Когато питате някого какъв е най-големият проблем на Гърция, ако не първото, то поне второто, което ще ви каже, е администрацията. "Докато тя не се оправи, много малко неща могат да помръднат напред. Това трябва да е нещото, откъдето да се започне. Лошото е, че няма как да стане за една нощ," категоричен е Ник Малкуцис, зам. главен редактор на англоезичното издание на в. Kathimerini.
Сблъсъкът с напомнящата митична многоглава хидра и задушаваща всичко гръцка администрация се оказва шокиращ и за един от служителите на международните кредитори на страната. Поради изборната обстановка в Гърция и деликатността на темата той не иска да бъде назоваван и затова за целите на този текст ще го наричаме с измисленото име Пол.
Пол е от първите чуждестранни представители, които пристигат в гръцката столица още при разгарянето на кризата през 2009 г. Но още не може да претръпне към абсурдите, с които се сблъсква всеки ден. И при въпроса например какво мисли за гръцките данъчни власти реагира емоционално с "О, боже!".
"Публичната администрация, която на практика е всичко в тази държава, е най-голямата пречка, казва Пол. Системата е ужасно бюрократична и скована. В министерствата върхът и дъното не са свързани. Сякаш на хората не е позволено да мислят и някой им е заповядал да не използват мозъка си. Когато поискаш от тях да направят нещо, отговорът е: "Министърът не ми е казал."
Пол обяснява провала на програмата на тройката и опитите за реформи в Гърция с две неща. Първото е фактът, че приемането на всеки закон изисква десетина допълнителни акта и правилника за изпълнението му, а също така и зелена светлина от съда. В най-добрия случай, ако всичко върви гладко и без засечки по системата, това отнема три години. И междувременно никой чиновник не помръдва, докато не получи точни указания и всички нужни циркуляри какво точно трябва да прави. Като легенда се разказва за един закон, приет през 1995 г., който още не е влязъл в действие. "Всички базови закони по меморандума с кредиторите са приети. Сега седим и чакаме да минат поне три години, за да бъдат приложени," обяснява Пол.
Втората основна спънка е, че хората, които подготвят законовите текстове, имат навика да ги пълнят с процедури и процедурки, но не и да правят оценка какъв ще е ефектът им и как се вместват в останалото законодателство. За две години ударно са били приети 260 закона по програмата с кредиторите, но никой не ги е мислил и преценявал. Сега тройката вече настоява да се прави предварителна оценка на всеки нов акт, което може и да отнема още време, но поне ще спести последващи неразбории. А за това как Гърция е жертва на развилняла се бюрокрация Пол дава нагледен пример. Тройката е поискала във всяко министерство да има директор по финансите. Звучи просто, но не и в Гърция. Не само че се налага за назначаването на всеки от тях да се приема отделен закон, но се налага да се чака и президентски декрет, тъй като вкарването на директорите означавало промяна в структурата на министерствата.
Президентските декрети се оказват нужни и в най-невероятни ситуации. Пол разказва как наскоро църквата и една благотворителна организация направили акция и събрали лекарства без рецепта за нуждаещи се хора. Дотук чудесно, но в един момент става ясно, че тези медикаменти не могат да помръднат и където и да било без президентски декрет. Просто защото иначе няма как да се транспортират лекарства, ако няма фактура за тях.
Всъщност главният герой във филма "Моята голяма луда гръцка администрация" е съдът, казва Пол. В Гърция съдиите нямат време да работят като съдии, защото се занимават с администрация. На практика всичко става с тяхна санкция. "Виждате ли сградата отсреща, сочи Пол през прозореца. Тя е толкова висока, колкото е, защото съдът е казал така. Не местните власти, не централната власт, а съдът. Ако правителството иска тази сграда да е три етажа, а съдът каже да е два и се позове на някой закон, правителството ще се съгласи. Защото иначе всичко се блокира."
Според Пол съдебната система е една от най-големите пречки. "Но знам, че гърците няма да се съгласят с мен. Те казват "съдиите са единствените, които не са корумпирани, по-добре е да имат финалната дума и всичко да минава през тях". Но това е безумие, което запушва системата." А на логичния въпрос как изобщо е съществувала и функционирала Гърция години наред при така описания хаос Пол отговаря: "Честно казано, не мога да си представя."
Когато питате някого какъв е най-големият проблем на Гърция, ако не първото, то поне второто, което ще ви каже, е администрацията. "Докато тя не се оправи, много малко неща могат да помръднат напред. Това трябва да е нещото, откъдето да се започне. Лошото е, че няма как да стане за една нощ," категоричен е Ник Малкуцис, зам. главен редактор на англоезичното издание на в. Kathimerini.
Сблъсъкът с напомнящата митична многоглава хидра и задушаваща всичко гръцка администрация се оказва шокиращ и за един от служителите на международните кредитори на страната. Поради изборната обстановка в Гърция и деликатността на темата той не иска да бъде назоваван и затова за целите на този текст ще го наричаме с измисленото име Пол.
11 коментара
Хехе, за мен това четиво е много интересно, но по-любопитното е дали форумните ни колеги-гърци са съгласни с него. Ако не - защо.
Имаше един филм "Бразилия", където Робърт де Ниро го изядоха едни циркулярни документи на подобна администрация...
Даже по-зле отколкото у нас.
Culture Shock! А ние си мислехме че познаваме комшиите.
Дали президента Плевнелиев ще прочете този материал и как би се отразила такава информация на ветото по закона за ВСС :-))
До коментар [#3]
За съжаление, ние уверено вървим по пътя на Гърция. Частният бизнес е удавен в закони и правилници, а подобряване на работата на администрацията и електронно правителство скоро няма да има.
В Гърция президента управлява с декрети, а тука Бойко строява министри и депутати и ни баламосва със сладки прикази в стил Бай Тошо, докато в бюджета зейват все по-големи дупки. Чуждестранните инвеститори ни заобикалят, отворят се само нови кол-центрове в София (поне не е без хич), а една нова кожарска фабрика за автомобилни седалки е представена като индустриална революция.
Дано гърците се оправят по-бързо, та да имат къде да изкарват пари нашите безработни.
Същевременно заради несигурността гърците отлагат плащането на сметки и данъци (бюджетните приходи през май са близо 30% надолу в сравнение с миналата година) и се запасяват с медикаменти и храна, а централната власт бави връщането на ДДС на бизнеса, плащанията към болници и т.н. "Днес правих репортаж в една аптека. Хората си купуват масово лекарства, защото не знаят дали следващия месец ще ги има и колко ще струват", разказва Елинда Лабропулу.
Как прилича на България!
"Публичната администрация, която на практика е всичко в тази държава, е най-голямата пречка, казва Пол. Системата е ужасно бюрократична и скована. В министерствата върхът и дъното не са свързани. Сякаш на хората не е позволено да мислят и някой им е заповядал да не използват мозъка си. Когато поискаш от тях да направят нещо, отговорът е: "Министърът не ми е казал."
Също както в България в момента!
Все едно, че чета за България! Ако не се променим ситуацията у нас след няколко години ще е същата, не е ли ясно на всеки мислещ човек?!
Тази бюрокрация сме я наследили от турско време, всички на Балканите.
само един пример за това как се живее тук в тази система:пристига сметка за ток 400 евро,обикновенно плащам не повече от 30-40 евро,записвам данните и отивам подготвен за бой имайки предвид че идвам от бг,служителката взе сметката,попита колко мисля че трябва да е,казах й след което отговора беше чакайте за следващата сметка,тази я забравяме:)това е само един пример,а грешката беше еинственна за 5 години,това ми прави живота тук доста по-простичък и удобен,познайте ако беше в бг какво би станало?!аз знам от опит:)това е само един от многото примери които мога да дам,системата може да е доста тромава за г-н пол,но онези малки ежедневни неща които правят живота ми тук ме устройват