро при нужда.

Целта на двете

институции донякъде се припокрива. Фондът дава пари на правителствата за фискални мерки и укрепване на финансовите системи, а стабилизационният механизъм също ще помага на затруднени правителства да рефинансират дълговете си. Но освен това ЕСМ директно ще сътрудничи и на банките, които са купили дълг на затруднените страни. Достъпът до средства на ЕС ще е по-бърз, но освен предимства това крие и рискове. Пример - Гърция.

В допълнение Европейската централна банка вече отпусна близо 1 трилион евро евтини кредити за банките от еврозоната. За тях те плащат лихва под 1% и ще трябва да ги върнат след 3 години, което означава в началото на 2015 г. Тези пари обаче в голямата си част бяха използвани за закупуване на нови правителствени облигации, а с привлечените по този начин средства държавите емитенти само рефинансираха старите си заеми.

Така банките получиха глътка въздух, с който избегнаха преоценката на държавни облигации в своите портфейли, но действието не бе обвързано с качествена промяна нито в банковите портфейли, нито в управлението на задлъжнелите държави.

Защо е нужно

Големият страх на всички е, че след Гърция Испания и Италия също може да се затруднят в обслужването на външния си дълг. По-добре камуфлирани са проблемите в Белгия, но това, че за тях се мълчи, не значи, че не са взети предвид.

Предаването на заразата в този случай би следвало същия път като фалита на Lehman Brothers. Обявяването в несъстоятелност на някой длъжник – в случая европейско правителство - ще накара банките кредитори да отпишат част от вземанията си. Загубите им ще наложат вдигане на капитала, което ще е скъпо, а не се ли случи, ще отпаднат от пазара. Веднъж възцарило се недоверието между банките обаче, това ще затрудни кредитирането и така реалната икономика ще забуксува.

Проблемите в еврозоната ще засегнат и останалия свят. Развитите държави, които днес вече се наричат напреднали икономики, ще бъдат засегнати от свитото търсене на техни продукти в Европа. Така бизнесът ще е заплашен от загуба на пазари и закриване на производства и работни места. Експозицията на техни банки към Стария континент също ще е проблем.

За нововъзникващи пазари - износители към Европа, рисковете пред реалната икономика са същите. В допълнение България и другите източноевропейски страни са заплашени и от пресъхване на кредитните и инвестиционните потоци, на които разчитаха да стимулират растежа си.

Достатъчно ли е?

Една от най-пазените тайни, ако въобще има яснота по въпроса, бе колко средства ще са нужни, ако се случат на най-черните сценарии. Общият размер на вече отпуснатите средства и заделените в защитните механизми е около 1.8 трилиона евро. Това са 90% от оценките за общата нужда от ликвидност при разрастване на дългова криза в Европа.

Половината от тези пари, които са заемите на ЕЦБ, обаче не гарантират решения, защото без реформи и устойчива фискална политика след 3 години банките ще върнат евтините заеми. Но те може да останат кредитори на недисциплинирани правителства.

Затова и най-често повтаряната фраза във Вашингтон бе, че държавите трябва да затегнат фискалните си политики, но внимателно и с компенсиращи мерки, така че орязването на разходите да не потисне търсенето и по този начин да забави икономическия растеж. В икономическата теория това означава реформите и бюджетните съкращения да са придружени от инвестиции и мерки на пазара на труда.

На практика обаче правителствата предпочитат първо да орежат капиталовите разходи, тъй като те се усещат от избирателите най-слабо. Реформите пък се отлагат заради политическата им чувствителност. А където се предприемат, често носят след себе си дълбока рецесия в краткосрочен план.

Тя обаче изглежда неизбежна, защото без реформи доверието на междубанковия пазар в Европа е толкова ниско, че кредитирането и растежът са заплашени. А без непопулярни мерки и реформи "огнената стена" ще се обезсмисли.

До есента на 2008 г. малцина неспециалисти знаеха, че bаil out е английският израз за пускане под гаранция от ареста. Словосъчетанието стана популярно, когато Федералният резерв на САЩ и администрацията на президента Буш отпуснаха близо трилион долара за спасяване на банки, заплашени от фалит, заради натрупаните от тях токсични активи.

Те бяха измъкнати, за да не повлекат надолу американската финансова система, но това не попречи кризата от финансова да стане икономическа и да обхване целия свят. Днес от bail out се нуждае и Европа. Еврозоната бе определена за болната част на световната икономика на приключилите пролетни срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    forumer avatar :-|
    forumer

    Лошо ни се пише. Еврозоната навлиза в мрачните сценарии. Какво ще правим без фискални буфери не ми се мисли

  • 2
    birdman avatar :-|
    birdman

    Лагард или е наивник или лъжец... как може да си оптимист като си затънал до гуша в ла*на ! Всички са откачили и не виждат очевидното ....

