Империята отвръща на удара
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Империята отвръща на удара

Историческият епос Fetih 1453 събра рекордна зрителска аудитория в Турция

Империята отвръща на удара

Филмът Fetih 1453 е символ на възродения интерес на Турция към славното й османско минало

Марина Станева
25934 прочитания

Историческият епос Fetih 1453 събра рекордна зрителска аудитория в Турция

© www.1453fetih.com


По мащабните батални сцени, щедрите визуални ефекти и пищните костюми прилича на холивудски блокбъстър от ранга на "Троя". Бюджетът от 17 милиона долара го прави най-скъпата подобна продукция в родината му. А инвестицията вече е върната неколкократно на фона на масовата истерия, която предизвиква сред зрителите. Става въпрос за турския филм Fetih 1453 ("Завоевание 1453") на режисьора и продуцент Фарук Аксой, който разказва за превземането на Константинопол в средата на ХV век от османските войски, водени от султан Мехмет ІІ - битката, която слага край на Византия и на Римската империя.

Завръщане в миналото

Мненията за него са повече от полярни. Според някои това е съшит с бели конци исторически епос, чиято амбиция е да си съперничи със западните комерсиални кинохитове. Други го определят като чиста имперска пропаганда, която напоследък спокойно избуява под благосклонния поглед на управляващите умерени ислямисти в Анкара.

Безспорно е едно – Fetih 1453 е доказателство за възраждането на големия интерес на турците към славното им османско минало. Или както писа вестник Zaman, след като изгледат филма, "турците се чувстват отново империалисти". Коментарът на френския вестник Le Figaro е в същия стил: "Повече от пет столетия след превземането на Константинопол, турците се втурват към киносалоните, за да преживеят тази силно символична битка на своите предци." Според изданието големият ентусиазъм към епоса е индикация за вълна на османизация в страната напоследък: "Охулена от основаната от Кемал Ататюрк Република Турция, Османската империя отново е на мода", пише Le Figaro.

Fetih 1453 бележи кулминацията на една тенденция от последните години в Турция към създаването на романтичен ореол около османизма. Страната вече гледа с други очи на османското си минало, години наред умишлено неглижирано от Ататюрк и последователите му, пазители на светския режим. Причините за това са две.

Първата е свързана с външната политика. След десетилетие на икономически растеж и разрастващо се регионално влияние, Турция все повече се обръща към предците си. Това е в унисон с политиката на премиера Реджеп Тайип Ердоган на засилване на влиянието на Анкара в мюсюлманския свят и на промотиране на умерения ислям като алтернатива на западните ценности. Обръщайки поглед настрани от ЕС, накъдето се беше засилила през последните десетилетия, Турция открива прашните следи на старото си влияние в Близкия изток и се стреми да го подсили. Ако на Балканите Османската империя е негативен символ, то в арабския свят е точно обратното. "С процъфтяващата си икономика и политическото си влияние Турция се възприема като модел в Близкия изток. Естествено е, че колкото по-силна става страната, толкова по-сериозно е приемана от света", обяснява професорът по международни отношения в истанбулския Kultur University Менсур Акгун пред сайта middle-east-online.com. Според турската преса Ердоган е прегледал филма и го е одобрил, което само засили обвиненията, че правителството му използва неоосманизма като инструмент на външната си политика.

Втората причина е свързана с вътрешната политика. "Всъщност турските власти много рядко се обръщат директно към османизма, казва пред "Капитал" директорът на офиса в Анкара на German Marshall Fund Йозгюр Юнлюхисарджикли. "Но от друга страна, виждаме някои от тях да правят директна връзка с Османската империя и с неоосманизма. Някои от радикалните реформи, направени през ранните години на Турската република, не се харесват на управляващите и те искат да отменят част от кемалистката революция, включително и в културните й аспекти. Затова обръщането към османизма до голяма степен е базирано на този мотив и е за домашна консумация."

Едновременно с опитите за упражняване на културно влияние в региона много турци преоткриват собствената си история. Сапуненият сериал "Великолепният век", в основата на който е животът на султан Сюлейман Великолепни, е истински телевизионен хит. А държавният музей, посветен на завладяването на Константинопол, е привлякъл над един милион посетители от отварянето му преди три години.

"Във всяко постимперско общество се наблюдава копнеж по славното минало. Съвсем естествено е това да важи и за Турция. Но това не е задължително лошо нещо", смята Юнлюхисарджикли. Според него в момента този копнеж е много ограничен заради официалната идеология и факта, че Османската империя е представена в учебниците като "болния човек на Европа". Ето защо според анализатора от German Marshall Fund Fetih 1453 преди всичко трябва да се разглежда като продукт на желанието за комерсиален успех, който до момента се е увенчал с успех.

Стара слава, нова гордост

Освен възторг Fetih 1453 предизвиква и критики. В свой анализ вестник Zaman предупреждава, че филмът поощрява "крайния национализъм" и старите турски стереотипи относно християните. "Така както ние се вбесяваме, когато видим ориенталски клишета по отношение на Изтока в западните кинохитове, поне трябва да сме достатъчно почтени да не правим същата грешка", пише турското издание. И допълва, че Fetih 1453 подхранва параноята на онези, които виждат Запада като "негостоприемен и с лоша слава", като същевременно засилва чувството за превъзходство на турците.

Турският критик Хюсеин Гюлерче дава друга гледна точка. Според него макар от завладяването на Константинопол да са минали 500 години, хората все още изпитват любов, уважение и възхищение към този епизод от историята: "Най-хубавият град на света стана наш с цената на живота на други. За съжаление в тази страна султаните са систематично клеветени и очерняни през ранните години на републиката", пише Гюлерче. По думите му целта на тази кампания е била да се насърчи и да се утвърди новият режим. Затова и славното минало е игнорирано, а този метод на отрицание е използван, за да се налагат западните ценности. "Но все пак въпреки интензивните опити не успяха да изтрият любовта и признателността ни към нашето минало. Днес сме подели движение да станем "ние" отново, като се върнем към корените си. Наблюдава се едно вълнение от възкресяването на миналото", заключава Гюлерче.

В потвърждение на думите му идват и стотиците положителни отзиви за филма в турските форуми. Потребител, представящ се като hamim, например пише: "Толкова се гордея с този филм. Това е филмът, който винаги съм чакал. Когато го гледам, се гордея още повече с Турция." Друг интернет юзър на име Ali, споделя: "Така наречените реформатори от 1923 г. и дори отпреди това ни откъснаха не само от нашето минало, но и ни изолираха от изкуството и културата ни с цел да създадат една слаба култура, която да бъде раболепна."

Факти и други подробности

Според някои историци Fetih 1453 може да бъде атакуван и за някои исторически неточности. Част от тях са синтезирани във вестник Guardian - например последният византийски император Константин XI е показан като човек на удоволствията, докато в действителност той се е обрекъл на безбрачие. Или пък се пропуска фактът, че далеч повече византийци са се биели на страната на султана, отколкото са защитавали стените на Константинопол. Освен това във филма градът е представен в целия си блясък, като се пропуска това, че след 1204 г. той е бил плячкосан от кръстоносците.

Но по-интересна е двойствеността с която турците се възприемат – от една страна, на преден план е авторитарният стремеж към власт, но от друга, има опит за баланс чрез демонстриране на толерантност. Именно това се наблюдава във финалната сцена, когато Мехмет II влиза в "Света София" с русо дете на ръце и казва: "Не се тревожи, народе на Константинопол, можете да практикувате религията си, както желаете." За всеки, запознат с историята, е известно, че животът на християните в Османската империя съвсем не е бил лесен и безоблачен. Същевременно в една от сцените се акцентира на това как християнски бойци убиват жени и деца.

Заради подобни противоречия немската християнска организация Via Dolorosa призова за бойкот на филма, който се предвижда да се излъчва и във федералната република, където живеят 1.7 млн. турци и 1.3 млн. германци от турски произход. "Няма никаква причина Турция да празнува това събитие. Вместо това тя трябва да се срамува заради нарушаването на човешките права и продължаващото преследване на християни", пише в изявление на организацията, публикувано на уебсайта й.

Не всички мнения са толкова крайни. "Филмът всъщност не представя византийците в негативна светлина. Те са описани като смели и патриотични, което изненадва и мен самия. Например накрая византийският император избира да умре с чест, вместо да избяга и да се спаси. Византийците са представени като набожни християни по един много позитивен начин", коментира Юнлюхисарджикли.

Както и да завърши този спор, ясно е, че в Турция днес славната история продава повече от всякога. Затова и екипът зад Fetih 1453 вече планира нов епичен филм, който да взриви киносалоните - за битката при Галиполи, където Ататюрк побеждава британците.

Керем Октем, преподавател по Близкия Изток в Оксфордския университет:

Османизмът дава на турците чувство на гордост и самочувствие


Какво смятате за интерпретациите, че Fetih 1453 показва копнежа на турците по османското имперско минало?

- Определено има един апетит към имперското минало в днешна Турция. Много дълго време Османската империя беше заклеймявана толкова силно в Турция, колкото и в България. Турската република от 1923 г. е била изградена като антитеза на Османската империя, въпреки че е имало приемственост като структура и дори идеология. Въпреки това всичко османско, включително азбуката, е било обезценено от кемалистите и това поведение продължаваше до скоро. Напоследък тези анти-османски чувства отстъпват. Сега, когато Турция е управлявана вече десетилетие от про-османската и нео-ислямистка Партия на справедливостта и развитието, те почти напълно са изчезнали. Управляващите смениха кемалисткия светски исторически наратив с по-ислямистки и османски. Като гордост и ентусиазъм кемалистите не могат да предложат много. Но, ако погледнете в миналото, ще видите цветността на космополитната империя – вълнуващи хареми, невероятни палати. Това е толкова по-забавно и дори по-секси от републиката. Но не мисля, че турците предпочитат да живеят в славното минало, въпреки че има едно такова бягане от действителността чрез филми като този. Това просто е поп-културно повторно свързване с историческата сфера на влияние в икономически и политически аспект, което влива на турците чувство на гордост и самочувствие.

Съществуват обвинения, че правителството на Ердоган използва нео-османизма като инструмент на външната си политика, за да възстанови турското влияние. Какво е вашето мнение?

- Външният министър Ахмет Давутоглу многократно отхвърля тези обвинения, но не може да се отрече, че османската връзка е централна в турската външна политика. Има достатъчно доказателства, че хора от правителството, включително Ердоган, хранят дълбоко чувство на носталгия към "изгубените Балкани". Но с изключение на няколко лапсуса тук и там, тази носталгия към земите, които някога са били наричани "Турция в Европа", не е излизала от рамката на разумната и балансирана външна политика в региона. И дори като патрона на мюсюлманските общности на Балканите – роля, която турският външнополитически елит доста явно е припознал през изминалото десетилетие, Турция не е лош избор, тъй като е преди всичко сила на статуквото, искаща да подсили съществуващите си общности и институции. Но е честно да се каже, че, когато ножът опре до кокала, политическите и икономически интереси винаги триумфират над идеологията в Турция. Затова не виждам прекалено голяма опасност от този нео-османизъм.

По мащабните батални сцени, щедрите визуални ефекти и пищните костюми прилича на холивудски блокбъстър от ранга на "Троя". Бюджетът от 17 милиона долара го прави най-скъпата подобна продукция в родината му. А инвестицията вече е върната неколкократно на фона на масовата истерия, която предизвиква сред зрителите. Става въпрос за турския филм Fetih 1453 ("Завоевание 1453") на режисьора и продуцент Фарук Аксой, който разказва за превземането на Константинопол в средата на ХV век от османските войски, водени от султан Мехмет ІІ - битката, която слага край на Византия и на Римската империя.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

125 коментара
  • 1
    juliano95 avatar :-|
    Julian Mall

    Сцената с детето което Мехмед носи на ръце е върха на гаврата, все едно германците да направят филм за Хитлер, който носи малко еврейче на ръце и го успокоява че в Третия райх има място за всички. Истината е обаче съвсем друга:

    Откъс от книгата на Ореана Фалачи "Силата на Разума", посветен на падането на Константинопол :

    "За европейците не е политически коректно да се знаят подробности за падането на Константинопол. Да научат нещо за жителите на града, които в зори потърсили убежище в църквата „Света София” и започнали да пеят псалми, за да измолят Божията милост, докато Мехмет II обстрелвал стените на Константинопол, Теодосий патриархът отслужил на свещи последната литургия и в опит да успокои хората високо казал: „Не се страхувайте, братя и сестри! Утре ще бъдете в царството Божие и ще бъдете запомнени до края на времето!” Децата плачели от ужас, майките им ги окуражавали с думите: „Не плачи! Ще умрем за нашата вяра в Исус Христос! Ще умрем за нашия император Константин, за нашата родина!” Османските войски, като биели барабаните си, минали през разрушените стени, отблъснали защитниците на града от Венеция, Генуа и Испания и ги изклали с ятаганите. После нахлули в катедралата и обезглавили всички, дори и бебетата. Забавлявали се, като гасели свещите с малките им отсечени глави. Клането продължило от сутринта до вечерта. Спрели, когато великият везир се качил на олтара на „Света София” и се провикнал към касапите: „Сега почивайте. Този храм вече принадлежи на Аллах”!

    линк http://www.mak-bg.eu/node/32

  • 2
    juliano95 avatar :-(
    Julian Mall
    • -34
    • +120

    След като прочетох цялата статия наистина почвам да се съмнявам, че в представителите на духовният елит тук и на Запад е останала капка здрав разум след като могат така спокойно да приеман подобни нагли провокации като филма "Фетих 1453" Господа не ви ли е ясно че падането на Константинопол през 1453г. е трагичният край на източноправославната цивилизация която по това време е на нивото на западната римокатолическа и дори я превъзхожда. Как можете така спокойно да приемате апологията на 5-те века мракобесие което налага Османската империя по тези земи белязано с реки от кръв и издевателства от всякакъв род над местното християнско население. И ще слушаме тук успокоенията на някакви турски интелектуалци, че всичко било за домашна употреба, ами то и пропагандните филми по времето на Хитлер, като "Триумф на волята" на Лени Рифенщтал бяха за вътрешна употреба но последствията бяха за целия свят.

  • 3
    iron_cross avatar :-|
    iron_cross

    Кръвожадни азиатски варвари! Що не направят и един филм за великия си аскер при единствения момент в историята, когато сме се били при равни условия? Да си припомните щиковите атаки "по пет на нож"! Жалка, страхлива пасмина! Ще видите ЕС на гръцките календи!

  • 4
    drake avatar :-|
    drake

    Турците по-добре да направят филми за разпадането на империята, а не за покоряването на Константинопол , в който се показват християни в едър план колещи невинни жертви. Във филми за разпад има повече поука отколкото от славни исторически епоси, които са пълни с ефекти и исторически грешки. В крайна сметка Турция иска да влиза в ЕС , а не обратното. Като си помисля колко усилия имаше в Kingdom of Heaven да се покаже политически коректна картина на сблъсъка между християни и мюсюлмани. А тук се кара през просото и го докарва до нивото на 14 годишен тийнейджър. В интерес на истината подобни филми изпълняват много полезна роля: показват на европейците какво означава Турция да стане член на ЕС и какви са "европейските" ценности на турските зрители.

  • 5
    gospodin avatar :-|
    Г-н D

    Изкуството е емоционален прочит на историята. И пропаганда, и политика, и каквото се сетите.
    Неотдавна гледах по бТв за онзи македонски филм с шеметен бюджет "Трето полувреме". Познавам историята. Знам, че българската военна и гражданска администрация в окупираните през 1941 - 1944 г. Беломорска Тракия и Сърбия (с днешната БЮРМ) организират предаването на евреите (11 000 души) от тези територии на германците, което всъщност ги обрича на смърт. Но филмът ме подразни.
    Защо ни дразни един филм? Може би защото влиза в конфликт с някакви наслоения, които се мъчим да не си признаем.
    Да, и аз се гордея с това, че ген. Владимир Стойчев е единственият чуждестранен генерал на парада на победата на Червения площад, но зная също, че българската войска е причинила смъртта на повече от 30 000 гърци при Драмското въстание 1943 г, че пак по онова време са разстреляни жителите на две сръбски села заради подозрение, че помагат на партизаните.
    Захаросаната история е патерица за тия народи, които нямат с какво да се подпират в настоящето. Помислете с какво ни облива българската гордост - с героично минало. Нещо за настоящето?
    Апропо - подразни ли ви филма "Троя"? Замислете се защо "да" или "не".


  • 6
    donio avatar :-|
    donio

    То винаги се започва с един филм и се завършва с реални действия на вдъхновените от него фанатици.Мисля си нещо друго,че някои люде малко по на запад от Европата ни най-малко няма да се поколебаят да насочат този фанатизъм срещу нея.Даже вече го правят под формата на ортаклък с радикалния ислям.Когато преди обяснявахме опасността от него отговорът им беше"Ислямът е по добър от комунизма".Да си теглят исиклика тогава.Страшното е друго,че тези същите под лозунга на Бжежински"Православието е по-опасно от комунизма"може и да ни теслимят на възраждащата се пред очите ни неоосманска версия на империята.Няма НАТО няма бато.Чухте председателката на руската дума как критикува нашия президентин,който не споменал на 3 март нито от кого сме се освободили нито кой ни е освободил.Изобщо продажническа история,такаче това за което говоря по -горе съвсем реално може да се сбъдне.Дано съм лош пророк.

  • 7
    arsen avatar :-|
    arsen

    Аз съм българин християнин, но знам добре турски език. Направи ми впечатление, че рекламата на филма е с много силна религиозна обагреност. Най-напред започва с едно "пророчество" на основателя на исляма Мохамед, според което един ден Константинопол неминуемо ще принадлежи на мюсюлманите и военноначалникът, който превземе града ще бъде най-великият и честит командир на исляма. Разбира се "пророчеството" не е автентично и ми се струва доста късна измислица. Не изключвам и да е на режисьора. След това се дават епизоди от Рим и византийския Константинопол. В единия епизод римският папа обявява, че целият християнски свят ще брани града, а в другия свещенници прокламират, че стените на Константинопол са непревземаеми и "че безбожниците турци ще се удавят в собствената си кръв". По нататък картините говорят сами, мисля, че не е необходимо да превеждам. Накрая завършва с думи на Мехмед, че "или аз ще превзема Константинопол или той мен". Ако рекламата на филма е такава, мога да си представя целият филм какво представлява.
    И още нещо - "Капитал" преди да вземете да пишете за това колко много мюсюлманите в Близкия Изток желаеели Турция вземете малко се ограмотете за особеностите на сунитския ислям изповядван в Турция и на този в Близкия Изток и особено в Саудитска Арабия. Не само че има големи различия, ами и официалният ислям на Саудитска Арабия вахабизмът се ражда точно като антиосманска реакция и е основният антиосмански фактор през целия 19 и началото на 20 в. в Арабския полуостров. Вахабитите и турските ислямисти не могат да се понасят, а вие пишете глупости за това как приемали с отворена обятия Турция.

  • 8
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    Няма какво да подскачаме толкова,
    Султан Ахмет 2 Фетих е наистина велик султан затова от патриотизъм турците правят и филм за него...
    Освен това е предопределил историческото развитие на света за векове напред.....
    Ние не направихме ли филми за Аспарух и Борис 1? направихме, наши велики царе и ние сме горди да ги покажем....
    Колко филми знаем за Наполеон 1, който на практика нищо особено освен 15 години войни не едонесъл на Европа и е на мили далеч от султан Ахмет 2 Фетих, ама някой каздва ли нещо ?.....
    Всеки народ има право да се похвали с великите си владетели.....

  • 9
    trottel_gewehr avatar :-|
    Лудколю Деликолев

    Наскоро пак имаше подобна статия, затова ще се повторя до известна степен:
    Като са казали комшиите "А" да кажат и "Б", тоест следва да очакваме филми за почервенелия от мюсюлманска кръв залив при Лепанто и за газещите до коляно в същата течност коне на хусарите на Ян Собиески при Виена. За граф Румянцев, Суворов, Евгений Савойски и прочия кръволоци на правоверна кръв няма да им искаме филми, щото сме люде милосърдни...

  • 10
    vnikolov79 avatar :-|
    vnikolov79

    На мен би ми било интересно да го гледам. Не трябва да се подхожда към историята с шаблони. Прабългарите също са се настанили на Балканите за сметка на Византия. Османската империя в зенита си е била на много високо ниво. Това ниво е било и резултат на асимилацията на народите които е управлявала. В статията се споменава как на страната на османлиите са се биели повече византийци отколкото на страната на императора. В двора на султана на най-високи постове са се подвизавали гърци, евреи, арменци, сърби... Еничарите са били с абсолютна власт и новите султани са им плащали данък за да се качат на трона. А всички знаем от къде са произхождали еничарите. Имало дори парадокс мюсюлмани да си дават децата на християни за да могат така те да попаднат в еничарският корпус. Османската империя е била мултикултурна и християнските народите в нея са били в релативно по- добро положение от крепостните селяни руснаци в християнска Русия.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK