Кризата променя начина на живот в Европа

Пдобони протести и брожения имахме и в къщи в началото на 2009-та, когато се наложи да обясня на моногоуважаемия семеен съвет, поради промени в икономическата среда (в смисъл оставане без раота на основния донор в семейния бюджет) се налага временни ограничения на някои социални разходи.
Ситуацията беше почти революционна, особено от по-младите членове на семейното общество, но успяхме да кацнем меко.
Презаредим (извършим необходимите реформи за няколко месеца) и отново полетим с нови още по-мощни сили във световното икономическо пространство.

Нищо невероятно няма в случващото се. Надявам се обаче да не се стига до крайности, защото нито работохолиците, нито крайно-левите, нито крайно-десните, нито отричащите културата не ми допадат. И тук смятам, че пак в баланса има решение.

Крайно време е всички да се научат да ядат толкова колкото изкарват!
С милиарди и трилиони заеми всеки може да ни държи реч, колко сме били бедни щот сме работели неефективно

До коментар [#3] от "vesko_dechev":

Не е до яденето, а до разточителството.

Хе, всичко останало в статията може да е вярно но не и това за ирландците. В Дъблин съм от доста време и от икономическия бум до сега няма никаква промяна на ирландците към техните пъбове. За тях това е и винаги е било традиция и начин на живот. А и кризата тук далеч не е толкова осезаема като тази в Гърция или Португалия.

Казано от един много умен човек преди 65 години:
"И така, в този жесток свят, в който срещу нас бяха разпалени две големи войни, стана очевидно, че единствените народи, които имат шанс да оцелеят, са тези народи, които знаят как да страдат и които все още притежават мъжеството да се борят до края, дори и тогава, когато положението изглежда абсолютно безнадеждно."