  • 3
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#1] от "forumer": Ще продължим там,където спряхме преди 5 години - имаме да реформираме и направим по ефективен сектор 'Сигурност'. 27 000 полицаи са ни ДОСТАТЪЧНИ!

    Държавната администрация да се оптиминиза и да се научи,че компютрите не са друг вид пишещи машини.

    Административна реформа. 28 областти? 268 общини? При 7 милиона! АЛООООООООООООООООООООООО

    А как краднеме в здравеопазването? А 'комичното' ни образование?

  • 4
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Който не вярва, може да провери и увери, че сегашното държавно финансово управление на Европа е на ниво 1716 г., когато във Франция е приета конкретна непълноценна държавна финансова практика и същата още продължава по света.

    Същината на тази финансова слабост е запазен стар, от време със „Златни пари” начин на държавно финансова управление, който е НЕПРИГОДЕН за стопанство с „Незлатни пари”.

    Досега европейците нямаха възможност да премахнат този финансов недъг, тъй като по света няма университет, където да преподават знания за полезно държавно финансово управление при условия на „Незлатни пари”.

    Продължението на катастрофалната средновековна практика осигурява НЕПРИГОДНО за евро финансово управление, което е особено важна причина за развитие на стопанска криза.

    Държавите са с непълноценни норми за финансово управление, тъй като не се съобразяват с качества на „Незлатни пари”.

    По произход съвременната европейската криза е първична, защото е от влияние на само една особено важна причина – държавно финансово управление, което е НЕПРИГОДНО за евро.

    Днес представените стопански проблеми са успешно преодолими, тъй като знанията за ГОДНО за евро финансово управление са публикувани и възможни за полезно ползване.

    До 24 часа след прекратяване на налична човешка грешка – стопанската криза в Еврозоната ще е успешно премахната.

    Пример 1: Ако Гърция бе подобрила своето финансово управление и същото е ГОДНО за евро – тази страна щеше да е със завишени възможности да плаща дълговете си в срок и притежатели на гръцки държавен дълг няма да понасят щети за над 100 милиарда евро.

    Пример 2: Ако европейските държави бяха с подобрено финансово управление и същото е ГОДНО за евро – тези страни щяха да са без държавен дълг.

    Иван Митев - икономист

  • 5
    gorbachov82 avatar :-|
    Горбачов

    До коментар [#4] от "Иван Митев":

    Митев, не ти ли писна да натрапваш приказките си, бре

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#2] от "niceprson":
    Не тя е затънала до гуша, а ЕС ..... затова, жената, е оптимист...... да му мислят наистина затъналите.....

  • 7
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    Две жени винаги много са ми харесвали - баронеса Аштън и Кристин Лагард.

  • 8
    milena_82 avatar :-|
    milena_82

    Ако Европа вземе правилните решения,може и да се спаси!

  • 9
    postingcanter avatar :-|
    Posting Canter

    бележка към английския: bail out е глаголът, а bail-out - съществителното.

    но препирният камък си остават реформите - положението ще си остане неустойчиво без тях.

  • 10
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    До коментар [#5] от "Горбачов":

    Здравейте Горбачов,

    Защо не желаете да се знае истина за особено важна причина за развитие на сегашна световна стопанска криза?

    Нима на някого е полезно да живее при развиваща се стопанска криза?

    Моля за сравнение:

    I. Поради непълноценна практика за прилагане на държавно финансово управление, което е НЕПРИГОДНО за „Незлатни пари:

    1. България ще емитира нов държавен дълг.

    2. Депозанти в исландски банки са със загуби за над 6 милиарда евро.

    3. Притежатели на гръцки дълг, в т. ч. банки понасят щети за над 100 милиарда евро.

    4. САЩ имат над 15 000 000 000 000 долара държавен дълг.

    5. Развива се сегашна световна стопанска криза.


    II. При подобрено държавно финансово управление, което е ГОДНО за стопанство с „Незлатни пари”:

    1. България няма да има нужда от сегашния нов държавен дълг.

    2. Депозанти в исландски банки нямаше да загубят над 6 милиарда евро.

    3. Гръцката държава щеше да е със завишени възможности да плаща дълговете си в срок и притежатели на гръцки дълг няма да понасят щети за над 100 милиарда евро.

    4. САЩ ще са без държавен дълг.

    5. Няма да се развива сегашна световна стопанска криза.

    С поздрави,
    Иван Митев


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.