С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
122 18 май 2012, 17:12, 26131 прочитания

Готови ли сте за дра(х)магедон

Гърция е опасно близо до излизане от еврозоната. Това няма да е добре за нея, за ЕС и за България

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Мъчителен край или мъка без край - така може да се обобщи накратко дилемата пред Гърция. Тя нe е привлекателна за никого - нито за ЕС и международните кредитори на страната, нито за самите гърци. И докато нарастващото раздразнение на първите е съвсем обяснимо, напълно разбираемо е отчаянието на вторите.

Скована в политическото безвремие до новите избори на 17 юни, страната е по-близо от всякога до изхода от еврозоната. Няма никаква гаранция, че те ще произведат по-категоричен резултат и безплодните преговори за съставяне на коалиция след първия вот на 6 май няма да се повторят. Или че на власт няма да дойдат партии, които искат да скъсат споразумението с тройката от ЕС, ЕЦБ и МВФ. Като например новата звезда на политиката в Атина - лидерът на радикалната лява коалиция СИРИЗА Алексис Ципрас, който изправя косите на гръцките кредитори с изявленията си. А в този момент последното, което Гърция може да си позволи, е продължаване на парализата или нова авантюра.


Самият факт, че доскоро немислимото вече се обсъжда съвсем свободно, показва колко много са се променили нещата две години от началото на дълговата криза. За пръв път централни банкери в Европа си позволяват открито да говорят, че напускането на Гърция не само е възможно, но и поносимо. Гуверньорът на белгийската централна банка Люк Коен спокойно описва евентуалната раздяла като "приятелски развод", а според ирландския му колега Патрик Хонохан тя няма да е "непременно фатална, макар и да не е привлекателна". Политици в Брюксел, Берлин, Виена и други европейски столици повтарят един след друг, че еврозоната може да преживее и без Гърция. А немското списание Spiegel излезе с корица със заглавие Akropolis adieu! и пространна тема, обясняваща защо Гърция трябва да си тръгне сега и как това ще е най-добре за самата нея и за всички останали.

"Високорисковата игра "кой ще мигне пръв" между гръцките и европейските политици трябва да спре сега. Всяко ново заглавие, всяко следващо изявление за излизане на Гърция от еврозоната само засилва вероятността това наистина да се случи. Тези, които казват, че напускането на страната няма да е голяма работа, или не знаят какво говорят, или имат някакви скрити мотиви", казва директорът на икономическия аналитичен център Re-Define Сони Капур в изявление до медиите. Действително все по-високоволтовите заплахи към Атина, изглежда, целят две неща - да окажат натиск върху гърците да изберат партиите, подкрепящи меморандума с тройката, и да подготвят пазарите за вероятността страната да се раздели с еврото, ако радикалите дойдат на власт. "Много хора, изглежда, вярват, че еврозоната блъфира. Може и да грешат. В Северна Европа мислят, че излизането на Гърция е добра идея. Това е абсолютна заблуда", казва пред "Капитал" Саймън Тилфорд, главен икономист на Centre for European Reform.

Друга илюзия е, че Гърция има избор да каже "да" или "не" на икономиите, както се опитват да я убедят Ципрас и сие. Със или без програмата на тройката, страната я чакат кръв, пот и сълзи. Пред нея, поне в близките години, няма светло бъдеще, а само мрачно и по-малко мрачно. Страната няма как да избегне болезненото пречистване от бюджетните грехове, трупани с десетилетия, и трудното пренастройване на икономиката й така, че  да бъде конкурентоспособна. И най-добре е това да стане с помощта на ЕС. "Излизането на Гърция все още не е неизбежно. Но ако няма правдоподобен план за връщане на икономиката й към растеж, тя не може да запази еврото. Това не зависи само от гърците. Те направиха грешки, но стратегията на ЕС допълнително влоши нещата. Решението за оставането на Гърция в еврозоната зависи колкото от самата нея, толкова и от ЕС, който трябва да й помогне с реалистична програма", смята Тилфорд. 



На 17 юни няма да има просто още едни избори в родината на демокрацията, а събитие, от което зависи бъдещето на еврото. И така, готови ли сте за дра(х)магедон?

Сценарий 1: Хайде да останем заедно 

Единственото хубаво нещо, което може да се каже за повторните избори на 17 юни, е, че дават още един шанс на гърците да посочат ясно какво искат. Посланието от Европа и пазарите е, че този път парламентарният вот всъщност ще бъде референдум за оставане или излизане от еврозоната. Залогът е висок и играта е рискована, но очевидно мнението в Брюксел е, че това е единственият начин да бъдат убедени онези 80% от гърците, които не искат да се разделят с еврото, да гласуват по правилния начин. Президентът на Европейската комисия Жозе Барозу отправи към тях недвусмислено предупреждение, че условията по спасителната програма няма да бъдат променени и изборът е в техните собствени ръце. "Искаме Гърция да продължи да бъде част от нашето семейство, от ЕС и от еврото. Но крайното решение за оставане трябва да дойде от самата Гърция."

