А искахме да стане по-добре
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

А искахме да стане по-добре

Резултатите от първи тур на египетските избори бяха изненадващи и за анализатори, и за гласували

А искахме да стане по-добре

Египет трябва да избира между ислямист и номенклатурчик за президент. И двете възможности предвещават нестабилност

Красимир Янков
3519 прочитания

Резултатите от първи тур на египетските избори бяха изненадващи и за анализатори, и за гласували

© Reuters


"Много е тъжно да си египтянин в момента. Изборът ми е между зле и по-зле", казва с иронична усмивка Садик ал Масри. Зад нея се крият неудобните факти след първия тур на президентските избори в Египет. Вместо да затвори последната глава на революцията, вотът отвори много нови празни страници. Те ще бъдат попълнени от кандидатите на балотажа - Мохамед Мурси от "Мюсюлмански братя" и генерал Ахмад Шафик, последният премиер на диктатора Хосни Мубарак. Двамата поляризират и без това неспокойната обстановка до краен предел, поставяйки египтяните в крайно некомфортната позиция да избират между религиозна ислямска държава или връщане към авторитаризма.

Шафик не крие, че негов модел за поведение е Мубарак, и никога не се отказва от думите си, че революционерите са "непослушни деца, вдигнали ръка срещу баща си". Мурси пък залага на по-твърдата ислямистка реторика и обещава въвеждане на шариата, като за ужас на християните не пояснява какво точно има предвид.

"Има много нерешени гласове в момента", казва Хана Убайд от центъра за политически и стратегически изследвания "Ал Ахрам" пред "Капитал". Тримата кандидати след Мурси и Шафик събират над половината от вота и техните избиратели ще изиграят решаваща роля. Тези на Абу ал Футух, умерен ислямист и бивш "брат", вероятно ще отидат към кандидата на "Мюсюлмански братя", а тези на Амр Муса, външен министър на Мубарак - към колегата му Ахмад Шафик. Голямата въпросителна остава класираният на трето място социалист Хамдин Сабахи, който взима малко над 20% от вота и не харесва и двете алтернативи.

Роден бунтовник

"Сабахи има много дълга история на борец срещу режима преди падането на Мубарак", разказва пред "Капитал" Ал Масри, който живее в България, но обмисля връщането си в Египет заради промените. "Той е единственият, за когото хората казват, че е чист, наистина чист. Единственото лошо нещо за него през последните 30 години, което си спомням, е, че подкрепяше Саддам Хюсеин по време на войната в Кувейт. Дори и тогава хората не го разбраха – той всъщност протестира срещу нападението на САЩ срещу Ирак."

Привлекателността на социалиста Сабахи идва и от факта, че е прекарал немалко време зад решетките при Мубарак, както и от това, че продължава да води скромен живот, ползвайки  жилище под наем. "Той е много популярен сред младите и настроените срещу политически ислям", казва Хана Убейд. Тя обаче смята, че високият му процент на изборите е дошъл в последния момент. " Гласовете му идват от тези на Абу ал Футух и Амр Муса, които проведоха еднакво губещ и за двамата телевизионен дебат".

Ал Масри, който искрено харесва Сабахи, смята, че вотът е бил нечестен. Поради подозрения за нередности социалистът е подал жалба в избирателната комисия за анулиране на изборите и не е подкрепил никой от двамата кандидати на балотажа. Като върл опонент на стария режим той не може да си позволи да застане зад Шафик, но също така не може да подкрепи и Мурси. 

Удобният ислямист

Победата на Мохамед Мурси на първи тур, макар и с малко, е несъмнен успех за "Мюсюлмански братя", които само допреди два месеца изобщо не искаха да кажат дали ще имат кандидат. Първият избор на братството бе милионерът търговец Хайрат аш Шатир, но той бе дисквалифициран от избирателната комисия заради нередности в документите. Неговото място в последния момент зае Мурси, който обаче страда от липса на харизма и умение да води дебат. Той залага на подкрепата на салафитите, които също остават без кандидат за президент, и други консервативни мюсюлмани. По време на предизборната си кампания той избра крайната ислямистка реторика и обещаваше да въведе ислямския религиозен закон. На първи тур това свърши работа, но по-внимателно вглеждане в резултатите очертава една пирова победа за ислямистите. В сравнение с парламентарните избори "Мюсюлмански братя" губят милиони гласоподаватели и успяха да се класират напред благодарение на ниската избирателна активност. 

"В Александрия най-много хора са гласували за Сабахи, в селските региони Мурси също губи подкрепа. Хората виждат, колко е мръсно братството", казва Ал Масри. Убейд добавя, че е отблъскващо и лошото представяне в парламента, и стремежът за доминация в конституционното събрание. "Те направиха много политически грешки, но обвиняват за лошото си представяне медиите, които според тях са държани от либерали със светско мислене", казва анализаторката. Според Масри "Мюсюлмански братя" се превръщат в изкривено подобие на Националдемократическата партия (НДП) на Мубарак. "Спомням си в университета, когато избирахме студентски съвети. Винаги печелеше кандидатът на НДП. Сега ще стане същото, братството ще бъде новата партия", смята Масри.

В опит да засили позициите си за балотажа Мурси протяга ръка отвъд твърдия електорат на ислямистите и иска да се представи като защитник на революцията в противовес на Ахмад Шафик, който иска да върне стария ред. Критиците на движението обаче казват, че по време на бурните събития от миналата година прагматичните "Мюсюлмански братя" изчакват в първите няколко дни, а чак след това се включват в масовите протести. Реториката на ислямистите често е неясна и притеснява голямото християнско малцинство и умерените мюсюлмани. "За да не загуби консервативната си религиозна база, групата дава съмнителни и широки обещания, които имат повече от едно тълкуване", казва пред Reuters адвокатът Гамал Ейд.

Стожер на армията "Държавата трябва да е много силна. Най-силното нещо трябва да е държавата", повтаря Ахмад Шафик на предизборните митинги. Бившият премиер на Мубарак гради предизборната си платформа с обещания за стабилност и ред, където армията е "пазител на конституционната легитимност". "Имаше слухове, че Ахмад Шафик е предпочитаният кандидат на армията", казва Хана Убейд. А интересите на управляващия военен съвет да имат удобен за тях президент са повече от големи.

"Армията иска да подкрепи някой, за да запази привилегиите си. Бюджетът й е скрит, а по-голяма част от помощите, получавани от САЩ всяка година, отиват за нейните нужди. Те искат да запазят това и в новата конституция. Те имат свои собствени проекти, собствени финансови активи... на практика са държава в държавата", казва Ал Масри.

Хората, които подкрепят Ахмад Шафик, символ на бившия режим, са няколко вида, разсъждава Убейд. "Това са голяма част от консервативно настроените египтяни, армията и полицията заедно с техните семейства, както и всички противници на ислямистите и революцията", казва тя. Към тях се добавят и хората, които просто търсят някаква сигурност и спокойствие в морето от улични протести, както и близо 10-те процента християни, които виждат в Шафик защитник на техните права срещу ислямиста Мурси.

Между Сцила и Харибда

Който и от двамата да спечели на балотажа на 17 юни, пътят напред е постлан с много потенциални опасности, които могат да разклатят и дори взривят и без това неспокойната обстановка.

На 2 юни съдът трябва да произнесе присъдата в противоречивото дело срещу Хосни Мубарак, а на 1 юли армията трябва да предаде властта на новия президент. Ако това бъде Шафик, със сигурност ще има улични протести, по-мащабни от запалването на предизборния му щаб и замерянето му с камъни и обувки след първи тур. В такъв случай Шафик се заканва, че ще се справи с проблемите до няколко часа, което подсказва за повторение на събитията от миналата година. Застане ли начело Мурси, ислямистите ще имат пълна доминация над президентската институция, както и мнозинство в конституционното и депутатско събрание. Това може да предизвика ответна реакция от либералните младежи на революцията и християнското малцинство. "Вече знаем каква е играта – всички на улиците", казва Ал Масри, който изповядва исляма, но се страхува от "Мюсюлмански братя". За да бъде бъркотията пълна, бъдещият президент ще управлява без конституция, която да регламентира правата му. Изготвянето й е блокирано в конституционното събрание, което представлява само "Мюсюлмански братя", а останалите членове бойкотират процеса.

Какъвто и да е изходът от вота, той изпари и малката надежда, че Египет може да избегне нестабилността. "Всичко, което египтяните искат, е някой, който да сложи край на преходния период", казва професор Абдула ал Ариян от университета Wayne пред "Ал Джазира". "Истинският въпрос, който разделя хората, е как ще изглежда това решение. Мненията по въпроса дълбоко се различават."

"Много е тъжно да си египтянин в момента. Изборът ми е между зле и по-зле", казва с иронична усмивка Садик ал Масри. Зад нея се крият неудобните факти след първия тур на президентските избори в Египет. Вместо да затвори последната глава на революцията, вотът отвори много нови празни страници. Те ще бъдат попълнени от кандидатите на балотажа - Мохамед Мурси от "Мюсюлмански братя" и генерал Ахмад Шафик, последният премиер на диктатора Хосни Мубарак. Двамата поляризират и без това неспокойната обстановка до краен предел, поставяйки египтяните в крайно некомфортната позиция да избират между религиозна ислямска държава или връщане към авторитаризма.

Шафик не крие, че негов модел за поведение е Мубарак, и никога не се отказва от думите си, че революционерите са "непослушни деца, вдигнали ръка срещу баща си". Мурси пък залага на по-твърдата ислямистка реторика и обещава въвеждане на шариата, като за ужас на християните не пояснява какво точно има предвид.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK