Германия ще брани еврозоната, защото би изгубила много
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Германия ще брани еврозоната, защото би изгубила много

Като най-голям износител, Германия ще бъде особено тежко засегната от валутни реформи в южните страни

Германия ще брани еврозоната, защото би изгубила много

Краят на общата европейска валута ще означава край и на германското икономическо чудо

10988 прочитания

Като най-голям износител, Германия ще бъде особено тежко засегната от валутни реформи в южните страни

© Reuters


Не беше отдавна, когато президентът на Европейската централна банка Марио Драги вдъхваше увереност с думите "Най-лошото отмина". "Ситуацията в еврозоната се стабилизира и доверието на инвеститорите се връща", каза преди няколко седмици Драги пред германския вестник Bild.

Миналата седмица обаче той не изглеждаше толкова щастлив, докато връчваше наградите на международен студентки конкурс. "Вие сте първото поколение, което е израснало с еврото и не е свикнало със старите валути. Надявам се, че това няма да ви се наложи", каза той.

Разпад на еврото - много вероятен сценарий

Доскоро беше знак на политическа коректност да не се обсъжда разпадането на еврозоната. Сега обаче тази опасност става все по-реална, пише Spiegel. При такъв сценарий цяла Европа ще затъне в дълбока рецесия, правителствата ще бъдат принудени да заемат допълнителни милиарди и ще трябва да избират дали да увеличат драстично данъците, или да допуснат по-висока инфлация. Има и още по-голяма опасност - завръщане към регионализъм, предимство на националните над европейските регулации и дори вдигане на митнически бариери за защита на местното производство. Това би бил краят на единния пазар.

Удар върху германския износ

Германия, най-големият износител, ще бъде особено тежко засегната от валутни реформи в южните страни. Износът само за Италия и Испания се оценява на около 100 милиарда евро годишно. Въпреки че продажбите няма да спрат, ще има рязък спад, защото потребителите в Южна Европа няма да могат да си позволят германски продукти.

Връщането на лирата и песетата ще доведе до девалвация (20-40%) спрямо еврото, като германските стоки автоматично ще станат по-скъпи и трудно ще продължат да бъдат конкурентни. Поглед върху статистиките на германската централна банка Bundesbank показва евентуалните загуби. Според данните през 2010 г. германските компании са постигнали продажби от около 218 милиарда евро за потърсилите финансова помощ Испания, Италия, Португалия, Гърция, Ирландия и Кипър. Преките чуждестранни инвестиции в тези страни са около 90 милиарда евро.

Приливната вълна на последиците

В реалната икономика компаниите се подготвят за най-лошия сценарий и където е възможно, поддържат бизнес само в засегнатите от кризата страни, където поделенията им могат да финансират на местно ниво. Подобни мерки обаче може да се окажат безполезни, защото последиците от края на еврозоната ще се разпространят върху цялата икономика подобно на приливна вълна.

Според холандската банка ING първите две години след разпада страните от еврозоната ще загубят средно 12% от икономическата си производителност, което е равно на загуби от повече от 1 трилион евро. Дори и след пет години икономическата производителност в еврозоната ще бъде все още значително под нормалните нива.

Прогнозите на германското финансово министерство са дори по-мрачни от тези на експертите от ING. Според тях през първите години след колапса на еврото германската икономика ще се свие с до 10%, а безработицата ще засегне повече от 5 милиона души. "Сравнена с подобни сценарии, спасителната помощ, колкото и скъпа да бъде, изглежда по-малкото зло", заяви служител от министерството, пожелал анонимност.

Край на мечтите за балансиран бюджет

Според швейцарската банка UBS, ако се обединят финансовите рискове от спада в износа, необходимите спасителни програми за банките и фалитът на компании, общите последици за германската икономика ще бъдат равни на една четвърт от брутния вътрешен продукт, или над 500 милиарда евро.

В тези изчисления обаче не е включен най-големият финансов риск. През последните две години ЕЦБ изкупи повече от 200 милиарда евро дълг от засегнати от кризата страни. В най-лошия случай банката ще трябва да отпише част от дълга, което ще доведе до тежки последици за най-големия донор на европейски средства – германската Bundesbank.

Ако Берлин отстъпи пред натиска на южноевропейските държави за обединение на дълга, рисковете може да бъдат дори по-големи и вместо пред хаотичен разпад на еврозоната Германия може да се изправи пред хаотичен трансферен съюз.

Не беше отдавна, когато президентът на Европейската централна банка Марио Драги вдъхваше увереност с думите "Най-лошото отмина". "Ситуацията в еврозоната се стабилизира и доверието на инвеститорите се връща", каза преди няколко седмици Драги пред германския вестник Bild.

Миналата седмица обаче той не изглеждаше толкова щастлив, докато връчваше наградите на международен студентки конкурс. "Вие сте първото поколение, което е израснало с еврото и не е свикнало със старите валути. Надявам се, че това няма да ви се наложи", каза той.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

55 коментара
  • 1
    tel_112 avatar :-|
    Мазен чех

    Германия трябва да спре да се държи като колониалист в ЕС, а да започне да се държи като партньор с другите страни. Освен с отваряне на Лидл и Кауфланд трябва да изнася и производствата в малките страни. Само с магазините няма да мине номера, поне при другите страни. В България глупаците дори не могат да схванат що са бедни.

  • 2
    tatkoruso avatar :-|
    tatkoruso

    Това дойчовците научиха от хамериканците как се изнася дълг и криза и ни опъват отзаде, но до коги, до края на еврозоната и да видим колко ще колонизират Гърция, където левите радикали чакат часът си.

  • 3
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    Не е ясно защо да е колониалист. Германия изнася производства където има икономически смисъл - Китай, САЩ, Русия и т.н. В България има традицията за работа на "ишлеме" в областта на текстила, селското стопанство - просто трябва ние да сме изрядни и да спазваме стандартите, а не всяка пратка вино или сирене да е с различен вкус и качество. Все още не можем да осъзнаем че това не е съветския пазар и трябва да работим на ниво.

  • 4
    alexander5000dm avatar :-P
    Arexander
    • -17
    • +117

    Мда, то германското икономическо чудо е заченато при раждането на Еврото. Преди това, с дойче марката, в Германия беше страшна мизерия и икономиката им едва креташе...
    А иначе сериозно - смъртта на дойче марката и въвеждането на Еврото беше цената, която Франция принуди Германия да плати за своето обединение. Германците обаче пак съумяха да обърнат нещата в своя полза - вероятно защото са тъпи, грозни, мързеливи и задръстени, а не пичове и работяги като нас - южняците.

  • 5
    just_a_human avatar :-|
    just_a_human

    До коментар [#4] от "Arexander":


    Няма какво повече да се добави.

    Има и един друг момент - ако сега Германия е колониален "татко" какво би станало ако Испания и Италия излязат от Еврозоната и икономиките им девалвират с 40 % и Немските компании изкупят бизнеса в тези страни на безценица? Ей тогава такъв вой ще има , че немците са колониалисти, че чак ми е смешно.

    Разберете, че формулата е само една - образование, законност, работа, работа , работа. Немците друго не правят - образоват се и кой за каквото е учил работи, работи, работи!

    Както казва Джак Уелч - няма кратък път.


  • 6
    jojin avatar :-?
    jojin

    Без коментар, за любителите на живота в колониални немски гау

    "Как битката на Германия за еврото се оказа Оруелска

    Някак си за Германия забавлението излезе извън валутния съюз. Дори и след смазващата победа с 4-2 над Гърция вероятно изглежда нещата ще останат така. Реториката се промени изцяло. Това беше изпитание на силата и битка за добродетелта. Сега е просто изпитание и битка.
    Ангела Меркел твърдеше, че ще направи всичко възможно, за да спаси еврото. Сега тя върти очи и казва, че чужденците не бива да надценяват финансовия капацитет на Германия, пише в свой коментар за MarketWatch Дейвид Марш.
    Преди две години нейният министър на финансите Волфганг Шойбле събра германските банки и им заръча да подновят облигационните заеми за Гърция чрез т. нар. механизъм ролоувър (англ. rollover).
    Сега, твърдейки, че Гърция е "бездънна яма", той ги призовава да се насочат към изходите, като всеки друг.
    В интервю за германския неделен вестник Bild am Sonntag онзи ден Шойбле заяви следното:
    "Най-важната задача пред новия премиер (Андонис) Самарас е да прилага съгласуваната програма бързо и без повече бавене, вместо да пита колко още другите могат да направят за Гърция".

    В друго интервю за списание Spiegel, публикувано в понеделник, Шойбле хвърли значително съмнение по въпроса дали превъзнасяните планове за "банков съюз" в еврозоната могат да влязат в действие в някакъв скорошен момент.

    Той подкрепя идеята, представена най-напред от президента на Бундесбанк Йенс Вайдман, за референдум по промяна в германската конституция, за да бъдат прехвърлени германски правомощия на Брюксел.
    Шойбле посочва, че макар графикът да е ускорен, организацията ще изисква дълъг период, и отбелязва следното: "Нито аз, нито някой друг знае кога ще бъдем в тази позиция".

    Евентуален неуспех на Германия да ратифицира Европейския стабилизационен механизъм (ЕСМ) навреме - до 1 юли - заради правни възражения, обмисляни от конституционния съд, едва ли предвещава добро.

    Препирнята би могла да завърши с още по-големи разходи за спасяване на испанските банки. Ако Испания получи 100-те милиарда евро спасителни пари през идните две до три седмици, преди ЕСМ да е ратифициран, то тогава средствата ще трябва да дойдат от временния спасителен фонд (ЕФФС – Европейски фонд за финансова стабилност), създаден с гаранциите на страните членки на еврозоната, а не с капиталови инжекции.
    Това би означавало, че Германия и останалите държави от еврозоната ще трябва да поемат гаранциите на Испания, увеличавайки сметката за германската хазна с няколко милиарда евро.


    Опасността за еврото след избирането на гръцко правителство, което ще прояви хитрост, ще води рискована политика на ръба на "войната" и ще шантажира германците, е, че валутният механизъм ще бъде нестабилен в условията на неуредена вихреща се криза.
    На среща на Форума на официалните парични и финансови институции в Лондон миналата седмица Норман Ламонт, министър на финансите на Великобритания по време на европейската валутна криза от 1992 година, заяви: "Еврото се крепи на страх и догма. То няма да експлодира, но кризата няма да бъде решена - тя ще продължи. Страните ще се опитат да се върнат към националните валути, но това ще бъде равносилно да се пекат един по един на бавен огън".

    Ламонт цитира Артър Милър: "Краят на една епоха идва, когато основните илюзии се изчерпат". Еврото ще продължи, каза Ламонт, защото илюзиите не са се изчерпали.

    Друг автор, който може да бъде цитиран, е Джордж Оруел, който в "1984" пише за Великобритания, изпаднала в състояние на непрекъсната долнопробна война сред суперсилите, смътно сменящи се коалции и престроявавания на редиците, поддържани от отлично дирижирана пропаганда и взаимна ненавист.
    Както Оруел написа: "Това е война с ограничени цели между бойци, които не са способни да се унищожат. (...) За да бъде разбран характерът на сегашната война - защото въпреки прегрупирането, което става на всеки няколко години, войната винаги е една и съща - човек трябва да осъзнае на първо място, че е невъзможно тя да бъде решаваща".
    Звучи много като при еврото.
    Миналата седмица британското ляво списание "Ню стейтсмън" направи принос в аналогиите, определяйки Мекрел като "най-опасния германски водач след Хитлер" с аргумента, че тя "убива растежа".

    Разбира се, германците не виждат нещата така.

    Една от причините за германската горчивина във връзка с неблагодарните длъжници е твърдението на германците, до известна степен самодоволно, че тяхното съчетание от фискална честност и промишлена ефективност, което стимулира растежа, глупаво се пренебрегва от всеки друг.
    Михаел Щрюмер, съветник на канцлера Хелмут Кол през 80-те години,заяви миналата седмица: "Германският план след гръцките избори ще бъде отношението към гърците да бъде много добро, но да се надяват, че самата Германия ще трябва да направи много малко (за целта - бел. Ред.)".
    Това изглежда е почти неизпълнима надежда. Германия ще бъде основната държава, от която останалите очакват отстъпки.
    От друга страна Щрюмер твърди, че е много малко вероятно дългосрочната цел за "политически съюз", който Меркел уж иска като ключ към обединяването на европейския дълг, да бъде постигната.
    "Когато Йенс Вайдман говори за политически съюз, необходим като път към споделянето на задълженията, според мен той говори за царство на мечтите. В началото на 80-те години попитах канцлера Кол какво има предвид под политически съюз. Отговорът му бе: 'Това е много добър въпрос, но би било глупаво да му отговоря.'"

  • 7
    stanislav_yankov avatar :-P
    Станислав Янков

    Дойдохме ли си на думата? Още преди месец и повече писах тук, в коментарите на сайта, че европейските политици като цяло трябва да избират между две неща:

    1) Ефективна интеграция на Европа ВЪВ ВСЯКО ОТНОШЕНИЕ, минимум до равнището на САЩ.

    2) Разпад минимум на Еврозоната, ако не и на целия Европейски съюз.

    Да не говорим, че всичкото това съм го повтарял по повод и без повод още от преди години. Преди възникването на кризата, докато европейските лидери всеки път с месеци не успяваха да се споразумеят за бюджета на ЕС.

    Сега, когато сякаш всички улегнахме за реалностите - да пристъпим към следващата доза реалности. Необходимо е МНОГО БЪРЗО, още преди края на тази година, съставяне на общоевропейска конституция, която да се приеме от абсолютно всички държави в Еврозоната и дори от всички в ЕС, макар да не виждам как би се навила на последното Великобритания, да речем. В основа на тази конституция трябва да залегне Европейската харта за правата на човека. В подобна конституция много широко трябва да се застъпват референдумите, за да може да бъде приета тя и от по-демократични държави като Ирландия. Трябва ефективна общоевропейска банка с пълноценни правомощия, която да отговоря за абсолютно всички банки поне в Еврозоната (нещо като Федералния резерв на САЩ, но ЕЦБ в никакъв случай не трябва да е частна, какъвто е ФЕД-а). Трябват общи облигации минимум за Еврозоната и общи данъчна, социална, пенсионна и други ключови политики, както е в САЩ. Трябва обща минимална работна заплата, като да има възможност за сключване и на колективни трудови договори над тази минимална заплата (ако го няма последното, държави като Германия, които са с такива договори, биха отказали да участват). Това е като мнимум!

    Ако не се направи горното - или Еврозоната (ако не и целия ЕС) ще се разпадне, или няма да има изход от кризата близките няколко години или дори повече.

  • 8
    ivankodinov avatar :-P
    Иван K

    "Ако Берлин отстъпи пред натиска на южноевропейските държави за обединение на дълга, рисковете може да бъдат дори по-големи"

    Май статията започва с едно и завършва с обратното.

  • 9
    kr avatar :-|
    stile libero

    До коментар [#4] от "Arexander":
    то и преди 60 години немската армия беше отлично обучена, отлично въоръжена, съставена от красиви руси арийци.

  • 10
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    До коментар [#2] от "tatkoruso":
    ''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
    ...........да видим колко ще колонизират Гърция, където левите радикали чакат часът си.............................
    ''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''''
    И като им дойде часът на левите радикали.....какво ще стане - ще стане Куба-либре , нищо друго не може да стане.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.