Какво ще се случи в Гърция след парламентарните избори на 17 юни?

- Вариантите са два - или ще имаме коалиция, формирана около "Нова демокрация", или около СИРИЗА. Никой не може да каже кое е по-вероятно. Шансовете са точно 50 на 50.

Сега сте министър на развитието. Как според вас Гърция може да излезе от кризата и да започне отново да се развива?

- Липсата на ликвидност е проблем номер едно. Това е, което в момента дърпа икономиката надолу. Банките не дават кредити, хората са изтеглили депозитите си, всичко е замръзнало. След като се справим с проблема с ликвидността, имаме нужда от инициативи за растеж. Гърция е в порочен кръг - няма ликвидност, данъчните приходи падат, рецесията се задълбочава, ликвидността намалява още повече. Всичко зависи от това какво ще се случи в деня след изборите. При сценария с оставане в еврозоната сега сме на дъното. Ако излезем - има още дълъг път надолу. Но мисля, че ще няма да се стигне дотам. Политиците в Гърция разбират каква ще е цената на връщането на драхмата.

Но СИРИЗА например говори за едностранно прекратяване на споразумението с кредиторите от ЕС и МВФ?

- Това е просто реторика. Когато се сблъскат с реалността, ще спрат да говорят такива неща, защото ЕС няма да приеме едностранни действия. Според мен в Европа разбират, че програмата за Гърция има много дефекти. Най-яркото доказателство е фактът, че рецесията е много по-дълбока, отколкото се очакваше.

Тоест според вас най-лошият сценарий - излизане на Гърция - не е на масата?

- Не. Това ще е самоубийство. За Гърция би било пагубно. За Европа - болезнено, но не фатално. Не е сериозно гръцки политици да заплашват ЕС с излизане от еврозоната. Не харесвам тази игра на кой ще мигне пръв. Гърция и ЕС не са врагове и не сме във война. Седим на една маса и трябва да си говорим и да обсъждаме заедно нещата.

Очаквате ли да има облекчаване на условията по споразумението с кредиторите предвид промяната на дебата в Европа и говоренето за растеж, а не само за икономии?

- Първо имаме нужда от силно правителство в Атина. То трябва да е от командоси, не от министри. Поне две години ще трябва много усилена работа, за да се върне Гърция към растеж.

Как може да стане това? Старият модел на растеж е счупен, какъв може да е новият?

- За последните три години Гърция премина през огромна деградация. Моделът за растеж беше счупен още преди кризата. Страната живя над възможностите си в продължение на много време. Нормално е да живееш така няколко години, но не и толкова дълго. Огромният дефицит по текущата сметка на платежния баланс - това беше червената лампа, която всички игнорирахме.

За да намерим нов модел на растеж, трябва да се върнем към сравнителните ни предимства, комбинирани с нови технологии. Например в частния сектор - една от възможностите е създаване на риболовни ферми. Гърция има топли морета, а също така и напреднала биология и генетика. В услугите - имаме много добри лекари. Вместо да изнасяме медици, защо да не внасяме пациенти от целия свят. Имаме много добра здравна система, можем да използваме това. Да не забравяме класическото ни сравнително предимство - туризма, но развит по един нов начин. След това - морският флот. Гърция е световна сила в тази сфера. Трябва да имаме политика, с която да убедим собствениците на кораби да започнат да връщат бизнеса си в Гърция. Изчислихме в едно изследване, че ако всички притежавани от гърци кораби започнат да плават под гръцки флаг, безработицата в страната може да спадне с 40%. Това е така, защото около флота има голяма индустрия - корабостроителници, всякакъв вид услуги, адвокати, финансисти, застрахователи, фирми за сигурност. Защо този бизнес да не е в Гърция? Не ни липсват идеи.

Вярна ли е представата в Европа, че в Гърция никой не желае да прави реформи и страната иска да остане в еврозоната, но без да плати цената за това?

- Не, не е честно да се говори така. Много неща бяха направени, но заради цялостната криза резултатите трудно се виждат отвън. Имаше редица структурни реформи и либерализация в много сфери - отворихме пазара на лекарства, бизнеса на аптеките и т.н. Ускорихме и процедурите за инвестиране. Аз например в последната седмица подписах пет големи сделки с чужди компании на стойност 7 млрд. евро.

Но в Европа са прави, че всичко зависи от нас. Първо трябва да решим веднъж завинаги, че искаме да останем в еврото. И да спрем да използваме думи като "конфликт", "отхвърляне", "прекратяване". Това е старата реторика на левицата, която не е валидна в този европейски контекст. Едностранното скъсване на споразумението с кредиторите ще бъде опасно. Няма да доведе задължително до излизане от еврото, но ще причини много проблеми. А и все пак гръцката икономика съставлява 2% от еврозоната. Не можем да налагаме волята си на останалите 98%. Това е въпрос на мащаб и на реализъм.

Има ли в Европа истинска воля да се помогне на Гърция или преобладава желанието страната да бъде наказана за назидание и предупреждение на останалите?

- Сериозните хора и политици в Европа искат да помогнат на Гърция. Защото това не е само гръцки проблем. Това е европейски проблем. Наистина след изборите през май и политическия блокаж в Атина говоренето за излизане от еврозоната се засили. Това донякъде е стратегия - Гърция да бъде изплашена. Но и някои гръцки политици се опитват да плашат Европа.

Партиите в Гърция трябва да покажат отговорност и да спрат да използват изрази от типа на тези, които употребяваше бившият премиер Георгиос Папандреу и които го унищожиха - като например "Имаме достатъчно пари". Ние нямаме достатъчно пари. Някои партии си затварят очите и твърдят обратното. Трябва да кажат истината на хората - че в следващите години ни чакат само пот и сълзи. Но след това има светлина в края на тунела. Гърция има огромен потенциал. Трябват ни само силни лидери.

Кога ще видите тази светлина?

- С добро правителство - след три-четири години. Без добро правителство - никога.

Репортажи, новини и анализи от екипа на "Капитал" в Гърция четете в новия брой на седмичника.

Фотограф: НАДЕЖДА ЧИПЕВА