Скот Пейс: В Космоса се проверяват най-новите научни постижения
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Скот Пейс: В Космоса се проверяват най-новите научни постижения

Скот Пейс: В Космоса се проверяват най-новите научни постижения

Директорът на Space Policy Institute в George Washington University пред "Капитал"

4662 прочитания

© Капитал


Кои са основните направления в американската космическа програма след приключване на совалковите полети до Международната космическа станция (МКС)?

Аз работех в НАСА, когато бе взето решението за приключване на совалковата програма. Катастрофата с "Кълъмбия" (февруари 2003 г., 7 загинали астронавти – бел. ред.) окончателно ни убеди, че ни трябва друго, по-сигурно транспортно средство, от което астронавтите да могат бързо да се измъкнат в случай на тежка авария. Идеята беше да се пенсионира совалката след изграждането на МКС и да се разработи ново транспортно средство. Проектът беше наречен Constellation и предвиждаше изпращане на астронавти първо на МКС, след това експедиции на Луната и евентуално оттам - към Марс. Администрацията на Обама анулира проекта.

Усилията им сега са насочени към спонсориране на частни, комерсиални космически проекти. Това обаче се оказва по-трудно, отколкото се предполагаше, и сега сме принудени да разчитаме на космически транспортни средства на други държави, по-специално Русия. Техните космически носители "Союз" са доказали надеждността си. Всъщност и администрацията на Буш предвиждаше ползване на руски носители, но там срокът беше фиксиран на няколко години. В момента не се знае колко време ще се наложи да се ползва "Союз", тъй като не се знае кога ще бъдат разработени новите американски носители.

Създава ли ограничения фактът, че разработването на космически носители е в ръцете на частни предприемачи и няма пряко участие на държавата?

Въпросът е дали това ще е изгодно на частните предприемачи? Ако основният потребител на космически полети е само държавата, това може да се окаже недостатъчен стимул за частните компании. Ако обаче има силен интерес и от недържавни клиенти, това вече е добре. Ако частни предприемачи разполагат с достатъчно финансиране, време и държавна подкрепа – няма технически ограничения за разработка на следващото поколение космически носители с човешки екипаж. Ключов момент е до каква степен държавата САЩ възнамерява да участва в такива проекти.

Пазарът за космически полети е все още много спекулативен. Знае се, че ще има търсене за полети до МКС, но не се знае колко голямо ще е то от страна на т.нар. космически туризъм. Ако космическият туризъм се окаже печеливш бизнес, това ще добра новина за държавата. Ако обаче не е така, държавата ще се принуди да поеме огромна част от финансирането за космически полети сама.

Възможно ли е в днешно време една държава сама да подготви и изпрати човешка експедиция на Марс?

Почти всички в космическата индустрия са убедени, че макар теоретично да е възможно, реалността е, че това просто няма да се случи. Ерата на "Аполо" няма да се повтори. Макар да беше възможно МКС да бъде изградена изцяло само от САЩ, политическите реалии и необходимостта от финансиране са такива, че международното сътрудничество е неизбежно. Сегашната администрация обаче има доста наивна представа какво се изисква, за да се осъществи човешки полет до Марс или да се добиват редки елементи от астероиди. Технически това е значително по-трудно, отколкото много от политиците си представят. С изключение на Русия никой друг не си мисли, че е възможно самостоятелно покоряване на Космоса от една държава, освен ако това не е САЩ.

За да привлечем международно сътрудничество в Космоса, е необходимо да предоставим на партньорите си арена, където участието им да е значимо. Луната е отлична платформа за такова сътрудничество. Усилията на Обама обаче са насочени не към Луната, а към Марс и астероидите - това са много по-трудни проекти, в които значимо участие могат да имат само САЩ и Русия. Така на другите потенциални партньори им се казва, че няма нужда от тях. Европейците, китайците, индийците, японците, корейците, германците с право се чувстват пренебрегнати и смятат, че сегашната космическа политика на американското правителство ги изключва от потенциално сътрудничество.

Какви нови космически технологии са разработени през последните 40 години, след приключване на програмата "Аполо"?

Няколко са направленията, в които имаше стремителен напредък, но някои технологии не са се развили значително. Например ракетните двигатели не са кардинално променени от времето на "Аполо" за разлика от информационните технологии или новите космически материали, където напредъкът е радикален. Както всеки знае, не е възможно дори да се сравняват компютърните технологии от времето на "Аполо" с днешните. (За сравнение - чип в най-евтиния съвременен китайски мобилен телефон е хиляди пъти по-мощен и бърз от бордовия компютър на модула, с който Нийл Армстронг и Бъз Олдрин са кацнали на Луната през 1969 г. - бел. ред.).

Напредъкът не бива да се измерва само чрез технологии, има огромно развитие в управлението на системите. За хармоничното функциониране МКС например се изисква безупречна координация на различни технологични системи, създадени от различни звена в различни държави. Това си е истинско инженерно постижение. Китайците не случайно активно разработват собствена космическа технология, тъй като са наясно, че именно Космосът е мястото, където може да се проверяват най-новите научни постижения, а освен това космическите изследвания стимулират интелектуалния апетит.

Възможно ли е бъдещите космически пътувания да имат същото темпо на технологичен прогрес, както е било по времето на полетите по програмата "Аполо" до Луната (1969-1972 г.)?

Отговорът е не. Живеем в друго време. По време на студената война сме били склонни да поемаме рискове, които не бихме поели сега. Космическата програма се е разработвала в постоянна готовност за война. За да се върнем към такова темпо на технологичен напредък в Космоса, ще е необходима радикална промяна в глобалната политическа обстановка. Не мисля, че който и да било желае това да се случи.

Профил

Скот Пейс е директор на Space Policy Institute и професор по практика на международните отношения в Elliott School of International Affairs към George Washington University. Преди това е работил няколко години в НАСА, като през 2004 г. е участвал в преговорите за споразумението по европейската навигационна система "Галилео" между САЩ и Европейската комисия.

Кои са основните направления в американската космическа програма след приключване на совалковите полети до Международната космическа станция (МКС)?

Аз работех в НАСА, когато бе взето решението за приключване на совалковата програма. Катастрофата с "Кълъмбия" (февруари 2003 г., 7 загинали астронавти – бел. ред.) окончателно ни убеди, че ни трябва друго, по-сигурно транспортно средство, от което астронавтите да могат бързо да се измъкнат в случай на тежка авария. Идеята беше да се пенсионира совалката след изграждането на МКС и да се разработи ново транспортно средство. Проектът беше наречен Constellation и предвиждаше изпращане на астронавти първо на МКС, след това експедиции на Луната и евентуално оттам - към Марс. Администрацията на Обама анулира проекта.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    hitrata_svraka avatar :-?
    Хит®ата Св®ака ;)

    Частна инициатива на пазарен принцип, с минимална регулация от страна на държавите.

    Защо България има 5-ия по бързина интернет в света? - Ами просто този сектор беше най-слабо регулираният в икономиката ни.

  • 2
    c.s.i.m.l. avatar :-|
    c.s.i.m.l.

    "По време на студената война сме били склонни да поемаме рискове, които не бихме поели сега. Космическата програма се е разработвала в постоянна готовност за война. За да се върнем към такова темпо на технологичен напредък в Космоса, ще е необходима радикална промяна в глобалната политическа обстановка. Не мисля, че който и да било желае това да се случи."

    "Радикална промяна в глобалната политическа обстановка" не е задължително да означава непременно (опасност за световна) война.
    Може да означава и ново обществено устройство основано на усъвършенстван вид политикономия и международни отношения...


    Което пък от своя страна означва, че папагалствания от рода на "частна инициатива на пазарен принцип, с минимална регулация" са меко казно неадекватни, за да не кажа откровенно малоумни. :-)

    Напротив, именно тези високотехнологични проекти, изискващи много наука и много технология, много средства и сериозна организация на огромни структури, са най-силното доказателство за непригодността, ограниченията и рахитизма на пазарния идиотизъм(в древногръцкия смисъл на думата).

    А пък който твърди, че във БГ интернет сектора няма държавна намеса, меко казно не е във час за какво става въпрос :-)

  • 3
    bluewater avatar :-|
    BlueWater

    Много точно и обективно изказване от Скот Пейс.

    Цитат:"Няколко са направленията, в които имаше стремителен напредък, но някои технологии не са се развили значително. Например ракетните двигатели не са кардинално променени от времето на "Аполо" за разлика от информационните технологии или новите космически материали, където напредъкът е радикален."

    Обяснението е, че още през 1970г. от руснаците е достигнат ВЪЖМОЖНИЯТ максимум в технологията на химическите ракетни двигатели с течно гориво и окослител с двигателите РД-170 и РД-180! Сега се правят само промени повишаващи сигурността но не и основните технически характеристики.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK