С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 11 май 2012, 15:06, 5005 прочитания

Назад, на-а-а-зад...

Правителството на Никола Груевски задълба в посока, обратна на ЕС

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Трябва да имаш особен слух, за да уловиш намеците на евробюрократите. Когато тази седмица европейският комисар по разширяването Щефан Фюле отговаряше на журналистически въпроси след срещата си с македонското правителство, той наблегна на една дума, която казваше много. Запитан за диалога между Скопие и Брюксел след журналистическо твърдение, че "Гърция е единствената пречка по пътя", Фюле вметна, че той върви въпреки "предизвикателствата". Множественото число крие в себе си оценка за политиката на Никола Груевски, каквато никой еврокомисар няма да изкаже публично.

След седем години на власт и две изборни победи ВМРО-ДПМНЕ и правителството на Груевски се вкопчват все по-отчаяно в проблема с Гърция, за да обяснят защо Македония не напредва по пътя към ЕС. Позицията на Атина безспорно е най-голямото препятствие днес. Но освен че не успя (или не поиска) да направи нищо, което да реши този проблем, през последните няколко години, Скопие удобно си затваря очите за други проблеми: свободата на словото се срива, НПО-тата и всички други критици на правителството биват игнорирани, съдебната система остава уязвима за политически натиск, а любимата тема на Груевски - икономиката, все повече затъва.


Две напред, една назад

Когато Никола Груевски, бивш финансов министър, пое първия си мандат като премиер, той обеща да заложи на икономиката. "Мисля, че в първите две години след като стана премиер, той направи някои добри реформи и Македония показа икономически резултати", казва някогашният му наставник Любчо Георгиевски. "Грешката на Груевски беше, че той изостави идеята да бъде икономически мениджър на правителството и отиде към националистична  политика." Икономическите постижения бяха добър ръст на икономиката, драстично подобрение в индекса Doing business (в Македония де факто можеш да отвориш фирма за един ден) и в борбата с корупцията, заздравяване на данъчната система и поддържане на макроикономическа стабилност.
"Те ни слушат и обсъждат открито с нас. Винаги има министри, които да те чуят, и мисля, че приемат около 60% от предложенията ни", казва Мирче Чекреджи от Стопанската камара.

Фотограф: Надежда Чипева

"Това правителство остава най-доброто, с което сме работили", казва Мирче Чекреджи, среден бизнесмен и зам.-ръководител на Търговската камара. "Те ни слушат и обсъждат открито с нас. Винаги има министри, които да те чуят, и мисля, че приемат около 60% от предложенията ни." Чекреджи казва, че причината македонското правителство да търси заеми навън, с които да се финансира, както прави напоследък, е препоръката на бизнеса да не се свива ликвидността на местния пазар, която и бездруго е катастрофална. Но и той, както и всички останали, подчертават основната слабост в начина, по който правителството разпределя парите в бюджета. "Първото перо, от което винаги се свиват пари, са капиталовите разходи. Ние винаги ги критикуваме за това", коментира бизнесменът. Единствените по-големи такива разходи, които се правят, са за проекта "Скопие 2014".

Но това е по-малкият проблем. По-големият е огромната безработица, която продължава да мъчи македонската икономика вече 10 години. Тя устойчиво е над 30% и въпреки че сивата икономика със сигурност покрива част от нея, ситуацията не е добра. В индекса на нещастието, съставян от списание Economist, който обединява нивата на безработица с тези на инфлацията, Македония е първа от 92 държави. "Няма бизнес, няма бъдеще. Взимам българско гражданство и заминавам, вдига рамене сервитьор на стария площад в Скопие. Какво да правя тука?"
"Груевски е класически популист. Те мислеха, че ще са много успешни икономически, без да разберат, че за да тръгне икономиката, тук трябва всичко в политиката да е наред", казва политологът Сашо Ордановски.

Фотограф: Надежда Чипева

За да реши този проблем, Груевски започна мащабна кампания за увеличаване на държавната администрация. "Груевски е класически популист - като Ердоган и Путин. Той дойде с план да промени обществото, което според ВМРО-ДПМНЕ беше много комунистическо", разказва Сашо Ордановски. "Те мислеха, че ще са много успешни икономически, без да разберат, че за да тръгне икономиката, тук трябва всичко в политиката да е наред. Като видяха, че не става, започнаха да раздуват администрацията. Когато те дойдоха на власт, имаше 96 хил. Сега има 140-150 хил. Няма икономически модел, където един частник да храни един администратор, един безработен, един студент и един пенсионер."



Путинов модел

Новите хора в администрацията всъщност се оказват и удобен начин за набиране на гласове за управляващите. Този вид мобилизиране на гласове е описан подробно в репортаж на телевизия А1 - една от най-популярните телевизии в Македония, която малко по-късно е затворена, след като собственикът й Велия Рамковски, бивш консултант на правителството, е обвинен в укриване на данъци и пране на пари и е осъден на 13 години затвор. Изпълнителният директор на Македонския институт за медиите Биляна Петковска разказва, че конфликтът между Рамковски и властта започва след неуспеха на Македония да влезе в НАТО през 2008 г. Дотогава най-влиятелната и гледана телевизия в страната подкрепя действията на правителството. След фиаското в Букурещ обаче тя рязко сменя редакционната си политика и се превръща в основен критик на властта. През ноември 2010 г. полицията влиза в сградата на телевизията, където се помещават и офисите на всички останали фирми на Велия Рамковски, и макар да твърди, че целта на акцията й са останалите му бизнеси, медията е затворена. Екипът й от 500 души остава на улицата, въпреки че A1 е на печалба и в състояние да изплати дълговете на собственика си. "Просто влязоха и измъкнаха кабелите", спомня си едно от водещите лица на телевизията, Борян Йовановски. Той твърди, че колегите му изпитват трудности да си намерят работа в друга медия, защото по думите му не смеят да ги наемат.

"За пръв път чух да се говори за путинизацията на Македония в Брюксел, не в Скопие", казва дипломат, запознат с дискусиите в Европейската комисия. Това е процес, за който вече открито се говори на много места. Свободата на словото е основен проблем за Македония. Страната се срива в класацията на "Репортери без граници" с около 30 места годишно, като сега е на 94-о място. Основен лост за влияние върху медиите е финансовият. Държавата е вторият най-голям рекламодател в страната след мобилния оператор T-Mobile. Македония е малък пазар, на който при 2 млн. души население има около 200 медии, 150 от тях са телевизии и радиа. Биляна Петковска констатира, че не е ясно по какви критерии се избира в кои медии да публикуват реклами държавните институции.

Двете най-големи телевизии Kanal5 и Sitel са собственост на синовете на двама депутати от парламента, коалиционни партньори на Груевски, въпреки че член 11 от Закона за радио и дифузия забранява политици и техни близки да притежават медии. Журналисти казват, че има директна връзка между редакции и кабинета, за да се пускат или спират материали. Блогърът Жарко Траяноски и бивш колумнист във вестник "Дневник" пък разказва, че за да се заглушат гласовете на критичните журналисти, се води целенасочена негативна кампания срещу тях през проправителствените медии и чрез платена пропаганда в социални мрежи и форуми. Инакомислещите се обявяват за национални предатели, които получават пари от чужди държави, настояващи Македония да смени името си.
 
А сега накъде

Бившият член на правителството Ивица Боцевски, който отговаря за евроинтеграцията, не е съгласен с критиките. "Какво значи затваря Македония? Либерализирахме визовия процес, интернетът се разпространи масово, дават се стипендии на всеки студент, който успее да влезе в някой от топ 100 университетите в света." Той сравнява македонския с българския премиер: "Борисов и Груевски не отговарят на идеалния образ за либерален политик, но изграждат политическа система, която да функционира." Според него основният проблем не е техен, а на опозицията, която е заклещена в езика на 90-те и говори на електорат, който не съществува.

Но източници от Брюксел подкрепят твърденията за сериозно връщане назад на Македония в последните години. Миналата година Щефан Фюле дори предупреди, че може да бъде оттеглена препоръката за започване на преговори от 2005 г. "Нещата не се движат на никъде. Македония де факто вече не се обсъжда никъде освен на работни срещи на младши дипломати", казва дипломатическият източник. За това според него са виновни както гърците, така и македонското правителство, което не само не прави нищо, за да разреши този спор, но и изглежда тотално незаинтересувано от по-активни отношения с другите си съседи, като например България. Тази седмица българското министерство на регионалното развитие например съобщи, че има сериозни проблеми с трансграничните проекти с Македония, защото не получава отговори от местния си партньор. "Не може да претендираш да си далновиден политик, коментира дипломатическият източник, да си съсед с две страни - членки на ЕС, и да не работиш активно с никоя."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Отстъпките на Макрон могат да нарушат правилата на ЕС за бюджетния дефицит Отстъпките на Макрон могат да нарушат правилата на ЕС за бюджетния дефицит

Това може да бъде използвано от Италия, която води спорове с Брюксел заради раздути разходи

12 дек 2018, 499 прочитания

Политическият натиск върху централните банки по света се засилва Политическият натиск върху централните банки по света се засилва

Най-голяма е икономическата опасност за развиващите се пазари, където институциите често са по-слаби и зависими

12 дек 2018, 661 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Скопjе се гради

Мащабният проект на македонското правителство за строеж на паметници и музеи разделя нацията, вместо да я обединява

Как България не победи Макрон

Въпреки съпротивата на София, ЕС ще приеме въведе ограничения за товарния пътен транспорт

Всяко движение на всеки гражданин

Китай планира противоречива система за "социален кредит", която съди всеки жител според поведението

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Диалози на гениалността

Една изложба в два музея изследва културната приемственост и метафизичната връзка между Бунюел и Гоя

Цепи мрака

Нови технологии, ресторант на тъмно, тактилни разходки и други инициативи, които разкриват света на незрящите

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 49

Капитал

Брой 49 // 08.12.2018 Прочетете
Капитал PRO, Вечерни новини: Над 1.3 млрд. лв. излишък отиват за "Хемус"; Решителна вечер за Тереза Мей като премиер

Емисия

DAILY @7PM // 12.12.2018 Прочетете