Това е вторият мотор на турския растеж - наличието на капитали, които са едновременно частни и международни. Това се случи, тъй като се създаде среда, вдъхваща доверие на инвеститорите.

За да създаде тази увереност, правителството започна политика на много строга фискална дисциплина. Турция имаше значителни бюджетни излишъци. Дори днес, във време на глобална криза, бюджетът е балансиран. Публичният дълг, съотнесен към БВП, продължава да пада и сега е около 44%. Така местните спестявания вместо към погасяване на задължения отиват в частни инвестиции.

Същевременно Турция диверсифицира икономиката си и сега не е толкова обърната към ЕС. Когато беше създаден митническия съюз между Турция и ЕС, турската икономика беше доста зависима от Европа. Сега е далеч по-малко.

Резултатът е, че днес много млади хора в Турция мислят за създаването на собствен бизнес, за влизане в чужд бизнес и т.н. Има много по-малко очакване за живот на държавна работа.

Защо турският растеж не прелива в региона? Какво пречи успехът на Турция да бъде свързан с успеха на Балканите?

Две неща. Първо - фрагментацията на пазара. България е част от ЕС, но за Балканите като цяло малките пазари са проблем. Вижте как се случва търговията днес - над 30% от нея е междуфирмена. Дори понякога е на ниво между една международна компания и собствените й подкомпании.

Когато една страна има малък пазар, с тежки тарифни и нетарифни бариери, тя не може да вземе участие в тази търговия. Компаниите няма да инвестират в нея и така да я направят част от системата, защото ще имат проблем да влизат и излизат от нейния пазар.

Второто нещо е липсата на доверие. Един от проблемите на Балканския регион е, че не успява да създаде достатъчно стимули за чужди инвестиции. Една страна може да расте чрез собствените си спестявания, но ако те са малко, й трябва достъп до международен капитал. И ако не иска да разчита на т.нар. горещи пари, са нужни преки чуждестранни инвестиции. Когато види малки и фрагментирани пазари, инвеститорът се пита дали има бариери пред търговията. Защо да разположа някакъв бизнес в Косово, ако той ще може обслужва само местния пазар? Това е и отговорът на въпроса как регионът да се ползва от растежа на Турция. За да може тя да играе по-голяма роля в инвестициите и търговията на Балканите, тези икономически бариери трябва да се премахнат.

Все пак турските предприемачи гледат отвъд границите. И съседните страни, разбира се, са най-привлекателни. България и Румъния са естествени дестинации за турски инвестиции.

Гърция беше основен двигател за чуждите инвестиции в региона. Сега, след като тя е в руини, Турция е голямата икономика. Ще замени ли тя Гърция като източник на инвестиции?

Да, това ще стане. Как? Турските компании научиха урока, че не трябва да зависят само от местния си пазар. Първата вълна беше търсенето на търговски възможности по целия свят. Днес навсякъде по планетата - от субсахарска Африка, през Азия, до Латинска Америка, ще намерите турски предприемачи. Опитват се да търгуват, да правят сделки.

Втората логична стъпка е инвестирането. Тя идва, след като си изчерпал възможностите на пазара или си го опознал достатъчно. Защото никой не отива първо да инвестира някъде, първо се ориентира там, установява връзки и тогава започва да влага капитали. Турция днес вече е на този етап.

Турските компании в най-скоро време ще осъществят голям пробив на външните пазари. Вече виждаме това на юг, в Северен Ирак и в Кавказ, където има много турски инвестиции. На Балканите засега не се случва. Причината е, че тук имаше много конкуренция и турските предприемачи търсеха сделки другаде.

Но сега, когато има промяна в структурата на икономиката в региона, очаквам голям наплив на турски инвеститори. Те ще бъдат от всякакъв тип - във финансовата индустрия, производството, енергетиката, телекомите. В следващите 3 до 5 години тази тенденция определено ще се очертае.

Кризата в еврозоната отваря ли нови възможности за турски инвестиции в региона, например в банки?

Да, по две причини. Първоначалните инвеститори може да имат желание да продават. И, второ, сега купувачите са кралете на пазара и цените ще падат. Още сме в началото на този процес, но той е неизбежен.

Какво трябва да знаем за турските инвеститори? В България например имаме голям опит с гръцките, но какви са особеностите на турските, които са по-непознати в региона?

Областите, в които можете да привлечете турски инвеститори, са много повече и по-разнообразни в сравнение с гръцките. Причината е, че турската индустриална структура е различна. Турция е много добре развита държава в сферата на промишлеността и производството. Тя е един от водещите производствени центрове на Европа след Германия. Затова има потенциал да инвестира в съседните страни.

Това не е точно така с Гърция. Гръцките инвестиции са предимно в областта на услугите, финансите, телекомите, а не толкова в производствени мощности.

Втората разлика е промяната в тенденцията при турските инвестиции. Досега имаше малки и средни инвестиции. Сега вече ще има конгломерати, инвестиращи в региона.

Кои са сферите, в които виждате потенциал за турски инвестиции в България?

Финансовият сектор, тъй като сега една четвърт от него е собственост на гръцки банки. В един момент те ще се освободят от активите си тук. След това енергетиката - както в производството, така и в дистрибуцията. Друг потенциален пазар са телекомите. Турските строители също са доста опитни и биха могли да имат интерес да инвестират тук.

Много компании в Турция, включително от сферата на електронната търговия, искат да купят фирми в региона. Така не само стари, но и нови бизнеси се оглеждат за възможности за инвестиране, включително в медийния сектор.

Какво може да направи България, за да засили интереса на турските инвеститори към себе си?

Възможностите за правене на бизнес тук не са особено добре познати в Турция. Има нужда да ги промотирате. Това, разбира се, може да се направи с различни средства - не само по официални канали, но и през секторни бизнес конференции, съвместни инвестиционни форуми. Търсете нови и различни начини да обясните на тази нова класа турски предприемачи какви възможности се крият в България. Във финансовата област други ще направят това заради вас. Но в останалите сфери България не е добре познат пазар, особено в сравнение с други съседни държави.  

Отказа ли се Турция от ЕС?

Твърде силно би било да се каже подобно нещо. Но числата сочат, че сред турците подкрепата за членство в ЕС пада. Сега тя е под 40% при 74% през 2004 г. Причините са както в самата Турция, така и в Европа. Една от тях например е усещането, че каквото и да правим, пред нас има толкова много политически бариери, че никога няма да стигнем до влизане в ЕС. От друга страна, има хора, които казват - вижте какво се случва в Европа, а ние се справяме добре. Тогава защо да се присъединяваме, те може да ни накарат да изгубим динамизма и конкурентността си.

Тези, които искат ЕС, не го правят по икономически, а по политически причини. Основно заради идентичността - за да може Турция да е част от Европа. Турция е страна с много идентичности.

Държави като Черна гора, Сърбия, Хърватия не могат да си представят бъдеще без ЕС. Докато ние бихме били доволни да сме част от Европа. Но не ни е жизненоважно.

Може ли Турция да бъде модел за страните от Арабската пролет?

Турция не иска да се брандира като модел. Когато говорите с турски политици, те не използват подобни думи, защото знаят, че ще звучат снизходително и неоколониално. Те предпочитат израза "източник на вдъхновение".

И наистина има области, където арабския свят може да се възползва от турския опит. Например по отношение на възхода на политическия ислям в една демократична система, нормализацията на отношенията между военни и цивилна власт, правилния баланс между пазара и държавата, реформирането на банковата система, стимулирането на частните инвестиции. Този опит ще има значение не защото Турция иска да го наложи, а защото има търсене на подобна информация.

Интервюто взе Огнян Георгиев