В летописа на дълговата драма на ЕС датата 6 май 2012 г. вероятно ще бъде отбелязана като деня, когато кризата се върна там, откъдето започна. Изборите в Гърция сложиха край на измамното затишие, обхванало Европа в последните няколко месеца. И стана плашещо ясно, че двата спасителни плана за страната, единият трилион евро, изсипани от ЕЦБ, и мъчително договореният фискален пакт не са достатъчни, за да гарантират спокойствие. Гърция отново е на изхода от еврозоната. А Европа никак не е сигурна, че може да се справи с последствията от това.
Политическо сиртаки
През двете години, откакто Гърция е на финансови системи от ЕС, ЕЦБ и МВФ, лидерите й имаха проблем да управляват дори със стабилно мнозинство. Ето защо не е чудно, че перспективата за политически хаос след парламентарните избори миналата неделя стресна Брюксел и финансовите пазари.
"Вотът на гнева", както го нарече най-тиражният в. Tо Ethnos, произведе разпокъсан и нестабилен парламент и промени изцяло политическата сцена. Бунтът срещу условията на спасителната програма – увеличения на данъците и намаления на заплатите, резултатът от които е свиване на БВП с близо 20% от 2009 г. насам и безработица от 21% - доведе до срива на двете доминиращи партии през последните четири десетилетия, социалистическата ПАСОК и консервативната "Нова демокрация." А също така и до възхода на крайни формации от ляво и дясно, чийто общ знаменател е съпротивата срещу игото на тройката от ЕС, ЕЦБ и МВФ.
"Това е краят на една ера. Една дискредитирана политическа система и нейният договор с обществото отиват към своя край. Проблемът е, че няма нищо, което да ги замени. Старият ред умира, но новият още не е роден", обобщава пред в. New York Times Ставрос Лигерос, политически анализатор и автор на книгата "От клептокрация към фалит", посветена на колапса на Гърция.
Числовото изражение на наказателния вот срещу традиционните елити е следното - "Нова демокрация" и ПАСОК успяха да вземат общо едва 32% от гласовете, което въпреки бонуса от 60 депутатски мандата за първата партия не им осигурява мнозинство в парламента. За сравнение - през 2009 г. само социалистите получиха 44%. Сега ПАСОК бе принудена да преглътне унижението да стане трета политическа сила, изместена от втората позиция от радикалната лява коалиция СИРИЗА. Нейният харизматичен лидер Алексис Ципрас е най-големият победител в изборите. И може да се превърне в човека, който ще изкара Гърция от еврото. А призът за най-неприятен дебют на тези избори е влизането в парламента на неофашистката формация "Златна зора", която пропагандира експулсиране на нелегалните имигранти и излизане на Гърция от еврото.
"Огромните загуби на двете утвърдени партии бяха очаквани, но не в такъв шокиращ мащаб. Изненадата беше размерът на срива. Втората изненада беше ниската избирателна активност. Очаквахме да е много по-голяма заради критичната важност на вота", казва пред "Капитал" политическият анализатор Георгиос Сеферцис.
Фрагментацията на парламента е рецепта за политическа парализа. След като "Нова демокрация" и СИРИЗА не успяха да направят правителство, сега мандатът е в ръцете на ПАСОК. Според Сеферцис шансовете третият опит за коалиция да се окаже успешен са 50 на 50. Междувременно Гърция изглежда все по-неуправляема, а рискът от повторение на изборите, вероятно през юни - все по-голям.
Между еврото и драхмата
Ако гласуването в Гърция се чете като референдум за условията по спасителната програма, резултатът е съкрушителен. Близо 70% от гърците подкрепиха формации, които са против меморандума, и така казаха "не" на драконовските икономии и режима на Тройката. Но не е много ясно на какво казаха "да".
Парадоксът е, че според социологическите проучвания 70% от гърците искат страната им да остане в еврозоната. Същевременно обаче гласуват за партии, които застрашават членството й там. "Това е голямото противоречие. Възможното обяснение е, че хората не могат да подкрепят бруталните условия на международните кредитори. Но, от друга страна, отказват да повярват, че има реална опасност страната да излезе от еврозоната, ако иска облекчения в плана. Същевременно много хора се надяват, че политическата промяна във Франция носи надежда за нова спасителна програма с облекчени параметри", казва Сеферцис.
Тази илюзия - че могат едновременно да избегнат болезнената диета и да запазят еврото, се подхранва от политици като Ципрас, който атакува "варварските" изисквания на кредиторите и твърди, че ЕС просто не може да си позволи да прибегне към ядрената опция да изхвърли Гърция. Посланията от Берлин би трябвало да разбият подобни фантазии. "Искаме Гърция да остане в еврозоната. Но и тя трябва да го иска и да изпълнява задълженията си. Не можем да насилваме никого. Европа няма да потъне толкова лесно", предупреди германският финансов министър Волфганг Шойбле.
Наистина последиците за европейските банки от изригването на атинския вулкан вероятно няма да са толкова катастрофални, колкото биха били преди сделката за отписване на гръцки дълг, постигната през февруари. Но въпреки всички спасителни фондове и "защитни стени", издигнати от еврозоната от началото на кризата, тя все още не изглежда готова да издържи на гръцкия шок. Не само защото няма процедура за напускане, но и защото домино ефектът може да е унищожителен. Изгонването (или доброволното напускане) на Атина ще създаде опасен прецедент и пазарите ще започнат да се питат кой е следващият - Португалия, Испания, Ирландия или Италия. "Излизането на Гърция не е в ничий интерес - нито за самата нея, нито за еврозоната. Трябва да се намери начин гръцките граждани да бъдат убедени в това", казва пред "Капитал" Фабиан Цулейг, главен икономист в брюкселския European Policy Center.
Истината е, че Европа няма много варианти. "Сега всички гледат Гърция и не могат да направят нищо", казва пред "Капитал" Улрике Геро от берлинския офис на Европейския съвет по външна политика. Остава единствено надеждата, че до вероятното повторение на изборите гърците ще са утолили желанието си да наказват своите политици и ще разберат, че вече могат да накажат само себе си. "Всичко зависи от тях - ако те не го направят, никой не може да го направи вместо тях", отбелязва Геро.
"Ясно е, че Гърция иска да остане в еврото. Но не иска да плати цената за това", казва Даниел Грос, директор на брюкселския Centre for European Policy Studies. Сега остава да разбере, че такъв вариант просто няма.
В летописа на дълговата драма на ЕС датата 6 май 2012 г. вероятно ще бъде отбелязана като деня, когато кризата се върна там, откъдето започна. Изборите в Гърция сложиха край на измамното затишие, обхванало Европа в последните няколко месеца. И стана плашещо ясно, че двата спасителни плана за страната, единият трилион евро, изсипани от ЕЦБ, и мъчително договореният фискален пакт не са достатъчни, за да гарантират спокойствие. Гърция отново е на изхода от еврозоната. А Европа никак не е сигурна, че може да се справи с последствията от това.
33 коментара
Една две заплати и пенсии в драхми са достатъчни.
Като се започне с валутния курс 1/100 след десет часа 1/1000 след още пет 1/ 100000 и готово. Но да имат предвид че ще е много по- лошо отколкото беше в България.
Щото ние 500 млрд. дълг нямахме ..
""Излизането на Гърция не е в ничий интерес - нито за самата нея, нито за еврозоната. Трябва да се намери начин гръцките граждани да бъдат убедени в това"" Г-н Цулейг, гърците искат наливане на евро под формата на международни заеми в тяхната държава, но след това отказват да ги връщат. Бихте ли информирали европейските граждани дали всяка държава от ЕС няма съдебен начин за принудително изпълнение върху собствеността на длъжника, когато той е взел заем, но категорично отказва да плаща ежемесечните си анюитетни вноски по погасяване на този кредит към взискателя/ т.е. кредитора си/? Кажете - в Брюксел нямате ли си съдебни изпълнители и в какво се заключава тяхната дейност;)
Нека, нека, да правят номера.
Така все повече хора ще се убедят в манталитета им.
И накрая май германците ще им покажат "Вотът на гнева", та тогава, от еврозоната направо в четвъртия свят ще се озоват тембелите.
Екстра, значи ще сме на далавера от пазаруването в Гърция (ако имат стоки за продаване де), от почивки по техните курорти, а и кой знае, може да дойде момент те да ни слугуват,а не ние на тях.
вчера слушах един немски анализатор, който обясняваше че нищо кой знае какво няма да стане в Европа ако гърците се махнат от еврозоната и след тях други ги последват. според него всички апокалиптични прогнози идват от купчината чиновници в Брюксел, които ги е страх че при такова развитие те ще станат излишни и ще ги натирят и ми звучеше доста логично. а гърците да му мислят. махнат ли се никой вече няма да им дава милиарди и както свикнаха да стачкуват и да обвиняват всички освен тях за проблемите си нищо чудно да стане много напечено там.
ха ха вече не сме последни в ЕС.Голям смях - гърците са последни.Изпревариха ни.
Е, къде е алтернативата за Гърция?
Ако продължи да спазва споразумението с Троийката: рязко намаляване на доходите и покупателната способност, увеличаване на безработицата, продаване на безценица на държавни активи и инфраструктура, замиране на инвестициите, частична национализация на банките, емиграционна вълна на младите и образованите...
Ако обяви фалит и напусне еврозоната: същото плюс хиперинфлация...
Той подхранва илюзиите,а ние какво подхранваме?
Просто гърците смятат, че предлаганата им цена, която следва да платят е прекалено висока и е изкуствено завишена.И си мисля, че са прави. ...какви спасителни траншове? кого спасяват -Гърция ИЛИ собствените си задници, т.с еврото?????????? ми на гърците вече им все едно дали ще мизерстват в Еврозоната бидейки командвани или ще мизерстват извън нея но пък с възможност да си правят каквото си знаят и да си търсят евентуално и други спасители...ОСВЕН ТОВА ИМА СЕРИОЗНИ ИКОНОМИчЕСКИ теории и разработки че Гърция ако излезне и се върне към драхмата има шансове много по-бързо да преодолее шока ...да му мисли НЕ ГЪРЦИЯ, а ОСТАНАЛИТЕ В ЕВРОЗОНАТА , КИТАЙ, САщ, РУСИЯ...ИЗОБщО останалите държави и икономики.
"Ясно е, че Гърция иска да остане в еврото. Но не иска да плати цената за това"
Е, то кога византиец е искал да плаща???? Тия наглеци искат ползите да са за тя, а разходите и неудобствата - за другите.