Парола: Растеж
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Парола: Растеж

Парола: Растеж

След изборите във Франция и Гърция в ЕС има нова магическа дума. Въпросът е как да бъде изпълнена със съдържание

Светломира Гюрова
8646 прочитания

Гор Видал твърди, че Америка има еднопартийна система с две десни крила - едното се нарича републиканско, а другото демократическо. За Франция може да се каже, че и двете крила са леви. И просто на 6 май по-лявото победи.

Така голямата новина след триумфа на Франсоа Оланд на френските президентски избори не е евентуална надигаща се социалистическа вълна, която най-после ще разчупи дясната хегемония в много от столиците на Стария континент. Най-разтърсващата промяна, дошла след вота във Франция и имплозията на парламентарните избори в Гърция в същия ден (виж повече тук), е обръщането на курса на кризисния мениджмънт в ЕС. А също и осъзнаването, че повече от две години след началото на дълговата драма Европа не изглежда много по-готова да се справи с нея и всички отново гледат с безпомощен ужас към Атина.

Случващото се там е вероятно по-важно от смяната на режима във Франция. Защото докато не бъдат разсеяни въпросителните дали Гърция може да остане в еврозоната, разговорите между Париж, Берлин и компания как да бъде спасена общата валута някак висят във въздуха.

След "супернеделята" (в която освен във Франция и Гърция имаше избори и в Италия и Германия, макар и регионални) вече е ясно, че консенсусът за излизане от кризата под лозунга "икономии или смърт" е разрушен. Новата магическа дума в Европа е "растеж". Тя е навсякъде - в речите на новоизбрания френски държавен глава, в изказванията на президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги, в мотото на извънредната среща на върха, която ще свика на 23 май президентът на ЕС Херман ван Ромпой, и вече дори в посланията от Берлин, откъдето доскоро идваха само декрети за тевтонска бюджетна дисциплина.

От една страна, разрушаването на статуквото и взривяването на мъчително постигнатия консенсус как да бъде спасено еврото увеличава несигурността. Като се прибави и патовата ситуация в Гърция, нервността на пазарите, които отново потънаха в червено, е съвсем обяснима. От друга обаче, това отваря шанс Европа да се отърси от бюджетните догми и да потърси начин за излизане от рецесията. Няма гаранции, че кампанията за растеж ще доведе до смислени и приложими идеи, или в типичен за ЕС стил ще приключи с поредния шумно обявен и нищо не означаващ пакт. Но поне има надежда, че един очевиден провал може да бъде поправен.

Когато лекарството убива

Дотук равносметката от бюджетната диета, предписана по настояване на германския канцлер Ангела Меркел като лекарство срещу кризата, не е особено приятна. Пациентите имат ясни признаци на депресия, дефлация и дестабилизация. Освен тези странични ефекти терапията не постига и основната си цел - намаляването на дълговете. Според Международния валутен фонд (МВФ) съотношението между брутния публичен дълг и БВП в Ирландия, Испания, Португалия и Испания ще се повишава, вместо да се понижава, във всяка от годините от 2008 г. до 2013 г. В Гърция ще спадне за кратко, но само заради сделката за отписване на част от дълга.

За сметка на това при икономиките посоката е твърдо надолу. Тези на Гърция, Испания, Италия и Португалия ще се свият отново и тази година и в най-оптимистичните прогнози може да се приближат до нулата през 2013 г. От групата на "лекуваните" единствено Ирландия вероятно ще има нещо като растеж, макар и само от 0.5% през 2012 г.

Най-трагични са данните за безработицата. Фактът, че половината от хората между 15 и 25 години в Гърция и Испания са извън пазара на труда, няма как да бъде описан по по-мек начин освен като национална трагедия. В Португалия и Италия, където също се говори за цяло едно изгубено поколение, младите безработни са съответно 36% и 30%. Дори във Франция картината е само един нюанс по-малко мрачна - там незает е всеки четвърти младеж.

Всичко това е социално непоносимо, икономически неустойчиво и политически експлозивно. Спорадичните протести из цяла Европа, наказателният вот срещу управляващите в почти всички избори от две години насам и възходът на различни по цвят, но обединени в омразата си към ЕС радикални формации са силни сигнали, че нещо трябва да се промени и фискалната ортодоксалност няма как да е единственият правилен отговор.

Идеи в сос "Оландез"

С влизането в Елисейския дворец на Франсоа Оланд сякаш на власт идват идеите, проповядвани от група икономисти, сред които и Нобеловият лауреат и колумнист на в. New York Times Пол Кругман - че бюджетният корсет е самоубийствен. Според тях, за да излезе от рецесията, Европа трябва да препрочете добрия стар Джон Мейнард Кейнс и да прибегне до икономически стимули от типа на приложените в САЩ.

Въпросът е обаче дали Франция и Европа могат да си позволят това. "Оланд много добре знае, че по-високите дефицити, дори и за Франция, ще бъдат опасни. Страната се приближава до лимита, отвъд който може да бъде атакувана от пазарите. А това е последното нещо, което би искал френският президент", казва пред "Капитал" Даниел Грос, директор на брюкселския Centre for European Policy Studies.

Каквито и предизборни обещания да е правил, Оланд няма как да не си дава сметка, че поема управлението на една страна, която от 38 години живее назаем и държавният й дълг наближава 90% от БВП. Това оставя много тясно пространство за маневри и същото важи за почти всички страни в ЕС, дори най-дисциплинираните в бюджетно отношение. На този фон да се мечтае за европейски "Супернов курс" или план "Маршал" е нереалистично. И първият въпрос, който изниква, е кой и как ще плати за това. "Мащабните фискални стимули просто не са в менюто. Дори и най-добре представящите се страни нямат нужните финанси, за да направят нещо подобно," казва пред "Капитал" Фабиан Цулейг, главен икономист в брюкселския European Policy Center.

Изказванията на Оланд от нощта на триумфа му за "ново начало в Европа" и как "икономиите вече не са неизбежни" предизвикаха незабавен отговор от другата страна на река Рейн. "Растежът на кредит" само ще вкара Европа в още по-дълбоки проблеми, предупреди германският канцлер Ангела Меркел в реч, произнесена пред Бундестага, но насочена основно към новия обитател на Елисейския дворец. И повтори своята мантра, че намаляването на дълговете и стимулирането на икономиките не са взаимно изключващи се неща, а "двата стълба" по пътя, водещ към изхода от кризата.

Ода на растежа

"Още преди изборите във Франция ставаше все по-ясно, че икономиите без растеж не работят. След вота тази тенденция се засили и вече е почти сигурно, че ЕС трябва да излезе с пакт за растеж, който да допълни фискалния. Според мен това е хубаво", смята Фабиан Цулейг. Първата стъпка в тази посока вероятно ще дойде още в средата на май, когато новият френски президент ще гостува на Меркел в Берлин. "Вероятно тогава ще има политическа декларация в този дух, която Оланд да отнесе и покаже у дома", казва пред "Капитал" Улрике Геро от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). Той ще има нужда от това, защото в началото на юни го очакват парламентарни избори, които ще определят дали ще има достатъчно комфортно мнозинство, за да прокарва решенията си.

"Растеж" е новият рефрен и в Брюксел, където вече се говори, че бюджетните правила не са заковани, а са "адаптивни" (по израза на президента на ЕК Жозе Барозу). Еврокомисарят по икономическите въпроси Оли Рен пък каза в прав текст, че "се използва моментът да се придвижат наши предложения в новия политически климат".

Действително прегърнатите от Оланд идеи за увеличаване на капитала на Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), за "проектни облигации", с които да се финансират инфраструктурни проекти, и за по-добро използване на средствата от структурните фондове на ЕС не са нови. Това са предложения, които от месеци отлежават в папки и чекмеджета някъде из Брюксел и сега получават шанс за втори живот. Те са и точките, по които Париж и Берлин могат лесно да постигнат съгласие. Вероятно още на извънредната среща на върха в края на май ще има споразумение за неща като нови 10 млрд. за ЕИБ и използване на 82 млрд. евро неизхарчени средства по структурните програми, които могат да бъдат пренасочени за "проектни облигации". "Но не е ясно доколко такъв тип мерки ще успеят да повдигнат икономиката", отбелязва Даниел Грос.

Според Улрике Геро това е лесната част. "Истинският спор между Франция и Германия ще бъде дали растежът да дойде чрез структурни реформи или чрез харчене на пари", казва анализаторът от ЕСВП. Няма как Меркел за една нощ да трансформира мантрата си за икономии в кейнсиански химн на растежа.

"Сега всички искат да говорят за растеж. Думите обаче са евтини. Всъщност никой не знае откъде да дойде този растеж", казва Даниел Грос. Но пък не пречи да се помисли по въпроса.

Тихата революция в Берлин 

Докато всички говорят за новата френска революция, в Берлин се случва една по-незабележима, но изключително важна промяна. В последните дни дойдоха два сигнала за нейното случване. Единият беше признанието на Бундесбанк - стоманено твърдата германска централна банка, че е готова да толерира малко по-висока инфлация от средната за еврозоната. Вторият бяха изненадващите коментари на немския финансов министър Волфганг Шойбле в подкрепа на вдигането на доходите в страната. "Ако някой заслужава повишаване на заплатите, това са германците", пошегува се Шойбле.

Тези две изявления събудиха надежда, че Германия може би най-после е приела сериозно критиките, че и тя трябва да ребалансира икономиката си, за да помогне на проблемните държави в еврозоната да излязат от рецесията. По-високите заплати ще помогнат за свиване на конкурентната пропаст между индустриалния шампион на Европа и слабата периферия. Освен това ще стимулират вътрешното потребление и така Германия може да поеме повече износ от страните, които отчаяно се нуждаят от стимули за растеж.

"Това няма как да бъде обявено официално от Берлин. Правителството не може да каже открито, че Германия също трябва да се промени. Завоят в курса и толерантността към малко повече инфлация вече се усещат. Но заради общественото мнение в Германия, което е свръхчувствително на тема инфлация, официалното послание ще остане същото", казва Улрике Геро от берлинския офис на Европейския съвет за външна политика.

Този обрат в икономическата политика на Берлин е добре дошъл, макар че практическите ефекти вероятно няма да са особено големи и бързи. Износът към Германия формира едва 2.5% от съвкупния брутен вътрешен продукт на Италия, Ирландия, Испания, Португалия и Гърция. А увеличаването на заплатите във федералната република няма как да промени за една нощ конкурентността на периферните страни.

Но самият факт, че Германия е готова да прояви гъвкавост и да прекрачи дълбоко вкорененото табу по отношение на инфлацията, е окуражаващ сигнал. Вятърът на промяната вече духа не само в Париж, но и в Берлин.

Смяната на Саркози (вляво) с Оланд даде тон за ода на растежа в Европа
Фотограф: reuters

Гор Видал твърди, че Америка има еднопартийна система с две десни крила - едното се нарича републиканско, а другото демократическо. За Франция може да се каже, че и двете крила са леви. И просто на 6 май по-лявото победи.

Така голямата новина след триумфа на Франсоа Оланд на френските президентски избори не е евентуална надигаща се социалистическа вълна, която най-после ще разчупи дясната хегемония в много от столиците на Стария континент. Най-разтърсващата промяна, дошла след вота във Франция и имплозията на парламентарните избори в Гърция в същия ден (виж повече тук), е обръщането на курса на кризисния мениджмънт в ЕС. А също и осъзнаването, че повече от две години след началото на дълговата драма Европа не изглежда много по-готова да се справи с нея и всички отново гледат с безпомощен ужас към Атина.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

110 коментара
  • 1
    k_ avatar :-|
    k_

    Дълбокият проблем който виждам за Европа е, че досегашните "десни" не бяха баш ония "десни".
    В смисъл би трябвало да бъдат сменени по демократичен път от левите след години на експлоатация (колкото и да е условен този термин) в резултат на което левите (експлоатираните) протестират основно за по-високо заплащане, което новата власт коригира в относително добре работеща наследена икономика.
    Вместо това "десните" оставиха социалистически тип разбита икономика (без Германия) основана на дръжавни поръчки. И сега е възможно левите съвсем ще огелпят конците.
    Да се надяваме все пак на здравия разум в европейските политически елити, независимо дали са леви или десни.

  • 2
    cinik avatar :-|
    cinik

    Най-ги е мъка как да напечатат парици, така че спестовният немски и скандинавски бюргер да издуха супата. А дали ще го наричат пакт за растеж или план за осигуряване на стимули, все е тая.

  • 3
    daria_vip avatar :-P
    daria_vip

    Никакъв растеж няма да има .Политическите клоуни са важни защото именно заради тях всичко е на такув хал .
    Голямата криза в Европа започва обаче едва след изключването и фалита на гърция Досега е било само бледо подобие поради контракцията на кредит заради
    Lehman Brothers

  • 4
    bgmw avatar :-P
    БМЗ

    Парола: Растеж
    ...

    Грешка! Моля, въведете паролата.

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#4] от "Bulgarische Motoren Werke":

    Ще пропуснем да въвеждаме паролата, просто ще обесим ИТ-то на първото дърво и не на кабел, да му правим кеф...... а на сезал...

  • 6
    dark_dirk avatar :-|
    Симо

    Не може да има безкраен растеж на планета с крайни размери. Дори вечните оптимисти от TED Talks го признаха:
    http://www.ted.com/talks/paul_gilding_the_earth_is_full.html

    Въпреки, че при тях цензурата е много силна и много неща не се казват. Тях пък може да ги прочетете тук:
    http://www.chrismartenson.com/EssentialArticles

  • 7
    dekster avatar :-|
    КЛЮЧАРЪ

    И какво излиза, "дайте да не правим икономии, а да наливаме в бездънната каца, за да не се депресират средиземноморските лешпери".

    Съвсем нормално е наркозависимите им социалистически икономики и общества да се депресират. Проблемът е, че политическата им класа не иска да изстрада наложените ограничения от страх да не загубят гласове.

    Разправям аз, че трябва да заработи печатницата, ама...

  • 8
    45iv avatar :-|
    45iv

    Да растат ама как? То само с лозунги не става . Как да тръгнат 17 иконимики , след като 30% от тях са в клини4еска смърт ,40% едва кретат и 30% които са в сравнително добро здраве засега. Да се гледа към САЩ няма смисъл понеже те дефицита си видимо няма да коригират . Само ръста му ще гледат да е по малък , но ако запо4нат нова воина например с/у Иран , то отределено дефицита им ще има определено еднопосо4ена неконтрулируема посока.

  • 9
    dark_dirk avatar :-|
    Симо

    До коментар [#7] от "КЛЮЧАРЪ":

    Печатницата няма как да заработи от само себе си, защото се намира в частни ръце. На БНБ например е забранено да финансира държавата и общините. На ЕЦБ също, въпреки че направиха изключение и купуваха ДЦК по едно време. Или хората и фирмите трябва да започнат да взимат повече заеми или държавата трябва да пусне ДЦК и да се надява, че банките ще ги купят. Разбира се всички заеми носят лихва на частните собственици на банки и хората с депозити вътре. Особено тези с големи депозити. В момента има криза, защото няма нарастване на заемите т.е. няма нарастване на парите в обръщение. Хората ги е страх да взимат заеми. Дори има намаляване на паричната маса, защото при изплащането си заемите унищожават пари. Появява се голяма дупка от липсващи пари, които са необходими, за да бъде върната лихвата на банката. Няма как да върнеш заем след като парите за неговото връщане липсват. Сега е урожая за банкерите. Ще изкупят маса бизнеси на безценица или ще ги вземат от фалиралите им собственици. Живеем във времена на голям трансфер на богатства от едни ръце в други.

    Преди два месеца ЕЦБ се опита да напомпа 1 трилион евро в икономиката без особен успех. Ниско лихвените заеми могат да бъдат предлагани само на банки, но не и на държави. Банките обаче ги употребиха да подобрят своите експозиции т.е. да разплатят някои неизгодни кредити. Парите се завъртяха през системата и 60% от тях финишираха отново в ЕЦБ като депозити.

    Та печатането не е лесна работа в тази система.
    Имаме нужда от смяна на системата.

  • 10
    bajtan avatar :-|
    dark'star

    Вариантите за тръгване на икономиката са два: ляв и десен !
    Идва ком-социалист или национал-социалист, пита кой е разрушил заводите ... и раздава кирки и лопати на останалите живи ... докато ги построим наново. После работа на три смени. Така се прави благосъстояние на една нация.
    Стругове и плугове и много работа за малко пари.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK