Изборите, които ще променят Европа

От Франция тръгва вълна, която може да върне несигурността в ЕС. Но може и да сложи началото на важния разговор откъде да дойде икономическият растеж

Франция и революция си отиват почти колкото ягоди и шампанско. И традицията е на път да се затвърди - за пореден път Париж е епицентърът, от който се надига нова вълна, обещаваща да промени Европа. 

Датата на събитието вече е определена - 6 май, когато ще бъде избран следващият обитател на Елисейския дворец. И всичко сочи, освен ако не стане някакво чудо в последния момент, че това няма да е Никола Саркози, а Франсоа Оланд.

В този ден ще се случат още няколко неща. Вот ще има и в Гърция (нали си спомняте, страната, откъдето тръгна лавината, наречена европейска дългова криза). От изхода му зависи каква ще е съдбата на сделката за отписване на гръцкия дълг и втория спасителен план на "тройката" от ЕС, МВФ и ЕЦБ. Което пък ще определи шансовете на страната да избегне хаотичния фалит и да остане в еврозоната.

Избори на 6 май ще има в още две важни държави от ЕС - Германия и Италия. Те ще са частични и регионални, но никак не са безинтересни, защото ще покажат какви са настроенията към политиките на управляващите в Берлин и Рим. Към изборния маратон следва да се прибавят и няколко събития от последните дни - падането на правителствата в Холандия и Румъния и политическите трусове в Чехия. Обединяващото между тях е, че са резултат от надигащия се бунт срещу фискалната ортодоксалност, предписвана като лекарство срещу кризата.

Всичко изброено дотук сочи в една посока - политическите пластове в Европа се разместват. Трудно постигнатото съгласие как да бъде преборена кризата се руши и "еврокомисарят на икономиите" - германският канцлер Ангела Меркел, бързо губи съюзници и изглежда все по-самотна.

Все още не е сигурно дали това е добра или лоша новина. Оптимистичният прочит е, че оглавената от Оланд революция е шанс да се поправят очевидните грешки в досегашната битка за спасяване на еврото. Социалната трагедия в Гърция и катастрофалната безработица в Испания са само две от ярките доказателства колко самоубийствена е бюджетната гилотина. Песимистичната версия е, че точно когато след две години лутане лидерите на ЕС бяха постигнали някакво съгласие по кризисния мениджмънт, сега консенсусът е взривен. И то в момент, когато пазарите не са загубили готовността си да изпаднат в паника при първия сигнал, че се задават разногласия между Берлин и Париж и евентуални нови безкрайни спорове в Брюксел на тема какво да се прави. Така след няколкомесечното относително затишие в Европа отново става интересно.

Мистериозният мосю Оланд

Тези френски избори са всичко друго, но не и вдъхновяващи. Очакваният победител в тях също не буди въодушевление. С умишлено подчертаваната му "нормалност" и харизма на счетоводител най-силното качество на социалиста Оланд сякаш е, че не е Никола Саркози. И все пак избирането му не е само следствие на саркофобията. Самият Оланд се опита да превърне вота в нещо много по-голямо - своеобразен референдум за посоката на Европа и най-вече нейната икономическа политика.

Точно с европейските му идеи са свързани както най-големите надежди, така и най-големите страхове от очаквания му изборен триумф. Британското списание Economist го нарече "опасния мосю Оланд" и предрече, че неговото влизане в Елисейския дворец ще бъде "лошо за страната му и за Европа". Това е леко прибързано не само защото президентът Оланд може да е доста по-различен от кандидата Оланд, но и защото той никога досега не е заемал изборен управленски пост и няма индикации как ще се държи във властта. Това обаче не е никак успокоително. "Бъдещата му политика е трудна за прогнозиране. А в момент на несигурност, какъвто е сегашният, предвидимостта е от огромно значение", обяснява пред "Капитал" преподавателят в Парижкия университет по политически науки (Sciences Po) Надеж Рагарю.

Но извън съвсем естественото притеснение от непознатото не е изключено новият президент да се окаже приятна изненада. "Няма причини да вярваме, че Оланд е опасен за Европа и тя трябва да се страхува от него", казва пред "Капитал" Мартин Мишло, анализатор от парижкия офис на German Marshall Fund. И наистина близките до Оланд твърдят, че той има талант за постигане на компромиси и е прагматик, което би трябвало да е добра новина за кралицата на прагматизма Меркел. Същевременно опасенията за разрив между Париж и Берлин в особено неподходящ и напрегнат момент може да се окажат силно преувеличени. "Историята е показала, че лидерите на Франция и Германия, дори да са от различни политически лагери, могат да работят заедно в хармония. Не виждам защо сега да не е така и френско-германският двигател внезапно да се повреди", отбелязва Мишло.

Предложенията на Оланд не изглеждат чак толкова заплашителни. Той иска увеличаване на заемния капацитет на Европейската инвестиционна банка, въвеждане на данък върху финансовите транзакции, по-ефективно управление на фондовете на ЕС и общи европейски "проектни облигации" за инвестиции в инфраструктура. Според цитиран от Reuters висш германски политик само последното не се харесва на Меркел, но дори и то не е от т.нар. червени линии, с които не може да се направи компромис. "Не става въпрос за идеологическа съпротива срещу проектните облигации, просто имаме съмнения в ползата от тях", казва източникът от Берлин. 

Самият факт, че Оланд е социалист, също предизвиква някои неприятни спомени от първите години на управлението на предишния ляв президент във Франция - Франсоа Митеран. Но дори да иска, Оланд не може да си позволи да повтори "социалистическия експеримент" с развързването на бюджета на своя идол и ментор, защото сега времената са съвсем различни. Място за грешки и толерантност няма и пазарите бързо ще накажат всяко кривване.

Вятърът на промяната

Ако доскоро Оланд изглеждаше като самотен дисидент в бунта срещу германската доктрина за бюджетна строгост, сега тътенът на надигащия се ропот се усеща от Мадрид до Атина и от Рим до Хага. Преди броени дни правителството в Румъния падна само два месеца след идването си на власт, като основната причина са рязането на разходи и икономическият срив. На фона на скорошните улични протести - най-масовите от времето на Кадифената революция в края 80-те години, кабинетът в Прага едва се крепи и дава заявки да се превърне в поредния на континента, пометен от кризата. А с оставката на правителството в Холандия Меркел изгуби най-солидния си съюзник в налагането на бюджетна дисциплина. Недоволството срещу фискалния диктат личи и в Гърция, където основната разделителна линия между борещите се за влизане в парламента рекорден брой партии не по линията леви-десни, а на такива, приемащи програмата на "тройката", и на други, които я отхвърлят (очаква се те да спечелят близо половината депутатски места).

"Добър сигнал е, че в Европа нещо се променя и идеите на Оланд се споделят и от други. Крайно време е да осъзнаем, че мерките в страни като Гърция и Испания са провал. Моментът за нова визия отдавна е дошъл. Не казвам, че предложенията на Оланд непременно ще проработят или че са перфектното решение. Но е нужно ново мислене", казва Мартин Мишло.

Хайде да растем. Но как?

"Имаме фискален пакт. Сега си мисля, че трябва да имаме и пакт за растеж." Думите на президента на ЕЦБ Марио Драги на пръв поглед изглеждат като написани от предизборния щаб на Оланд. Промяна в тона има дори в Берлин, където Меркел след твърдата подкрепа за Саркози сякаш вече започва внимателен танц с неговия най-вероятен наследник. "Ние не сме талибани по отношение на бюджетната консолидация", заяви наскоро германският зам. финансов министър Томас Щефен. А самата Меркел в последните си изказвания започна да прегръща знамето с надпис "растеж".

Друг е въпросът дали надигащата се революция няма да приключи безславно, удавена в много думи и малко действия. Най-малкото защото дори всички да са съгласни, че икономическият растеж е прекрасно нещо, идеите как да се стигне до него са доста различни. "Това е недоразумение – Марио Драги и Франсоа Оланд не споделят една и съща визия за растежа. Оланд е чист кейнсианец, лишен от въображение. Той иска икономическо възстановяване чрез публични инвестиции и преразпределяне. Драги от своя страна подкрепя растежа чрез иновации и конкурентност. Оланд подхранва една илюзия, като продължава да твърди, че Ангела Меркел и Марио Драги са на същото мнение с него", казва пред "Капитал" Жан-Томас Лезьор, директор на базирания в Брюксел и Париж Thomas More Institutе. Думите му се потвърждават от скорошното изказване на Меркел, че Европа има нужда "от политически кураж и креативност вместо от милиарди евро." Което е неприкрито предупреждение към Париж, че за Берлин завоят в политиката ще означава структурни реформи, а не разточителни програми за икономически стимули и хвърляне на пари.

Вятърът на промяната може да доведе до радикално обръщане на курса в Европа. А може и да приключи с ново опаковане на стари идеи в празна кутия с красива панделка и надпис "пакт за растеж". Все пак Френската революция през XIX в. (започнала между другото също заради икономическа криза) е продължила десет години и резултатите от нея продължават да се анализират и до днес.

По темата работи и Марина Станева