Най-доброто, което може да се случи, е политическата рулетка да се завърти така, че бързо след вота в Атина да има стабилно правителство. Такова, което да може да говори спокойно и разумно с тройката кредитори от ЕС, ЕЦБ и МВФ.

Вариантите това да се случи, са два:

- СИРИЗА да се приземи, след като се качи на власт.

Според последните социологически проучвания партията ще спечели следващите избори с 20.5% от гласовете. Дори и с бонуса от 50 мандата за победителя това няма да е достатъчно и ще е нужна коалиция, на каквато за момента останалите леви партии не изглеждат склонни, но това може да се промени. Правителство, доминирано от СИРИЗА, звучи като сбъднат кошмар за Брюксел и пазарите, предвид изявленията на лидера й Алексис Ципрас, че ще скъса "варварското споразумение" с кредиторите, което води Гърция "директно в ада". Но това, което говори Ципрас преди изборите, и това, което ще говори, когато се озове на една маса с ЕС и МВФ, може да се окажат различни неща. Не е изключено пламенният и харизматичен 37-годишен лидер да разбере, че няма среден път между запазването на еврото и условията на "тройката" и да потърси компромис.

- "Нова демокрация" и ПАСОК да успеят да направят коалиция.

Двете традиционни партии, които са единствените, поддържащи спасителния план, получиха силен шамар от избирателите. Но не е съвсем невъзможно с подкрепата на ЕС и посланието "евро или смърт" да успеят този път да спечелят достатъчно гласове, за да управляват.

И в двата случая идеалното - но и за съжаление малко вероятно за момента - развитие би било ЕС също да направи отстъпки, да иска по-реалистични неща от Гърция и да й помогне да изпълзи от пропастта. В противен случай агонията ще продължава, рано или късно ще има нова политическа експлозия в Атина и ще се стигне до сценарий 2 - излизане от еврозоната.

- Ефектите за България


Позитивният сценарий за Гърция естествено се превежда в по-малко зло и за България. Постепенно връщане към стабилност на гръцката икономика ще намали напрежението върху целия регион. Ако процесът се управлява умело и се избегнат нови големи сътресения, пазарите постепенно ще могат да се успокоят.

По-малко зло обаче далеч не означава позитивен ефект. Дори и при най-оптимистичното политическо развитие, спазването на наложените от Брюксел политики неминуемо означава продължителна рецесия в Гърция. А дори и изискваното бюджетно затягане да бъде смекчено и разсрочено, това ще удължи периода на стагнация или анемичен растеж.

А това засяга България по няколко начина. Гърция все още е сред основните търговски партньори и много фирми разчитат на гръцкия пазар. Експортният бизнес вече намира алтернативи и се насочва на изток, но това само може да смекчи негативните ефекти, но не и да ги елиминира. А те ще са особено силни в пограничните райони и най-вече за малкия и средния бизнес, който трудно може да намери алтернативи. Някои южни български градове разчитат на зимен, а и на шопинг туризъм от гърци, който вероятно ще отслабне.

Българският финансов сектор се доминира от гръцки институции, които държат около четвърт от активите. Най-големите - NBG (ОББ), EFG Eurobank (Пощенска банка), Piraeus (Банка Пиреос), Emporiki (Емпорики банк) - си имат дъщерни банки тук, а Alpha Bank оперира чрез клон. При най-позитивния сценарий те постепенно ще се рекапитализират и ще престанат да висят на спасителни системи от гръцката централна банка и ЕЦБ. Докато това се случва, високата безработица и свиващите се доходи в резултат на европейския коктейл от икономии ще влошават кредитните им портфейли. Това оставя българските банки, собственост на гръцки институции, да се справят на собствен ход да набират депозити от местния пазар и да генерират капитал само от печалби. В това няма нищо непосилно, но означава по-слаби перспективи за растеж, още повече че и западноевропейските банки са фокусирани върху собственото си рекапитализиране и едва ли ще отделят средства за поделенията си в източната част на континента. Ако всички банки започнат да водят борба за местния депозитен ресурс, това няма да позволи цената му да падне и съответно лихвите по кредитите ще останат относително високи - още една линия, по която се ограничава потенциалът за растеж.

От влошената среда в Гърция може да се очакват и известни позитивни ефекти, но е наивно да се мисли, че те ще успеят да компенсират негативите. Чужди и гръцки компании може да предпочетат да преместят централите си в България заради относително по-голяма стабилност, по-ниски данъци и по-либерализиран пазар на труда. Основни пера в гръцката икономика обаче са туризъм и селско стопанство, които трудно се пренасят, така че ефектът няма да е огромен. А същевременно продължаващата несигурност по-скоро ще отблъсква инвеститори от целия регион.
При всяко реалистично развитие на "позитивния сценарий" Гърция си остава гореща точка за неопределен период. Дори и сегашната прекалено строга програма за икономии да бъде доведена докрай, това ще свие дълга й до съотношение 120% към БВП през 2020 г. Затова и през цялото време всички ще продължават да гледат към Гърция и региона с недоверие.

Сценарий 2: Сбогом и благодаря за еврото 


Раздялата може и да е трудна, но е по-добра от хроничната депресия, която съпътства несполучливите бракове. Това е мотото на все по-голямата и гласовита група анализатори и политици, която настоява, че най-добре и за Гърция, и за еврозоната ще бъде да си кажат "сбогом."

Няма ясно разписан механизъм как една страна може да се откаже от еврото и дали това ще означава и излизане от ЕС. С малко повече желание обаче ще се намери начин правните пречки да се преодолеят. А какви ще са последствията от излизането - или изгонването - на Гърция зависи от начина, по който ще стане това. Ето основните варианти:

- Гърция напуска еврото рязко и хаотично.

Белгия наскоро постави рекорд, като преживя сравнително спокойно цели 541 дни без правителство. Но ако Гърция няма работещ кабинет много скоро след 17 юни или ако той реши да скъса споразумението с кредиторите, дра(х)матизацията е гарантирана.

Това най-вероятно ще означава спиране на помощта от ЕС и МВФ. Без нея Гърция няма да може да обслужва дълга си и ще фалира (и то за втори път, защото технически вече банкрутира при сделката за отписване на дълг през февруари). Същевременно ЕЦБ може би ще отреже животоспасяващата ликвидност за гръцките банки и банковата система ще колабира.

Тъй като хазната в Атина е празна, пресъхването на външното финансиране ще означава липса на пари за плащане на пенсии и заплати. В този момент ще се наложи Гърция да излезе от еврото и да започне да печата свои пари. Въвеждането на новата драхма ще трябва да бъде съпроводено с деноминиране на всички съществуващи договори, лимити за теглене на пари от банките и въвеждане на капиталови ограничения, за да бъде спряно изтичането на авоари в чужбина. В най-мрачните сценарии всичко това е гарнирано с улични безредици, спящи пред банкоматите хора, гранични патрули, опитващи се да попречат на изнасянето на куфарчета с евро и дори гражданска война и връщане на режима на хунтата.

Вероятността шоковите вълни от гръцкия срив да потопят Испания, Ирландия и Португалия никак не е малка. "Ако Гърция просто излезе или ЕС я изгони, без това да бъде придружено от мерки, които да убедят инвеститорите, че тя е изключение, заразата ще стане неконтролируема. В Испания ситуацията вече е много сериозна", казва пред "Капитал" Саймън Тилфорд, главен икономист на лондонския Centre for European Reform. Така напускането на Гърция може да се окаже краят на еврозоната.

- Гърция и еврозоната се разделят възпитано, подредено и контролирано.

Разводът може да се случи и по по-цивилизован начин. Например Гърция и ЕС да координират точния момент и начин на раздялата и да се подготвят за това. Като Атина да не бъде напълно изоставена. "Шансовете на Гърция да оцелее извън еврозоната зависят от това каква временна помощ ще получи държавата от ЕС и МВФ. Ако те й дадат средства да подкрепи банките си и да финансира бюджета си и така й осигурят време и поле да се възстанови, тя може и да успее да се стабилизира относително бързо. Девалвацията сама по себе си няма да я извади от пропастта. Гърция се нуждае от по-слаба валута, но и от структурни реформи," казва Саймън Тилфорд.

Същевременно ЕС също трябва да е готов. "Ако например излизането на Гърция е съпроводено с обявяването на значителни реформи в управлението на еврозоната, рискът може да е управляем. Представете си - Гърция напуска и в същия момент европейските лидери обявяват, че ще има постепенни стъпки към общо гарантиране на дълговете, споразумение за защита на банките на ниво еврозона и ЕЦБ ще бъде още по-активна в ролята си на кредитор от последна инстанция. Тогава мисля, че ще успеят да намалят притесненията на пазарите за Испания и другите слаби звена и заразата ще бъде ограничена", смята икономистът от Centre for European Reform.

Ефектът за България


Последиците от апокалиптичния сценарий за Гърция във всичките му разновидности са почти непредвидими както за Европа, така и в частност за България. Ако има едно сигурно нещо, то е, че най-силният и непосредствен удар при бързо и хаотично излизане на Гърция от еврозоната ще се пренесе първо през банковата система.

Изключването на гръцката банкова система от европейската, съчетано с паника и стихийно теглене на депозити, буквално ще я потопи. А оттук ефектът върху българските банки е трудно предвидим. Те формално са си отделни юридически лица със собствен капитал и финансирани в значителна степен от местни депозити. Доколкото платежната система се контролира от БНБ, тя може да отреже отлива на средства към централите им. Той така или иначе не би правил голям смисъл - местните поделения са прекалено малки, за да могат да предоставят достатъчно ликвидност при нужда да се спаси банката-майка. "При евентуално изгонване на Гърция от еврозоната гръцките банки най-вероятно ще продадат българските си дъщерни банки на нов собственик", пише в блога си Георги Ангелов от "Отворено общество".

Има обаче и много неща, които са извън контрола на централната банка, и най-важното от тях е психологията. Вече има сигнали, че гръцкият хаос предизвиква засилени тегления на депозити в други проблемни икономики като Испания. Никой не може да каже как ще реагират испанците, италианците или българите при новините за излизане на Гърция от еврозоната и последващ банков срив. А ако събитията се развият скоростно, намирането на купувачи за банките с гръцки собственици ще е предизвикателство. Добрата новина тук е, че по данни на БНБ банковата система поддържа високо ниво на ликвидност oт 25.75% към края на март, което означава, че би трябвало да може да поеме дори и усилено теглене на депозити. Другата добра новина е, че държавата има известни буфери, с които може да подкрепи банковата система при нужда. Фондът за гарантиране на влоговете разполага с над 1.5 млрд. лв. след вноските за 2012 г., а БНБ може да използва натрупаните си резерви, както и фискалния резерв на държавата.

По-неясен е ефектът от евентуалния разпад на еврото. По закон българският лев е вързан към германската марка по курса, по който тя влиза в единната валута. Така че при връщане на Германия към националната й парична единица и левът би трябвало да остане вързан към нея. Разбира се, при такива екстремни обстоятелства правителството може да реши да промени паричния ред. Отказването от валутния борд и минаването към плаващ курс при такава нестабилност обаче е малко вероятно, както и вързването към друга валута - най-малкото заради силните връзки на българската с германската икономика. При това положение към всички други негативи, които ще има за останалите европейски страни и за компаниите им (юридически хаос от договорите в евро, разходи за превалутиране и т. н.), за България ще се прибави очакваното поскъпване на марката, което ще засегне износа.

Ако след евентуално напускане на Гърция еврозоната оцелее, то това ще е с цената на огромни разходи за европейската икономика и съответно съпътствано със спад на еврото, което ще подкрепя българския износ към трети страни. При неизбежната рецесия и свитото търсене в еврозоната обаче този ефект ще бъде ограничен за дълъг период.

Независимо от съдбата на еврото, колабиралата съседна гръцка икономика ще тежи на българската, а затворените капиталови потоци и граници ще ударят търговията. И сега целият регион се разглежда от инвеститорите в пакет, а ако ситуацията стане още по-драматична, ефектът ще се мултиплицира. Това личи и от последните реакции на политическата несигурност в Гърция, които бързо покачиха спредовете по българските credit default swaps (своеобразна застраховка срещу фалит на страната) със 100 базисни пункта до нива над 350 б.п. А това означава по-скъпо финансиране както за държавата (която до края на годината трябва да си набави 900 млн. евро, за да рефинансира падежиращите началото на 2013 г. облигации), така и за частния сектор. При излизане на Гърция от еврозоната с фалит и банкова криза този показател за България може да скочи бързо до неприемливи нива, които ще оскъпят пласирането дълг.

При тази картина всякакви възможни позитиви като пренасочване на бизнес от Гърция към България или пък бягство на депозити към относително по-стабилната съседна икономика ще са като капка в морето.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Проблемите на Китай със сметищата Проблемите на Китай със сметищата

Само за 2017 г. в страната са събрани 215 млн. тона отпадъци, генерирани от домакинствата в градовете

17 ное 2019, 426 прочитания

Меркел настоява ЕС да поеме контрол над дигиталната икономика Меркел настоява ЕС да поеме контрол над дигиталната икономика

Германският канцлер апелира държавите от съюза да придобият "информационна независимост" от компаниите в Силициевата долина

17 ное 2019, 535 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Япония ще се опита да пести ток през лятото

Правителството призова гражданите да свият енергийното си потреблението с 5 до 15%, за да се справят с евентуалния недостиг на енергия след спирането на ядрените реактори

Още от Капитал
Тази карта ми излезе златна

Защо лихвите по кредитни карти не падат и как да платим по-малко по тях

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10