While the beds are burning...*
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

While the beds are burning...*

Според президента на ЕЦБ Марио Драги паричната политика не е панацея, която да замести нуждата правителствата да са благоразумни

While the beds are burning...*

Европа предложи план за справяне с бъдещи банкови кризи. Сега остава да измисли как да излезе от настоящата

Николай Стоянов, Огнян Георгиев
9051 прочитания

Според президента на ЕЦБ Марио Драги паричната политика не е панацея, която да замести нуждата правителствата да са благоразумни

© reuters


Историята на Европа е пълна с митове. Един от тях разказва, че докато през 64 г. Рим горял, император Нерон спокойно свирел на лира. Едва ли можем да обвиним европейските лидери в чак такава незаинтересованост към банковата криза, която бушува на континента, но е факт, че тя от Атина постепенно обхваща Мадрид и заплашва да стигне пак до добрия стар Рим.

През седмицата Брюксел излезе с проектодиректива за оздравяване и възстановяване на банки, съдържаща пакет от предложения в посока "банков съюз", които да предотвратят подобни кризи (виж текста и графиката). Те обаче няма как да влязат в сила преди 2014 г., а някои от тях са оставени и за след 2018 г. Така че тези мерки, дори и да са ефективни (а към някои от тях има сериозни резерви), по никакъв начин не помагат да се потуши огънят в Гърция или пък да се ограничи разпространението му. В най-добрия случай може да се каже, че вместо да гасят пожара, политиците представят проект за модерна противопожарна система, чието изграждане ще отнеме години.

А Европа се нуждае от мерки тук и сега. В Гърция бушува икономически, политически и банков огън и искрите отдавна хвърчат из целия континент, а изборите там другата седмица може още повече да го засилят. Страхът на инвеститорите и депозантите да не загубят парите си (или да ги получат, но в някаква различна от евро валута) закономерно се пренася и в другите не толкова стабилни периферни икономики. Испания първо обяви намерения да инжектира 19 млрд. евро в гигантската банка Bankia (създадена от сливането на седем проблемни институции), а през седмицата почти открито поиска и подкрепа от Брюксел за банковия си сектор. Това, което Мадрид не иска, е унизителния диктат, на който беше подложена Гърция. Като че ли в отговор германският канцлер Ангела Меркел обяви, че ЕС се отправя необратимо към повече сближаване, който на каквато скорост иска (или може).

Както каза необичайно откровено директорът на МВФ Кристин Лагард в Латвия тази седмица, "ако можех, бих заключила европейските лидери в една стая, бих взела ключа и бих ги оставила да съставят план за спасението на еврото. Всичко необходимо е налице, трябва само да ги натиснем да го направят".

За да не изгори Испания

На фона на излетите досега средства в Гърция, Португалия и Ирландия сметката за спасяването на испанските банки не изглежда толкова колосална. Очаква се през следващата седмица МВФ да публикува свой разчет колко би струвало рекапитализирането им. Според източници на Reuters числото в доклада на МВФ ще бъде 40 млрд. евро, като за изчистването на банковата система от проблемните заеми ще са нужни общо 90 млрд. евро.

Тези суми са в рамките на възможностите на сега действащите европейски спасителни механизми и стига Испания формално да поиска помощ, тя може да я получи бързо. Проблемът за правителството в Мадрид е, че тя вероятно ще е придружена с условия за допълнителни бюджетни мерки, а след гледките от улиците на Гърция никой не иска да повтаря това упражнение, ако не е наложително. Испанското правителство се опитва да избегне и клеймото на фалирала държава, което би затворило трайно достъпа му до пазарите. Доходността по десетгодишните облигации на страната достигнаха рекордните откакто съществува еврозоната 6.7%, след което спадна до все още неустойчиви нива от малко над 6%. Тогава финансовият министър Кристобал Монторо заяви, че пазарите са затворени за Испания.

"Европейските институции трябва да се отворят и да ни помогнат с банковите рекапитализации", каза той през седмицата. И припомни, че испанската икономика е твърде голяма за европейските спасителни механизми. Не че това е новост, но казването в прав текст вероятно е стреснало сериозно не един политик в Европа.

Мнозина се притесняват, че тези 40 млрд. евро са само част от проблема. Според Fitch, която през седмицата намали рейтинга на Испания с три степени до BBB, рекапитализацията може да коства между 60 и 100 млрд. евро. По оценки на испанската централна банка проблемните заеми в страната са за 180 млрд. евро. А анализаторите на RBS предвиждат, че спасителната програма за Испания може да погълне 370 - 450 млрд. евро. Причината е, че ако се предприемат само половинчати мерки, ще има отлив на частните инвеститори, които след гръцкото отписване на дълг ще се притесняват, че отново ще бъдат оставени да поемат загуби за сметка на официалните институции.

За да се убеди Германия

Всъщност при нежеланието на испанското правителство да поиска помощ през спасителния фонд механизмите за подпомагане не са толкова много. И всички минават през благословията на Берлин.

"Важно е да се подчертае, че сме създали инструменти за подкрепа на еврозоната и Германия е готова да ги използва, когато е необходимо", каза канцлерът Ангела Меркел на среща с британския премиер Дейвид Камерън. "Когато е необходимо" е ключовата фраза. В момента Меркел е тази, която решава кога е необходимо. Източници на EurActiv твърдят, че в Берлин се готвят усилено за вариант, при който испанците ще получат помощ, без тя да е обвързана с изключително строгите правила за гърците. Една Атина е повече от достатъчен воденичен камък на врата на Германия. От друга страна, Берлин надали е готов да отпусне средства, без да получи нещо в замяна. Тази седмица Ангела Меркел повтори казаното преди време, че ще поиска в края на юни фискален съюз, в който да има повече надзор над бюджетните политики на отделните страни. И впечатлението е, че когато канцлерът говори за повече Европа тези дни, тя има предвид повече Германия.  

"Съмнявам се да има вариант да се отпуснат пари, без испанските власти да минат през спасителния фонд", коментира за "Капитал" Бернхард Шпайер, анализатор от Deutsche Bank. "Германските власти няма как да позволят отпускането на пари на отделни банки, защото няма начин тези средства да бъдат контролирани. Това няма как да бъде прокарано политически."

В момента на разположение е временният Европейски фонд за финансова стабилност с 440 млрд. евро капацитет, а скоро към него ще се добави и постоянният Европейски стабилизационен механизъм, който на теория ще може да достигне 900 млрд. евро. След дълги дебати при създаването му миналата година ЕФФС има и мандат да рекапитализира директно банки, без да се минава през по тежката процедура на държавна подкрепа. Тук също има известни условности - например Европейската комисия ще има право да проверява институциите, получили средства. Големият въпрос е дали Испания като държава изпълнява условията банките й да могат да получат подкрепа. Правилата на фонда изискват "история на стабилна фискална политика, което включва спазване на поетите ангажименти [към ЕС] и достатъчен капацитет да възстанови заема… Затова и според източници на в. Financial Times Испания полага толкова големи усилия да постигне заложената цел догодина да сведе дефицита до под 3% от БВП.

Иначе най-логичният и лесен за употреба пожарогасител, с който Европа разполага, разбира се, е ЕЦБ. Тя има всички необходими инструменти да потуши надвисналата криза – като продължи да изкупува държавен дълг или напечата още пари и ги раздаде на банките. Този път обаче ще трябва да е съвсем директно и отявлено, а не под формата на евтини тригодишни кредити, тъй като скоро банките просто няма да имат достатъчно качествени активи за обезпечение. Като изключим философските аргументи за независимата централна банка и нейната цел да поддържа ценова стабилност, преди всичко обаче има и съвсем обективни причини ЕЦБ да не иска да прибегне до последната инстанция. Основната е, че това, вместо да спаси когото и да било, може да произведе зомби банки, пристрастени към финансирането от централната. Да, те няма да са фалирали, но и с години няма да кредитират.

За някоя следваща криза

Предложението за банкова директива е само първата стъпка към банков съюз, признава самата Европейска комисия. Този документ се готви от над две години. С достигането на кризата до оголения нерв на европейската икономика - банките, големите държави, включително Германия, се затоплят към идеята за банков съюз. "Големите банки в Германия също са съгласни с предложението", казва Шпайер. То, разбира се, ще започне да се реализира най-рано в края на това десетилетие, но независимо дали става въпрос за общи еврооблигации, ползване на спасителните механизми или банков съюз, резултатът е един – трансфер на доход от Германия и изобщо северния блок в ЕС към южната периферия. Всъщност за Берлин моделът на интегрирана банкова регулация може би е най-добрата опция да извърши този трансфер, доколкото разходите не идват толкова директно от бюджета. А няма как да не звучи примамливо и философията на банковите предложения – бъдещите спасителни операции на финансовите институции да не са за сметка на данъкоплатеца, а загубите да се разпределят между акционери и кредитори.

Някои от мерките със сигурност ще действат дисциплиниращо. "Докато има държавна помощ, банките ще се държат неразумно. Затова и bail-in клаузата (възможността регулаторите да прехвърлят загубите  на акционери и кредитори - бел. ред.) не звучи лошо", обяснява Калоян Стайков от Института за пазарна икономика. Други детайли обаче търпят критика. "Идеята за общоевропейска схема за гарантиране на депозитите е малко притеснителна. Тя не решава никакви проблеми, само пренася риска на наднационално ниво", коментира той. Според него по-голямата защита на депозитите всъщност дори има негативен ефект, тъй като отнема стимула на клиентите на банките да са по внимателни при избора на институция и съответно намалява натиска от пазара към банките да са по-консервативни. Освен това допълнителните разходи по създаване на национални фондове за оздравяване на банките естествено ще бъдат прехвърлени на крайните клиенти, което ще оскъпи кредитирането.

Бернхард Шпайер пък критикува недостатъчните условия, които директивата създава. "Те хармонизират националното законодателство, но не създават паневропейски орган за наблюдение и орган за финансиране на такова преструктуриране. Това не е общ орган, това са минимални изисквания в националното законодателство."

Оставянето на прекомерно много възможности инвеститорите да бъдат избутани също крие рискове. От една страна, в нормални условия това ще задейства пазарния механизъм и те ще оказват натиск върху банките да не поемат прекомерни рискове. От друга обаче, при първи сигнали за нестабилност в някоя институция участниците ще са по-склонни да бягат към по-сигурна инвестиция пред опасността да им бъдат прехвърлени всички загуби. А това може допълнително да дестабилизира банка, която иначе не е в критична ситуация. Това обаче са проблеми, които могат да се изчистят и с практиката - ако регулаторите са пестеливи в употребата на огромните си правомощия и ги прилагат само в най-краен случай, това ще разсее много от притесненията.+-

Това са детайли от един съюз, който би съществувал в бъдещето, ако ЕС оцелее след настоящето. Те няма да решат директно кризата в Испания, но ще помогнат за друго: да укрепят поне малко сриващото се доверие в институциите на съюза. Или, както попита и отговори Йорг Асмусен от ЕЦБ тази седмица: "Защо за банката е важно къде Европа се вижда след 10 години? Защото ако не можем да кажем къде ще сме тогава, никой няма да иска да купи 10-годишен дълг."

*"Докато леглата горят" - песен на Midnight Oil

Тази седмица Европейската комисия предложи на съвета нова директива за оздравяване на банковия и финансовия сектор. В нея има нововъведения като възможността националните регулатори едностранно да налагат загуби на кредиторите и да намаляват акционерното участие за сметка на оздравяването на дадена банка или възможността проблемните банки да бъдат разделяни на добра и лоша част, като едната бива продавана, а другата - ликвидирана. Като предварителни мерки банките ще трябва да разработят планове за действие при влошаване на финансовото им състояние, а властите ще могат да изискват смяна на правните или оперативните структури.

Основните идеи са две: да не се допуска фалит на банка, което според Европейската комисия е важно за устойчивостта на системата, и да не се позволява те да бъдат спасявани с пари на данъкоплатците.

За целта се основават национални фондове, в които банките трябва в следващите 10 години да вкарат средства, отговарящи на 1% от обезпечените депозити. Тези фондове ще могат да бъдат използвани и при заплаха за важни системни банки в други държави на ЕС, като до половината от средствата ще могат да се трансферират за тази цел.

Като цяло повечето от това не е непознато на европейския банков пазар, но досега ставаше значително по-трудно юридически, а на места като Ирландия ЕЦБ накара местния регулатор да не прехвърля загубите върху инвеститорите.

Идеята трябва да бъде одобрена от съвета, а после, ако бъде приета като директива, ще трябва да бъде въведена в законодателството от държавите членки до 18 месеца. Влизането в сила на някои от важните клаузи обаче ще отнеме още по-дълго, тъй като сроковете за първите механизми за оздравяване на банките със собствените им средства са до 2018 г.

Историята на Европа е пълна с митове. Един от тях разказва, че докато през 64 г. Рим горял, император Нерон спокойно свирел на лира. Едва ли можем да обвиним европейските лидери в чак такава незаинтересованост към банковата криза, която бушува на континента, но е факт, че тя от Атина постепенно обхваща Мадрид и заплашва да стигне пак до добрия стар Рим.

През седмицата Брюксел излезе с проектодиректива за оздравяване и възстановяване на банки, съдържаща пакет от предложения в посока "банков съюз", които да предотвратят подобни кризи (виж текста и графиката). Те обаче няма как да влязат в сила преди 2014 г., а някои от тях са оставени и за след 2018 г. Така че тези мерки, дори и да са ефективни (а към някои от тях има сериозни резерви), по никакъв начин не помагат да се потуши огънят в Гърция или пък да се ограничи разпространението му. В най-добрия случай може да се каже, че вместо да гасят пожара, политиците представят проект за модерна противопожарна система, чието изграждане ще отнеме години.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

16 коментара
  • 1
    plamenss avatar :-|
    plamenss

    Midnight Oil

    Страхотна група:-)

  • 2
    daredebil avatar :-|
    DareDebil

    "Идеята за общоевропейска схема за гарантиране на депозитите е малко притеснителна. Тя не решава никакви проблеми, само пренася риска на наднационално ниво", коментира той. Според него по-голямата защита на депозитите всъщност дори има негативен ефект, тъй като отнема стимула на клиентите на банките да са по внимателни при избора на институция и съответно намалява натиска от пазара към банките да са по-консервативни. Освен това допълнителните разходи по създаване на национални фондове за оздравяване на банките естествено ще бъдат прехвърлени на крайните клиенти, което ще оскъпи кредитирането.

    ДУБРУТРУ СВАТЯ!

  • 3
    stoyanovstarshi avatar :-|
    Стоянов-Старши

    "На фона на излетите досега средства в Гърция, Португалия и Ирландия сметката за спасяването на испанските банки не изглежда толкова колосална. Очаква се през следващата седмица МВФ да публикува свой разчет колко би струвало рекапитализирането им. Според източници на Reuters числото в доклада на МВФ ще бъде 40 млрд. евро, като за изчистването на банковата система от проблемните заеми ще са нужни общо 90 млрд. евро."

    Мдаа, те и за Гърция щяха да трябват само 100 милиарда евро... после само още 100... и после само "частичен" фалит... и сега имат банкова паника.

    Имотният балон в Испания беше огромен - по-лош от американския. В страната има над 1 млн. имота за продан, и никой не знае още колко, които не са официално за продан, но ще се появят на пазара в момента, в който има някаква полуследа от търсене. Прибавете и стотиците хиляди недостроени имоти... и после си спомнете че всичкото това строителство е финансирано от испанските банки. Цените на имотите в Испания по официални данни (хехехе!) са паднали с 22% от върха... на базата на реално сключени сделки - 40-50%... но дъно не се вижда - търсене няма. Испанските банки тепърва има да отписват толкова лоши заеми, че не знаеш да се смееш ли, или да плачеш, като видиш "оценки" от вида на "90 млрд евро ще решат проблема".

    Даже споменатите в статията оценки на RBS от около 400 милиарда евро са оптимистични - аз бих ги удвоил - но нека приемем, че тези пари дойдат отнякъде. Испанската банкова система е стабилизирана - йей! И ся к'фо? Имаме зомбирани банки, които даже и да искат, какво точно могат да кредитират в Испания? Икономиката е неконкурентна за износ, тъй като еврото е прекалено силно за Испания. Вътрешно потребление с 25% безработица и висока емиграция от по-бедните източно-европейски страни и Африка - точно след като цъфнат налъмите. Правителството няма пари да инвестира или купува нищо, и няма откъде да ги вземе, освен (засега, но не за дълго) назаем при убийствено високи и покачващи се лихви.

    Време е хорицата да разберат, че не сме толкова богати, колкото си мислехме, и че ПОНЕ едно поколение ще трябва да се "разполага според чергата си" - да консумира не повече, отколкото печели/произвежда... а вероятно значително по-малко, ако не иска да гледа гладни и болни пенсионери по улиците.

    Austerity не е избор, а неизбежност - може само да се отложи... което го прави още по-тежко, когато реалността възтържествува над празния оптимизъм.

  • 4
    b_eco avatar :-|
    б_еко - върнете стария Дневник

    "Европа предложи план за справяне с бъдещи банкови кризи."

    Защо въобще трябва да има банкови, икономически кризи? Излизаш навън, хубав ден е, но в съзнанието ти е мрачно, защото в него бушува банкова криза. Ако си представим че парите изчезнат, всички кризи веднага ще изчезнат ! Няма да има никакви икономически, финансови, банкови, ипотечни,...КРИЗИ. Няма да има криза в съзнанието. Съзнанието на човека ще се освободи. Сега знаем че трябва да работим за пари, за да се изхраним, да си купим жилище, да плащаме кредити, данъци,...Но човек може да загуби работата си и да няма източник на пари. Чрез парите има постоянна инфлация т.е. ограбване. Чрез парите хората са поробени. Това обяснява защо навън е хубав ден, но съзнанието на човека въобще не го вижда, защото имало банкова криза. Банката била пред фалит, спестяванията ще изгорят. Чрез парите малки групи хора подчиняват огромни маси. Инструментите са парите, банките, лихвите, данъците и инфлацията. Тези финансови инструменти са защитени със съответните закони. По този начин се контролира психиката, съзнанието на хората. Хората ще бъдат свободни и равни само когато парите и правото на собственост бъдат премахнати !

  • 5
    daks avatar :-|
    ДАКС

    А как се спасява човек, семейство?

    Ще си наредят механизми и правила как да се спасяват банки, а в България все още няма защита на физическите лица от фалит.
    Ма то що да има - има лихвари, които ще малтретират, изнудват, тормозят, пребиват и избиват населението, за да си приберат парите. Остава само и робството официално да бъде въведено и регламентирано и сме готови. Не че сега не е робия като го закъсаш и не можеш да си върнеш заемите - до гроб те гонят и съответно никакъв шанс или желание да започнеш работа, не и на светло. Щото всичко ще замине за покриване на старите задължения, при това дори не на главниците, ами на лихв, такси и разноски.

  • 6
    dadam avatar :-|
    dadam

    За тези, които обичат абстрактни юридически текстове, ето пълното предложение за директива (en) (pdf) - http://bit.ly/KRvuTV

  • 7
    kotrag avatar :-|
    kotrag

    Европейските банки са затъкнати с публични дългове със съмнителна стойност. На практика, евро банките са силно зависими от рефинансирането на ЕЦБ (което идва под всякакви форми). Междубанковият пазар не функционира, тъй като банките не си вярват една на друга. Всъщност има защо, тъй като преобладаващата част от тях нямат адекватна капитализация.
    Задаващият се банков ''проблем'', далеч не касае само Испания и съвсем не се изчерпва с проблематиката ''имотен балон''. Европейските банкови институции са несъстоятелни и е въпрос на време да се отключи процес на верижни фалити. В по-дългосрочен аспект фалитите ще се окажат добро нещо - особено на корумпирания континент, където банковите чиновници станаха слуги на инфантилната,неграмотна и крадлива политическа класа, изповядваща религията на колективизма.

  • 8
    right avatar :-|
    Десен

    Я да видим сега дядо Марта какво ще каже. Дали че срещу 1% от 45.4 млрд лв или 454 млн лв няма да получим реална (и европейска) гаранция на депозитите си, вместо сегашния фонд от 1,325 млн лв покриващи точно малко под 3% от депозитите ни.

  • 9
    right avatar :-|
    Десен

    Испания каза че не иска помощ за спасяването на банките си.
    Колко пъти трябва да се каже това на Меркел за да вдене една проста истина?

  • 10
    vsh avatar :-|
    vsh

    Ако искат първо сегашната криза да се опитат да оправят, пък после да мислиме за бъдещи...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK