Лукас Цукалис: Надявам се Гърция да направи правилния избор. Иначе отива в ада
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Лукас Цукалис: Надявам се Гърция да направи правилния избор. Иначе отива в ада

Лукас Цукалис: Надявам се Гърция да направи правилния избор. Иначе отива в ада

Президентът на Hellenic Foundation for European and Foreign Policy (ELIAМЕР) пред "Капитал"

Светломира Гюрова
9842 прочитания

© Надежда Чипева


Какво ще се случи в Гърция след изборите на 17 юни?

Всичко зависи от това коя ще е първата партия, тъй като тя ще получи бонус от 50 места в парламента. Затова и ще има и огромна поляризация. Двете водещи в проучванията партии – "Нова демокрация" и СИРИЗА, ще увеличат значително дела си в сравнение с първите избори през май. Не непременно защото хората харесват едната или другата, а защото трябва да изберат по-малката от двете злини. Много гърци ще гласуват не за това, което предпочитат, а срещу другото. Онези, които искат да са сигурни, че Гърция ще остане в еврозоната и ще има проевропейско правителство, ще дадат вота си за "Нова демокрация", дори и силно да не харесват тази партия. А другите, които искат радикално различно нещо, каквото и да е то, ще гласуват за СИРИЗА.

Изглежда, тези избори, както и предишните през май, бележат края на стария политически ред в Гърция. Как ще изглежда новият?

Да, старият политически ред се разпада. Но докато той умира, още не знаем какво ще го замени. Това е преходен период. През май имахме протестен вот. Сега няма да бъде точно така, но тези избори няма да оформят окончателния вид на новия ред. Гърция има нужда от радикално обновление на политическата си класа. Но още нямаме нови партии, освен такива, които обират протестен, популистки вот. Ще трябва да изчакаме още, за да се появят, и да видим новата форма на нещата.

Как да обясним следния парадокс – мнозинството гърци искат страната да остане в еврозоната, а същевременно гласуват за партии, които правят това оставане трудно, ако не и невъзможно?

Първо, не всичко в политиката може да бъде обяснено рационално. Другият възможен отговор е да опитаме да намерим някаква логика. Гърците искат да останат в еврозоната, но са много нещастни от мерките, които се предприемат до момента. По-позитивното обяснение е, че икономическата стратегия на ЕС и МВФ е отчасти – подчертавам отчасти – виновна. Има проблем, защото Гърция сега е в порочна спирала от икономии и рецесия. Това трябва да се коригира. Логичното обяснение е, че гърците страдат и се надяват да има промяна. По-малко позитивното обяснение е, че някои хора просто не са готови да приемат, че кризата изисква болезнена пренастройка. Искат да са в рая, но не и да положат усилия да влязат там. И двете обяснения – и позитивното, и негативното - са верни.

Казахте, че част от отговорността е на ЕС и МВФ. А останалата?

Няма съмнение, че значителна част от отговорността е на Гърция – и за справянето с кризата, и за нещата, които ни вкараха в нея. Но картината е нюансирана и не е вярно, че Гърция не е направила нищо. Ако погледнете данните, ще видите, че тя за три години е постигнала такава огромна фискална консолидация, каквато никоя страна от ОИСР не е успявала да направи от десетилетия. Това, в което гръцките правителства не успяха да постигнат почти нищо, са структурните реформи. За това има политически причини.

Как ще се отрази на Гърция евентуално излизане от еврозоната?

Това ще е огромна икономическа катастрофа, която се надявам в крайна сметка да бъде избегната. Първо, това би означавало скок в тотално неизвестното. Никой не знае наистина какво би се случило, защото преходът от обща валута към нова валута е нещо, което не е правено. Повечето сценарии за последствията са изключително мрачни. И не мисля, че ползите от девалвацията, която ще последва, ще бъдат достатъчни, за да компенсират загубите. Излизането от еврото ще бъде икономически много скъпо за Гърция. Ще бъде много скъпо, макар и не толкова, и за останалите в еврозоната. Това е нещо, което повечето разумни хора биха се опитали да избегнат на всяка цена. Това не означава, че ще бъде избегнато, но шансовете са големи, защото хората осъзнават какви ще са последствията, а те ще са кошмарни. Това важи и за политическите ефекти, не само за икономическите.

Ако резултатът ще е катастрофа, защо Гърция и ЕС си играят на кой ще мигне пръв?

Защото има политици във всички страни, включително в Гърция, които са безотговорни и обичат да си играят с огъня. Има и други, които просто не разбират европейската реалност и са готови да поемат рискове, които никой разумен играч не би поел. Има и европейски политици, макар и да са малцинство, които си мислят, че ще е по-добре без Гърция. Те не разбират, че проблемът на Европа е, че тя е като хор, който не е много координиран. Тя е полифоничен хор, а често и какофоничен. Това е система, която има нужда от много дълго време, за да постигне съгласие. Посланията, които предава към пазарите и света, често са разнопосочни и дори противоречиви. Европа не е нормална политическа система, тя е странна и във време на криза има големи трудности да се справи. Все повече хора осъзнават, че има нужда от политически съюз, за да оцелее валутният. Остава да видим дали сме готови за него. Проблемът в Европа не е, че има хора с интерес да се отърват от Гърция, а че има хора, които не могат да се координират. Трудностите не идват по замисъл, а по невнимание. Това не се вмества в конспиративните теории, но Европа не се движи по тях, движи се по инциденти и често по глупост.

И от глупост и невнимание са готови да рискуват оцеляването на еврото?

Както съм критичен към гръцките политици, така съм критичен и към германските. Те направиха големи грешки. На Германия й отне много време да разбере мащаба на проблема и да реагира. А когато реагира, често е късно и недостатъчно. Всичко това е вярно. Но за да сме честни към германците, трябва да признаем, че от тях се иска да правят неща, които биха били немислими преди три години. За да се спаси еврото, е нужна европейска банкова гаранция и европейски банков съюз. Това означава всички страни, но най-вече Германия, да се подпише под ужасно много пари. Накрая може да решат, че е в техен интерес, защото алтернативата е ад. Но това, което се иска от тях, не е лесно. Надявам да го направят, с нужните условия, разбира се, защото останалите – Гърция, Испания, Португалия, също трябва да вземат мерки. Проблемът няма да бъде решен само от германците, докато ние стоим отстрани и се наслаждаваме. Нужни са и двете неща и понякога синхронизацията е трудна. Това е най-лошата криза, пред която ЕС се изправя от създаването му. Надявам се, че когато осъзнаят цената на провала, ще направят нужното. Но тъй като кризата е колосална и залозите са много високи, нищо не е сигурно. Историята ни казва, че невинаги се движим напред. Понякога се движим и назад.

Ако се върнем към Гърция, очевидно е, че спасителната програма не работи. Очаквате ли да бъде променена след изборите?

Условията за пренареждане на приоритетите в Европа са налице. Първо все повече хора осъзнават, че не само в Гърция, но и почти навсякъде има рецесия. Изборът на Франсоа Оланд за президент във Франция също промени дебата. Европа е готова за постепенна промяна, въпросът е колко бързо и колко далече. Ако в Гърция има правителство, което говори разумно, има сериозни аргументи и разбира какво може и какво не може да прави и се държи рационално, ще има място за маневриране и ще успее да убеди европейските си партньори. Ако просто крещи и казва "това не е мой проблем, а ваш", няма да се получи. Но каквото и да се случи, Гърция не може да се върне там, където беше през 2009 г.

Да, защото изглежда, че не само политическият, но и икономическият модел е счупен.

Има нужда от време за пренастройване. Стандартът ни на живот до 2009 г. значително надвишаваше производителността на икономиката ни. Това може да продължава няколко години, но не вечно, освен ако не си намерите покровители, които да ви издържат. Ако успеете да убедите останалия свят, че сте прекрасни и красиви и те трябва да ви плащат за удоволствията – ок, чудесно. Но обикновено не се получава така в живота. Гърция успяваше да прави това до 2009 г., но то не беше устойчиво. И оттогава сме в процес на пренастройка. Първият етап на този процес е да понижиш стандарта си на живот. Трябва да приемем това. И после да обсъдим какъв тип модел на растеж ни е нужен, за да почнем отново да се развиваме. Но трябва да минем и през първата част. Мисля, че мнозинството гърци са я приели, но има още такива, които си мечтаят, че има магически начин да се върнем преди 2009 г. Това е безумие.

Има и политици, които им обещават точно това. СИРИЗА например.

Нормално е да обичате хората, които ви казват, че сте великолепни, красиви и богати. Но не може да продължава вечно.

Как може Гърция да започне отново да расте?

Гърция има редица конкурентни предимства. Това е важно, стига да бъдат използвани добре. Не казвам, че Гърция ще стане Норвегия, няма да стане и Германия. Но има силни страни, които са очевидни. Слънце и море например – те са важни не само за туризма, но и за морския флот и за възобновяемата енергия. Гърция разполага и с мозъчна сила – много добре образовани хора, а също и космополитен елит. Има много гърци във финансите, в изкуството, в морския флот на международно ниво, които от години успяваме да държим извън страната, защото няма как да оцеляват тук. Ако всички тези неща се използват добре, Гърция може да просперира. Но това означава да стане страна, която привлича инвестиции, използва таланта, създава благоприятни условия. Гърция в продължение на много години се опитваше да убие всичко това. Така че възможностите са налице. Гърция отчаяно се нуждае от промяна. Кризата може да е шанс за това. Но ако не я използваме като катализатор за промяна, може да е пътят към ада. Има моменти в историята на една държава, когато трябва да се вземат съдбовни решения. Надявам се този път моята страна да направи правилния избор, защото алтернативата е пагубна.

Но виждате ли лидерите, които могат да вземат тези решения?

Много хора са готови за промяна. Но трябват и лидери, които да артикулират тази промяна. Най-големият проблем за Гърция днес е, че имаме стария политически ред, който се руши. Така старите политици, дори да имат да кажат нещо смислено, хората не ги слушат, защото те са виновни за бъркотията и са изгубили авторитет. Това е почти като падането на комунизма в България и Източна Европа – цялата система се сгромолясва. В Гърция не е толкова драматично като случилото се през 1989 г., но не е просто промяна, а срив на всичко старо. Новото засега са предимно демагози и популисти. Гърция се нуждае от политически сили, които да изразят посланието за промяна. Те още не се появили в организиран порядък, а само отделни, гласове, които засега не са приели  форма. Мисля, че ще го направят. Гърците ще бъдат убедени, ако има хора, които да им предадат посланието. Но кой днес им го дава? Протестните движения им казват, че Ангела Меркел е виновна, има конспиративни теории, че светът ни мрази, че можем да се върнем там, където бяхме преди 2009 г. Ще има лидери, които ще артикулират различно послание. Въпросът е дали ще се случи достатъчно бързо, преди да паднем.

Профил

Лукас Цукалис е от хората, които познават гръцката криза и отвътре, и отвън. От 2005 г. до 2011 г. бе специален съветник на президента на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и знае как е била посрещната в брюкселските коридори дълговата експлозия в родината му. Сега ни посреща в стилния си кабинет на няколко преки от площад "Синтагма" в Атина. Цукалис е преподавал в European University Institute, London School of Economics, и Oxford University. Професор по европейска интеграция в университета в Атина и College of Europe в Брюж. Също така е президент на един от най-влиятелните гръцки независими анализаторски центрове - Hellenic Foundation for European and Foreign Policy (ELIAMEP). Автор е на две книги за бъдещето на ЕС - "Каква Европа?" и "Новата европейска икономика".

Какво ще се случи в Гърция след изборите на 17 юни?

Всичко зависи от това коя ще е първата партия, тъй като тя ще получи бонус от 50 места в парламента. Затова и ще има и огромна поляризация. Двете водещи в проучванията партии – "Нова демокрация" и СИРИЗА, ще увеличат значително дела си в сравнение с първите избори през май. Не непременно защото хората харесват едната или другата, а защото трябва да изберат по-малката от двете злини. Много гърци ще гласуват не за това, което предпочитат, а срещу другото. Онези, които искат да са сигурни, че Гърция ще остане в еврозоната и ще има проевропейско правителство, ще дадат вота си за "Нова демокрация", дори и силно да не харесват тази партия. А другите, които искат радикално различно нещо, каквото и да е то, ще гласуват за СИРИЗА.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

17 коментара
  • 1
    ivan_mitev57 avatar :-|
    Иван Митев

    Нима при сегашните условия с гръцка държавна финансова грешка - гърците имат полезен избор?

    При наличие на този държавен финансов недъг, гърците са обречени жертви и колкото повече се трудят – толкова по-голяма криза се развива.

  • 2
    maina100 avatar :-|

    Каквото и да правят гърците-са обречени.Господарите имат нужда от пример за назидание на останалите и така много по-лесно ще ги накарат да приема непопулярни мерки и решения уж "за тяхно добро".

  • 3
    rossvan avatar :-|
    rossvan

    Какъв пример и какво назидание? Те не виждаха ли, че живеят над стандарта си? Какво се правят на жертви. При толкова много пари, които Европа изсипа върху главите им и те ги вкараха на депозити, а после ги изкараха в чужбина, какви жертви са те? В таверните се поръчваше толкова много храна, че цели блюда оставаха недокоснати. Сега били гладни... Само с узо и сиртаки не става! Накрая идва сметката.

  • 4
    todorovi avatar :-|
    Тодоров

    Смятам, че създаването на Европейският съюз е стремеж да се наподоби успешното управление на САЩ, като отделните държави трябва да наподобяват щатите в Америка. Интересно ми е как би постъпила държава като САЩ, ако някой щат се държи като Гърция? Биха ли се стремили да отлъчат този щат и да му въведат мексиканско песо например? Защо европейският парламент не почерпи от добрите американски практики в тази насока?
    Ще се радвам някой по-навътре в нещата да ми отговори.

  • 5
    ivanbaraban avatar :-|
    ivanbaraban

    Надявам се Гърция да направи правилния избор. Иначе отива в ада--- АМИ СЕГА КЪДЕ СТЕ-- ТОВА СИ Е ВАШ ИЗБОЛ АДА ИЛИ ЕВРОСЪЮЗА (КИНО ВИНО РАЗЛИКАТА Е В ЦЕНАТА)

  • 6
    bta avatar :-|
    bta

    трябва да изберът по големия или по малкия ;)

  • 7
    convince avatar :-|
    convince

    До коментар [#4] от "Тодоров":

    Европа се използва, като се подържа в такова състояние нарочно, кризата и бе заложена много преди днешните и прояви да лъснат с пълна сила.

    Важно е вниманието да бъде далеч от САЩ, както и да няма друга алтернатива освен доларов еквивалент.

    Всичко това е така защото кампаниите в Ирак и Афганистан струваха много пари и продължиха много дълго, както и от друга страна Китай натрупа доларов активен дисбаланс равен на едногодишен щатски бюджет чрез производство на нискокачествен и ефтин продукт, който погълна огромен материален и енергиен ресурс.

    Тези показатели, както и политически стремежи за сфери на влияние изискват да има и място което да убира появилите се напрежения по веригата и това слабо и тънко място се оказаха южните европейски страни Гърция, Италия, Испания, Португалия, които и преди влизането си в валутен съюз нямаха достатъчно мощни икономики и бюджетите им се балансираха чрез постоянно прибавяне на ежегодни нули към валутите им.

    Та затова засега така.

    Докато се разбере простата истина, че Светът е единен и глобален, както и че в него няма място за ПРОТИВОПОСТАВЯНЕ под каквато и да било форма на различия.

    А на търпимост, толеантност и пропорция на нуждите.

    Това разбира се не е възможно да бъде изградено когато се гледа от високите етажи на себичният егоцентризъм и диктаторската тъпота. Тези трибуни ползват различни манипулативни и масови философски теории и нагласи, изнасяийки напред различия базирани на помощни категории като морал и религии.

    Това подклажда и системно недоверие, защото има само едно място или концентрация на различия,където хората са успели да ги преодолеят и това място за съжаление на останалите е САЩ.

    Защото днес към лидерство може да се стреми всеки, но дали другите ще повярват в него, е въпрос на обективни показатели, а не на емоции.

  • 8
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#1] от "Иван Митев":
    Това само ако продължат да се водят по свирката на Меркозето.....

  • 9
    the_shadow avatar :-|
    The Shadow

    Доста разумни неща е казал човекът... Интересно, колко ли други гърци имат толкова трезв и разумен поглед върху нещата.

  • 10
    zaiac_pagadi avatar :-|
    Ернесто

    Всичко е трескава политическа предизболна агитация срещу промяната, ако не изберат тези които докараха това дередже ще дойде краят на света . Не се плашете ножа е дървен.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.