В земята на счупените часовници
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

В земята на счупените часовници

В чудния свят на съвременна Македония, минало, бъдеще и легенди живеят заедно безпроблемно. А хората се опитват да преживяват.

В земята на счупените часовници

Нов етнически конфликт в Македония едва ли ще има. Но докато в съседната държава лекуват сивото настояще с легенди за славно минало, проблемите й стават все по-големи

Зорница Стоилова , Огнян Георгиев
21300 прочитания

В чудния свят на съвременна Македония, минало, бъдеще и легенди живеят заедно безпроблемно. А хората се опитват да преживяват.

© Надежда Чипева


"Мирише на война", тръска глава младата Аджере. Тя е албанка от Скопие, учи в университета в Тетово и както много други е повлияна от последните събития в страната: убийството на петима македонски младежи край езеро до Скопие и последвалата полицейска акция, при която са арестувани 20 албанци, обвинени в тероризъм. Аджере е на 21 г., с горещ темперамент, недоволна е и както личи, обича експлозивните фрази.

Въпреки нейната категоричност Македония определено не е на прага на нов етнически конфликт. Доказателство за това е фактът, че ситуацията бе овладяна без мащабни проблеми и кръвопролитие дори след цяла серия от фатални събития от началото на тази злощастна за македонците година.

Но тук свършват добрите новини за Македония. Има причина Аджере, приятелката й Адриана, преподавателят им и много други албанци да говорят с недоверие за властите в Скопие, а те от своя страна да хвърлят толкова лесно обвинения в тероризъм. Разделението продължава да е сериозен проблем за македонци и албанци 11 години след споразумението от Охрид, което сложи край на кратката гражданска война. Първите са недоволни от все по-видимото присъствие на другите в обществото, което е следствие от споразумението, а вторите усещат и приемат това като просто нежелание за съжителство. Под ръководството на едно все по-авторитарно правителство с изявена националистична политика, при влошаваща се икономика, драматично висока безработица и с блокиран път към ЕС има реална опасност това взаимно недоволство и недоверие да се влоши. Дори и без война или заплаха от разпад, бъдещето на Македония не изглежда особено розово.

България има защо да следи отблизо този процес: не заради романтичните представи за историята, а заради прагматичните проблеми днес. Македония е потенциален пазар и партньор, а в момента не е нито едно от двете. Изоставането й от ЕС ще отвори опасна дупка до българската граница, а дори намеците за нестабилност играят лоша шега на целия регион.

Пет убийства, 20 ареста и един приказлив министър

Екзекуцията на четирима младежи и един възрастен македонец до Железарското езеро смрази Македония, където призраците на миналото така успешно се смесват с недоволствата на настоящето. "Не мога да си обясня убийствата. В този район си съжителстваме мирно от много време. Дори по време на войната нямаше кръв там", казва проф. Владо Поповски, който е бивш министър на правосъдието и вътрешните работи и един от авторите на Охридското споразумение.

Полицията действа бързо и ударно - 800 полицаи проведоха операция "Чудовище", при която бяха арестувани 20 души. Дали те са виновни, предстои да се види, но албанците бяха потресени от бързото изказване на вътрешния министър Гордана Янкуловска, според която е разбита терористична клетка. "Ако правиш такива обвинения, трябва да покажеш доказателства. Те го свързаха с религията, но повечето албанци тук не са кой знае колко религиозни, затова не звучи убедително", казва Назим Рашиди, бивш журналист от Би Би Си. Единайсет от задържаните бяха освободени още на следващия ден, а кадрите, на които полицаи извличат от къщата й възрастна албанка, предизвикаха възмущение сред сънародниците й. "Такива са повечето ни баби и те не са излизали от селата си, какъв екстремизъм", казват Адриана и Аджере. Кашиф Бакиу, преподавател в университета в Тетово и Скопие, също е възмутен, че "един министър издава присъда още на самия ден". Проф. Поповски се съгласява, че не е логично изпълнителната власт да се намесва в съдебната и че това може само да раздразни хората. "След този случай всеки втори албанец живее с мисълта, че полицията може да влезе в дома му и да го арестува без обяснение", казва Аджере.

