Здравей, рецесия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Здравей, рецесия

Здравей, рецесия

Какво означава икономическият срив в Европа за България и как политиката може да доведе до ескалация на кризата

12834 прочитания

© shutterstock


Европа е в рецесия. Това тъжно изречение престана да звучи като прогноза и се превръща бавно, но неизбежно във факт. Въпрос на време е да излязат необходимите данни, които да го потвърдят. След като през седмицата Великобритания обяви второ поредно тримесечие на спад на БВП, вече десет от страните в ЕС са официално в рецесия. Останалите (още по данни към края на 2011 г.) са обичайните заподозрени Гърция, Италия, Ирландия и Португалия, както и Белгия, Дания, Словения, Холандия и Чехия. Скоро към групата ще се присъедини и Испания, като единствено точният процент на спад е под въпрос. А изобщо не е изключено и индустриалният мотор на континента - Германия, да покаже още едно свиване след обявеното в последните три месеца на 2011.

Така лингвистично-икономическият спор каква точно буква ще изпише европейската икономика, преди да се възстанови, има отговор и той не е V, а W. Въпросът сега е колко дълбок и продължителен ще бъде вторият пореден срив. Това ще зависи както от самата Европа и политиките й за справянето с дълговата криза, така и от останалия свят - реакцията на пазарите, търсенето и растежа. Ето защо рисковете нещо да се обърка и кризата отново да ескалира са големи. Никак не помага засилващата се политическа несигурност в много важни части от ЕС - Франция, Холандия и изворът на всички беди Гърция. Накратко, завъртяхме пълен кръг и отново сме в незавидна изходна позиция, само че този път общественото недоволство ще е двойно по-силно, а финансовите средства за потушаването му - почти изчерпани.

Това важи в пълна степен за България - малка отворена икономика с вързани към Европа валута, банкова система и търговия. Външният шок вече се усеща, но за разлика от първата вълна на кризата през 2009 г. сега буферите в публичните финанси са доста поизтънели. Затова и осъзнаването на важните въпроси и предприемането на адекватни мерки, които да ограничат негативните ефекти, е още по-важно.

Защо отново сме тук?

Борбата с дефицитите задуши икономиката.

Много европейски икономики са в дългосрочна структурна криза, а краткосрочната, но експлозивна криза на еврото така и не приключи. След като дълго се бориха да закрепят фалиралото гръцко правителство, европейските лидери започнаха да зависят от всяка следваща слаба брънка в евроверигата. Така Испания, Португалия и Италия са непрекъснато във фокуса на пазарите, а всяка тяхна слабост допринася за общата несигурност. Заключени в догмата на фискалната строгост, необходима за справянето с огромните дългове и дисбаланси, страните от ЕС се посветиха на това да намаляват разходи. Без нужните инвестиции от страна на частния сектор обаче това означава свиване на икономическата потреблението и производството.

По думите на италианския премиер Марио Монти "всичките ни реформи са дефлационни, не дават ръст. Имаме нужда от потребление". А то очевидно липсва, както показват и последните данни на Евробарометър. Индексът на доверие в икономиката през април е паднал на най-ниските си нива от 2009 г.

Свърши ли някаква работа наливането на пари от ЕЦБ?

Да, но ефектът му се изчерпва.

ЕЦБ купи няколко месеца спокойствие и даде възможност гръцкият дълг да се преструктурира без голям катаклизъм. Изглежда обаче, това е всичко.

Двете операции за дългосрочни заеми, с които ЕЦБ отпусна 1 трлн. евро (предложението беше неограничено, но банките поискаха толкова) за три години, по идея трябваше да предоставят неограничена ликвидност на пазара и това практически да унищожи страховете на инвеститорите в краткосрочен план. Според замисъла това трябваше да възстанови доверието на междубанковия пазар и да върне възможността на част от финансовите институции да се финансират от него и от капиталовите пазари. А като бонус се разчиташе, че част от тези пари ще бъдат вложени в държавен дълг и така ще се намалят и притеснително високите лихви по облигациите на твърде големите за спасяване Италия и Испания.

Първоначалният ефект беше точно такъв и анализаторите заговориха, че е купено спокойствие за поне година, тъй като банките са финансирали падежиращите си задължения за такъв период. Сметките обаче за пореден път не включваха психологията на инвеститорите, които при първата порция тревожни сигнали от Испания отново превключиха в рискова фаза. Използването на евтините заеми на ЕЦБ (1% лихва) наистина даде на банките стимул да ги вложат в държавен дълг на Испания и Италия (3-4% за тригодишните книжа) и така да направят бърза печалба. Тази стъпка логично беше предприета от местните банки, което сега допълнително засилва притесненията какво ще се случи, ако им се наложи да отписват дълг от балансите си по гръцкия сценарий.

Това, което обаче по никакъв начин не беше постигнато, е банките да ползват тези пари за даване на заеми на бизнеси и домакинства и така да смекчат ефекта от бюджетните съкращения. Банките продължават да затягат кредитирането, а заради несигурността и търсенето на заеми се срива. Причината е, че за разлика от откровеното печатане на пари в САЩ и Великобритания (което обаче после оставя проблема с попиването на ликвидността) ЕЦБ предпочете стратегията да напечата пари със срок на годност три години. Така банките нямат никаква сигурност какво ще се случи след това и всячески избягат да финансират каквото и да било с падеж след началото на 2015 г. А това, комбинирано с необходимостта на банките да свиват балансите си, за да посрещнат изискванията за капиталова адекватност, прави опасността икономиката да бъде потопена от кредитна суша съвсем реална.

Може ли политиката да задълбочи кризата?

Не е изключено.

Датата 6 май вероятно свети с тревожно червен цвят в календарите на политиците и инвеститорите, имащи нещо общо с еврозоната. Причината е, че денят е тройно критичен - тогава е вторият тур на изборите във Франция, който ще определи следващия президент, Гърция гласува за парламент, а в германската провинция Шлезвиг-Холщайн има местни избори (които предвид наближаващите национални през 2013 г. са важен индикатор и съвсем не са без значение). А в края на май се задава друг вот с експлозивен потенциал - ирландците ще гласуват на референдум дали да приемат, или да отхвърлят новия фискален пакт на еврозоната.

Така политическият риск се завръща в сърцето на дълговата криза. Справка - краткият пазарен трус, предизвикан от падането на правителството в Холандия. Все пак страната е считана за една от най-стабилните икономики в Европа с ААА кредитен рейтинг и градена с години репутация на модел за фискална дисциплина. И дори в момента да изживява турбуленция на върха, това съвсем не я поставя в лигата на Гърция, Испания или Португалия. Нервната реакция на инвеститорите е сигнал, че политическата несигурност в Европа е на водещо място сред притесненията им.

Има и защо. Изборите в Гърция са абсолютно непредвидими и никой не знае какво ще се случи след тях с втория спасителен план, договорен с ЕС и МВФ. Още по-важен е вотът във Франция, където фаворитът - социалистът Франсоа Оланд, обещава да взриви трудно постигнатото съгласие между Париж и Берлин как да се борят с кризата. Дали то сочи в правилната посока е съвсем друг въпрос, но перспективата Франция и Германия да затънат в безкрайни спорове точно когато кризата се завръща с нова сила, няма как да е особено радваща.

Към всичко това се прибавя и нарастващата подкрепа в Европа за екстремистки формации - както леви, така и десни - които са не просто евроскептични, а направо поставят под съмнение самото съществуване на ЕС и еврото. Можете да ги видите в Гърция, във Франция взеха близо 30% от гласовете на първия тур, а в Холандия националистът Геерт Вилдерс бе човекът, свалил правителството на премиера Марк Руте. Сега страната ще живее в неизвестност до 12 септември, когато ще бъдат предсрочните парламентарни избори. Междувременно Руте, на когото не достигат 24 депутати за мнозинство, вероятно ще се опитва да гради ad hoc коалиции, за да успее да прокара навреме бюджета за следващата година и да го представи пред Европейската комисия до края на април, за да избегне санкции.

Има ли бунт срещу икономиите в Европа?

Определено да.

Само в последните дни се събраха куп доказателства за това - падането на холандското правителство заради несъгласие за свиване на фискалния дефицит, победата на Франсоа Оланд на първия тур на изборите на 22 април, изявленията на президента на ЕЦБ Марио Драги, че Европа има нужда от "пакт за растеж" и предложението на Европейската комисия бюджетът на ЕС за 2013 г. да бъде увеличен със 7%.

Искането на Брюксел звучи леко изненадващо в момент, когато посланието от комисията към националните столици е "спестявайте, спестявайте, спестявайте". А фактът, че точно Холандия - страната, която редом с Германия сочеше с пръст фискалните грешници и настояваше за пакта за строга бюджетна дисциплина, сега не успява да овладее разходите си, вероятно е предизвикал доста злорадство в южната периферия на Европа. Същевременно германският канцлер Ангела Меркел губи важен съюзник и изглежда все по-самотна и изолирана в битката си за фискално затягане.

В Европа се надига бунт срещу мотото "икономии или смърт". Развалянето на досегашния консенсус, че това е лекарството срещу кризата, от една страна, може да се разчете като добра новина, защото Гърция и Испания са ярки доказателства, че то не работи и може да убие пациента. Така изместването на дебата към това как Европа да излезе от рецесията и да се върне към растеж е по-скоро положително развитие.

Проблемът е, че взривяването на досегашния консенсус и разместването в политическите лагери предполагат последващи сблъсъци и спорове в момент, когато Европа трудно може да си позволи това. А и пожеланията за по-малко икономии и повече растеж са прекрасно нещо, но зависи кой какво има предвид. Идеята на Франсоа Оланд е Европа да излезе от рецесията с изливане на пари за неща като инфраструктурни проекти и (почти) никакви реформи. Визията на Меркел е съвсем различна - категорично против харченето на бюджетни пари и за структурни реформи, които постепенно да изтеглят локомотива на ЕС напред. Но те изискват време, търпение и най-вече съгласие от страна на европейците, които в много държави вече роптаят срещу икономиите. Очевидно в ЕС започва нова битка. Ако тя се проточи и не приключи с по-добра антикризисна рецепта, втората рецесия в еврозоната скоро може да бъде последвана от трета.

Това означава ли и рецесия в България?

Вероятно да.

Дори и при положително стечение на обстоятелствата да не се стигне до две поредни тримесечия спад на БВП (класическата дефиниция за рецесия), със сигурност негативният ефект вече се усеща. За първите два месеца на 2012 г. износът, който досега беше основният двигател за растеж, отбелязва спад. А това отваря и дефицит по текущата сметка.

Когато към него се добави и заложеният бюджетен дефицит 1.1 млрд. лв. (който при по-нисък БВП може да се окаже и по-голям), това означава, че в страната трудно ще се намери свеж ресурс, който да генерира растеж. Традиционните линии, по които той може да влезе, са прекъснати - чуждестранните инвестиции в първите два месеца се свиват, както и кредитирането.

Всъщност допълнителен натиск надолу може да се внесе именно през банковия сектор. Финансовите институции в Европа трябва да приведат капиталовата си адекватност до исканите от Брюксел 9%, което вероятно ще ограничи кредитната им активност. А според анализаторите им този процес ще е особено силен в Източна Европа. За България това означава, че банките ще трябва да разчитат на местния пазар, където обаче привлеченият ресурс е по-скъп. А допълнителна тежест е, че около една четвърт от активите на банковата система са с гръцка собственост.

Кои сектори ще бъдат засегнати?

На първо място – износът.

Около две трети от него са насочени именно към пазарите на Европа. Затова и всяко забавяне там бързо ще се усети тук под формата на намалели поръчки към българските експортно ориентирани компании.

През последните две години износът отчиташе двуцифрени ръстове и се беше превърнал в основния сектор, дърпащ икономиката напред. За първите два месеца на тази година обаче националната статистика отчете спад от 6.1% на годишна база. И въпреки че според икономисти все още е рано да се говори за трайна тенденция, а по-скоро за еднократни ефекти (като студеното време и блокираните пътища), ако еврозоната изпадне в рецесия, голяма част от българските износители също ще трябва да се подготвят за свиване на пазарите си.

Останалите сектори, които разчитат на вътрешния пазар, най-вероятно ще продължават да стагнират, както досега. "Строителството би могло да отбележи известен ръст тази година заради предизборни проекти и ниската база от 2011 г.", смята Десислава Николова, главен икономист в Института за пазарна икономика. Според нея, ако се съди по данните за търговията на дребно, очакванията на пазара на труда и спестявания на населението през 2012 г., вътрешното потребление ще продължава да е слабо.

Как може да се омекоти ударът?

Трудно.

Сега буферите и съответно възможностите за реакция на правителството са доста по ограничени от първата вълна на кризата през 2009 г. Фискалният резерв е около и под минимално заложените в бюджета 4.5 млрд. лв., а след осем месеца предстои плащане по външния дълг за над 850 млн. евро. Те трябва да се финансират със заем от международните пазари, но ново разразяване на европейската дългова криза може бързо да затвори или оскъпи достъпа до тях.

Затова и първата линия на защита, по която трябва да действат управляващите, е да осигурят стабилност на публичните финанси. Това означава максимално бързо да се организира вече одобрената от кабинета дългова емисия. Това ще бъде за сметка на лихвен разход – половин година ще се плащат лихви по заем, който ще е необходим чак през януари 2013 г. Но ще има сигурност, че ще могат да се посрещнат плащанията по падежиращите облигации. Освен това трябва да се помисли и за план Б за бюджета, в случай че рецесията рязко се задълбочи и приходите се сринат (макар в първите месеци да има преизпълнение).

Частният сектор също е в доста по-лоша форма – проблемните кредити към края на март са 18.5% от всички (включително овърдрафта), което вещае трудности както за реалния бизнес, така и за банките. Евентуална рецесия се превежда не само в нови трудности за фирмите и забавяне на плащанията от тяхна страна, но и в по-висока безработица и по-ниски доходи, което ще затрудни и домакинствата да плащат дълговете си.

Тук за съжаление няма толкова лесни и бързи решения от страна на правителството. При предишната вълна на кризата беше направен опит държавата да замести свиващата се активност на частния сектор. Но ефектът не беше голям, а и сега няма ресурс за това. Така че правителството трябва спешно да работи за запазване на конкурентоспособността на икономиката чрез подобряване на бизнес средата. Зад това абстрактно словосъчетание стои както мечтаното от Брюксел ограничаване на организираната престъпност и корупцията, така и съвсем конкретни реформи - либерализация на пазара на труда, по-ниски осигуровки...

По темата работиха Николай Стоянов, Вера Денизова, Светломира Гюрова и Огнян Георгиев

Европа е в рецесия. Това тъжно изречение престана да звучи като прогноза и се превръща бавно, но неизбежно във факт. Въпрос на време е да излязат необходимите данни, които да го потвърдят. След като през седмицата Великобритания обяви второ поредно тримесечие на спад на БВП, вече десет от страните в ЕС са официално в рецесия. Останалите (още по данни към края на 2011 г.) са обичайните заподозрени Гърция, Италия, Ирландия и Португалия, както и Белгия, Дания, Словения, Холандия и Чехия. Скоро към групата ще се присъедини и Испания, като единствено точният процент на спад е под въпрос. А изобщо не е изключено и индустриалният мотор на континента - Германия, да покаже още едно свиване след обявеното в последните три месеца на 2011.

Така лингвистично-икономическият спор каква точно буква ще изпише европейската икономика, преди да се възстанови, има отговор и той не е V, а W. Въпросът сега е колко дълбок и продължителен ще бъде вторият пореден срив. Това ще зависи както от самата Европа и политиките й за справянето с дълговата криза, така и от останалия свят - реакцията на пазарите, търсенето и растежа. Ето защо рисковете нещо да се обърка и кризата отново да ескалира са големи. Никак не помага засилващата се политическа несигурност в много важни части от ЕС - Франция, Холандия и изворът на всички беди Гърция. Накратко, завъртяхме пълен кръг и отново сме в незавидна изходна позиция, само че този път общественото недоволство ще е двойно по-силно, а финансовите средства за потушаването му - почти изчерпани.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

184 коментара
  • 1
    dol avatar :-|
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    докато ИКОНОМИКАТА НА УЖ КОМУНИСТИчЕСКИ САщ. (ОООООООООХ, щЕ ПАДНА КОГАТО НАРИчАТ ОБАМА КОМУНИСТ) БАВНО НО СЛАВНО ВЪРВИ НАПРЕД, НИЕ В ЕВРОПА ЧАКАМЕ НА ОПАШКА КОЯ ЩЕ Е СЛЕДВАЩАТА ДЪРЖАВА КОЯТО ЩЕ ОБЯВИ ФАКТИЧЕСКИ ФАЛИТ СЛЕД ГЪРЦИЯ.И МОГА ЛИ ДА ПОПИТАМ ЗАЩООООООООООООООООО? - ИЗЛИШНО Е. ОТГОВОРЪТ СЕ НАРИЧА НЕКОМПЕТЕНТНОСТТА И КЪСОГЛЕДСТВОТО НА ГЕРМАНИЯ, В ЧАСТНОСТ НА МЕРКЕЛ! ТОВА КОЕТО РАБОТИ ЗА ГЕРМАНИЯ-ЕВРОТО , НЕ РАБОТИ ЗА ДРУГИ ЕВР. ДЪРЖАВИ...ПРИ ТАЗИ НЕРАВНОПОСТАВЕНОСТ , ОНОВА КОЕТО РАБОТИ В ГЕРМАНИЯ ( ПОНЕ УЖ РАБОТИ, ЩОТО ТАКА НИ ВТЪЛПЯВАТ), НЕ РАБОТИ, ПОНЕ НЕ САМО ТО, В ЕВРОПА И ТОВА СТАНА ЯСНО ДОРИ ЗА СЛЕПЦИТЕ И МЪРТЪВЦИТЕ!НО ЩОМ ПОЛИТИЦИТЕ В ЕВРОПА НА СА ГОТОВИ ДА ПОНЕСАТ ИКОНОМИЧЕСКАТА ЦЕНА НА РАСТЕЖА, ТО ЩЕ СЛЕДА ДА СИ ПЛАТЯТ ПОЛИТИчЕСКАТА ЦЕНА НА РЕЦЕСИЯТА И МИЗЕРИЯТА......НЯКОИ ВЕчЕ СИ Я ПЛАТИХА, ДА СЕ ГОТВЯТ ОСТАНАЛИТЕ.

  • 3
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Браво за статията, Капитал. Ето това е очакваното от вас ниво. Колкото до излизането от рецесията то явно зависи от съчетаване на орязванията на административните разходи с инвестиции в перспективните направления на частния сектор. "Дяволът е в подробностите", както обикновено.

  • 4
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    Икономическият срив означава едно, а именно - политиците (особено българските) са тотални икономически некадърници, а неолибералният икономически подход (с изрязването на "държавата" отвсякъде) е пълен боклук. Необходима е генерална смяна на властта и най-вече на фрапантно-некомпетентния Дянков с безумната му (и непрекъснато увреждаща права) икономическа и финансова политика. Боже! Та този човек и един нормален бюджет не успя да състави!!!

  • 5
    finland avatar :-|
    Finland

    Необходимо е когато еврозоната и някои други икономики се тресат, то България да успява да привлече напускащите ги инвестиции, но по всяка вероятност нищо няма да стане!!!: по-добра бизнес среда, повече сигурност (битова престъпност, рекети, кучета), орязване на неефективни разходи (които да се използват за по-ниски осигуровки, повече капиталови разходи за транспортна и индустриална ифраструктура и по-добро образование), активна работа по-подобряване на имиджа на България зад граница...

  • 6
    dadam avatar :-|
    dadam

    За икономиите в България - "Затова и първата линия на защита, по която трябва да действат управляващите, е да осигурят стабилност на публичните финанси."

    За икономиите в Европа - "Гърция и Испания са ярки доказателства, че то не работи и може да убие пациента"

    Щом не работи, да го пробваме тук. Все пак комбинацията от липса на монетарна политика и бюджетно затягане на разходите няма как да не доведе до ръст на БВП, нали така Капитал?

  • 7
    dol avatar :-|
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    До коментар [#6] от "dadam":икономиите сами по себе си (т.с бюджетните съкращения) не водят до нищо друго освен до НОВИ И ПО-ГОЛЕМИ съкращения, защото по дефиниция не са приход, а орязване на разход...като режеш само и то непрекъснато до кво се стига - ми до това да "изрежеш и себе си"- демек да изчезнеш.

  • 8
    slonsco avatar :-|
    slonsco

    До коментар [#7] от "dol":

    Така твърди Кейнс и последователите му.Австрийската и Чикагската школи твърдят обратното.Раздутите и неефективни държавни разходи са изключително вредни,недофинансирането на някои дейности също.Въпрос на баланс.Бизнеса и гражданите не могат да понасят прекомерно бреме на публичните разходи,финансовата система прекомерен дълг.

  • 9
    dol avatar :-|
    БОКУ И ЦВИНОКИО-ПЪТНИЦИ

    До коментар [#8] от "slonsco":НЕ И ПО ВРЕМЕ НА РЕЦЕСИЯ ДЪЛЖАЩА СЕ НА ДРУГО...А И НИКОЙ НЕ ГОВОРИ ЗА РАЗХОДИ БЕЗ РЕФОРМИ....ЧЕТИ НЕ КЕЙНС А РЕВИЗИРАНИЯ КЕЙНС, ИЛИ НЕОКЕЙНИЗМА....ФРИДМЪН НЕ ГОВОРИ ЗА ДЪРЖАВНИ РАЗХОДИ, А ЗА НЕЩО СЪВСЕМ ДРУГО- ПРЕГРЯВАНЕ НА ИКОНОМИКАТА ОТ НЕКОНТРОЛИРАНО ПЕЧАТАНЕ НА ПАРИ И ПРЕКОМЕРНА РЕГУЛАЦИЯ НА ПАЗАРИТЕ ОТ СТРАНА НА ДЪРЖАВАТА, ВКЛ. ЧРЕЗ ПОЛИТИКА НА МОНОПОЛИ.


    До коментар [#8] от "slonsco":

  • 10
    yavor31 avatar :-|
    Мартин Akakka

    3та световна война и преразпределение на капитала !


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK