Революция с тенджери и тигани
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Революция с тенджери и тигани

Активистите обещават нова вълна демонстрации за началото на семестъра през август

Революция с тенджери и тигани

Студентските протести в Квебек са на път да станат най-продължителните в света

Ваня Ефтимова
5699 прочитания

Активистите обещават нова вълна демонстрации за началото на семестъра през август

© reuters


Те бият тигани и тенджери с дървени лъжици. Като на някакъв шарен арт пърформанс избраните пособия варират от формички за кексове до гравиран плот на ориенталска масичка за кафе. Точно заради тази си слабост към кухненските уреди протестите в Монреал са популярни вече и като Casseroles (както се наричат на френски и английски сготвените в глинен съд ястия). Туристите, дошли да изживеят за малко бохемската атмосфера на Льо Плато-Мон-Роял (или накратко за англоезичните "Платото"), първо се смеят, после снимат, но постепенно лицата им се разтягат от умора заради оглушителния шум. Макар и вече да не се толкова масови, колкото през пролетта, демонстрациите продължават да диктуват живота в Монреал. А с него и политиката във френскоезичната провинция Квебек и изобщо в Канада.

Протестите вече са смятани за най-дългите в историята на Канада и Северна Америка и ако не спрат до есента или дори зимата, ще се борят и за титлата за най-продължителната студентска стачка в света. Макар в момента събиранията да са по-малки заради лятната ваканция, активистите подготвят нова вълна демонстрации за началото на семестъра през август. Първоначално Casseroles бяха протести срещу планираното увеличение на университетските такси, после преминаха в гражданско неподчинение срещу закона, ограничаващ правото за събирания, и най-накрая се преобразиха в крайна критика на неолиберализма и капитализма. Така те се превърнаха в отзвук на "Окупирай Уолстрийт".

"Протестното движение получи втори шанс, като се вля в студентската стачка в Квебек", обяснява пред "Капитал" професорът по политология в McGill University в Монреал Ерик Беланже. Както при "Окупирай Уолстрийт" в Ню Йорк, новите медии активизираха недоволните. Разликата е, че студентите в Квебек успяха да изградят и жизненоважната за дългосрочния успех на всяко движение офлайн инфраструктура. В същото време Casseroles се превърнаха в пример и за другата опасност, която грози модерните протестни движения – неприемането на компромис. Спиралата от демонстрации, скандали, спорадично насилие, арести и провалени преговори ескалира в политическа криза и предсрочните избори все повече изглеждат като единствения изход.

Ceci n'est que le début!*

Протестите започнаха като отговор на плана на либералното провинциално правителство начело с премиера Жан Шаре да се справи с хроничните бюджетни проблеми. Благодарение на федералната система за преразпределение на средствата Квебек получава повече, отколкото вкарва в националния бюджет (7.4 млрд. канадски долара за фискалната 2012 г.).  Това обяснимо създава напрежение и критики от другите местни правителства, че те спонсорират щедрите социални плащания във френскоезичната провинция. Например университетските такси в Квебек от 2168 канадски долара на година са най-ниските в Канада. И предложеното постепенно увеличение с 1625 долара до 2017 г. всъщност ще ги вдигне до средното за страната ниво.

Повечето студенти обаче видяха мярката като първа стъпка към неограничен ръст на цената на образованието, както при съседите в САЩ, и изобщо смяна на обществените приоритети. Затова след обявяването на плана през февруари започна масово напускане на лекции, блокиране на университетите и недопускане на останалите студенти до учебните зали. Студентските организации предложиха сумите да дойдат от спестявания в академичната администрацията, но това бе отхвърлено от правителството като нереалистично и недостатъчно. Скоро се стигна до сблъсъци с полицията, спиране на движението в Монреал, разбити автомобили, а няколко демонстранти бяха сериозно ранени. Като опит да се ограничат протестите в средата на май бе приет спешно т.нар. Закон 78. Той предвижда, че ако повече от 50 души ще участват в демонстрация, организаторите трябва да предоставят осем часа по-рано маршрут на властите. Иначе събирането ще бъде обявено за незаконно.

В провинция с легендарна история на протести и гражданско неподчинение законът бе приет с недоволство. Много синдикати, обществени организации и хора на изкуството се присъединиха към студентското движение. Дори върховният комисар по човешките права на ООН Нави Пилай открито разкритикува Закон 78, като заяви, че опитите на квебекското правителство да ограничи правото за свободно събиране на гражданите са разочароващи. Въпреки това през седмицата Върховният съд на провинцията отхвърли искането за временно суспендиране на правния акт. Сега в Монреал протестиращите с тенджери и тигани вървят на групички по 10-20 души, а полицията ги следва отегчено по петите и внимава кога ще станат 50, за да ги разпръсне. Същевременно от края на май преговорите между протестиращи и правителството са прекъснати.

Continuons le combat!**

"Либералното управление изглежда изчерпано, то е най-малко популярното в историята на Квебек от половин век насам. За последните девет години много от политиките му създадоха скандали и недоволство", обяснява фона на протестите проф. Ерик Беланже. И допълва, че от години вървят слухове за масова корупция в държавната администрация, а правителството само ги отрича, без да разследва. "Хората в Квебек са станали много цинични и готови да предизвикват властта", обобщава настроенията проф. Беланже.

В сп. Atlantic американският социолог Ерик Гарланд коментира саркастично, че дори ситуацията в Квебек да не е революционна като на площад "Тахрир", импотентността на управляващите е очебийна. "В крайна сметка протестиращите не искат фундаментална промяна в политическата система, нито правителството цели да подтисне дисидентите, а по-скоро се опитва да изчисти улиците за туристическия сезон. Но е показателно как, когато от администрацията в Квебек решиха да действат, заключиха, че най-големият проблем е, че протестиращите имат твърде много права."

С прокарването на Закон 78 това, което изглеждаше като по-скоро ограничен въпрос, се превърна в протест срещу политическата реалност като цяло. Както обобщава Гарланд, демонстрациите вече са бунт на младите, които виждат подмяна в обществения договор, тъй като биват принудени да плащат повече за влизането си във все по-неприветлив работен пазар. Вече и "Окупирай Уолстрийт" припозна протестите като част от собствената си битка. Една от малкото му истински прояви в последно време бе точно шествие с тенджери и тигани в Ню Йорк.  

Casseroles дойдоха след месеци, в които "Окупирай Уолстрийт" загуби влиянието, интереса на медиите и даренията си и дори бе критикувано от много от бившите си сподвижници, че е пропиляло енергията и желанието за обществена промяна. Няколкото разкрити заговора на крайни фракции за саботажи и вандализъм, както по време на срещата на НАТО в Чикаго, допълнително подрониха престижа му. На този фон стройната организация и продължителност на демонстрациите в Квебек показаха колко важно е създаването на офлайн структури.

В същото време Casseroles се оказаха доминирани от най-лявата студентска група – CLASSE. Това, както обяснява проф. Беланже, е проблем, защото по-умерените организации също възприеха твърда позиция на максимални искания за замразяване на таксите от страх да не загубят влиянието си. Ситуацията се усложнява и от факта, че CLASSE отказва да има традиционна лидерска структура. А без водачи, готови да преговарят с правителството и после да убедят последователите си, необходимият политически компромис е трудно достижим.      

"Единственото решение е да бъдат обявени предсрочни общи избори. Либералното правителство трябва или да получи нов мандат, или да бъде сменено с нова партия",  категоричен е проф. Беланже. В крайна сметка заради бюджетния дефицит повишаването на таксите е неизбежно. Но дебатът, отприщен от протестите с тенджери и тигани, със сигурност вече започва да трансформира политическата реалност. 

* "Това е само началото!" - от френски, един от призивите по време на протестите

** "Борбата продължава!" - друг от призивите на протестите

Yo Soy 132

От другата страна на Северноамериканския континент Мексико също е залято от студентски протести. Причините са по-различни от тези в Канада и, по ирония, по близки до българската реалност. Т. нар. движение Yo Soy 132 (или "Аз съм 132-ят") е израз на недоволството на младите срещу наболелите политически проблеми и подозираните тесни контакти между властта и медиите. Протестите дойдоха по време на разгорещената предизборна битка. Тази неделя Мексико гласува за президент и долна и горна камара на парламента.

Пoводът за недоволството бе срещата в Иберо-американския университет на 11 май на бившия губернатор на щата Мексико Пеня Нието, водач в надпреварата за наследник на сегашния президент Фелипе Калдерон. Острите въпроси на студентите после бяха представени от медиите и особено популярните телевизии като Televisa и TV Azteca като провокативни, а задаващите бяха обявени за подставени лица от леви партии. Като реакция в YouTube 131 души от присъствалите пуснаха клипчета, в които показват студентските си карти и изказват недоволството си от отразяването на кампанията. Почти моментално в социалните мрежи хиляди мексиканци написаха "Аз съм 132-ият" и това стана мото на протестите. Те отпразнуваха първата си победа с налагането на повече прозрачност по време на втория и третия кандидатпрезидентски дебат. Междувременно активистите се опитват да пренесат ентусиазма на протестите извън тесните рамки на общите избори и да го превърнат в мощно движение за повече демокрация в Мексико.    

Те бият тигани и тенджери с дървени лъжици. Като на някакъв шарен арт пърформанс избраните пособия варират от формички за кексове до гравиран плот на ориенталска масичка за кафе. Точно заради тази си слабост към кухненските уреди протестите в Монреал са популярни вече и като Casseroles (както се наричат на френски и английски сготвените в глинен съд ястия). Туристите, дошли да изживеят за малко бохемската атмосфера на Льо Плато-Мон-Роял (или накратко за англоезичните "Платото"), първо се смеят, после снимат, но постепенно лицата им се разтягат от умора заради оглушителния шум. Макар и вече да не се толкова масови, колкото през пролетта, демонстрациите продължават да диктуват живота в Монреал. А с него и политиката във френскоезичната провинция Квебек и изобщо в Канада.

Протестите вече са смятани за най-дългите в историята на Канада и Северна Америка и ако не спрат до есента или дори зимата, ще се борят и за титлата за най-продължителната студентска стачка в света. Макар в момента събиранията да са по-малки заради лятната ваканция, активистите подготвят нова вълна демонстрации за началото на семестъра през август. Първоначално Casseroles бяха протести срещу планираното увеличение на университетските такси, после преминаха в гражданско неподчинение срещу закона, ограничаващ правото за събирания, и най-накрая се преобразиха в крайна критика на неолиберализма и капитализма. Така те се превърнаха в отзвук на "Окупирай Уолстрийт".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    Тези " смели и доблестни" палячовци с тенджерите и тиганите , да отидат и да покажат циркаджилъците си на площад Тянън Мън.
    Два часа след появата им на площада , те ще съжеляват , че са се раждали. И тогава ще разберат , в каква благослевена от Бога страна , са се родили.

  • 2
    tel_112 avatar :-|
    Мазен чех

    Ако искат протестът им да успее, да разграбят някоя казарма като в Бенгази и да повикат на помощ срец. частите на Иран и Сев. Корея. Само така могат да получат желаното от тях, каквото и да е то.

  • 3
    jj avatar :-|
    J.J.

    http://a1.sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-ash3/544994_259088100858411_1778674340_n.jpg

    Между 100,000 и 150,000 студенти на протест и в Чили, интересни времена.

  • 4
    nick11 avatar :-|
    Николай_1

    До коментар [#3] от "J.J.":

    - Около 3 000 китайски студенти изпомачкани с танкове на площад Тянън Мън - м. Юни 1989г. Предполагам , че много интересни времена са били тогава.
    - Около 50 000 ирански студенти , бити , пребити и арестувани , за участие в студенските вълнения в Иран - пролетта на 2008г. Да ти говори нещо името на студентката Неда Солтан?? Снимката на застреляната Неда , чрез Мрежата обиколи целия свят. Също много интересни времена бяха.

  • 5
    boby1945 avatar :-P
    boby1945

    До коментар [#4] от "Николай_1":

    Не чак толкова интересни като бройка са 3000 студента в Пекин срещу 100 - 150000 в Чили... нал тъй?

  • 6
    petrov9 avatar :-?
    Nyama Znachenie

    "тигани и тенджери" ? Че те са заимствали класическите изразни средства на цветните революции...

  • 7
    silverchair avatar :-|
    Steve Tsokev

    Никаква новина не е това. По неприятно същество от френски канадец няма!!! Постоянно са недоволни от нещо и все някой им е крив. Който не е имал вземане даване с тях, той не знае за какво говоря, да мрат в кофите ..

  • 8
    jahpriest avatar :-|
    mahakalah

    Все повече хора ще си припомнят истинската същност човешка и ще разбират в каква кал са заставени да живеят. Все повече хора ще има по площадите по целия свят и все по-интересни времена ни очакват! Рано или късно гнусната система ще рухне!

    Публикувано през m.capital.bg


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK