След "супернеделята" (в която освен във Франция и Гърция имаше избори и в Италия и Германия, макар и регионални) вече е ясно, че консенсусът за излизане от кризата под лозунга "икономии или смърт" е разрушен. Новата магическа дума в Европа е "растеж". Тя е навсякъде - в речите на новоизбрания френски държавен глава, в изказванията на президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги, в мотото на извънредната среща на върха, която ще свика на 23 май президентът на ЕС Херман ван Ромпой, и вече дори в посланията от Берлин, откъдето доскоро идваха само декрети за тевтонска бюджетна дисциплина.

От една страна, разрушаването на статуквото и взривяването на мъчително постигнатия консенсус как да бъде спасено еврото увеличава несигурността. Като се прибави и патовата ситуация в Гърция, нервността на пазарите, които отново потънаха в червено, е съвсем обяснима. От друга обаче, това отваря шанс Европа да се отърси от бюджетните догми и да потърси начин за излизане от рецесията. Няма гаранции, че кампанията за растеж ще доведе до смислени и приложими идеи, или в типичен за ЕС стил ще приключи с поредния шумно обявен и нищо не означаващ пакт. Но поне има надежда, че един очевиден провал може да бъде поправен.

Когато лекарството убива

Дотук равносметката от бюджетната диета, предписана по настояване на германския канцлер Ангела Меркел като лекарство срещу кризата, не е особено приятна. Пациентите имат ясни признаци на депресия, дефлация и дестабилизация. Освен тези странични ефекти терапията не постига и основната си цел - намаляването на дълговете. Според Международния валутен фонд (МВФ) съотношението между брутния публичен дълг и БВП в Ирландия, Испания, Португалия и Испания ще се повишава, вместо да се понижава, във всяка от годините от 2008 г. до 2013 г. В Гърция ще спадне за кратко, но само заради сделката за отписване на част от дълга.

За сметка на това при икономиките посоката е твърдо надолу. Тези на Гърция, Испания, Италия и Португалия ще се свият отново и тази година и в най-оптимистичните прогнози може да се приближат до нулата през 2013 г. От групата на "лекуваните" единствено Ирландия вероятно ще има нещо като растеж, макар и само от 0.5% през 2012 г.

Най-трагични са данните за безработицата. Фактът, че половината от хората между 15 и 25 години в Гърция и Испания са извън пазара на труда, няма как да бъде описан по по-мек начин освен като национална трагедия. В Португалия и Италия, където също се говори за цяло едно изгубено поколение, младите безработни са съответно 36% и 30%. Дори във Франция картината е само един нюанс по-малко мрачна - там незает е всеки четвърти младеж.

Всичко това е социално непоносимо, икономически неустойчиво и политически експлозивно. Спорадичните протести из цяла Европа, наказателният вот срещу управляващите в почти всички избори от две години насам и възходът на различни по цвят, но обединени в омразата си към ЕС радикални формации са силни сигнали, че нещо трябва да се промени и фискалната ортодоксалност няма как да е единственият правилен отговор.

Идеи в сос "Оландез"

С влизането в Елисейския дворец на Франсоа Оланд сякаш на власт идват идеите, проповядвани от група икономисти, сред които и Нобеловият лауреат и колумнист на в. New York Times Пол Кругман - че бюджетният корсет е самоубийствен. Според тях, за да излезе от рецесията, Европа трябва да препрочете добрия стар Джон Мейнард Кейнс и да прибегне до икономически стимули от типа на приложените в САЩ.

Въпросът е обаче дали Франция и Европа могат да си позволят това. "Оланд много добре знае, че по-високите дефицити, дори и за Франция, ще бъдат опасни. Страната се приближава до лимита, отвъд който може да бъде атакувана от пазарите. А това е последното нещо, което би искал френският президент", казва пред "Капитал" Даниел Грос, директор на брюкселския Centre for European Policy Studies.

Каквито и предизборни обещания да е правил, Оланд няма как да не си дава сметка, че поема управлението на една страна, която от 38 години живее назаем и държавният й дълг наближава 90% от БВП. Това оставя много тясно пространство за маневри и същото важи за почти всички страни в ЕС, дори най-дисциплинираните в бюджетно отношение. На този фон да се мечтае за европейски "Супернов курс" или план "Маршал" е нереалистично. И първият въпрос, който изниква, е кой и как ще плати за това. "Мащабните фискални стимули просто не са в менюто. Дори и най-добре представящите се страни нямат нужните финанси, за да направят нещо подобно," казва пред "Капитал" Фабиан Цулейг, главен икономист в брюкселския European Policy Center.

Изказванията на Оланд от нощта на триумфа му за "ново начало в Европа" и как "икономиите вече не са неизбежни" предизвикаха незабавен отговор от другата страна на река Рейн. "Растежът на кредит" само ще вкара Европа в още по-дълбоки проблеми, предупреди германският канцлер Ангела Меркел в реч, произнесена пред Бундестага, но насочена основно към новия обитател на Елисейския дворец. И повтори своята мантра, че намаляването на дълговете и стимулирането на икономиките не са взаимно изключващи се неща, а "двата стълба" по пътя, водещ към изхода от кризата.

Ода на растежа

"Още преди изборите във Франция ставаше все по-ясно, че икономиите без растеж не работят. След вота тази тенденция се засили и вече е почти сигурно, че ЕС трябва да излезе с пакт за растеж, който да допълни фискалния. Според мен това е хубаво", смята Фабиан Цулейг. Първата стъпка в тази посока вероятно ще дойде още в средата на май, когато новият френски президент ще гостува на Меркел в Берлин. "Вероятно тогава ще има политическа декларация в този дух, която Оланд да отнесе и покаже у дома", казва пред "Капитал" Улрике Геро от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). Той ще има нужда от това, защото в началото на юни го очакват парламентарни избори, които ще определят дали ще има достатъчно комфортно мнозинство, за да прокарва решенията си.

"Растеж" е новият рефрен и в Брюксел, където вече се говори, че бюджетните правила не са заковани, а са "адаптивни" (по израза на президента на ЕК Жозе Барозу). Еврокомисарят по икономическите въпроси Оли Рен пък каза в прав текст, че "се използва моментът да се придвижат наши предложения в новия политически климат".

Действително прегърнатите от Оланд идеи за увеличаване на капитала на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), за "проектни облигации", с които да се финансират инфраструктурни проекти, и за по-добро използване на средствата от структурните фондове на ЕС не са нови. Това са предложения, които от месеци отлежават в папки и чекмеджета някъде из Брюксел и сега получават шанс за втори живот. Те са и точките, по които Париж и Берлин могат лесно да постигнат съгласие. Вероятно още на извънредната среща на върха в края на май ще има споразумение за неща като нови 10 млрд. за ЕИБ и използване на 82 млрд. евро неизхарчени средства по структурните програми, които могат да бъдат пренасочени за "проектни облигации". "Но не е ясно доколко такъв тип мерки ще успеят да повдигнат икономиката", отбелязва Даниел Грос.

Според Улрике Геро това е лесната част. "Истинският спор между Франция и Германия ще бъде дали растежът да дойде чрез структурни реформи или чрез харчене на пари", казва анализаторът от ЕСВП. Няма как Меркел за една нощ да трансформира мантрата си за икономии в кейнсиански химн на растежа.

"Сега всички искат да говорят за растеж. Думите обаче са евтини. Всъщност никой не знае откъде да дойде този растеж", казва Даниел Грос. Но пък не пречи да се помисли по въпроса.