Свободно падаща държава
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Свободно падаща държава

"Мюсюлмански братя" са притеснени от загубата на подкрепа и не търсят остра конфронтация с военните

Свободно падаща държава

Докато избираше президент, Египет остана без парламент. Военните окупираха цялата власт и надеждите от революцията се топят

Красимир Янков, Марин Душев
4325 прочитания

"Мюсюлмански братя" са притеснени от загубата на подкрепа и не търсят остра конфронтация с военните

© reuters


Само преди месец Египет изглеждаше готов да извърви донякъде успешно първите си крачки към демокрацията. Страната се сдоби парламент с избори, преминали учудващо без насилие. Той бе доминиран от ислямисти, но въпреки това избран свободно и започна да се учи как да работи. Дори успя да излъчи комисия за създаване на конституция. Враг номер 1 на революцията - Хосни Мубарак, бе осъден на доживотен затвор, а изборите за президент даваха надежди за интересна борба между 5 силни кандидата. Според предварително приетия план, Върховният съвет на въоръжените сили (ВСВС) трябваше да предаде властта в Египет на 1 юли на новия държавен глава, който и да е той. За една седмица всичко това отиде по дяволите.

Първо до президентския балотаж стигнаха представителят на "Мюсюлмански братя" Мохамед Мурси и бившият премиер на Мубарак Ахмед Шафик, като така оставиха много египтяни без реален избор. После тези избори изведнъж загубиха ключовото си значение, защото Върховният конституционен съд обяви парламентарния вот за неконституционен и разпусна парламента. Той пък от своя страна току-що бе назначил след много трудности Конституционно събрание, което да състави нов основен закон и сега статутът на тази комисия е неясен. Военните побързаха да се намесят - първо получиха правомощия от министерството на правосъдието да арестуват цивилни (връщайки в сила извънредното положение), а накрая внесоха и поправки във временната конституция, които им дадоха върховни законодателни правомощия и ги поставиха извън контрола на бъдещия президент. 

Това е не просто вбесяващо за египтяните, но и опасно. При това не само за Египет. Страната е естествен лидер на арабските държави и случващото се в Кайро кънти навсякъде. Така както площад "Тахрир" стана символ на арабската пролет, Египет може да произведе нов, много по-мрачен модел, който да убие и малкото останала инерция в движенията срещу диктатурите.

Прагматичното братство

Пряк потърпевш от всички тези промени са ислямистите от "Мюсюлмански братя," които доминираха парламента и почти сигурно ще спечелят и президентския пост. В неделя вечерта, след среща с началника на Генералния щаб, председателят на парламента и член на "Мюсюлмански братя" Саад ал Катани заяви, че действията на армията са незаконни и депутатите във вторник ще влязат в заседателната зала и ще проведат заседание. Това за малко да доведе Египет до ръба на нещо зловещо: сградата на парламента от няколко дни е обградена с танкове. Най-мрачните страхове обаче бяха разпръснати, след като във вторник се появиха едва двама от общо 500 депутати, като дори самия Катани го нямаше. Те поискаха да влязат, войниците не ги пуснаха и този епизод свърши без кръвопролитие. Реакцията на "Мюсюлмански братя" е изненадващо спокойна – те изостриха риториката си срещу военните, но не прибегнаха до множество инструменти за натиск, с които разполагат. Въпреки че решението на Конституционния съд бе взето в четвъртък, в петък след молитвата не последва протест на "Тахрир". Горната камара на парламента, т. нар. Шура, не е разпускана официално и в момента е единственият пряко избран орган в страната. Тя също е доминирана от ислямистите и техен представител обяви, че тя повече няма да функционира.

Това обаче е само началото на една по-дълга и адски опасна игра. "Мюсюлмански братя" избягват прекия сблъсък с военните и изчакват действията на ВСВС, за да реагират спрямо тях. Непоследователното поведение в парламента, множеството неизпълнени обещания и липсата на ясна позиция спрямо военните са част от причините за намаляването на популярността на партията. Едва половин година след смайващия успех (71%) на парламентарните избори подкрепата за тях драстично се свива. На първия тур на президентските избори кандидатът им получи 5.8 млн. гласа спрямо 10.1 млн. за движението на изборите за парламент. Подобна е и ситуацията при салафитите.

Хана Убейд от изследователския център "Ал Ахрам" в Кайро обяснява, че това е порочен кръг. "Братството е в тежка позиция, тъй като подкрепата за него пада, а с това и легитимността му. Това ги притиска и са по-склонни на сделка за подялба на властта с армията." Спекулации за такова развитие на нещата има още от началото на революцията, но сега като че ли то изглежда по-вероятно от всякога.

Според Саид Садек от Американския университет в Кайро обяснението е по-дълбоко. "Мюсюлмански братя са прекарали 84 години в опозиция. Просто им липсват знания и опит как се прави съвременна политика", смята той.

Нарочно или на момента

В момента да се говори за добре планиран военен преврат е несъстоятелно. Първо, военните така или иначе не са предавали властта след падането на Мубарак и успяха да избегнат това отново в последния момент. И второ, при отслабването на другите играчи на сцената за Военния съвет стана доста по-лесно да прокара плановете си. Анализаторът Луиза Ловлък от Chatham House смята, че ситуацията просто се е развила много благоприятно за тях. "Въпреки че ВСВС, изглежда, са на шофьорското място за голяма част от прехода, не вярвам, че те са имали възможност да приложат микромениджмънт на всеки един етап, както смятат някои", коментира тя пред "Капитал". "Те реагират прагматично на събитията и печелят от липсата на политическо лидерство сред опозиционните сили." На подобно мнение е и Хана Убейд. Според нея армията се възприема като пазител на нацията, няма конкретна стратегия, но успява да запази ключово влияние.

С една от приетите промени военните сами си дадоха право на вето срещу бъдещата конституция. Нещо повече – ако такава не бъде предложена до три месеца, то ВСВС има възможност да назначи собствено конституционно събрание за изготвянето й. Затова за генералите вече е много изгодно да се проведат нови избори - те няма какво да губят дори и при доминация на вражески за тях сили.

Тази роля на "пазител на нацията", започва все повече да наподобява на турските военни преди идването на Реджеп Ердоган на власт. Те са считани за гарант на светските устои на държавата и не се притесняват да се намесват на три пъти в историята на Турция с военен преврат срещу правителства, доминирани от ислямисти. Д-р Саид Садек вижда прилики и с ролята на въоръжените сили в Пакистан, където те също са светски и контролират държавата, но успешно работят с крайни ислямисти, когато това отговаря на целите им. Не случайно Конституционната декларация в Египет, изготвена от ВСВС, започва с думите: "В името на Бог, Всемилостивия, Милосърдния!"

Същевременно един от текстовете в подготвяната конституция, който срещна най-силна съпротива на военните, бе този за разкриването на бюджета за отбрана, пазен в тайна през последните десетилетия. Но не е никаква тайна, че голяма част от субсидията от 1.3 млрд. долара годишно, която САЩ плащат на Египет, отива в казармите, а военните имат собствени огромни икономически структури – точно като в Турция и Иран.

И сега накъде

В тази сложна политическа игра най-големият губещ, разбира се, са самите египтяни. Политическият фарс, в който военните запазиха контрола си, а ислямистите се съгласиха, би могъл да свърши работа, но може и да взриви окончателно крехкия мир в Египет. Изборната комисия, която отложи обявяването на резултатите от президентските избори, допълнително нагнетява напрежение. На един от състоялите се протести на "Тахрир" във вторник взеха участие хиляди хора. Ибрахим, активист на "Мюсюлмански братя", който е бил там, убедено казва пред "Капитал": "Нашият кандидат със сигурност печели, но имаме подозрения, че в последния момент може да обявят победа за Шафик. Готови сме да излезем по улиците."

Докато улиците чакат обаче, жадуваният преход към нещо по-хубаво се отдалечава с всеки изминал ден, като на сцената остават объркани актьори без сценарий. Египетската икономика се рее в свободно падане, стачки на работници продължават да разтърсват части от провинцията и нито един президент или премиер няма да реши тези проблеми, дори да се захване с тях още утре. А това утре се отлага за пореден път.

Не трябва да се зачерква напълно постигнатото през изминалите 15 месеца от египетската революция, смята доктор Садек. "Революцията е процес. Никой не може да знае как ще завърши той, но промените, които настъпиха досега – свободни избори и открита политическа надпревара, промениха политическата система. В този смисъл на 25 януари започна революция, но дали тя ще изпълни целите си и кога ще се случи това, остава неясно." Междувременно египетската революция наподобява състоянието на Хосни Мубарак - обявявана е ту за жива, ту за покойник. И с двете присъди не бива да се бърза.

Само преди месец Египет изглеждаше готов да извърви донякъде успешно първите си крачки към демокрацията. Страната се сдоби парламент с избори, преминали учудващо без насилие. Той бе доминиран от ислямисти, но въпреки това избран свободно и започна да се учи как да работи. Дори успя да излъчи комисия за създаване на конституция. Враг номер 1 на революцията - Хосни Мубарак, бе осъден на доживотен затвор, а изборите за президент даваха надежди за интересна борба между 5 силни кандидата. Според предварително приетия план, Върховният съвет на въоръжените сили (ВСВС) трябваше да предаде властта в Египет на 1 юли на новия държавен глава, който и да е той. За една седмица всичко това отиде по дяволите.

Първо до президентския балотаж стигнаха представителят на "Мюсюлмански братя" Мохамед Мурси и бившият премиер на Мубарак Ахмед Шафик, като така оставиха много египтяни без реален избор. После тези избори изведнъж загубиха ключовото си значение, защото Върховният конституционен съд обяви парламентарния вот за неконституционен и разпусна парламента. Той пък от своя страна току-що бе назначил след много трудности Конституционно събрание, което да състави нов основен закон и сега статутът на тази комисия е неясен. Военните побързаха да се намесят - първо получиха правомощия от министерството на правосъдието да арестуват цивилни (връщайки в сила извънредното положение), а накрая внесоха и поправки във временната конституция, които им дадоха върховни законодателни правомощия и ги поставиха извън контрола на бъдещия президент. 


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

7 коментара
  • 1
    wwwwww avatar :-|
    wwwwww

    Аллах е гъбар а повечето египтяни май са гъби

  • 2
    dozmodozmo avatar :-|
    dozmodozmo

    Индексът за инвестиране в Египет е EGPT

    http://finance.yahoo.com/q?s=EGPT&ql=1

  • 3
    kardinalat avatar :-?
    kardinalat

    Хаосът става все по пълен.

  • Ariman

    Армията контролира територията на страната, има зад гърба си САЩ, възприема се като закрилник на нацията/т.е. като част от народа/ и има лостовете и парите от управлението на Мубарак, развит туризъм и /в севера/ работеща в някаква степен икономика, за какъв Шейтан /дявол/ да подарят всичко това на Мюсюлмански братя, представлявани и представляващи брадясали чалмалии, които знаят само Аллах Акбар, смятат, че 17 век си е прекрасно място и че като правиш 10 деца някой друг трябва да им мисли бъдеще и храна?!
    П.П. Бил съм в Египет, мнението е от първа ръка.

  • 5
    misho73 avatar :-|
    misho73

    Историята с геометричната прогресия на населението в Африка идва към своя логичен завършек. Другото е временна пушилка, в основата си е бедността, която има за първопричина недостиг на ресурси, които да поддържат това огромно и все още бурно увеличаващо се население. Въпрос на време е да гръмне и Индия, която се плъзга по същия сценарии. Вярно, ислямистите там са доста по-малко, но гладът няма религия.

  • 6
    oserv avatar :-|
    Patilan

    Някой беше казал, че светът не познава успешни революции...


    До коментар [#5] от "misho73":

    +1 на Мишо

  • 7
    dragoslava avatar :-(
    Dragoslava

    Горкото момиченце, не ми се мисли какво го очаква в този свят на ислямисти.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK