С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
7 15 юни 2012, 14:59, 2825 прочитания

Пролетни разходки из Москва

Владимир Путин и уличната опозиция продължават играта на котка и мишка. И двете страни не изглежда да имат план за действие

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Русия празнува на 12 юни един малко странен празник. Така нареченият Ден на Русия чества декларацията за независимост на Руската федерация от СССР, но предвид настроенията сред руснаците не е напълно ясно дали е повод за радост или за тъга. Наистина според центъра "Левада", сравнено с 2000 г., поне двойно повече хора днес смятат, че това е било от полза за Русия, но те все още са малко над 50-те процента.

По ирония на съдбата горе-долу същият процент хора смятат за недопустимо руските специални части ОМОН да се използват за разгонването на мирни митинги и демонстрации 21 години след разпадането на съветския строй. Това се случи на 6 май на първия голям митинг на опозицията след президентските избори през март. След като сблъсъците с полицията прераснаха в открита конфронтация по улиците, последва нов закон с многократно по-високи глоби за участие в несанкционирани митинги и обиски в дома на лидерите на протестите. Това не попречи тази седмица десетки хиляди хора отново да се съберат на протест в Москва - този път мирен.


И така, три месеца след като Владимир Путин отново бе избран за президент на Руската федерация, докъде стигна сблъсъкът между него и най-сериозната улична съпротива, която режимът му срещна?

Започва ли нова вълна на репресии срещу опозиционери на Путин?
- Не, по-скоро опити за втвърдяване

Владимир Путин никога не е имал проблеми с тежката ръка: от 2000 г. насам много опозиционни прояви са били разбивани с полиция и организатори и участници са прекарвали доста време в затвора. От началото на вълната от масови митинги след парламентарните избори миналата година обаче властта е много внимателна в действията си. Дали поради убеждението, че победата на президентските избори ще потуши недоволството, дали заради желанието да покаже по-меко лице, но когато съблюдаваха наложените ограничения за време и място повечето демонстрации тази година не срещнаха отпор от органите на реда.



Със спадането на градуса на протестите и особено след случилото се на 6 май, когато срещу полицията бяха използвани и коктейли "Молотов", властите затегнаха мерките. Бяха арестувани над 400 души, като няколко от тях бяха съдени, а в домовете на водачите - Алексей Навални, Сергей Удалцов, Иля Яшин, Борис Немцов и дори тв водещата Ксения Собчак, полицията влезе за обиски. В допълнение беше приет закон, който утежни 150 пъти глобите за участие в непозволена демонстрация - почти до 10 хил. долара.
"Беше ясно отдавна, че Путин ще реагира решително на всички опити за атака по полицията, казва Владимир Милов, анализатор и председател на партията "Демократичен избор". Има ясно разделение - всяко действие, което прилича на бунт, ще бъде преследвано." Това е в тон с параноята на руския режим срещу всяко нещо, което прилича на опит за улична революция.

Но има и още нещо, смята журналистът Константин фон Егерт. "Правителството определено показва, че е твърдо. То се опитва да провери протестното движение - колко голямо е, каква подкрепа има. Сплашването е част от този тест." Това може да изиграе лоша шега на Кремъл, тъй като може да засили отново поспадналата популярност на уличните протести. Журналистът Олег Кашин от "Комерсант" обаче е един от тези, които смятат, че зад втвърдяването всъщност не седи никаква специална стратегия, а е нормална ответна реакция на властите, с която те са свикнали в последните години. "По-вероятно е системата просто да работи автоматично и никой да не обмисля антиопозиционна тактика. Това много добре си личи например при обиските на лидерите на опозицията – има версия, че те са инициирани от ръководителя на следствения комитет Александър Бастрикин, който по този начин иска да покаже верността си на Путин на фона на апаратните проблеми, които самият Бастрикин има."

Ще има ли нова инерция зад уличните протести?
- Може би, но без политически лостове тя е обречена.

На фона на проявите на опозицията в месеците след президентските избори последният "Марш на милионите" беше значително по-мащабен. Различните числа, разбира се, варираха в зависимост от източника, но основният брой беше между 30 и 50 хил. души. Възможно е действията на властите да засилят протестите. "Това, което те правят, показва, че те не разбират в същината си това, което се случва, казва политологът Александър Къйнев. Те не разбират, че ситуацията е политическа, не разбират, че има промяна в отношението към Путин. Властта се държи абсолютно неадекватно чисто имиджово и си нанася сериозен удар." Такъв удар например беше (вероятно не напълно законното) претърсване на апартамента на един от водачите на протестите - Иля Яшин, в негово отсъствие.

За да се възползват от това обаче, организаторите на протестите ще трябва да намерят политическата стратегия за подкрепа на ставащото на улицата, казва Владимир Милов. "А те досега се провалят в това. Ето защо подкрепата за тях върви надолу от декември и в момента е на най-ниското си ниво." Един вариант би могло да е обединение с други социални и икономически групи - например на земеделците, които са недоволни от условията при влизането в Световната търговска организация.

Има ли единна организация зад протестите три месеца след изборите?
- Да, но тя не може да надхвърли сегашното ниво.

Различните групи и партии в протестното движение имат високо ниво на координация и взаимодействие помежду си и очевидно имат организация. По същество обаче това остават много различни групи с радикално противоположни приоритети извън недоволството от Путин. По време на "Марша на милионите" през по-малко от стотина метра можеха да се видят транспаранти на либералите от "Яблоко", червено-жълто-белите знамена на националистите и монархистите, червените звезди на комунистите и анархистите от "Левия фронт" и многоцветните знамена на активистите за правата на хомосексуалните. Да се смята, че от тази смесица може да излезе единен политически сигнал или платформа, е прекалено, смята фон Егерт. "Има три елемента - радикалното ляво, центристите либерали и националистите, които наподобяват по-скоро Националния фронт на Льо Пен, отколкото скинхедс. Това са три отделни платформи. Те никога няма да се обединят в една партия."

Друг е въпросът, че създаването на партии така или иначе може да не е цел на това движение. "Ние трябва да създадем най-накрая обща организация, която да включва всички ни", заяви тази седмица на протеста един от водачите - Иля Пономарев. Движението вече има манифест, който е готов още отпреди президентските избори. В него се призовава за реформа на съдебната система, за диалог и нови избори. Това според Егерт би означавало кръгла маса между протестиращите и управляващите. "Те се опитват директно да говорят с хората в управлението, които разбират, че нещата не вървят добре." Интересна подробност е, че според изследване на независимия център "Левада", почти 70% от руснаците смятат такъв диалог за необходим, но само 33% смятат, че Путин ще започне подобен.

Решителният момент ще дойде през есента, когато има частични регионални избори. Ако движението успее дотогава да издигне или подкрепи личности, които да спечелят достатъчно гласове, може да премине от улични протести към системна опозиция.

Има ли лидер на протестите, способен да предизвика Путин?
- Не.  

Това е големият проблем на това движение към момента. То има много лица, но никое силно само по себе си. Най-известният политик сред тях е Борис Немцов, но той остава свързан дълбоко с 90-те, които не са приятен период за съвременна Русия. Другите две силни фигури са Сергей Удалцов и Алексей Навални. Първият е силен в реториката и в действията си (отказа призовка за разпит, за да присъства на митинга), обаче надали ще успее да превземе симпатиите на цялото движение - той е твърде радикално ляв. Навални пък като че ли изчерпа първоначалния заряд, който будеше у тълпата. След като отказа да се кандидатира за президент и не предложи нови идеи за развитие на движението, той остана харизматична фигура, която засега няма (или не иска да има) политически потенциал.

Представилият се силно на президентските избори олигарх Михаил Прохоров пък предпочете да се отдалечи от уличната сцена и да се заеме с изграждането на политически проект, който според него може да послужи като лост за преливането на недоволството към властта. Доколко това е реалистична идея, предстои да се види.

На фона на тези лица Путин остава по-малкото зло за мнозина руснаци извън Москва и по-големите градове, които са по-загрижени за социалните услуги и държавните заплати, отколкото за корупцията. Или, както обобщава Владимир Милов, "руснаците не искат революция, нито искат да видят хората от протестите начело на държавата". И това ще остане така поне до есента, когато бюджетът вероятно ще излезе на червено, Путин няма да може да спази обещанията, които направи, а икономическото недоволство може да прелее в политическо.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Пръсна се резервоарът на "марсианската" ракета Starship Пръсна се резервоарът на "марсианската" ракета Starship

Междупланетният апарат на SpaceX претърпя авария при наземни изпитания с втечнен кислород или азот

21 ное 2019, 1629 прочитания

Меркел ще окаже натиск на Макрон за преговори със Северна Македония и Албания 3 Меркел ще окаже натиск на Макрон за преговори със Северна Македония и Албания

Според германския канцлер НАТО е "незаменим", а Западните Балкани трябва да имат ясна перспектива за членство в съюза

21 ное 2019, 1176 прочитания

24 часа 7 дни

22 ное 2019, 5944 прочитания

22 ное 2019, 2774 прочитания

22 ное 2019, 2630 прочитания

22 ное 2019, 1929 прочитания

22 ное 2019, 1703 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Свят" Затваряне
Мирослав Лайчак: ЕС още се интересува от Западните Балкани, въпреки вътрешните си дилеми

Словашкият вицепремиер и външен министър пред "Капитал"

Още от Капитал
Йоанис Коцианос: Догодина стъпваме на пазара на здравно застраховане

Председателят на изпълнителния комитет на "Алианц България холдинг" пред "Капитал"

Ще ми отпечаташ ли печатница?

Гигантски 3D принтери ще създават яхти, мостове, сгради и ракети

Ако всичко това не беше истина...

Как сметката за едно тайно пътуване на варненския кмет до Израел беше платена от журналистка в малка местна телевизия

Разследването срещу Тръмп: Да си поиграем на импийчмънт

За демократите ще бъде трудно да обърнат общественото мнение срещу президента. И рискуват да му поднесат втори мандат

На източния фронт всичко е ново

Американският фотограф Едуард Серота, един от първите, които документират падането на комунистическата власт в Източна Европа

Кино: "Доза щастие"

Качествен дебют по трудна тема

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10