В отговор стотици албанци излязоха на протест, за първи път насочен и срещу собствените им партии. Особено много критики понесе Демократичният съюз за интеграция (ДУИ) на Али Ахмети, която е партньор на ВМРО-ДПМНЕ в правителството. Според привържениците й не може да се подкрепя партия, която вижда в албанците терористи. 

@@galwidg:1825560@@

Да живееш с непознат

Дали в Македония действа международен тероризъм, няма как да се каже, преди да се видят доказателствата. Но защо един огън, който трябваше отдавна да е угаснал, продължава да се разпалва толкова лесно? Ако все още не е започнала да се случва интеграция, не означава ли това, че моделът на Охридския договор не работи? "Работи, но само аритметично", казва Сашо Ордановски, директор на Центъра за стратегически изследвания в Скопие. "Даваш им 25% от всичко - министерства, полиция, съд, академия, преподаватели, и така всичко е наред. Това е нетериториална федерация, но не е никаква истинска интеграция." Изследванията сочат, че Македония е страната на Балканите, където етническото разделение продължава да е най-сериозно. Няма почти никакви смесени бракове и почти никакви връзки между двете групи - тъй като старата практика на етнически разделени училища продължава, един македонец де факто може да не срещне албанец, докато завърши университет. "Македония е разделено общество", констатира и социологът от Скопския университет д-р Константин Миноски. "От основното училище, най-ниско ниво до най-високо имаме паралелни институции в образованието и няма контакт между хората."

Преглед на оригинала

Това личи много ясно в отношението на правителството на Никола Груевски към договора. Когато не присъства на 10-годишнината от подписването на мирното споразумение, той отбеляза, че "ние съблюдаваме договора, но не го празнуваме". През устата на Груевски, който е опитен популист, говори мнозинството от македонците. По всичко изглежда, че те просто не свикват с идеята, че почти една трета от населението на страната е друг етнос. "Липсва позитивната атмосфера от македонска страна", казва проф. Поповски. "Думи като тези на Груевски подкопават основните резултати от споразумението: преди имаше 3% албанци в администрацията, сега са почти 17%. 93% от тях преди бяха с основно образование, сега далеч не е така. Има албанци в полицията и съдилищата."

Тази противоречива ситуация, при която албанците имат право на участие в държавата, но македонците не харесват това, води до постепенно опознаване, но и до проблеми. "Те, от една страна, строят държава, а от друга, строят нация", обяснява Назими. "Македонците искат да си построят нация само от тях си. Историята, всичко е посветено на това, че те са тук първи и са водещият етнос. Но тъй като се гради и държава, сега има доста албанска средна класа в институциите. И когато един млад македонец отиде там, той среща албански шеф или колега например. И изведнъж си казва "Македония е заплашена". Освен това строгото аритметично разделение подкрепя клиентелизма в албанските партии, които назначават свои хора без значение дали са кадърни, само за да запълнят квотата.

История, която разделя

Ситуацията не се подпомага особено от факта, че ВМРО-ДПМНЕ е вече седем години на власт. Партията на Груевски дойде с обещания за икономически просперитет, но кризата, проблемът с Гърция по пътя към ЕС и желанието за изборни победи на всяка цена върнаха реториката към познатото поле на национализма и към още по-познатото поле на историята (за проблемите с политиката на Груевски - виж текста). Катастрофата започна през 2008 г., когато Атина наложи вето на кандидатурата на Македония за членство в НАТО. В отговор Груевски започна мащабна кампания за популяризиране на "античната връзка". Името на Александър Македонски започна да се появява навсякъде - от летището и магистралата, до мащабната статуя в центъра на Скопие, която е сърцето на проекта "Скопие 2014" (виж текста). "Той издигна името като най-голям национален проблем и от това направи политическа програма", казва предшественикът на Груевски и бивш премиер Любчо Георгиевски. "Заедно с него дойде антиквизацията като нещо ново в македонската политика. Сега държавата прави антични македонци, учебниците се сменят насилствено, историите се сменят, бомбардирани сме от документални филми по македонските телевизии, които искат да ни убедят, че сме антични. Но за това има публика. Обикновеният македонец има проблем с историческата си идентичност и когато му кажеш "дядо ти е Александър Македонски", това е хубаво за слушане. Ние вече живеем в тази фаза на ирационален национализъм."

Младите албанци имат университети, но нямат голям шанс за работа: администрацията се набира по партиен признак, а големия македонски бизнес не наема, казват те.
Фотограф: Надежда Чипева

Това е подсилвано от инвестициите в "древна македонска история", докато албанските части на страната все още страдат от огромна безработица и липса на инвестиции (виж графиката). Държавните пари рядко се насочват към албански области, твърди политологът Кашиф Бакиу, преподавател в Държавния университет в Тетово. "По глава на студент ние в Тетово получаваме седем пъти по-малко от Скопския университет и шест пъти по-малко от този в Щип, а те са университети с изградена инфраструктура." Младите албанци пък твърдят, че намирането на работа е ужасно трудно: в държавната администрация не можеш да влезеш, ако не си част от управляващата албанска партия, а частният пазар е затворен за тях, тъй като македонските фирми почти не назначават албанци.

Съчетана с държавен контрол над медиите, тази политика не работи особено в полза на интеграцията. Да вземем проблема с името - той не е разглеждан като съществен от мнозинството албанци. Бившият министър по евроинтеграция Ивица Боцевски смята, че албанците би трябвало да са солидарни с македонците по въпроса. "Ние признахме Косово, въпреки че огромна част от македонците бяха против", дава пример той. Но ако срещаш сегрегация на работния пазар и виждаш как вместо в инфраструктура парите се инвестират в статуи, доверието, че държавата е и твоя, изчезва. Проучванията сочат, че на практика под 1% от албанците смятат, че правителството се грижи за интересите им. Или както казват Адриана и Аджере: "Не се чувстваме част от Македония."

Моите мили съседи

Проблемът на македонската държава е следствие от атмосферата, в която тя съществува. Още от отделянето си от Югославия насам тя непрекъснато е под подозрението, че ще се разпадне. "Гърците например продължават да вярват, че рано или късно проблемът ще се реши по този начин", казва Ордановски. "Те не разбират, че евентуален разпад на Македония ще донесе проблеми на всички околни държави, защото ще е експлозия, не имплозия. И най-нефункционалната Македония е по-добра от липсата на такава." Убедени, че гърците не признават името, българите - историята, албанците - територията, а сърбите - църквата им, македонците се чувстват под обсада и логично се поддават лесно на всеки стремеж за утвърждаване на национална идентичност, независимо колко странен. "За оставането на Македония извън НАТО са виновни гърците - аз съм бил на преговорите и те не искат само да сменим името на държавата. Те искат да се смени името на етноса и на езика. Това е вече твърде много", обяснява Боцевски. В такъв контекст не е лесно да градиш държава.

Но да имаш проблеми е едно, да си пред етнически конфликт - съвсем друго. Македония е далеч от този етап, ако въобще би могла да се върне към него. Опасенията от война непрекъснато намаляват (виж графиката), а основните притеснения са икономически. "Македония не е пред разпад и е извън възможността да бъде срутена", категоричен е Ордановски. Сравнението с други две страни, които не са получили статут на кандидатки за ЕС - Босна и Косово, е подвеждащ, казва Боцевски. "Македония има изградени и функциониращи институции, данъчна система, независимост."

Потенциалът за нестабилност отвън е много по-малък. Косово не служи като особен пример за подражание, а Албания като член на НАТО и България и Гърция като членки на ЕС надали искат да провокират проблеми до границата си. "Дори най-екстремистки настроените албанци не биха искали разделяне на Македония. Защо им е", пита Назим Рашиди. "Основните инвеститори в Косово са македонски компании. Хората напоследък са прагматични - те не искат нови граници, а границите да не са проблем."

Двама в една лодка (без да броим статуите)

И тук се крие големият въпрос за бъдещето. Македония, подобно на Босна и Херцеговина, а напоследък и на Косово винаги е приличала на голяма лодка, в която няколко етноса се опитват да доплуват до спасителните води на ЕС и НАТО. Поради политиката на Груевски, кризата в ЕС и гръцкото упорство тази опция засега изглежда доста призрачна. Какво ще се случи с тези лодки, останали след Югославия? Социалното напрежение и имиграцията ще се засилват, ще продължи процесът, при който и двата етноса ще са все по-недоволни от партиите си, тъй като те все по-очевидно се възползват от положението за собствена облага. Според Емилия Симоска, директор на Центъра по въпросите на сигурността и етносите, например преброяването на населението в края на миналата година пропадна, от една страна, защото албанските партии искаха да броят обширната емигрантска общност зад граница, а от друга,  защото македонските не искаха да се открие броят на мъртвите души в избирателните списъци. Така първите запазиха изгодните 25% от властта, а другите получиха индулгенция за изборни манипулации.

Това няма да продължава безкрайно. "Ако нищо не се случи с ЕС, те ще ударят стена: хората ще започнат да смятат, че правителството не е искрено в желанието си да влезем", казва проф. Владо Поповски. Любчо Георгиевски е по-краен. "Моята лична оценка е, че ако в следващите пет години Македония не влезе в НАТО и не започне преговори за Европейския съюз, няма да се изненадам, ако албанските политически партии се откажат от Охридския рамков договор и потърсят нов договор за Македония."

Влизането в ЕС обаче, както и България знае, не е панацея. Подобно на всяка друга държава наоколо Македония ще трябва да се бори с вътрешните си проблеми - концентрация на капитала, партийна аристокрация и олигархия, неработеща съдебна система, медийна зависимост - още дълго време. Ако членството в съюза разрешаваше старите проблеми за съжителство на хора, които не се понасят, Белгия нямаше да е безнадеждно разделена. Това, което облекчава този процес, е икономическият просперитет, а заниманията с антична история и древни имена са в най-добрия случай разсейване, а в най-лошия пречка за него. Македония е млада държава, но няма да има лукса да чака - време е спешно да порасне.

"Мирише на война", тръска глава младата Аджере. Тя е албанка от Скопие, учи в университета в Тетово и както много други е повлияна от последните събития в страната: убийството на петима македонски младежи край езеро до Скопие и последвалата полицейска акция, при която са арестувани 20 албанци, обвинени в тероризъм. Аджере е на 21 г., с горещ темперамент, недоволна е и както личи, обича експлозивните фрази.

Въпреки нейната категоричност Македония определено не е на прага на нов етнически конфликт. Доказателство за това е фактът, че ситуацията бе овладяна без мащабни проблеми и кръвопролитие дори след цяла серия от фатални събития от началото на тази злощастна за македонците година.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

146 коментара
  • 1
    james1 avatar :-|
    james1

    Печалният резултат от арогантното изнудване на балканските правителства от страна на Вашингтон да дават права на вечно "потисканите" мюсюлмани. Факт е, че последните сборища на албански сепаратисти, на които се скандираше "Смърт на гяурите" и "Аллах е велик" официално бяха подкрепени от американското посолство в Скопие.
    Познат сценарий прилаган в Тунис, Египет, Либия и къде ли още не.

  • 2
    bestbuy avatar :-|
    За да останат ХОРА в България.
    • -27
    • +110

    Македонците са си чисти българи. Най-голямото доказателство за това е, че искат да се цепят и да са различни, по-големи от България... Или както се казва "2 души - чета, 3 души - чета с предател"

  • 3
    latinka_ avatar :-?
    latinka_

    В Македония разпалва се война, народът разделен на две.Слънце с полумесец ще се сблъска и ще се скъса етническата връзка.Земята там някога била под ятаган, жестока сган , нашествия, войни.Земята там трепти от напрежение, от вопли и гонения.Сегашният конфликт е заради войник.Предисторията кратка - майка със забрадка, посява зло с думи и вика страшни чуми, възмездие да сторят , убийци на сина и да отровят.Да , убитите мъже сега, последват участта на свойта жертва, жестока е омерта.Бумерангът на съдбата отново хора там разплаква.Не бива в порочен кръг проклятие да продължава..Злина, злината да отваря.Смъртта е вход за другия живот и само там пречистват се душите, оковите изхвърлят от бедите.Ще окупират се местата на етноса и на враждата.Макар и малка таз страна , към слънцето с протегната ръка, ще има помощ от деди , въздигнати след заколение души.Ще се прекърши корена на злото , кръвта за кръв е дала вече дан и Македония размирна отново ще е мирна.

  • 4
    oserv avatar :-|
    Patilan

    До коментар [#2] от "bestbuy":

    ++++++1

  • 5
    yavor31 avatar :-P
    Мартин Akakka

    ХАха ,центъра на Скопие прилича на цирк мамка му ха ха

  • 6
    dourmana avatar :-|
    Petko Dourmana

    Като си помисля, че точно на мястото на сегашния "Войн на кон" преди няколко години бях опънал за няколко дни българска офицерска палатка "стар образец" и нито един македонски "националист" не се усети ме напушва смях :)))
    http://www.youtube.com/watch?v=yfK7_Jfmp-s

  • 7
    e_mil avatar :-|
    tamada

    "...лодка, в която няколко етноса се опитват да доплуват..."

    Плуват рибите, животните и плувците потопени във водата. Етносите в лодки и кораби плАват.

  • 8
    vassilun avatar :-(
    vassilun

    [quote#2:"bestbuy"]Македонцит са си чисти българи. Най-голямото доказателство за това е, че искат да се цепят и да са различни, по-големи от България... Или както се казва "2 души - чета, 3 души - чета с предател" [/quote]

    Почти вярно, но аз мисля, че са взели най-лошите български черти и са по-големи комплексари! Заради това е и тази безвкусица в Скопие и напъването им да си присвояват герои: Александър Македонски (чудно е, че нямат претенции към баща му!), Самуил, ГГоце Делчев,...

  • 9
    igr81 avatar :-|
    antropos

    "...албанците бяха потресени от бързото изказване на вътрешния министър Гордана Янкуловска, според която е разбита терористична клетка. "Ако правиш такива обвинения, трябва да покажеш доказателства." - да ви звучи познато? :)

  • 10
    borko_to avatar :-|
    borko_to

    България има защо да следи отблизо този процес: не заради романтичните представи за историята, а заради прагматичните проблеми днес. Македония е потенциален пазар и партньор, а в момента не е нито едно от двете.

    Потенциален пазар? Какво ще изнасяме - тикви ли? Партньор? На Зорничка известно ли е, че думата българин в Македония е равносилна на обида, да не говорим че по младите македонци ти предлагат да си говорите на английски? Чела ли е "Утрински весник" (кажи речи най-влиятелния), чиито собственик е сърбин, за да разбере какво се говори за българите и България? Меджу другото в цитирания вестник, не е възможно да се пускат коментари на български книжовен език - трият се до 30 мин. Толкова за възможностите запартньорство към момента.
    А "романтичните представи за историята" убиха всичко детско в мен. Като прескочим неизбежните коментари, които биха могли да бъдат направени, наистина ме е срам, дори ми е болно, че статията е писана от български журналист...Всъщност не съм и убеден, че произведението е авторско, най-вероятно е само преведено на български.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK