Югоизточна Европа под пиратските знамена
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Югоизточна Европа под пиратските знамена

Пиратските партии получиха силен тласък в региона след успехите на германските им колеги.

Югоизточна Европа под пиратските знамена

Политическита система в Европа може да бъде раздрусана от новите движения на младежите

7590 прочитания

Пиратските партии получиха силен тласък в региона след успехите на германските им колеги.

© Thomas Peter


Доскоро ги имаха за екзотични аутсайдери. Вече стана обаче ясно, че пиратите в Европа имат достатъчно вода под кила и попътен вятър, за да вземат на абордаж или поне да раздрусат утвърдената политическа система в Европа.

"Пиратското движение" в Сърбия и Румъния тепърва ще се бори да бъде официално признато като партия. В Хърватия пиратите планират вече предизборната си кампания, а техните съмишленици в Гърция се борят дори за влизане в парламента, издигайки мотото "Няма да плащаме!" Политически корсари има също и в България, макар и не така многобройни. Как се роди това движение и за какво се бори то в Югоизточна Европа?

На този въпрос отговор дава "Дойче веле", а Германия вече има опит с тях - берлинската пиратска партия спечели 15 места в местния парламент в края на миналия септември и се превърна в сензацията на политическия живот в страната.

Основателите на румънската Пиратска партия са израснали във времена, когато всеки притежател на пишеща машина автоматично попадаше под политически надзор. Така комунистическите управници в Румъния искаха да предотвратят печатането на нелегални листовки. Поради това, за 55-годишния Клаудиу Маргинеан, свободата на мненията не е нещо, което се разбира от само себе си. Това го отличава от така наречените "Digital Natives" - онези млади хора в неговата родина, които след рухването на комунизма израснаха с новите медии.

Новите медии раждат нови политически поколения

Прозрачност, демократично взимане на решения, свобода за ползване на информациите в интернет - това са централните искания и на румънските пирати. "Фактически ние сме една нация от интернет, каквато в момента съществува по цялата планета", казва основателят на румънското Пиратско движение Клаудиу Маргинеан.

Бившият архитект не е единствения пират в семейството. Макар че са регистрирани в международното обединение Pirate Parties International, в собствената си страна румънските пирати още не са признати официално за партия. Причината е, че за основаването на партия в Румъния са необходими 25 000 подписа. Клаудиу Маргинеан и неговите колеги се надяват да съберат достатъчно подписи още преди парламентарните избори през ноември.

Технологии и граждански права

На пиратите в съседна Сърбия също недостигат няколко хиляди подписа, за да бъдат регистрирани като партия и да получат право за участие в избори. Много хора в Сърбия смятат, че това движение си прекарва времето единствено в "пиратска дейност" из интернет, оплаква се Иван Вукович - координатор на сръбските пирати. "Ние обаче не се застъпваме за продажбата на пиратски копия на музика и софтуеър.

Единственото, което искаме е, хората да могат съвсем свободно да си обменят идеи, съдържания от мрежата, музика и видеа", заявява Вукович. "Пиратите пледират за повече свобода в интернет. Технологиите са толкова напреднали, че дават възможности за повече граждански права. По този начин може да се реализира една истинска демокрация", добавя Дарио Видович, съосновател на  движението в Хърватия.

Прозрачността като икономическа програма

Съвместно взимане на решения, т.н. "Liquid Democracy" - това искане обединява пиратите в Югоизточна Европа с политическите корсари в цял свят. В този регион, пиратски партии или сдружения има още и в България, Унгария и Босна и Херцеговина. Такива движения съществуват в близо 60 страни, повечето от тях са в Европа. Особено успешни са те в Германия, където според актуални изследвания, те биха могли да разчитат на 11 до 13% от избирателските гласове. Това дава импулс и на техните колеги в Югоизточна Европа.

На силен попътен вятър разчитат и гръцките пирати, които на 6 май излизат за пръв път в парламентарни избори. Както гръцките, така и румънските корсари се надяват още тази година да влязат в парламентите на страните си. Те настояват за въвеждането на фиксиран минимален доход за всеки гражданин. Клаудиу Маргинеан открито признава, че още сега иска да се осъществи подобно искане. Румънските пирати се надяват най-вече на гласовете на младите хора, на които им е писнало от утвърдените партии. Това са и основните избиратели на пиратите из цяла Европа.

Доскоро ги имаха за екзотични аутсайдери. Вече стана обаче ясно, че пиратите в Европа имат достатъчно вода под кила и попътен вятър, за да вземат на абордаж или поне да раздрусат утвърдената политическа система в Европа.

"Пиратското движение" в Сърбия и Румъния тепърва ще се бори да бъде официално признато като партия. В Хърватия пиратите планират вече предизборната си кампания, а техните съмишленици в Гърция се борят дори за влизане в парламента, издигайки мотото "Няма да плащаме!" Политически корсари има също и в България, макар и не така многобройни. Как се роди това движение и за какво се бори то в Югоизточна Европа?


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

18 коментара
  • 1
    dragozow avatar :-|
    dragozow

    В България ако има питарска партия ще влезе в парламента.

  • 2
    volrath avatar :-|
    volrath

    Пълен напред и бутилка с ром!

  • 3
    dimhristov avatar :-|
    dreamer

    В какво всъщност вярват пиратските партийци? В дигиталната свобода? Че щом нещо може да се дигитализира то да е свободно за употреба?

    По някакво стечение на обстоятелствата ние хората не можем да дигитализираме материалните си продукти. Поне не все още. Но пък успешно се научихме да дигитализираме творчеството си. Може би трябва да приемем, че творчеството не бива да се търгува за разлика от материалното?

  • 4
    schiller avatar :-P
    СДС

    До коментар [#1] от "dragozow":
    В България ако има питарска партия ще влезе в парламента.
    ................
    В България не само че ИМА пИРАТСКА ПАРТИЯ, но тя е и предвидливо създаден преди 2г. от служител на ДАНС и чака своето време да бъде активирана.
    Тези пратии нямат кадри, нямат идеи, нищо, освен въздух под налягане, но събират много гласове от тинейджъри с наболи мустачки и мутиръщи глсчета....

  • 5
    the_shadow avatar :-|
    The Shadow

    "Няма да плащаме"? Браво, чудна философия. Хайде, ще наема неколцина пирати да ми работят без пари, защото вярвам, че чуждия труд ми се полага без да плащам. Някой навит ли е?

  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Поредната глупост на европейците, сега пък пиратска партия.... то бяха зелени, червени, цоциалисти, сега и пирати и в резултат? Ами без резултат просто нещо да претакаме!!! Е претакайте...... междувременно бензинът ще стане 6 лв/литъра....... включително и за пирати......

  • 7
    sidyart avatar :-|
    DirtyBastard

    Реакциите по-горе показват, че има проблем с това наименование 'пиратска партия', твърде много неясни субекти има в дигиталния свят за да мине спокойно обвързването на 'пирати' и 'власт' в съзнанието на хората. Но това за което се говори в статията е съвсем друго и то Е политически фактор вече, при това от неочакваните, което го прави особено значим. Политическото е в осъзнаването на интернет комуникацията като 100%-ов гарант за свободата на словото. При това абсолютно тествана система - след 4:0 за противниците на диктаторските режими, можем да свирим край на мача и да обявим резултатите за факт струва ми се :)
    Но сериозно, до преди броени години връзването на двете неща в такъв извод нямаше как изобщо да се обмисля, интернет беше някаква елитарна част от технологичния свят, докато общественото мнение съвсем не можеше да се определи като масово технологично-ориентирано. Сега тази ножица е много по прибрана - повече образование, повече компютри, повече кабели и реалността е друга! И ние щв видим политическите и измерения съвсем скоро, убеден съм в това. А те като всяко нещо вероятно няма да са еднозначни...

  • 10
    45iv avatar :-|
    45iv

    Не са лиши мом4ета само дето сутрин много вода пият , и бира.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK